РЕШЕНИЕ
гр.
София, 21.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: А.А.
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10575 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.
Ищецът Д.К. твърди, че на 11.03.2018 г. на път I-5
между с. Конуш и с. Козлец е настъпило ПТП, причинено от водача на
мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р 600“ с рег. № ******, който
загубил контрол над управляваното от него превозно средство и преобърнал
същото. Вследствие на това ПТП е пострадал ищецът, който се е возил като пътник
зад водача на мотоциклета, като на ищеца са причинени телесни увреждания,
подробно описани в исковата молба, които са довели и до отрицателно отражение
върху емоционално състояние на ищеца и върху начина му на живот. Ищецът твърди
и че във връзка с лечението си е направил разходи в размер на 2 223,85 лв.
Твърди, че към момента на процесното ПТП за мотоциклета не е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради
което иска ответникът да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди в размер на 26 000 лв. (частичен иск от общия размер на претенцията
от 50 000 лв.), както и обезщетение за претърпените имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение, в размер на 2 223,85 лв.,
заедно със законната лихва върху посочените суми от 27.07.2018 г. до
окончателното им изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът Г.Ф. оспорва иска. Оспорва както
причините и начина, по който е настъпило процесното ПТП, така и наличието на
причинна връзка между него и сочените от ищеца увреждания. Счита и че размерът
на претендираното обезщетение е завишен. Ответникът твърди, че ищецът е
допринесъл за получените увреждания, тъй като се е съгласил да пътува с
мотоциклет, управляван от неправоспособен водач, който е употребил и алкохол.
Претендира разноски.
Третото лице помагач С.Ш. не
изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
Видно от представения протокол от
съдебно заседание от 24.02.2020 г. за споразумение, одобрено в наказателното
производство по НОХД № 182/2020 г. на РС – гр. Хасково и съгласно чл. 413, ал.
3 вр. с ал. 2 НПК и чл. 300 ГПК, а също така с оглед
на посоченото в представените констативен протокол за ПТП от 11.03.2018 г. и
протокол за оглед на местопроизшествие от 12.03.2018 г., по делото следва да се
приеме за установено, че на 11.03.2018 г. на път I-5, км 308 в землището на с.
Конуш, община Хасково е настъпило ПТП, при което водачът на мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р 600“ с рег. № ****** – третото лице
помагач на ответника по делото С.Ш. – е управлявал превозното средство със
скорост над разрешената, след употреба на алкохол (с концентрация на алкохол в
кръвта 1,45%о) и без да притежава необходимата правоспособност, като е изгубил
контрол върху мотоциклета, при което той е паднал, като така са причинени
телесни увреждания на ищеца Д.К., който се вози като пътник. Както е установено
и в одобреното споразумение в наказателното производство, поведението на водача
е противоправно, тъй като той е нарушил правилата относно максимално
разрешената скорост за управление на МПС (чл. 21, ал. 1 ЗДвП). Водачът е
нарушил и забраната да се управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5%о (чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП), както и правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
изискващо водачите да контролират непрекъснато управляваното от тях МПС.
Следователно поведението на
водача на мотоциклета е противоправно и виновно (не само с оглед на
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, но и с оглед на одобреното споразумение в
наказателното производство). В резултат от това поведение и настъпилото от него
ПТП са причинени телесни увреждания на ищеца. Поради това за ищеца е възникнало
вземане за обезщетение за причинените му вреди.
Според заключението на съдебномедицинската
експертиза по делото, която е съобразила и представената по делото медицинска
документация, както и с оглед на посоченото в одобреното споразумение в
наказателното производство, вследствие на процесното ПТП ищецът е получил
открито счупване на дясната бедрена кост и изкълчване на лявата тазобедрена
става, както и множество ожулвания по крайниците, обилно кървящи рани на
дясното бедро, кръвонасядане и оток на дясното бедро.
Така полученото от ищеца счупване е наложило извършването на първоначална
операция, при която са поставени метали за стабилизиране на счупената кост, а
след това и повторна операция за изваждане на поставените метали (както е
посочено от съдебномедицинската експертиза и от свидетелката Н.К., а също и
видно от представените по делото две епикризи). Според представените епикризи
първоначалният болничен престой на ищеца, непосредствено след процесното
събитие, е от 11 дни, а при последвалата операция в края на м. 11.2019 г.
ищецът е пребивавал още 5 дни в болница.
