М О Т И В И:

 

Съдебното производство по НОХД № 259/2019 г. по описа на РС-Плевен е образувано по внесен Обвинителен акт на РП - Кнежа, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия И.В.И., с егн: ********** *** за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 206, ал. 1 от НК.

В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че :

На неустановена дата и месец през 2016г. в гр.Плевен, противозаконно  присвоил чужда движима вещ – седлови влекач марка ***модел ***, с рег. № ***на стойност 19800 лв., собственост на „Л.О.“ ЕООД.

Представителят на Районна прокуратура гр. Плевен, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия И.В.И., така както е повдигнато то с обвинителния акт.

Излагат се доводи, че същото се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства, поради което се моли съда да го признае за виновен и да постанови осъдителна присъда.

По отношение на подсъдимия И.В.И. прокуратурата счита, че следва да му бъде наложено наказание 3 години лишаване от свобода, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с 5 години изпитателен срок.

В съдебното заседание защитникът на подсъдимия – адв. Т. *** моли съда да бъде постановена оправдателна присъда, тъй като по делото не са събрани никакви доказателства, които да сочат, че подзащитният й е извършил престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

Навежда доводи, че у подсъдимия е липсвал умисъл, за извършване на престъплението, тъй като между собственика на траспортна фирма „Л.О.“ ЕООД и подзащитният й И.В. И.не е имало каквито и да било отношения. Навежда доводи, че транспортоното средство се е владело от юридическото лице, което го ползва на правно основание, още повече че транспортното средство не е било в движение поради авария и се е намирало на съхранение в с. ****.

Подсъдимия И.В.И.  заявява, че не се признава за виновен и не е извършил престъплението, в което е обвинен от РП - Плевен.

В дадената му последна дума той моли да бъде оправдан!

 

В обвинителният си акт внесен в съда, прокурорът е изнесъл следната фактическа обстановка и е приел за установено,че:

На 12.10.2009г. бил съставен договор за продажба на МПС, между подсъдимия  И.В.И.-Председател на съвета на директорите на ***, със седалище и адрес на управление ***, *** в качеството на продавач и В.А.К. – пълномощник на   „Л.О.“ ЕООД с управител – свидетелят М.П.А., като купувач, чрез който договор  било прехвърлено правото на собственост върху товарен автомобил – седлови влекач марка ***, модел ***, с рег.№ ***, рама № ***и двигател № ***за сумата от 2000 лв.

Владението на товарния автомобил е било предадено на  новият собственик -  „Л.О.“ ЕООД  в деня на съставяне на договора.

При закупуването, товарния автомобил бил в движение, но бил в много лошо техническо състояние.

След извършен ремонт, на 27.06.2011г. бил сключен договор за наем на транспортно средство, чрез който „Л.О.“ ЕООД предоставил на ЕТ „***“ с управител и собственик - подсъдимият И.В.И. седлови влекач марка ***, модел ***, с рег.№ ***. Било договорено също така да се плаща месечен наем в размер на 200 лв. Договора бил сключен за срок от 3 години и влязъл в сила след подписването му. След подписването на договора владението на товарния автомобил било предоставено на подсъдимия И.В.И..

Първоначално подсъдимият И.В.И. плащал дължимия месечен наем, но в последствие спрял плащанията.

След изтичане на срока на договора през 2014г., свидетелят М.П.А. поискал да му бъде върнат товарния автомобил. Бил проведен разговор, при който подсъдимият И.В.И. обещал да изплати дължимото, като поискал срока на договора да бъде продължен.

Свидетелят М.П.А. подведен от обещанията, че ще му бъдат изплатени дължимите суми за наем на МПС се съгласил да бъде подписан Анекс, чрез който договора за наем бил удължен с още 3 години.

През месец август 2015 г., подсъдимият И.В.И. провел разговор с О.Й.Д. – управител на ***и го помолил да остави на съхранение в базата на фирмата му един от камионите си. Подсъдимият обяснил на свидетеля Д., че камиона е негов, както и, че веднага след като бъде отстранена повредата ще си го прибере.  Свидетелят Д. се съгласил, като се уговорили за времето на престоя да бъде заплатена и съответната сума. След проведения разговор, в базата собственост на ***бил докаран седлови влекач „***“, с рег. № ***и оставен за съхранение.

Въпреки подписания Анекс към договора, дължимата сума така и не била платена, поради което свидетелят М.А. предприел действия за връщането на автомобила.

На 28.11.2015 г., В.А.К. починал. Свидетелят К.А.К. наследил фирмата собственост на починалия му брат- ***. Тъй като В.А. участвал като пълномощник на „Л.О.“ ЕООД при закупуването и отдаването под наем на инкриминирания товарен автомобил, свидетелят К.К. се съгласил да съдейства на М.П.А. за връщане на камиона на „Л.О.“ ЕООД.

Били проведени множество разговори между свидетеля К.А.К. и подсъдимия И.В.И., като подсъдимият И.В.И. обещавал да си оправят сметките, но да се изчака малко, тъй като имал затруднения. Въпреки обещанията, подсъдимият не изплатил дължимия наем, нито пък върнал инкриминираната вещ.

На неустановена  дата и месец в средата на 2016 г., свидетелят К.К. отишъл на паркинг, стопанисван от подсъдимия И.В.И., находящ се в близост до гробищен парк на изхода на гр. Плевен в посока към с. ***и се срещнал лично с подсъдимия И.В.И.. Бил проведен разговор, при който свидетелят К.К. настоял да бъде върнат камиона на „Л.О.“ ЕООД, както и да бъдат платени дължими суми към *** за доставено гориво и неплатен наем на „Л.О.“ ЕООД .От своя страна подсъдимият И.В.И. категорично заявил, че няма да даде нищо от дължимото и няма да върне камиона, като точните му думи били „Няма да ти дам нищо! Не разбрах те ли!“ .

След този разговор с подсъдимия И.В.И., свидетелят  К.К. се срещнал с М.П.А. и му обяснил, че подсъдимият И.В.И. отказва да върне камиона и да предприеме мерки по съответния ред.

На 22.11.2016 г. била изготвена нотариална покана до ***с управител подсъдимият И.В.И., с която подсъдимият е бил уведомен, че поради системно неизпълнение на задължението за плащане по договор за наем от 27.06.2011г. на МПС седлови влекач ***, с рег.№ ***е прекратен. Подсъдимият И.В.И. е бил приканен в 3-дневен срок от получаване на съобщението да заплати дължимата за наемите сума в размер на 13200 лв., както и незабавно да бъде върнато МПС – влекач ***, с рег.№ ***.

На 06.12.2016г. била изготвена разписка № 125 видно от която е, че подсъдимият И.В.И. е бил уведомен за изготвената нотариална покана, но отказал да я приеме.

В последствие бил депозиран сигнал от управителя на „Л.О.“ ЕООД – свидетелят М.П.А. в Р., където е извършена проверка.

В хода на проверката на 24.02.2017г. е бил съставен протокол за полицейско  предупреждение, като  подсъдимият И.В.И. е бил запознат с разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от НК, след което му е било снето обяснение и въпреки, че е бил приканен да върне товарния автомобил собственост на „Л.О.“ ЕООД или да посочи къде се намира инкриминираната вещ, подсъдимият отказал да го стори, като е заявил, че движимата вещ не е в негово владение и той не я пази.

След като в хода на проверката са събрани достатъчно данни за престъпление от общ характер е било образувано настоящото досъдебно производство, като в хода на разследването автомобилът бил установен в база ***собственост на ***собственост на свидетеля О.Й.Д..

С протокол от 26.06.2018 г. за доброволно предаване, свидетелят О.Й.Д. доброволно предал на служител на МВР седлови влекач  ***, модел ***, с рег.№ ***, контактен ключ и свидетелство за регистрация част ІІ, с № ***за седлови влекач ***, модел ***, с рег.№ ***.

С протокол от 30.10.2018 г., инкриминираната движима вещ е била върната на собственика.

Гореизложеното очертава очевидния извод, че настоящият съдебен състав не възприема изложената от прокурора фактическа обстановка в обвинителния акт досежно начина, по който са се развили събитията относно признаци от обективната и субективна страна на престъплението !!!

 

При внимателен прочит на приложените по делото писмени доказателства, съдът констатира, че в хода на досъдебното производство е приложен договор за наем на транспортно средство от дата 27.06.2011 г. сключен между „Л.О.“ ЕООД – представлявано от М.П.А. – като наемодател и ЕТ „***“ – представлявано от И.В.И. като наемател, от който е видно, че наемодателят отдава на наемателя за ползване в транспортната си дейност 1 брой транспортно средство – седлови влекач ***марка ***, модел ***, с рег.№ ***, като в същия са посочени правата и задълженията на страните по договора.

В право за пректратяване на договора е посочено, цитат: „Всяка една от страните има право да прекрати договора с тримесечно писемно предизвестие.“

В досъдебното производство се намери и анекс към договор за наем на транспортно средство от дата 27.06.2011 г. сключен между „Л.О.“ ЕООД – представлявано от М.П.А. – като наемодател и ***– представлявано от И.В.И. като наемател, като в същия е посочено, че се правят промени касаещи задължението за плащане на наем.

В досъдебното производство се намери и анекс към договор за наем на транспортно средство от дата 27.06.2014 г. сключен между „Л.О.“ ЕООД – представлявано от М.П.А. – като наемодател и ***– представлявано от И.В.И. като наемател, като в същия е посочено, че настоящият договор се сключва за срок от 6 години. След изтичането на този срок, ако няма предизвестие за прекратяване му от която и да е от страните се счита, че договорът за наем е продължен за още 3 години. Промяната влиза в сила от подписването на настоящия анекс.

В кориците на досъдебното производство се намери и 1 брой нотариална покана от дата 22.11.2016 г. изпратена до ***, представлявано от управителя – подсъдимият И.В.И. от „Л.О.“ ЕООД – представлявано от свидетеля М.П.А., в която е посочено, че „….в тридневен срок от датата на получаване на настоящото съобщение да ни заплатите сумата от 13200 лв., ведно с начислената законна лихва 2026,66 лв. ….“

В обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени обаче никакви факти досежно конкретното деяние, с което именно подсъдимият И.В.И. е реализирал фактическия състав на престъплението за което е обвинен !!!

 Не става ясно изобщо с кои точно негови действия, респективно бездействия същият е осъществил изпълнителното деяние на обсебването по отношение на седлови влекач марка ***, модел ***, с рег. № ***.

Не става ясно и в какво точно се изразява присвояването – фактическо или юридическо разпореждане, както и в чий интерес е сторено това.

Съдът намира, че така формулиран и структуриран обвинителния акт страда от пороци, изразяващи се в непълното и неточно посочване на съставомерните обективни и субективни признаци на инкриминираното деяние !!!

Подсъдимият И.В.И. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК, в каквато насока му е повдигнато обвинение от Р..

Съдът намира, че събраните по делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат подсъдимия за виновен в извършване на посоченото по-горе престъпление.

Изпълнителното деяние при присвояването се изразява във външно проявена промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, което той владее за сметка на определено дружество, организация или лице, изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ в свой личен интерес или в интерес на другиго.

 Своенето се изразява в промяна на отношението на дееца към чуждата вещ като към своя и се ***ифестира с предприе***е на действия по окончателно разпореждане с нея - в свой или чужд интерес.

 В този смисъл е ТР 50/1980г. на ОСНК, което дава тълкуване относно длъжностното присвояване, но се отнася и за обсебването, като еднородно посегателство срещу собствеността, отличаващо се само по субекта на престъплението.

         Противозаконното юридическо или фактическо разпореждане винаги предполага ощетяване на патримониума на дружеството, респективно на физическото лице, предало владението.

         Да „владее" означава предоставяне на вещта на дееца на някакво основание.

       Обсебването е резултатно престъпление и е довършено с осъщественото засягане на възможността собственикът на вещта да се разпорежда с нея, което настъпва в резултат на акта на имуществено разпореждане.

Недопустимо и юридически непрецизно е според съда от наказателноправна гледна точка да се смесват действия на юридическо и физическо лице, като нереализираните от търговското дружество фактически и правни действия се вменяват в отговорност на физическото лице, което макар и представител на дружеството, е имало определени делегирани права, тъй като наказателната отговорност е лична и никой не може да бъде държан отговорен за чужди действия или бездействия !!!

Изпълнителното деяние при присвояването се изразява във външно проявена промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, което той владее за сметка на определено дружество, организация или лице, изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ в свой личен интерес или в интерес на другиго.

Своенето се изразява в промяна на отношението на дееца към чуждата вещ като към своя и се ***ифестира с предприе***е на действия по окончателно разпореждане с нея - в свой или чужд интерес. Противозаконното юридическо или фактическо разпореждане винаги предполага ощетяване на патримониума на физическото лице, предало владението.

 

От обективна страна, деянието по чл.206, ал.1 НК следва да се счита за осъществено при извършено от дееца разпореждане с държаната на правно основание чужда движима вещ.

Визираните в обвинителния акт фактически твърдения сочат, деянието да е осъществено не чрез юридическо, а чрез реално, фактическо разпореждане с предоставената му вещ, изразяващо се в отказ тя да бъде върната, но съобразно константната правна теория и съдебна практика, не всеки отказ за връщане на държана на правно основание вещ следва да се третира дефинитивно като акт на имуществено разпореждане.

Акт на фактическо разпореждане представлява само този отказ, при който държателят на вещта съзнателно цели и демонстрира намерение, окончателно и безвъзвратно да я присвои противоправно.

В процесната хипотеза, приетите за установени фактически твърдения по обвинителния акт водят до констатация, че между страните са налице насрещни облигационни правоотношения по договор за наем и наемодателят на процесния седлови влекач същевременно е наемател на парична сума, дадена му от подсъдимия И.В.И..

От доказателствата по делото се установява, че подсъдимият И.В.И. при всеки случай на поискване на вещта от свидетеля М.П.А., като управител на „Л.О.“ ЕООД, не е демонстрирал намерение да я присвои !!!

От показанията на свидетелят О.Д. се установява, че процесният седволив влекач е аварирал и подсъдимият И.В.И. го е оставил на съхранение в селскостопански двор, находящ в ***, докато се отстрани повредата.

В тази насока са и показанията на свидетеля Е.Ж..

 От показанията на свидетеля Ж. става ясно, че подсъдимият И.В.И. му е дал телефонния номер на собственика на процесния седлови влекач. Провеждани са телефонни разговори със собственика на влекача, като последният е бил уведомен за местоположението му и въпреки това не си го е прибрал изцяло по негова вина  .

От показанията на свидетелката Е.Й. се установява, че процесният камион е бил заведен в активите на дружеството на свидетеля М.П.

        С оглед на гореизложеното съдът счита, че от значение за правилното приложение на наказателния закон е, не дали съобразно гражданското право подсъдимият има право на задържане, а че липсва умисъл у подсъдимия И.В.И. за своене на вещта.

Действията на подсъдимия И.В.И. по никакъв начин не сочат отклонение от облигационното правоотношение, а напротив - същите удостоверяват продължаващо поведение само на ползване на вещта съответно на предмета на договора за наем, без каквато и да е промяна, от която да се прави извод за евентуално намерение за своене.

От събраните по делото доказателства не става ясно, как и по какъв начин е прекратен договорът сключен между двете юридическите лица ???!!!

 

СЪДЪТ КАТЕГОРИЧНО СЧИТА , че конкретния случай е типичен гражданско-правен спор, който следва да бъде решен чрез средствата и механизмите на гражданския процес, но същият е станал причина за напълно безпредметно, но и незаконосъобразно образуване и разглеждане на наказателно производство от общ характер с цялостно ангажиране на полиция, прокуратура и наказателен съд и свързаното с това неоправдано разходване на значителен финансов, времеви, физически и интелектуален трудов ресурс !!! 

 

При тези констатации и съобразно трайно установената съдебна практика (Решение №231 от 19.06.2001 г. на ВКС по н. д. №166/2001 г., I н. о.; Решение №92 от 24.02.2010 г. на ВКС по н. д. №749/2009 г., II н. о.; Решение №94 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. №769/2009 г., III н. о.; Решение №139 от 22.03.2010 г. на ВКС по н. д. №67/2010 г., III н. о.; Решение №188 от 26.04.2012 г. на ВКС по н. д. №514/2012 г., II н. о.; Решение №472 от 19.11.2013 г. на ВКС по н. д. №1541/2013 г., I н. о.), съдът намира, че в процесния случай, факта на невръщане и продължаващо държане на заетата вещ след поискването й от наемодателя, не следва да бъде третиран като отказ, демонстриращ своителни намерения от страна на подсъдимия И.В.И..

Това налага и извод за неосъщественост на изпълнителното деяние по възведеното обвинение, поради което и съобразно чл.304 от НПК, подсъдимият И.В.И. е признат за невиновен.

Съдът счита, че спорен и неизяснен в хода на съдебното следствие остава въпросът и за субективната страна на деянието на подсъдимия предвид обстоятелството, че престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК е умишлено.

Въпросът за наличието респективно липсата на умисъл у подсъдимия за извършване на инкриминираното деянието всъщност води до невъзможността същият да бъде признат за виновен в извършването му.

         Когато дадено деяние може да се докаже единствено със свидетелски показания, които обаче се намират в непреодолимо противоречие, и същевременно липсва възможност за събиране на други доказателства, следва да се приложи чл. 303, ал. 2 от НПК и подсъдимият да се признае за невинен. Решение № 220 от 28.IV.1978 г. по н. д. 7/78 г., I н. о.

Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при доказателствена необезпеченост на обвинителната теза по несъмнен начин. Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат напълно изяснени и безспорно установени, съдът може да постанови осъдителен съдебен акт. Присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи изводи относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние, и участието на извършителя в него.

Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е убедително доказано /чл.303 от НПК/, което е гаранция за реализиране правата на обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, изрично провъзгласена в чл.16 от НПК. Решение № 619 от 16.12.2010 г. по н. д. № 673/2010 г. на Върховен касационен съд.

 

По разноските:

 

С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.

 

При така направените подробни и обосновани фактически и правни констатации и изводи и с оглед вътрешното си убеждение,морал, юридическа и житейска практика съдът постанови своята КАТЕГОРИЧНА ОПРАВДАТЕЛНА ПРИСЪДА !!!

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: