№ 705
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на седми
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело №
20231100901878 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото е предявеният от М. Х. К., ЕГН ********** срещу
„Ф.Х.“ ООД, ЕИК ******* иск с правно основание чл.155, ал.1, т.1 ТЗ
относно прекратяването на ответното дружество поради наличието на важни
причини налагащи това.
Ищцата твърди, че поради влошените взаимоотношения между
съдружниците, които са и управители на ответното дружество, последното не
може да функционира нормално, натрупва загуби и не осъществява от години
търговска дейност.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи
от страна на ответника, чрез назначения му особен представител адв. Г., която
оспорва иска и сочи, че влошените отношения между съдружниците сами по
себе си не могат да бъдат достатъчно основание за прекратяване на
дружеството, ако те не са довели до фактическа невъзможност за
функциониране на органите му на управление. Отношенията между
съдружниците са обтегнати и непродуктивни, но дружеството е реализирало
през последните две години приходи, поради което не се установява, че е
налице основанието по чл.155, ал.1, т.1 ТЗ за прекратяването му.
В допълнителната исковата молба (становище) ищцата сочи, че
генерирането на приходи от дружеството не означава, че то има печалба,
както и че осъществява издателска дейност. Счита, че изразеното становище
от особения представител е в резултат на това, че няма информация за
действителното състояние на ответника.
В представения в срок отговор на допълнителната искова молба,
ответникът сочи, че от евентуално допусната съдебно-счетоводна експертиза
1
може да се установи действителното финансово състояние, което във връзка с
установяването на влошените отношения между съдружниците следва да бъде
преценено от съда, доколко представлява важна причина, обуславяща
прекратяването на дружеството.
В съдебното заседание ищцата не се яви лично, тя беше представлявана
от пълномощника й адв.Ч., който поддържа предявения иск, моли съда да го
уважи и да присъди в полза на доверителя му разноските по делото.
Ответното дружество не изпрати представител в съдебното заседание, а
от назначения особен представител на ответника адв.С. Г. Т. на 07.05.24 г.
беше представено заявление, в което последната излага становището си по
същество на спора като сочи, че от събраните доказателства може да се
изведе заключение за наличието на важни обстоятелства, обуславящи
прекратяването на дружеството.
Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид
доводите и възраженията на страните, събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от изготвена служебно справка по партидата на ответното
дружество в Търговския регистър съдружници в него с притежавани дялове
от по 2500 лв. са ищцата М. К. и И.Ш., като последните са и негови
управители, които го представляват само заедно. Посоченият в регистъра
предмет на дейност на дружеството е подготовката и разпространение на
печатни издания, организиране и провеждане на уроци, курсове и други
форми на обучение, преработка и търговия със селскостопанска и
хранително-вкусова продукция, както и всякакви други търговски сделки, с
изключение на забранените със закон.
От приетите като писмени доказателства по делото покани,
предложения, отговори, уведомителни писма и протоколи от общи събрания
на съдружниците се установява, че отношенията между съдружниците К. и
Шемтов са силно влошени, вследствие на което те не могат да свикат и
проведат общо събрание, както и да вземат решения свързани с дейността на
дружеството.
Според приетата съдебно-счетоводна експертиза, в периода 2020 г. –
2023 г. ответното дружество „Ф.Х.“ ООД не е отчело наличието на
дълготрайни активи. Имуществената структура на предприятието е съставена
от краткотрайни активи, които покриват изцяло задълженията му, които
представляват краткосрочни такива. От направеният анализ и изчислените
показатели за ликвидност, автономност и задлъжнялост се налага извода, че
дружеството е платежоспособно и финансово независимо от кредиторите си.
През целия анализиран период ответното дружество е било в състояние да
погасява краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи, като
краткотрайните му активи към 31.12.2023г. превишават над три пъти
краткосрочните му задължения. В състава на краткосрочните активи основен
дял заемат паричните средства, които превишават общата задлъжнялост.
2
Наличните парични средства в края на всяка от анализираните години
компенсират намаляването на материалните запаси и забавянето на
събираемостта на вземанията. През целия анализиран период от 2020г. до
2023г. включително, собственият капитал на дружеството е положителен,
въпреки отчетените загуби. Стойностите на коефициентите на автономност и
задлъжнялост показват, че ответникът осъществява дейността си със
собствени средства и съответно не е зависим от външни източници на такива.
През анализираните периоди се наблюдава негативна тенденция.
Намалението на собствения капитал и увеличението на задлъжнялостта през
периода води до намаляване на независимостта от кредиторите и увеличаване
на задлъжнялостта. Увеличаването на краткосрочната задлъжнялост води до
намаляване на платежоспособността.
Съгласно т.30. §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
счетоводството, "Предприятия, които не са осъществявали дейност през
отчетния период" са тези, за които едновременно са налице следните условия:
а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския
закон; б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат
приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни
стандарти; в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции,
производство и/или продажба; г) не са осъществявали покупка на стоки и
услуги с цел получаване на доходи и печалби, като в случая, ответното
дружество не изпълнява едновременно посочените условия, предвид което
следва да се приеме, че то е осъществявало дейност. До този извод води и
подаването на ГФО в ТРРЮЛНЦ за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., защото по
силата на чл.38, ал.9, т.2 предприятията, които не са осъществявали дейност
през отчетния период, са освободени от задължението да публикуват ГФО,
като същите декларират това обстоятелство, чрез еднократно подаване на
декларация за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност.
По данни от отчетите за приходите и разходите през анализирания
период са признати приходи както следва: 149 хил. лева за 2020 г. , от които:
138 хил. лева приходи от продажба на продукция (книги), 9 хил. лева
приходи от продажба на стоки (книги), 2 хил. лева други приходи; 53 хил.
лева за 2021 г., от които: 41 хил. лева приходи от продажба на продукция
(книги), 10 хил. лева приходи от продажба на стоки (книги), 2 хил. лева
други приходи; 17 хил. лева за 2022 г., от които: 16 хил. лева приходи от
продажба на продукция (книги), 1 хил. лева други приходи; 8 хил. лева за
2023 г., представляващи приходи от продажба на продукция. През всяка от
анализираните години е отчетена загуба, която влошава финансовото
състояние на ответника, както следва: 7 хил. лева загуба за 2020 г.; 12 хил.
лева загуба за 2021 г.; 21 хил. лева загуба за 2022 г. и 13 хил. лева загуба за
2023 г.
Съгласно изготвения анализ вещото лице прави извода, че „Ф.Х.“ ООД
развива дейност през анализирания период, като от 2021 г. не инвестира в
издателската дейност, намалява значително обема на реализираните
продажби, съответно намаляват и отчетените приходи, в резултат на което
отчита загуба за всяка от анализираните години.
3
В допълнение към представеното заключение, вещото лице в съдебното
заседание добави, че е установило и това, че двамата съдружници и
управители са с равни права по спесимен и пред банката, в която
дружеството има сметки и авоари, при което единият не може да разполага
със средствата без съгласието на другия. Дружеството като показатели е с
добри стойности, но от извлеченията от разплащателните сметки е видно, че
плащанията от сметките му са само за банкови такси, които се правят
служебно, както и такива към ЧСИ, които също са служебно удържани. През
последните години дружеството не генерира печалба, отчетена е загуба, а
това влошава финансовото му състояние, като дейността му е свита. То се
декапитализира постепенно, но все още не е стигнало до декапитализация.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, доколкото е предявен от
съдружник, който притежава дялове в размер от над 1/5 от капитала на
ответното дружество.
В производството по делото се установи, че взаимоотношенията между
двамата съдружници с равни права са силно влошени, че те не могат да свикат
редовно общо събрание, съответното да вземат решения свързани с дейността
на дружеството, както и да го представляват съвместно, включително и пред
банките, в които то има авоари. Същевременно в последните четири години,
дружеството е продължавало да осъществява дейност, като не е
декапитализирано, но постепенно е започнало да трупа загуби и този процес
представлява устойчива тенденция.
Тези обстоятелства, според настоящия съд ценени в тяхната
съвкупност, представляват важни причини по смисъла на чл.155, ал.1, т.1 ТЗ,
които обосновават необходимостта ответното дружество да бъде прекратено.
В случая, дружеството осъществява дейност само въз основа на наличните
стокови запаси и материални активи, не реализира печалба, трупа загуби, а
органите му на управление не могат да функционират нормално, тъй като те
се състоят от двама съдружника с равни права, които са и управители на
дружеството, което представляват единствено съвместно. В следствие на
това, то не е в състояние да осъществява очакваната стопанска дейност,
заради която е създадено като търговски субект. Затова съдът счита, че не е
налице причина то да продължи да съществува, а тези важни обстоятелства
обуславят необходимостта от прекратяването му. В този смисъл са и Решение
№ 662/20.06.2006 г. по т. д. № 86/2006 г. на II ТО на ВКС, Решение №
159/15.12.2009 г. по т. д. № 389/2009 г. на I ТО на ВКС и Определение № 468
от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 53/2018 г., II т. о., ТК.
По изложените съображения съдът намира, предявеният иск за
основателен и като такъв той следва да бъде уважен.
На основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени направените от нея разноски по делото в общ размер на 3630 лв.,
от които 80 лв. за внесена държавна такса, 500 лв. за внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице, 1800 лв. за заплатено адвокатско
4
възнаграждение и 1250 лв. –разноски за назначаването на особен
представител на ответното дружество.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.155, т.1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.155, т.1 ТЗ по предявен от съдружника
М. Х. К., ЕГН **********, срещу „Ф.Х.“ ООД, ЕИК ******* иск, търговското
дружество „Ф.Х.“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление:гр.София, п.к.1000, р-н Средец, ул.*******
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от решението да се изпрати
на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел за вписването му по партидата на
дружеството и провеждане на процедура по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5