Р Е Ш Е Н И Е
№ 119 /08.04.2021 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
НЕЛИ КАМЕНСКА |
При участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА разгледа докладваното от съдия С. Сандева к.адм.д. № 59/2021 год. по
описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е
образувано по касационна жалба на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Добрич срещу
решение № 260013/18.01.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 174/2020 г. по описа
на Районен съд - Добрич, с което е отменено наказателно постановление № 20-0851-000055/23.01.2020
г. на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Добрич, с което на С.А.А., с ЕГН
**********, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В жалбата се твърди,
че решението е необосновано, неясно и издадено в нарушение на закона. Счита се,
че съдът неправилно е анализирал събраните доказателства и погрешно е тълкувал
и приложил закона. Оспорват се изводите му, че не са събрани достатъчно
доказателства, които да сочат на умисъл у водача за извършване на нарушението.
Твърди се, че неизпълнението на законовите изисквания за регистрация на
придобитото от Ангелов моторно превозно средство в законоустановените срокове
не може да бъде оправдано с незнание на закона. Санкционираното лице е
придобило управлявания от него автомобил по силата на нотариално заверен
договор от 2015 г. и в продължение на повече от пет години не е изпълнило
задължението си да уведоми службата по регистрация по постоянния си адрес,
поради което и съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрацията на ППС е била служебно
прекратена на 09.08.2019 г., като административното звено не е имало задължение
да уведомява собственика за това обстоятелство. Твърди се, че при определяне на
наказанието административнонаказващият орган се е съобразил с разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН, като наложеното наказание е в предвидения законов минимум.
Не са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН, като издаденото
постановление е в съответствие с целта на закона. По изложените съображения се
иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго по същество, с което да се потвърди наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си
представител, оспорва основателността й. Твърди, че доказателствата по делото
безспорно сочат, че А. е управлявал автомобила без знанието и съзнанието, че е
извършено служебно прекратяване на регистрацията на МПС, поради което липсва
субективна страна на деянието и неправилно АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на водача. Иска решението на ДРС да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Представителят на ДОП дава заключение, че решението на ДРС
е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е основателна по следните съображения :
С процесното наказателно постановление С.А.А. е бил
наказан за това, че на 27.10.2019 г., около 18, 00 часа, в гр.Добрич, по ул. “Калиакра“,
посока ул. „Поп Богомил“, управлява лек автомобил „БМВ 730“ с рег.№ В7048ВА,
който е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП на 09.08.2019 г. В НП
е посочено, че се издава на основание постановление за отказ за образуване на
досъдебно производство от 16.01.2020 г. по пр.пр. № 2772/2019 г. по описа на
Районна прокуратура – Добрич. АНО е квалифицирал поведението на водача като
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което го е санкционирал на
основание по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП с глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
С обжалваното решение районният съд е отменил НП по
съображения, че не са налице доказателства за виновно извършено нарушение от
страна на жалбоподателя. Това определя деянието като несъставомерно поради
липса на субективна страна. В мотивите към решението е посочено, че
управляваният от А. лек автомобил е бил с надлежно поставени две регистрационни
табели, като водачът не е имал никакво знание и съзнание за извършената
служебна дерегистрация. По делото няма доказателства компетентният орган да е
изпълнил задължението си по чл.143, ал.10 от ЗДвП да уведоми собственика за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнено и
задължението по ал.11 на същия член да се изискат и получат регистрационните
табели. Липсата на доказателства за уведомяване и наличието на поставени
регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Посочено
е, че вмененото с НП административно нарушение може да бъде извършено само
умишлено, поради което и при липсата на пряк или евентуален умисъл за това
поведението на жалбоподателя не може да бъде санкционирано.
Така поставеното решение е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон.
Законът за движението
по пътищата изисква по пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани (чл.140, ал.1), и предвижда
наказание за водачите, които управляват МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред (чл.175, ал.3, пр.1).
Надлежният ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП
и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства (Наредбата).
В конкретния случай наказаното лице не спори, че на посочените в НП дата,
час и място е управлявало лек автомобил със служебно прекратена преди това
регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Дерегистрираното МПС е нерегистрирано по
надлежния ред МПС, с оглед на което са налице всички съставомерни признаци на
констатираното нарушение по чл.175, ал.3, пр. 1, във вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Без правно значение за субективната страна на нарушението е обстоятелството
дали ответникът по касационната жалба е знаел или не за служебно извършената
дерегистрация на автомобила, т.е. дали му бил известен фактът, че моторното
превозно средство е с прекратена регистрация. Управляваният от него автомобил е
с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, която предвижда служебна
дерегистрация на МПС от страна на службите за контрол в случаите на
неизпълнение на задължението на собственика да го регистрира в
законоустановените срокове за това. Служебното
прекратяване на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната
информационна система, без да е необходимо
да се уведомява собственикът на МПС за това по аргумент на противното от
чл.18б, ал.2 от Наредбата. Обстоятелството, че ответникът по касационната жалба
е управлявал автомобила с поставени регистрационни табели не изключва вината му
за управление на МПС с прекратена регистрация. А. като водач, притежаващ СУМПС,
е следвало да знае дали автомобилът му е с валидна регистрация или не. От
данните по делото е видно, че той е придобил собствеността върху МПС преди
повече от пет години, поради което е бил длъжен в двуседмичен срок от прехвърлянето
на автомобила да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от
договора за придобитата собственост с данните на праводателя съгласно
действащата към този момент разпоредба на чл.145, ал.2 от ЗДвП. Като не го е
направил, сам се е поставил в положение автомобилът му да бъде служебно
дерегистриран след влизането в сила на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Обстоятелството,
че дерегистрацията на автомобила е извършена няколко години след изменението на
закона, не го оневинява. А. е бил наясно, че като приобретател не е изпълнил
задължението си да регистрира закупения автомобил съобразно изискванията на
закона, поради което незнанието му за последващото прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство не прави деянието му несъставомерно
поради липса на вина. Нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП не изисква конкретна
форма на вина, поради което може да бъде извършено както при умисъл, така и при
непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл.175,
ал.3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вина. Управлявайки
собствения си автомобил, след като е знаел, че не е изпълнил задължението си да
го регистрира в законоустановения срок за това, А. е бил длъжен и е могъл да
предвиди настъпването на предвидените в закона последици, свързани със служебната
дерегистрация на автомобила му, поради което несъмнено е налице виновно
поведение от негова страна под формата на непредпазливост. С оглед на това
следва да се приеме, че той е осъществил състава на вмененото му
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно
АНО го е санкционирал на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Всякакво друго
разбиране би означавало лицето да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, което е недопустимо.
Като е стигнал до обратните правни изводи, районният съд
е постановил един неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Тъй
като делото е изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде решен по
същество от касационната инстанция.
Нарушението и неговото авторство са безспорно установени
и правилно квалифицирани. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят
се е движил с автомобил, който няма надлежна регистрация, поради което следва
да понесе отговорността си за неспазване на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя.
НП е съставен след отказ за образуване на досъдебно производство и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Не са налице
материалноправните предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретните
обстоятелства по извършването на нарушението не разкриват по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид. Наложените кумулативни наказания са определени към законовия минимум,
поради което не подлежат на преразглеждане от съда.
С оглед на изложеното обжалваното НП се явява правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.222, ал.1, във вр.
чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260013/18.01.2021 г., постановено по
н.а.х.д. № 174/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0851-000055/23.01.2020
г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич, с което на С.А.А.,
с ЕГН **********, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: