Р Е Ш Е Н И Е
№ 567
гр. Хасково, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесети юли, през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретаря Гергана Тенева и в
присъствието на прокурор Н.Т. ***, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 515 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от Х.Д.К. ***, подадена чрез пълномощник - адв. Д.А., с
посочен съдебен адрес: ***, против Решение №62 от 04.04.2022 г., постановено по
АНД №56 по описа на Районен съд – Димитровград за 2022 г.
В касационната жалба
се твърди, че решението на районния съд било неправилно, необосновано и
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че
обжалваното решение противоречало на доказателствата по делото и на
установеното от тях действително положение. Нарушен бил материалния закон.
Съдът бил длъжен да извърши и служебна проверка на обжалваното НП за неговата
правилност, обоснованост и съответствие с процесуалните правила, което не
направил. Навеждат се доводи, че съдът нарушил процесуалните правила за оценка
на доказателствата. Не обсъдил доказателствата според техния точен смисъл и
значение, като направил превратно тълкуване на доказателствата, а направената
интерпретация не съответствала на закона. Допуснати били многобройни нарушения
на закона, които не били взети предвид и не били обсъдени от съда, който не
изпълнил задължението си да извърши пълен служебен контрол за законосъобразност
на обжалваното НП. Съдът нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от
чл.107 и чл.14 НПК. Не обсъдил и не изложил мотиви по многобройни нарушения при
издаване на АУАН и на НП, като не обсъдил всички оплаквания, твърдения,
възражения и доводи на жалбоподателя и неговия пълномощник и не изложил
подробни и обосновани мотиви защо не ги приема. Съдът неправилно посочил, че по
делото било безспорно, че АУАН и НП били издадени от компетентен орган, без да
са налице безспорни и несъмнени доказателства за това. Не взел предвид, че били
налице показания на двама полицейски служители, които твърдели, че всички в
помещението били без поставени защитни маски, без да могат да идентифицират по
какъвто и да е начин жалбоподателя. Налице били и показания на други двама
свидетели очевидци, които категорично твърдели, че жалбоподателят, когото
идентифицират, през цялото време бил с правилно поставена защитна маска, покриваща
носа и устата. Нещо повече, сочели, че той бил единствения с поставена и то
правилно маска, която закривала устата и носа. Навеждат се доводи, че изводите
на съда за безспорно и несъмнено доказано административнонаказателното
обвинение, били в противоречие със закона и основни принципи на
административнонаказателното право. Твърди се също, че съдът в противоречие със
закона не взел предвид, че като нарушена разпоредба била посочена тази на
чл.209а ал.1 от Закон за здравето. Излагат се и подробни съображения за
нарушение на разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, поради липса на
изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата,
при които било извършено. Навеждат се и доводи, че била налице неясна, неточна
и непълна квалификация на нарушението и не бил посочен точно закона, който бил
нарушен, което съставлявало нарушение на чл.57 от ЗАНН. От друга страна,
административнонаказващият орган не извършил преценка дали не е налице „маловажност“
или „малозначителност“ на деянието съобразно чл.28 ЗАНН и чл.9 НК, вр. чл.11 ЗАНН, каквато бил длъжен да извърши и липсата на която била основание за отмяна
на НП. Твърди се, че съдът също не извършил дължимата преценка в тази насока.
По подробно изложените съображения се моли да бъде отменено решението на
районния съд и наказателното постановление. Претендира се да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 Закон за адвокатурата за двете съдебни
инстанции. В допълнително представени по делото на 25.07.2022г. писмени бележки
се поддържа изложеното в касационната жалба.
Ответникът, редовно
призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна. Предлага да бъде
оставено в сила решението на Районен съд – Димитровград.
Административен съд
– Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С проверяваното
решение състав на Районен съд - Димитровград е потвърдил Наказателно
постановление №254р-576 от 29.03.2021г., издадено от Директор на ОДМВР -
Хасково, с което на Х.Д.К., за нарушение на чл.209а, ал.1, във връзка с чл.63,
ал.4 от Закон за здравето, във връзка с т.7 от Заповед №РД-01-51/2021г. на
Министъра на здравеопазването и на основание чл.209а, ал.1 от Закон за
здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
За да постанови този
резултат, съдът е приел за безспорно установено описаното в АУАН и НП
административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Изложил е и
съображения, че случаят не може да се квалифицира като маловажен. Посочил е
също, че наложената глоба е в минималния предвиден в закона размер.
Настоящата инстанция
намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена
фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на
чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и
фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е
стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно
не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи
защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били
нарушени, а приложената от административно наказващия орган санкционна норма
съответства на установеното нарушение.
Настоящата инстанция
споделя извода на районния съд, че описаното в АУАН и НП административно
нарушение е безспорно доказано.
Съгласно чл.209а,
ал.1 от Закон за здравето (в приложимата редакция на разпоредбата), който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и
чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. В
чл.63, ал.4 от Закон за здравето (в съответната редакция) е предвидено, че при
обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1 министърът на здравеопазването
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
Видно от Заповед №РД-01-51/26.01.2021г., издадена от Министъра на
здравеопазването, със същата се въвеждат противоепидемични мерки на територията
на Република България, считано от 01.02.2021г. до 30.04.2021г., като в т.7 от
заповедта е посочено, че всички лица, когато се намират в закрити обществени
места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва
съгласно препоръките в приложение № 3.
От събраните по
делото доказателства се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място Х.Д.К.
е бил без поставена по указания начин защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, въпреки съществувалото за това задължение за гражданите,
когато се намират в закрити обществени места.
С оглед изложеното,
законосъобразен и съответстващ на установените по делото факти е изводът на
съда, че К. е извършил описаното в НП нарушение, поради което правилно е
ангажирана административно- наказателната отговорност на лицето на посоченото в
НП основание.
Във връзка с
наведените в касационната жалба възражения за недоказаност на извършеното
нарушение, следва да се посочи, че в случая от съществено значение е прякото
възприятие на проверяващите, които, влизайки в обекта (като преди това са
наблюдавали обстановката вътре), са установили лица без поставена по указания
начин маска за лице за еднократна или многократна употреба, между които лица е
бил и К.. Показанията на свидетелите в тази насока са достатъчно ясни и
категорични, както е отбелязал и районният съд. В обжалваното решение са
обсъдени и показанията на свидетелите Райков и Петева, като изложените от
районния съд съображения защо не ги кредитира като достоверни се споделят от
настоящия състав.
Напълно се споделя
от настоящия състав и преценката на районния съд, че нарушението не може да
бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла, вложен в разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.
Относно възражението
на касатора за липсата на доказателства за компетентността на актосъставителя следва
да се посочи, че на настоящата инстанция е служебно известна издадената от
Директора на ОД на МВР - Хасково на основание чл. 209а от Закона за здравето
Заповед № 272з-940/25.03.2020 г., с която същият е определил длъжностни лица от
ОД на МВР - Хасково, които да съставят актове за установяване на
административни нарушения по чл. 290а от Закона за здравето, поради което не е
налице допуснато съществено нарушение. Наред с горното, с оглед разпоредбата на
чл.209а ал.4 от Закон за здравето, НП безспорно е издадено от компетентен
орган.
Предвид
гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд
правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон следва да бъде
оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №62 от
04.04.2022г., постановено по АНД №56 по описа на Районен съд – Димитровград за
2022 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.