От заключението на медицинската
експертиза и от показанията на свидетелката Н.К. (майка на ищеца), между които
няма противоречие, се установява, че възстановяването на ищеца от получените
травми е продължило около 9-10 месеца, като през първите 5 месеца той е бил на
легло, а след това е започнал постепенно да се придвижва с помощни средства
(патерици). В началото на лечението си след инцидента ищецът е изпитвал силни
болки, като е приемал и болкоуспокоителни, тъй като
не е можел да спи от болка (както сочи свидетелката и както е отразено в
заключението на експертизата). След посочения период от 9-10 месеца ищецът вече
е можел да се придвижва сам, макар и на кратки разстояния, а впоследствие се е
възстановил напълно, макар и да е останало накуцване при движение и все още да
изпитва болки (според свидетелката). Наличието на болка в мястото на
счупването, дори и след възстановяването от травмите, особено при претоварване
на крайниците и при промяна на времето, се потвърждава и от заключението на
медицинската експертиза. Според заключението на вещото лице и посоченото от
него при разпита му макар и в представеното по делото образно изследване на
ищеца, да се установява деформация на силуета на костта като при хроничен
възпалителен процес, не може да се приеме, че ищецът е развил подобно хронично
възпаление (видно от хода на лечението му), а също така следва да се приеме, че
костта и движенията на ищеца са възстановени след изваждането на поставените в
костта стабилизиращи метали. Следователно, дори и ищецът все още да накуцва при
движение (както сочи свидетелката), трябва да се приеме, че този дефект е в малка
степен и не засяга способността на ищеца да използва краката си и да се
придвижва нормално.
Следва да се съобрази и посоченото
от вещото лице в заключението му, както и от свидетелката Н.К., обстоятелство,
че от зарастването на получените рани, включително от извършените оперативни
интервенции, са останали белези по вътрешната и външната страна на бедрото на
десния крак (от коляното нагоре, както сочи свидетелката). Според експертизата
тези белези имат траен характер и ще останат за цял живот, въпреки че с времето
ще избледнеят. Получените белези следва да се приемат и за обективно
загрозяващи, доколкото попадат върху част от тялото, която е видима, особено
през летните месеци при носене на по-къси панталони. Поради това следва да се отдаде
значение и на тези увреждания, още повече с оглед и на младата възраст на ищеца
(към момента на настъпване на събитието той е на 26 години), което предполага и
по-голямо негативно отражение на останалите видими белези върху самооценката на
ищеца.
В показанията си свидетелката Н.К.
посочва и това, че около година след процесното събитие, ищецът е отслабнал и
зъбите му са се развалили. Тези показания на свидетелката обаче не се подкрепят
от други данни по делото. Нито в представената медицинска документация, нито в
заключението на вещото лице е отразено посоченото състояние на ищеца. Поради
това трябва да се приеме, че дори и ищецът да е претърпял сочените от
свидетелката допълнителни увреждания, връзката им с уврежданията, получени в
резултат от процесното събитие, не се установява.
Следователно получените в
резултат на процесното събитие увреждания следва да се определят като тежки,
като получената травма, освен необходимост от две оперативни интервенции, е
довела и до затруднения в предвижването и в нормалния живот на ищеца, особено в
първите 5 месеца след събитието, когато той изобщо не е можел да се придвижва
сам и е имал нужда от чужда помощ, а общият период на възстановяване на ищеца е
около 9-10 месеца, като в началото на този период той е изпитвал силни болки,
които, макар и спорадични и при определени ситуации, продължават и досега.
Както се посочи, следва да се отчетат и останалите видими белези по крака на
ищеца от нараняванията и извършените операции, които са от естество да окажат
значително отрицателно отражение върху самочувствието и самооценката на млад
човек като ищеца. Също така следва да се съобрази и нормалният стрес, който
изживява всяко лице, което пострада от ПТП. При отчитане на всички тези
обстоятелства, включително и това, че ищецът е възстановил изцяло функцията на
долните си крайници (според вещото лице), а също така е възобновил и
извършването на предишната си трудова дейност (както сочи свидетелката Н.К.),
като се вземе предвид и моментът на настъпване на процесното събитие през 2018
г., когато ищецът е на 26 години, съдът намира, че обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи в рамките на
претендирания от ищеца по делото размер от 26 000 лв.
По отношение на иска за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разходи
във връзка с лечението му, следва да се посочи следното. Според заключението на
съдебномедицинската експертиза представените по делото фактури, придружени с
доказателства за плащане на съответни суми (фискални бонове), относно закупени
от ищеца в период от около месец, непосредствено след процесното събитие, медицински
изделия (стабилизиращите метали, поставени в счупената кост), лекарства, други
продукти, както и заплатени такси към болницата, в която е лекуван, са пряко
свързани с нуждите на провежданото лечение на ищеца от получените от процесното
събитие увреждания. Според посочените фактури общият размер на заплатените суми
възлиза на 2 223,85 лв.
Относно възраженията на ответника
за това, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпването на процесните
вреди следва да се има предвид следното.
На първо място, с оглед и на
изявлението на третото лице помагач С.Ш., направено в съдебно заседание,
относно това, че причина за падането на мотоциклета е поведението на ищеца,
който е употребил алкохол, преди да се качи като пътник (данни за което са представени
по делото и са анализирани от медицинската експертиза), поради което е
залитнал, докато се е намирал върху мотоциклета, следва да се посочи, че одобреното
споразумение в наказателното производство, което има значението на влязла в
сила присъда, задължителна за гражданския съд, установява кое лице е причинило
телесните увреждания на ищеца, тъй като причиняването на тези увреждания е
елемент от състава на престъплението по чл. 342, ал. 1 НК. Тъй като телесните
увреждания на ищеца са причинени в резултат от процесното ПТП, т.е. от загубата
на равновесие и падането на мотоциклета, управляван от третото лице помагач, следва
да се приеме, че именно поведението на С.Ш. пряко е довело както до настъпване на събитието, така и до
настъпването на уврежданията за ищеца. В този смисъл поведението на ищеца,
свързано с употреба на алкохол и евентуално дестабилизиране на превозното
средство поради това, може да се преценява само като съпричиняващ процесното
събитие фактор. Същевременно обаче ответникът не е направил възражение относно
това, че посоченото поведение на ищеца е допринесло за настъпването на
процесното ПТП, поради което това поведение на ищеца не следва да бъде
разглеждано.
На второ място, както се посочи,
според приетите за установени по делото обстоятелства с оглед на одобреното
споразумение в наказателното производство, С.Ш. – водачът на мотоциклета, на
който се е возил като пътник ищецът, няма придобита правоспособност за
управление на тази категория МПС, а освен това е управлявал превозното средство
с концентрация на алкохол в кръвта 1,45%о – както е отбелязано в
споразумението, водачът е бил в пияно състояние (това е терминологията,
употребена в наказателния състав на чл. 343, ал. 3 НК). Според заключението на
медицинската експертиза по делото, както и с оглед на разясненията, дадени от
вещото лице при разпита му, посочената концентрация на алкохол в кръвта на
водача на мотоциклета е на границата на леката до средна степен на алкохолно
опиване, което влияе отрицателно върху емоционалното състояние, концентрацията
на вниманието, води до забавяне на реакциите, налице са и умерено изразени
координационни нарушения. Този ефект от употребения алкохол от водача може да
се свърже с поведението му при управление на мотоциклета, предопределяйки
неправилната преценка на пътната ситуация във връзка с избора на скорост на
движение и на начин на управление, което от своя страна е довело до загубата на
контрол върху мотоциклета и настъпването на процесното събитие (в този смисъл е
и заключението на автотехническата експертиза по делото).
За да е налице принос на ищеца
към увреждането обаче, в случая не е достатъчно обективното обстоятелство, че
водачът на мотоциклета е употребил алкохол, което е допринесло за настъпване на
събитието. Необходимо е ищецът да е знаел или да е могъл да узнае при положена нормална
грижа, че водачът е употребил алкохол. Само при наличие на знание у ищеца за
това обстоятелство е възможно да се приеме, че той е поел един предвидим и
очакван риск от настъпването на ПТП, поради което поведението му е във връзка с
причинените му от процесното ПТП увреждания (така т. 7 от ТР № 1/2015 г. на
ОСТК на ВКС).
По делото няма данни за това дали
ищецът и водачът на мотоциклета са имали отношения, непосредствено преди да
предприемат пътуването с мотоциклета (т.е. дали заедно са консумирали алкохол).
