№ 615
гр. Бургас, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на
девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря В.К.Т.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120202458 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на проф. д-р М. С. М. ЕГН **********,
*****”, бул. „****“ № 1, ЕИК ***** против наказателно постановление № 11-01-716/2020г.,
издадено от Заместник-директор на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с
което на основание чл. 256, ал. 1 от Закона за обществените поръчки вр. чл. 53, ал. 1 от
ЗАНН и Заповед ЗМФ-328/19.04.2021г. на Министъра на финансите на М. С. М. е наложено
административно наказание глоба в размер на 1475,22 лева.
С жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно.
Правоотношенията между Университета и търговските дружества „****” ООД и „****”
ООД възникнали в следствие от проведени тръжни процедури по ЗДС за отдаване на
помещения под наем, собственост на Университета едно от задълженията на наемателите
съгласно тръжната процедура и сключените договори било да осигурят в обектите
изхранване на специализантите и студентите на университета срещу това задължение на
наемателите Университета им заплащал с получаваната държавна субсидия. Намира, че
предоставянето на собствените на Университета обекти на различни лица и въз основа на
различни процедури препятства нормалното функциониране като било обективно
невъзможно провеждането на различни процедури - тъжна процедура и процедура по ЗОП
за едни и същи обекти, но за различни лица. Било обективно невъзможно извършването на
дейността в обектите по едно и също време и от различни изпълнители, а именно търговска
дейност от страна и столово хранене на студенти от друга. Отделно намира, че се касае за
маловажен случай. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от адв. М. м.,
който депозира писмено становище с допълнителни основания за незаконосъобразност на
НП.
За Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт К., надлежно
упълномощен, който оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното
1
постановление, излага подробни бележки. Претендира разноски, в противен случай да бъдат
в рамките на разумното.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 07.05.2021 г., а
жалбата е депозирана по куриер на 14.05.2021.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира следното:
Св. К.М. по възлагане със Заповед ФК 10-136/23.01.2020г. на Директор на ДФИ
извършила проверка на **** за законосъобразност на отчетените през 2018г. и 2019г.
разходи за услуги във връзка със спазване на нормативната уредба в областта на
обществените поръчки. Проверка на изпълнението на сключените договори през
проверявания период. Крайна дата на проверката била определена 05.03.2020г. Проверката
била спряна със заповед на Директора на АДФИ от 17.02.2020г., считано от 17.02.2020г. и
възобновена със заповед от 21.02.2020г. (л. 31) с крайна дата за извършване на проверката
12.03.2020г. Със заповед на Директора на АДФИ от 10.03.2020г. е продължен срока за
извършване на проверка като е определена крайна дата 27.04.2020г. Със заповед от
13.04.2020г. проверката е отново спряна считано от 14.04.2020г. (л. 33) и възобновена с нова
заповед (л. 34) с крайна дата на приключване на инспекцията 10.06.2020г. В последствие
отново със заповед (л. 35) срокът е удължен с крайна дата 15.07.2020г. Със заповед (л. 36)
срокът отново е продължен с датата на приключване 26.08.2020г. и спрян със заповед от
26.08.2020г. (л. 37), считано от 26.08.2020г. Със заповед (л. 38) срокът е възобновен с
крайна дата за приключване на инспекцията 23.11.2020г.
На 17.11.2020г. от св. М. е съставен АУАН срещу М.М. – на длъжност ректор в **** за
това, че на 13.09.2019 г. (датата на плащане по фактури № **********/30.06.2019 г. и №
**********/30.06.2019 г., с което е надвишен минималният стойностния праг по чл. 20, ал. 2
т. 2 от Закона за обществените поръчки) в гр. Бургас, М. С. М. - *****“ - Бургас и
възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от Закона за
обществените поръчки, не е приложила предвидения в закона ред за възлагане на
обществена поръчка чрез „публично състезание“ или „пряко договаряне“ при възлагане на
обществена поръчка за услуги по столово хранене на студенти за нуждите на **** - Бургас,
въпреки че са били налице всички законови основания за това. Вместо това, през 2019 г. са
извършени разходи за услуги по столово хранене на студенти за нуждите на **** - Бургас в
общ размер на 122 935,26 лв. без ДДС (147 522,35 лв. с ДДС), отчетени въз основа на 30 бр.
фактури, издадени от „****“ ООД и „****“ ООД, в резултат на което поръчката за услуги по
столово хранене на студенти е възложена при по-облекчен от предвидения в закона ред.
Общата стойност на извършените през 2019 г. разходи за столово хранене на студенти
въз основа на 30 бр. фактури, издадени от „****“ ООД и „****“ ООД в общ размер на 122
935,26 лв. без ДДС (147 522,35 лв. с ДДС), попадал в стойностния праг по чл. 20, ал. 2, т. 2
от Закона за обществените поръчки, задължаващ прилагането на процедурите по чл. 18, ал.
1, т. 12 (публично състезание) или т. 13 (пряко договаряне).
С деянието била нарушена разпоредбата на чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2,
във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки (обн. ДВ, бр. 13/16.02.2016
г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и доп., ДВ, бр. 17 от 26.02.2019 г.).
Извършените от **** - Бургас през 2019 г. разходи за услуги по столово хранене на
студенти били в общ размер на 122 935,26 лв. без ДДС (147 522,35 лв. с ДДС) съгласно
2
справка изх. № 2149/19.08.2020 г. Същите били отчетени при режим на директно възлагане -
въз основа на фактури, издадени от „****“ ООД и „****“ ООД без да е провеждана
приложимата съгласно чл. 18, ал. 1, т. 12 или т. 13 от ЗОП чрез публично състезание или
пряко договаряне процедура.
Предоставяните услуги били обществени услуги с основен СРУ код: 55510000-8 -
Услуги на столове и са включени в списъка на социалните услуги и други специфични
услуги - Приложение № 2 към чл. 11, ал. 3 от ЗОП.
Стойността на извършените през 2019 г. разходи за столово хранене на студенти за
нуждите на **** - Бургас, предоставени от „****“ ООД и „****“ ООД в общ размер на 122
935,26 лв. без ДДС (147 522,35 лв. с ДДС) попадал в стойностния праг на чл. 20, ал. 2, т. 2 от
ЗОП, съгласно който за възложителите е установено задължение да прилагат процедурите по
чл. 18, ал. 1, т. 12 или т. 13 от ЗОП - публично състезание или пряко договаряне, когато
обществените поръчки имат прогнозна стойност при доставки и услуги, включително
услугите по Приложение № 2 - от 70 000 лв. без ДДС до съответния праг по ал. 1 в
зависимост от вида на възложителя и предмета на поръчката.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗОП, възложителите са длъжни да приложат
предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице
основанията за това.
С плащането на 13.09.2019 г. по фактури, издадени от „****“ ООД №
**********/30.06.2019 г. и № **********/30.06.2019 г. от **** е извършен разход за услуги
по столово хранене на студенти, с който е надвишен минималният стойностен праг по чл.
20, ал. 2, т. 2 от ЗОП от 70 000 без ДДС.
В конкретния случай, услугите по столово хранене на студенти имали характера на
периодично повтарящи се услуги по смисъла на чл. 21, ал. 8, т. 1 от ЗОП.
АУАН е връчен на М.М. на 17.11.2020г., която е депозирала възражения, че
правоотношенията между Университета и двете търговски дружества възникват в следствие
на тръжни процедури за отдаване под наем на помещения, собственост на Университета
като са ангажирани доказателства – договори за отдаване под наем на недвижими имоти.
Подаденото обяснение е обсъдено от АНО като неоснователно и на 28.04.2021г. е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО е намерил, че на 13.09.2019
г. (датата на плащане по фактури с № **********/30.06.2019 г. и № **********/ 30.06.2019
г., е надвишен минималният стойностния праг по чл. 20, ал. 2 т. 2 от Закона за обществените
поръчки /ЗОП/) в гр. Бургас, М. С. М. - *****“ - Бургас и възложител на обществени
поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, не е приложила предвидения в закона ред за
възлагане на обществена поръчка чрез „публично състезание“ или „пряко договаряне“ при
възлагане на обществена поръчка за услуги по столово хранене на студенти за нуждите на
**** - Бургас, въпреки че са били налице всички законови основания за това. Вместо това,
през 2019 г. са извършени разходи за услуги по столово хранене на студенти за нуждите на
**** - Бургас в общ размер на 122 935,26 лв. без ДДС (147 522,35 лв. с ДДС), отчетени въз
основа на 30 бр. фактури, издадени от „****“ ООД и „****“ ООД, в резултат на което
поръчката за услуги по столово хранене на студенти била възложена при по-облекчен от
предвидения в закона ред.
Общата стойност на извършените през 2019 г. разходи за столово хранене на студенти
въз основа на 30 бр. фактури, издадени от „****“ ООД и „****“ ООД в общ размер на 122
935,26 лв. без ДДС (147 522,35 лв. с ДДС), попадала в стойностния праг по чл. 20, ал. 2, т. 2
от ЗОП, задължаващ прилагането на процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 12 (публично
3
състезание) или т. 13 (пряко договаряне).
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства.
Съдът в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение
дължи цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, прави
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно Заповед
328/19.04.2021г. на Министъра на финансите, а АУАН от компетентно лице старши
финансов инспектор и съгласно Заповед 10-136/23.01.2020г. на Директор на АДФИ.
Спазен е срокът за издаване на НП по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, а АУАН е съставен в
срока по чл. 34, ал. 2 ЗАНН.
Съгласно чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗОП възложителите прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1,
т. 12 или 13, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност при доставки и услуги,
включително и услугите по приложение № 2 - от 70 000 лв. до съответния праг по ал. 1 в
зависимост от вида на възложителя и предмета на поръчката.
Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 14 ЗОП възложители на обществени поръчки са
представляващите публичноправните организации. Съгласно чл. 11, ал. 9 от Закон за
публичните финанси разпоредителите с бюджет по бюджетите на Българската академия на
науката и държавните висши училища, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, но
бюджетните им взаимоотношения, утвърдени със закона за държавния бюджет за
съответната година, се включват в бюджета на съответния първостепенен разпоредител с
бюджет, са със статут на второстепенен разпоредител с бюджет.
Разпоредбата на чл. 256, ал. 1 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 1.03.2019
г.) ЗОП предвижда санкция за възложител, който възложи обществена поръчка, като сключи
договор или извърши разходи или поеме задьлжение за извършване на разходи, с което се
достига или надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 1 или 2, без да приложи
процедура по чл. 18, ал. 1 съобразно стойността на поръчката при наличие на основания за
това, се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен
ДДС, а когато няма писмен договор - от извършения разход или от поетото задължение за
извършване на разход, но не повече от 50 000 лв.
Съдът намира, че при издаването на АУАН и на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице.
На първо място според съдебния състав е нарушена разпоредбата на чл. 42, т. 4
ЗАНН при издаване на АУАН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, съгласно които трябва да е налице
точно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В АУАН и НП
липсва посочена дата на извършване на нарушението. Сочи се, че извършените разходи от
университета през 2019г. по столово хранене на студенти били в общ размер 122935,26 лева
без ДДС, но не се посочва конкретна датата на нарушението. В АУАН и НП е посочена
датата на плащане 13.09.2019г. по фактури № **********/30.06.2019 г. и №
**********/30.06.2019 г., но разпоредбата на чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП свързва нарушението
4
не с датата на плащането, а се предвижда, когато обществените поръчки имат стойност при
доставки и услуги, включително и услугите по приложение № 2 - от 70000 лв. до съответния
праг по ал. 1 в зависимост от вида на възложителя и предмета на поръчката.
В случая услугите, съгласно АУАН и НП, имат характера на периодично повтарящи
се услуги като поради тази причина прогнозната стойност се определя по чл. 21, ал. 8, т. 1
ЗОП при обществени поръчки за доставки или услуги, които са регулярни или подлежат на
подновяване в рамките на определен период, прогнозната стойност се определя на базата
на действителната обща стойност на поръчките от същия вид, които са възложени през
предходните 12 месеца, коригирана с евентуалните промени в количеството или стойността,
които биха могли да настъпят за период от 12 месеца след възлагането на поръчката.
Т.е. не става ясно дали според наказващия орган нарушението е извършено на датата
на плащането или в края на предходните 12 месеца, когато е трябвало да се извърши
прогнозиране на разходите.
На следващо място не става ясна формата да изпълнителното деяние и дали се
санкционира възложителя за това, че не е приложил предвидения за това в ЗОП ред за
възлагане на обществена поръчка или договорът е сключен при по-облекчени условия.
Не може също така да се направи извод как е определен размерът на наложената
имуществена санкция. Съгласно чл. 3 ЗАНН за всяко административно нарушение се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Ако до влизане
в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
В НП липсва посочване в коя редакция се прилага разпоредбата на чл. 256, ал. 1
ЗОП. Чл. 256, ал. 1 ЗОП (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.) предвижда
възложител, който възложи обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи
или поеме задьлжение за извършване на разходи, с което се достига или надвишава
минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 1 или 2, без да приложи процедура по чл. 18, ал.
1 съобразно стойността на поръчката при наличие на основания за това, се наказва с глоба в
размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен
договор - от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не
повече от 10 000 лв.
В случая не става ясно по какъв начин е изчислен размерът на наложеното наказание
глоба в размер на 1475,22 лева. Още веднъж остава неясна датата на нарушението, която
приема АНО. Ако нарушението е извършено на 13.09.2019г., когато е платено по посочените
фактури, то редакцията на чл. 256, ал. 1 ЗОП към тази дата предвижда, че наказва с глоба в
размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен
договор - от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не
повече от 10 000 лв.
В случая обаче според съдебния състав санкцията е определена в размер 1 на сто от
стойността на сключения договор с ДДС 147 522,35 лв. като редакцията на чл. 256, ал. 1
(ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г.) ЗОП предвижда, че възложител, който възложи поръчката при
по-облекчен ред от предвидения в закона съобразно нейната стойност, се наказва с глоба в
размер 1 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен
договор - глобата е 1 на сто от извършения разход или от поетото задължение за извършване
на разход, но във всички случаи не повече от 10 000 лв. Предвид посоченото не става ясно
дали АНО не приема, че датата на нарушение е преди 13.09.2019г. и остава неясно коя
санкционна норма прилага и как определя размера на наложената глоба.
5
В случая санкция в размера, наложен от АНО предвижда и разпоредбата на чл. 256,
ал. 2 (ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.) ЗОП възложител, който възложи
обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи или поеме задължение за
извършване на разходи, с което се достига или надвишава минималния стойностен праг
по чл. 20, ал. 3, без да приложи предвидения в закона ред за възлагане на обществената
поръчка съобразно стойността на поръчката при наличие на основания за това, се наказва с
глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма
писмен договор - от извършения разход или от поетото задължение за извършване на
разход, но не повече от 3000 лв. В случая обаче в АУАН и НП не се сочат факти за
приложение на тази санкционна разпоредба.
По тези съображения за този състав оставя неизяснено кога приема АНО, че е
извършено нарушението, кои са конкретните обстоятелства, коя е редакцията на
санкционната разпоредба, която прилага и как е определил размера на санкцията.
На последно място по мнение на този състав неправилно е санкционирано
физическото лице без да се посочва длъжностното качество.
Административнонаказателното производство е водено срещу ректор на
Университет. От диспозитива на НП, обаче е видно, че административното наказание е
наложено на физическото лице без да е посочено неговото длъжностно качество. Като
физическо лице той не е субект на задължението. С издаването на процесното наказателно
постановление, с противоречиво съдържание между диспозитив и мотиви, наказващият
орган „отговаря“ по противоречив начин на въпросите кой е извършител на
административното нарушение и кое лице следва да понесе административнонаказателна
отговорност /така Решение № 355 от 2.10.2018 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 444/2018
г.; Решение № 336 от 20.09.2018 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 420/2018 г./.
По тези съображения НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
Съгласно на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. В случая право на разноски има само
жалбоподателят, който претендира заплащане на адвокатско възнаграждение като е
представил доказателство за платен адвокатски хонорар в размер на 550 лева с включен
ДДС като от АНО е направено възражение в случай на отмяна на НП да е в рамките на
разумното. Ето защо съдът намира, че е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Ето защо в случая възнаграждението следва да се определи
по реда на чл. 18 вр, чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв., поради което същото е в размер на 333 лева, в който размер следва
да се присъди на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11-01-716/28.04.2021г., издадено от
заместник-директор на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на
основание чл. 256, ал. 1 от Закона за обществените поръчки вр. чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и
Заповед ЗМФ-328/19.04.2021г. на Министъра на финансите на М. С. М. ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 1475,22 лева.
6
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция да заплати на М. С. М. ЕГН
********** сумата в размер на 333 /триста тридесет и три/ лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7