№ 950
гр. С., 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20221110200733 по описа за 2022 година
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. С. М. чрез адвокат Т. Г. срещу наказателно
постановление (НП) № СО-Т-М-21-04-232 от 12.08.2021 г., издадено от Д. П.
Б. – заместник-кмет на Столична община, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева
за извършено административно нарушение по чл. 23 от Наредба за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община (НРУИТДТСО) на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 36, ал. 1 и
чл. 35, ал. 3 от НРУИТДТСО.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Поддържа се
искането, че при издаване на НП е извършено съществено нарушение както на
материалния закон, така и на процесуалния закон. Алтернативно се моли за
прилагане на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателката М. С. М., редовно призована, не
се явява. Представлява се от адв. Т. Г., надлежно упълномощен, който моли
за отмяна на обжалваното НП по изложените в жалбата аргументи.
Акцентира върху обстоятелството, че не е описано конкретно твърдяното
нарушение и не са посочени доказателства, които да го потвърдят. Оспорва
още законосъобразността при реализирането на
административнонаказателната отговорност и от гл. т. накърнени
процесуални правила в рамките на развилото се административнонаказателно
1
производство, а на последно място се позовава на приложимост по казуса на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, дори и да се приеме, че вменените й
административни нарушения са извършени. Претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева съгласно представен от него
списък и договор за правна помощ.
В съдебно заседание въззиваемата страна - заместник - кмета на
Столична община, редовно призован не се явява. Представлява се от
юрисконсулт П. К., надлежно упълномощена, която поддържа тезата, че НП е
правилно и законосъобразно, като представя и писмени бележки в тази
насока. Моли за потвърждаването му. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Разпитана в качеството на свидетел в съдебно заседание – А. Т. С.
заявява, че жалбоподателката извършвала търговия на открито – продажба на
царевица, чипс и вода, заемайки около 4 кв. м. публична общинска
собственост, без разрешение за ползване на място, издадено от кмета на район
„О.“, като уточни, че същата я е виждала и друг път да продава
незаконосъобразно в парк „З.“ и е предупреждавана многократно, но липсват
данни същото да е документирано по надлежния ред.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 05.05.2021 г. около 12:50 ч. в град С., район „О.“, парк „З.“ –
централна алея е извършена проверка от служители на Столичния
инспекторат към Столична община. В хода на проверката е установено, че
лицето М. С. М. е извършвала търговия на открито – продажба на пуканки,
захарен памук и детски въртележки, разположени върху маса и щендер,
заемайки 2 (два) кв.м. публична общинска собственост, без разрешение за
ползване на място, издадено от кмета на район „О.“.
Свидетелката счела, че М. извършва търговия на открито без
съответното разрешение и виновно е нарушила чл. 23 от Наредбата за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столичната
община, за което бил съставен АУАН, в който било посочено, че на дата
05.05.2021 г лицето извършвало търговия на открито - продажба на пуканки,
захарен памук и детски въртележки, разположени върху маса и щендер,
заемайки 2 (два) кв.м. публична общинска собственост, без разрешение за
ползване на място, издадено от кмета на район "О..
На 05.05.2021 г. актът е връчен по надлежния ред и подписан лично от
нарушителя, като не е посочил възражения в него и такива не постъпили в
предвидения за това срок.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено и атакуваното
Наказателно постановление (НП) № СО-Т-М-21-04-232 от 12.08.2021 г. от Д.
П. Б. – заместник-кмет на Столична община, упълномощен със заповед РД-09-
2027/29.11.2011 г. от кмета на Столична община, с което на М. С. М., с ЕГН
******** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300
(триста) лева, за нарушение чл. 23 от Наредбата за реда и условията за
2
извършване на търговска дейност на територията на Столичната община на
основание чл. 36, ал. 1и чл. 35, ал. 3 от същата наредба.
В НП било посочено, че деянието е извършено на 05.05.2021 г., като не
става ясно как и защо наказващият орган е приел, че именно на тази дата
жалбоподателката е извършвала търговия на открито без съответното
разрешение.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на актосъставителката А. С., наличните по делото писмени
доказателствени материали, приобщени по реда на чл. 283от НПК, които
съдът кредитира, а именно НП, АУАН, заповеди за компетентност,
констативен протокол, длъжностна характеристика. От свидетелските
показания се установява начинът на извършване на проверката и нейната
дата. Доказателства са непротиворечиви в своята цялост и не следва да бъдат
анализирани подробно.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира,
доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
срещу обжалваем, подлежащ на съдебен контрол санкционен акт, от
легитимирано лице, което я прави процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по изложените в нея
съображения.
Съдът, при извършената служебна проверка относно компетентността
на органите, съставили и издали двата документа – АУАН и НП, намери, че
АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, съгласно изискванията на
чл. 34, ал. 2 от НРУИТДТСО.
В случая АУАН е съставен от компетентен за това орган - свидетел А.
Т. С. на длъжност „старши инспектор“ в Столичен инспекторат,
упълномощено съгласно Заповед № СО-РД-09-567/20.06.2013 г.,допълнена
със Заповед № СО-РД-09-2540/12.12.2014 г., на Кмета на Столична община да
извършва контрол по спазване на НРУИТДТСО, а НП е издаден от заместник
- кмет на Столична община Д. Б., упълномощен със Заповед № РД-09-
2027/29.11.2011 г. от Кмета на Столична община. Съгласно разпоредбата на
чл. 34, ал. 3 от НРУИТДТСО „Проверки по спазване разпоредбите на Глава
Трета, Глава Четвърта и Глава Пета се извършват и от служители на
Столичен инспекторат.”, а разпоредбата на чл. 35, ал.1, т.4 от НРУИТДТСО
3
предоставя на тези лица правомощията да съставят актове за установяване на
административни нарушения. Следователно, актосъставителят А. С. в
качеството си на служител на Столичен инспекторат е имал материалната
компетентност да състави процесния АУАН. Съгласно разпоредбата на чл.
35, ал.З от НРУИТДТСО наказателните постановления за нарушения на
наредбата се издават от лицата по чл. 22, ал.5 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация, т.е. от кмета на общината или
негов заместник. В случая НП е издадено от заместник - кмета на СО, от
което следва извод, че същото е издадено от компетентен орган.
Настоящият съд не констатира нарушение на процесуалните правила
относно съставянето и връчването на АУАН, както и относно законовите
реквизити и съдържанието на тези два документа (АУАН и НП). Актът е
съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел-очевидец, като е бил
подписан от съответните длъжностни лица и е връчен на санкционираното
лице, като по този начин разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН
са спазени. Разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН не са нарушени и са
спазени сроковете за издаване на АУАН и НП.
Съдът намира, че предвид показанията на свидетелката С., в случая не
се касае за еднократно нарушение от жалбоподателката, същата е била
предупреждавана и по-рано да не извършва горната дейност, но по
административнонаказателната преписка липсват данни същото да е
документирано по надлежния ред.
Също така съдът счита, че между описанието на деянието в АУАН и
издаденото въз основа на него НП е налице разминаване, тъй като в АУАН е
посочено, че лицето М. С. М. извършва търговия на открито, предлагайки за
продан царевица, чипс и минерална вода, заемайки около 4 кв. м. терен
публична общинска собственост, а в НП е посочено, че лицето М. С. М.
извършва търговия на открито, предлагайки за продан пуканки, захарен
памук и детски въртележки, заемайки около 2 кв. м. публична общинска
собственост. Така посочените несъответствия не са съществени.
На следващо място след извършената служебна проверка се установи и
факта, че както в АУАН-а, така и в самото НП е посочено ЕГН на лице, което
е различно от това на жалбоподателката – М. С. М.. И в двата акта е посочено
ЕГН-********, докато ЕГН-то на М. С. М. е **********.
При така установените факти, съдът намира, че жалбоподателката е
осъществила формално състава на административно нарушение по чл. 23 от
Наредбата, съгласно която разпоредба търговия на открито се извършва въз
основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на
района, на територията на който ще се извършва дейността.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от Наредбата за нарушение на тази разпоредба на
виновните лица се налага глоба в размер от 300 (триста) до 2000 (две хиляди)
лева.
По делото се установи, че жалбоподателката е извършвала търговия на
открито без да притежава разрешение за това, с което е нарушила
горепосочената разпоредба.
4
От субективна страна тя е действала при форма на вина умисъл, тъй
като е осъзнавала, че не разполага с разрешение за ползване на мястото, на
което е предлагала плодове и въпреки това е искала да извършва търговска
дейност там.
Съставът на настоящата инстанция намира, че за това нарушение обаче
се установяват предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Същото се
отличава с по-ниска от типичната степен на обществена опасност за
нарушенията от този вид, поради което може да намери приложение
хипотезата на маловажен случай на административно нарушение. При
преценката си съдът отчете характера и вида на засегнатите обществени
отношения, както и степента на тяхното засягане, включително и
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В случая обект
на защита са обществените отношения, свързани със осигуряване на защита
на потребителите, спазване на условията за лоялна конкуренция, както и
опазване на обществения ред и спокойствието на гражданите. Извършеното
от жалбоподателя административно нарушение, за което е съставен АУАН, с
оглед липсата на вредни последици от нарушението, личността на
нарушителя, причината за допуснатото нарушение – липсата на парични
средства за закупуване на лекарства и храна и влошеното здравословно
състояние на нарушителя, според настоящия съдебен състав се характеризира
с изключително ниска обществена опасност и представлява "маловажен
случай", поради което не е следвало нарушителят да бъде санкциониран, а да
бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Налагането на
административно наказание, дори и в минималния размер не би отговорило
на заложените в чл. 12 ЗАНН цели. Съгласно ТР № 1/2007 г. по тълк. н. д. №
1/2005 г. на ОСНК – ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.
28, б. "а" ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не ги е
приложил, това е самостоятелно основание за отмяна на НП.
В обобщение на изложеното, съдът счита, че при съставянето на АУАН
и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, относно изискването на закона да бъде направено ясно, точно и
пълно описание на извършеното нарушение, на което нарушение да е дадена
точна правна квалификация. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление липсва конкретно и недвусмислено описание на извършеното
нарушение, поради което съдът счита, че възможността на жалбоподателя да
разбере за какво точно е ангажирана административно-наказателната му
отговорност и правото му на защита са били нарушени, което може да има
само една последица, а именно отмяна на обжалваното постановление.
В административно-наказателното производство пълното описание на
нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за
законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране
правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е
изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса на
релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните
въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна
отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила
5
и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на
описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до
невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава
правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при
какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната
за нарушена правна норма. Съгласно административно нарушение е това
деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно
извършено от него нарушение. /Решение № 72350 от 14.04.2020 г. на СРС по
а. н. д. № 4634/2019 г.; Решение № 1441 от 21.12.2021 г. на СРС по а. н. д. №
8570/2021 г.; Решение № 133172 от 2021 г. на СРС по а. н. д. № 1510/2021 г.;
Решение № 1227 от 20.11.2020 г. на Адм. С по адм. д. № 577/2020 г./.
Предвид констатираните по-горе съществени процесуални нарушения,
представляващи самостоятелно основание за отмяна на постановлението,
както и неправилното приложение на материалния закон, атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
изцяло отменено.
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят, който
претендира сумата от 300 (триста) лева, която следва да му бъде присъдена,
доколкото са представени доказателства за нейното плащане.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № СО-Т-М-21-04-232 от
12.08.2021 г. от Д. П. Б. – заместник-кмет на Столична община, упълномощен
със заповед РД-09-2027/29.11.2011 г. от кмета на Столична община, с което на
осн. чл. 53 от ЗАНН вр. чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община на М. С. М., с ЕГН ********** е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 23 от
същата Наредба.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на М. С. М., с ЕГН **********,
сумата от 300 (триста) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – С.-град в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7