Поради това, за да се определи дали ищецът е знаел или е могъл да узнае, че
водачът е употребил алкохол, следва да се съди по външните признаци на степента
на алкохолно опиване на водача и доколко те могат да бъдат установени от друго
лице. Според разясненията на вещото лице по медицинската експертиза, дадени при
разпита му в съдебно заседание, както и с оглед на описанията на ефекта от
посочената степен на алкохолно опиване в заключението на експертизата, следва
да се приеме, че външните проявления на повлияването на водача от алкохола не
са особено изразени. Според вещото лице около 1/3 от хората не биха забелязали,
че водачът е употребил алкохол. Поради това, при липса на друга информация по
делото, от която да може да се приеме, че ищецът е имал и други причини да
предположи, че водачът на мотоциклета е употребил алкохол, следва да се приеме,
че не се установява ищецът да е възприел или да е могъл да възприеме
обстоятелството, че водачът е употребил алкохол. Следователно ищецът не е поел
съзнателно риска да пътува с употребил алкохол водач, поради което направеното
от ответника възражение в този смисъл е неоснователно.
По отношение на липсата на
правоспобосност на водача за управление на мотоциклет следва да се посочи, че
поначало това не е обстоятелство, което неминуемо да се свързва с невъзможност
за фактическо управление на превозното средство и в тази връзка не винаги ще е
налице причинна връзка между формалната липса на придобита правоспособност за
управление на мотоциклет и причиненото ПТП от водача. В случая такава връзка
също не се установява, а освен това липсват и доказателства за това ищецът да е
знаел за това обстоятелство, когато е приел да пътува със С.Ш.. Поради това не
може да се приеме, че липсата на правоспособност на водача, съответно знанието
на ищеца за това обстоятелство, в случая представлява съпричиняващ фактор.
По делото страните не спорят, като
това се установява и от отбелязването в констативния протокол за ПТП, че към
момента на процесното събитие по отношение на мотоциклет „Сузуки
ГСХ-Р 600“ не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Следователно налице е хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, тъй
като на ищеца е причинено телесно увреждане на територията на Република
България от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България
(доколкото регистрационният номер на мотоциклета е български) и за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поради
това предявените искове за заплащане на обезщетения следва да се уважат изцяло
в предявените размери, а именно искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата 26 000 лв., а искът за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди за сумата 2 223,85 лв.
Срокът, в който следва да бъде
изплатено дължимото от ответника Г.Ф. обезщетение, съвпада с този, в който
следва да изплати обезщетение и застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Това следва от препращането на чл. 558, ал. 5 КЗ към срока по чл. 496 КЗ, в който следва да заплати обезщетение
застрахователят, както и от препращането на чл. 558, ал. 1, изр. 2 КЗ към
разпоредбата на чл. 497 КЗ, уреждаща момента, в който застрахователят изпада в
забава за плащане на дължимото обезщетение (според чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ това
става след изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ). Според чл. 496, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 КЗ срокът, в който следва да се изплати
дължимото обезщетение, е до три месеца от предявяването на претенцията.
Видно от представената молба на
ищеца до ответника във връзка с изплащане на обезщетение, както и приложеното
към нея известие за доставянето ѝ, претенцията на ищеца е предявена пред
ответника на 04.05.2018 г. Следователно срокът за заплащане на дължимото
обезщетение от ответника е изтекъл на 06.08.2018 г. (04.06.2018 г. е
неприсъствен ден – събота – и съгласно чл. 72, ал. 2 ЗЗД срокът е изтекъл в
понеделник на 06.08.2018 г.). Поради това съгласно чл. 558, ал. 1, изр. 2 вр. с чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 84, ал. 1 ЗЗД
ответникът е изпаднал в забава по отношение на плащането на обезщетението и
дължи законната лихва за забава считано от 07.08.2018 г., поради което
претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава върху дължимите
обезщетения следва да се уважи от посочената дата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят разноските по делото, които възлизат общо на 3 204 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф., адрес гр. София, ул. „****** да заплати на Д.С.К., ЕГН **********,
адрес *** на основание чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. „а“ КЗ сумата 26 000
лв. (двадесет и шест хиляди лева),
предявен като частичен иск от общия размер от 50 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 2 223,85
лв. (две хиляди двеста двадесет и три лева и 85 ст.) – обезщетение за
имуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 11.03.2018 г. на път I-5, км
308 в землището на с. Конуш, община Хасково и причинено от водача на мотоциклет
„Сузуки ГСХ-Р 600“ с рег. № ******, заедно със
законната лихва върху посочените суми от 07.08.2018 г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва върху дължимите
обезщетения за периода 27.07.2018 г. – 06.08.2018
г.
ОСЪЖДА Г.Ф., адрес гр. София, ул. „****** да заплати на Д.С.К., ЕГН **********,
адрес *** сумата 3 204 лв. (три
хиляди двеста и четири лева) – разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на С.Р.Ш., ЕГН **********
като трето лице помагач на страната на ответника Г.Ф..
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: