Решение по дело №219/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260022
Дата: 16 юни 2023 г.
Съдия: Мария Кирилова Терзийска
Дело: 20203100900219
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

……….…………../16.06.2023 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 16.06.2023 година, в състав:

 

СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

 

като разгледа докладваното от съдията

т.д. 219/2020 г. по описа на ВОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава 32-ра от ТЗ.

Производството по несъстоятелност на „Девня автотранс“ АД е спряно в хипотезата на чл. 632 ал.5 вр. ал.1 от ТЗ с Решение № 260051/09.06.2022 година поради непредплащане на разноски от страна на кредиторите за продължаване дейността по осребряване на имуществото на длъжника.

Решението е влязло в законна сила и е вписано в ТР на 10.06.2022 г.

С молба вх. № 263454/15.06.2023 г. кредиторът Национална агенция за приходите, гр. София депозира молба за възобновяване на производството с искане съдът да определи срок за предплащане на разноските в размер на 11500 лева по Определение № 260281/09.05.2022 г.

В същото време счетоводителят на съда е удостоверил надлежно постъпване на горната сума по сметка на ОС Варна на 14.06.2023 г.

Преди горната молба на НАП, по делото е постъпила молба вх. № 263413/13.06.2023 г. от длъжника «Девня автотранс» АД, чрез процесуален представител с искане да се прекрати производството по несъстоятелност на длъжника и същият да бъде заличен от ТР, поради изтичане на едногодишния срок по чл. 632 ал.2 от ТЗ и пасивност на кредиторите.

Отделно, по делото е постъпила молба вх. № 263452/15.06.2023 г. от Д.В.Г., кредитор на дружеството в несъстоятелност, в която моли съдът да не постановява решение в хипотезата на чл. 632 ал.4 от ТЗ, тъй като дружеството в несъстоятелност е страна по висящи съдебни производства, включително свързани с попълване масата на несъстоятелността.

По повод молбата на кредитора Г. и тази на НАП, длъжникът, чрез процесуален представител е депозирал две становища съответно вх. № 263453/15.06.2023 г. и № 163466/15.06.2023 г., в които заявява неоснователност на молбите и поддържа искане за постановяване на съдебен акт в хипотезата на чл. 632 ал.4 от ТЗ.

По повод горното, съдът намира следното:

Императивната разпоредба на чл. 632 ал.2 от ТЗ изисква съдът да бъде сезиран за възобновяване на производството, в едногодишен срок от вписване на решението по чл. 632 ал.5 вр. ал.1 от ТЗ.

Решението е вписано на 10.06.2022 г., с акт на длъжностното лице по регистрацията № 20220610145654, съответно едногодишният срок изтича на 10.06.2023 г., ден събота, респективно последен ден за надлежно сезиране на съда с молба за възобновяване се явява 12.06.2023 г. понеделник, на която дата е изпратена по пощата молбата на НАП, видно от пощенското клеймо на пощенския оператор «М и БМ Експрес» ООД, прикрепено към молбата.

Следователно единственият спорен въпрос с оглед становището на длъжника по молбата на НАП, е следва ли съдът да дава възможност за предплащане на разноски, ако не е сезиран с искане по чл. 63 ал.1 от ГПК вр. чл. 621 от ТЗ или може да определи подходящ срок за внасяне.

На първо място трябва да се посочи, че междувременно, преди завеждане на молбата на НАП в регистратурата на съда на 15.06.2023 г., сумата от 11500 лева е внесена /на 14.06.2023 г./, т.е. съдът вече не дължи произнасяне по отправеното от този кредитор искане за определяне на срок.

От друга страна настоящата инстанция на съда счита, че предпоставка за допустимост на молбата за възобновяване, е депозирането й в срока по чл. 632 ал.2 от ТЗ, който е спазен, а въпроса за внасяне на сумите е такъв по основателността, доколкото съдът е длъжен по реда на чл. 629б от ТЗ да определи сумата, необходима за разноски.

Както се подчертава и в непротиворечивата практика на ВКС, предвиденият в чл.632, ал.2 ТЗ едногодишен срок е относим към датата на подаване на молбата за възобновяване на спряното по реда на ал.1 производство по несъстоятелност, а не към задължението за представяне на доказателства за наличието на достатъчно имущество, респективно за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. Това е така, защото нормата на ал.2 на чл.632 изрично препраща към изпълнение на процедурата предвидена в чл.629б ТЗ / виж решение № 99 от 23.06.2011 г. по т. д. № 59/2011 г. на ІІ т. о., решение № 101 от 28.01.2013 г. по т. д. № 149/2012 г. на І т. о., решение № 212 от 26.11.2012 г. по т. д. № 512/2012 г. на ІІ т. о., решение № 73 от 11.05.2012 г. по т. д. № 1117/2011 г. на ІI т. о. и решение № 203 от 05.02.2013 г. по т. д. № 1068/2011 г. на ІI т. о. решение № 87/24.06.2020 г. по т.д. № 1489/2019 г.на II т.о. и др./.

Като взе предвид, че сума в размер на 11500 лева вече е постъпила, както и че същата покрива размера на определената на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, необходима за покриване на текущите разноски в производството по несъстоятелност, съдът приема, че производството по несъстоятелност на „Девня автотранс“ АД следва да бъде възобновено.

В този смисъл молбата на длъжника следва да бъде оставена без уважение.

Що се отнася до молбата на кредитора Д.Г., съдът ще посочи само за пълнота, че при прекратяване на производството по несъстоятелност в хипотеза по чл. 632 ал.4 от ТЗ, ирелевантни са факторите по чл. 735 ал.2 от ТЗ, доколкото прекратяване на процедурата по универсално принудително изпълнение спрямо длъжника и заличаването му се явява санкция за кредиторите порад бездействието им да осигурят средства, необходими за нормалното развитие на произвоството. Т.е. отправеното самостоятелно искане /доколкото молбата не е в отговор на тази от длъжника/ производството да продължи да бъде спряно поради висящност на съпътстващи искови производства със страна длъжника, в тази хипотеза би било неоснователно, но поради решението на съда за възобновяване на производството се явява и подадена при липса на интерес и следва да се остави без разглеждане.

По изложените съображения и на основание чл.632, ал.2 от ТЗ, съдът

 

РЕШИ:

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д. № 219/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО, по несъстоятелността на длъжника „ДЕВНЯ АВТОТРАНС” АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. Девня, обл. Варна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, на основание чл.622 от ТЗ.

Да се връчи препис от същото на синдика.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията служебен препис от настоящото решение, на основание  чл.624, във вр. с чл.622 от ТЗ.

РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 263413/13.06.2023 г., депозирана от „Девня автотранс“ АД /н/, чрез процесуален представител за постановяване на решение по чл. 632 ал.4 от ТЗ, поради неоснователност.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 263452/15.06.2023 г. на кредитора Д.В.Г. по мотиви, посочени по-горе в настоящия съдебен акт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, на основание чл.633, ал.1, във вр. с чл.613а, ал.3 от ТЗ.

 

 

                                                           СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: