Мотиви към Решение № 793, постановено на 03.05.2018 г. по н.а.х.д. № 754 по описа на Районен съд –
Варна за 2018г.:
Варненска районна прокуратура е внесла предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на С.Т.А. за това, че на 06.10.2016
г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични
вещества - кокаин с нетно тегло 0,07 грама, със съдържание на активен
наркотично действащ компонент кокаин -80,3%, на стойност 19,60лв. /деветнадесет
лева и шестдесет стотинки/ и високорисково наркотично вещество -амфетамин и
кофеин с нетно тегло 0,89 грама, със съдържание на активен наркотично действащ
компонент- амфетамин -7,7% , на стойност 2,05лв. /два лева и пет стотинки/,
всичко на обща стойност 21,65лв. / двадесет и един лева и шестдесет и пет стотинки
/, като случаят е маловажен, което е квалифицирано като престъпление по чл.
354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, пр.1 НК, за което в конкретния случай са налице
основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а НК.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за откритото
съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по същество на
повдигнатото обвинение.
Упълномощеният защитник на обв. А. се
явява в съдебно заседание и посочва, че не оспорва фактите, установени в хода
на наказателното производство. Излага, че подзащитният му действително е носел
в себе си инкриминираните вещества, но предвид съдържанието на изготвения по
делото предсъдебен доклад, който съдържа безупречни
характеристични данни за обвиняемото лице, в това число нисък риск от рецидив и
последващи вреди, предвид чистото му съдебно минало,
изминалия значителен период от време от извършване на деянието, липсата на
други противообществени прояви съдът следва да приеме, че в случая се касае за малозначително деяние по
смисъла на чл. 9, ал.2 НК.
Обвиняемият С.Т.А., редовно призован, се явява пред съда лично и
изразява съжаление за извършеното. Посочва, че то никога не би се повторило.
В последната си дума моли съда да не го осъжда, тъй като иска да
си намери работа.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият С.Т.А., с ЕГН: ********** е роден на *** год., в гр.
Търговище, живее понастоящем в гр. Разград, ул. „Св. Климент“ № 104, вх.В,
ет.5, ап.15, българин, бълг. гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, студент по психология в юридическия факултет на Варненския
свободен университет „Черноризец Храбър“, без регистрирани предходни
противообществени прояви, свързани с притежание на наркотични вещества.
Демонстрира мотивация за трудова заетост,
като изразява желание след дипломиране
да се развива
в областта на „клинична психология".
В момента живее на
квартира в м-ст „Траката", не посочва точен адрес
и адресна регистрация.
Отрича финансови трудности, твърди, че няма заеми,
разчита предимно на родителите си
за подкрепа. Работи през летните месеци за да
спести пари и дa се подпомага.
Миналото лято е бил 4 месеца
с брат си Г. заедно в Англия. Работил е като общ работник
в склад. Той се връща в България а брат му остава. Надява се това лято
да замине на бригада в САЩ и очаква да спечели
и спести повече пари.
Ниско ниво на
риск от сериозни
вреди, предвид липсата на причинени
преки или косвени вреди и епизодичната употреба на наркотични вещества, както и личностните ресурси за овладяване
на рисковите фактори. На
този етап рискът не е непосредствен,
освен ако не настъпят промени
в обстоятелствата.
На 06.10.2016. около 00:00ч. обв. С.Т.А.,
заедно с негови приятели – св. Ж. Д. Ж. и св. Й.С.Тр.,
отишли на дискотека, находяща се в сградата на ДКС-
гр.Варна.
На същата дата около 02.00 часа тримата решили да излязат навън,
тъй като в дискотеката било много шумно. Излезли навън, но било студено и обв. А. предложил да се качат в управлявания от него л.а.
„Ауди А4“, с ДК № РР 3341 АХ, собственост на майка му Д. Ст.А..
Автомобилът бил паркиран на
паркинга пред Спортна зала, от дясно на Автомивка Спортна зала, в гр.Варна.
Тримата се качили в автомобила, като свТ.седнал
на предна лява седалка, а обв.А. и св. Живков седнали
на задната седалка.
Същата вечер полицейските служители свидетелите С.М.Г. и Г.Г.П. били разпределени да обслужват територията на Първо
РУ- ОД - МВР- Варна. Около 02.00 ч. полицейските служители се намирали на
паркинга на Спортна зала - Варна, над дискотека „ Авеню“.
Те видели паркирания л. а. „ Ауди А 4“ с ДК № РР 33-41 АХ и
предприели проверка на същия, както и на намиращите се в него лица.
При извършване на проверка на личните вещи на обв.
С.Т.А. намерили в портмонето на обвиняемия 1 бр. полиетиленово
пликче с бяло прахообразно вещество и 1 бр.пакетче с гланцирана хартия с бяло
на цвят твърдо вещество.
С протокол за доброволно предаване от 06.10.2016г. били предадени:
1. 1/един/ брой полиетиленово пликче с
бяло прахообразно вещество запечатани в бял хартиен плик с 2бр. печати на
БНТЛ-ОД МВР-Варна.
2. 1/един/ брой пакетче от гланцирана хартия с бяло на цвят твърдо
вещество запечатани в бял хартиен плик с 2бр. печати на БНТЛ-ОД МВР-Варна Изготвена
била съдебно-физикохимична експертиза, от която е видно, че в резултат на
проведените анализи се доказа, че:
Обект № 1, представляващ бяло прахообразно вещество с нетно тегло
0.07 гр. съдържа кокаин с процентно съдържание на активен компонент кокаин 80,3
%.
Обект № 2, представляващ бучка бежово вещество с нетно тегло 0,89
гр. съдържа амфетамин и кофеин с процентно съдържание на активен компонент
амфетамин 7,7 %.
Кокаинът и амфетаминьт /солите и
препаратите им/ са поставени под контрол в Списък I „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Видно от назначената по делото съдебно-оценителна експертиза
пазарната оценка на приобщените като ВД наркотични вещества е на стойност 21,66
лева.
Назначена в хода на досъдебното производство била и
съдебно-психиатрична експертиза, от която е видно, че С.Т.А. не страда от психично
заболяване. Няма данни за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Към
момента на извършване на деянието на 06.10.2016 год. е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Видно от приложените към делото справки съдимост, обв. С.Т.А. е неосъждан.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите Г.Г.П. , С.М.Г. , Й.С.Тр. и Ж. Д.
Ж. , както и от писмените материали – протокол за доброволно предаване от 06.10.2016г.,
заключението на изготвената по делото физико - химична експертиза, както и това
на съдебно – психиатричната експертиза на обвиняемия и съдебно-оценителната
такава, справка съдимост на обвиняемия, справка за характеристични данни на
обвиняемия, изготвения във фазата на съдебното производство предсъдебен
доклад, както и от съдържащите се по делото веществени доказателства, а именно
бучка бежово вещество.
Съдът кредитира всички изброени доказателства, като
непротиворечиви, последователни и достоверни и изгради убежденията си въз
основа на тях, тъй като същите са изготвени съобразно изискванията на НПК и
представляват годни доказателствени средства.
Показанията на всички разпитани по делото свидетели са единодушни
относно установяване на авторството на обв. А. на
инкриминираното деяние, както и относно обстоятелството, че той е пренасял
наркотичното вещество с цел лична употреба.
Съдът кредитира изцяло и изготвената по делото ФХЕ, която дава
категоричен отговор на поставените й въпроси относно вида, грамажа и
процентното съдържание на наркотично действащия компонент в откритите наркотични
вещества.
Съдът кредитира и изготвената по делото съдебно-психологична
експертиза, която дава обективни и пълни отговори на поставените й въпроси
относно психичното състояние на обвиняемия.
Наред с това съдът не установи основания да не даде вяра и на
заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза, която дава отговор
на въпроса за конкретната стойност на установеното наркотично вещество, въпреки
че стойността на наркотичното вещество не е сред съставомерните от обективна
страна белези на деянието по чл. 354а НК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че действията на обв. С.Т.А. не могат да бъдат субсумирани под нормата на
чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК.
Действително на инкриминираната дата (06.10.2016г. около 02.00
часа) и място – в лек автомобил „Ауди А4“ с ДК № РР 3341 АХ, обвиняемият А. без
надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества - кокаин с
нетно тегло 0,07 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент
кокаин -80,3%, и амфетамин и кофеин с нетно тегло 0,89 грама, със съдържание на
активен наркотично действащ компонент- амфетамин -7,7% , всичко на обща
стойност 21,65лв. /двадесет и един лева и шестдесет и пет стотинки/, като както
кокаинът, така и амфетаминът са наркотични вещества
от Списък І, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина" на Наредбата за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС №
193/27.10.2011 г.
Настоящият съдебен състав, след преценка на субективното отношение
на дееца към деянието и неговите общественоопасни последици, въз основа на
фактите от обективна страна, намира, че обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване. А. безусловно
е съзнавал, че веществото, което държи в себе си, е наркотично такова, че
същият упражнява фактическа власт върху него в нарушение на Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите и е целял именно този престъпен
резултат.
Въпреки това, общото количество
(нето тегло от 0,07 и 0,89 грама), стойността (общата възлизаща на 21, 65 лева),
ведно с данните за личността на обвиняемия - липсата на предишни осъждания и
противообществени прояви на лицето, порядъчното семейство от което произхожда,
обстоятелството, че същият има трудови навици, сериозно и отговорно отношение
към бъдещето си, обстоятелството, че учи висше образование в престижна
специалност напълно отговарят на критериите на чл. 9, ал.2 НК и мотивираха съда
да приеме, че деянието на обв. А., макар и формално и да осъществява признаците
на предвиденото в чл. 354а, ал.5, вр.
ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК престъпление, последното е с явно незначителна
обществена опасност, поради което и не е престъпно.
В разпоредбата на чл. 9,
ал.2 НК законодателят изрично е посочил предпоставките, при които едно деяние,
макар и формално да осъществява признаците на дадено престъпление, поради
своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Като критерий, който обуславя
малозначителността на едно деяние, е визиран един от
обективните признаци на престъплението, а именно - обществената му опасност,
като в първия случай – тя изобщо липсва (обществените отношения не се засягат),
а във втория – същата е явно незначителна (обществените отношения се засягат в
такава степен, при която използването на наказателна репресия е неоправдано).
Доколкото в случая е повдигнато обвинение по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3 НК, касаещ маловажност на случая, съдът намира за необходимо да
посочи разликата между разпоредбата на
чл. 9, ал.2 НК и съдържанието на понятието „маловажен случай“, изяснено
в разпоредбата на чл. 93, т.9 НК.
Маловажността на случая, регламентирана в разпоредбата на чл. 93,
т.9 НК е елемент от състава на различни престъпни деяния, посочени в някои от
разпоредбите на особената част на НК, които деяния остават престъпни, въпреки
наличието на обстоятелствата по чл. 93, т.9 НК. Разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК се прилага за всички престъпни
състави, дори и квалифицирани като маловажни случаи по смисъла чл. 93, т.9 НК.
При това положение и след
анализа на законодателните норми, първоинстанционният съд счита, че възприетата
от съда фактология следва да бъде подведена под нормата на чл. 9, ал.2 НК, доколкото престъплението
поради явната незначителност на обществената си опасност не покрива изискванията
за наличие на определена заплаха за обществото, за да се постави в действие
наказателната репресия и не съставлява престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3 НК, нито по който и
да било текст на наказателния закон.
В тази насока съдът отчете факта, че откритото наркотично вещество
явно е било за лична употреба на обвиняемия, като тази му проява е имала
инцидентен характер и без това да омаловажава стореното, вероятно се дължи на
породено у същия любопитство. Макар посоченото обстоятелство да не следва да се
отчита като оневиняващо такова предвид обстоятелството, че в случая се касае за
две забранени вещества, без легален пазар същото следва да се вземе предвид,
като илюстрация на мотивите довели обвиняемия до извършването на
инкриминираната проява.
Наред с това, следва да се отбележи, че в случая несъмнено се
касае за лице в активна възраст, което е демонстрирало още на досъдебното
производство, а и продължава да демонстрира критично отношение към допуснатата
инцидентна в живота му до този момент противообществена проява. Същото не може
да се окачестви единствено като декларативно такова, предвид констатациите на
пробационния служител, че обвиняемият приема напълно отговорността за
собственото си поведение, не е склонен да се поддава на инцидентни криминални
нагласи, да толерира неправомерни действия за личен интерес и е мотивиран за
позитивна промяна.
Не са за пренебрегване и обстоятелствата, че лицето е с установена
ниска степен на възможност от рецидив, трудово ангажирано е, учи и се старае
само да финансира обучението си и престоя си в гр. Варна докато го завърши.
По изложените съображения съдът изцяло оправда подсъдимия по
внесеното срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК,
като прие, че следва да даде шанс на същия да преосмисли поведението си и да
продължи живота си със съзнанието за това, че законът не налага репресия на
всяка цена, а случилото му се е от онези житейски ситуации от които той може да
получи ценен урок.
При този изход на делото на
основание чл. 190, ал.1 НПК направените по делото разноски възнаграждения за
вещи лица остават за сметка на държавата.
На основание чл. 354а, ал.6 НК съдът отне в полза на държавата
наркотичните вещества и разпореди унищожаването им след влизане на решението в
сила.
Воден от изложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: