№ 329
гр. Варна , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – **** IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100502602 по описа за 2020 година
Производството е образувано по две жалби:
1. Въззивна жалба вх. № 42611/01.07.2020г. от **** ЕГН **********,чрез
процесуален представител срещу Решение № 2258 от 10.06.2020г. по гр.д. № 3882/2019г.
на ВРС, 46 св.,В ЧАСТТА, с която съдът е ОСЪДИЛ ВЪЗЗИВНИКА да заплати на Д. И.
М., ЕГН ********** от гр.**** ж.к. „**** сумата от 5296,69 лева, претърпени
имуществени вреди, измерими с разходите, необходими за отстраняване на щетите по
апартамент, находящ се гр.**** ж.к. „****, а именно подкожушени мазилки, отлепени
тапети, мухъл по стени и тавани във всички помещения в резултат некачествено извършен
ремонт, настъпили в резултат на неизпълнен договор за СМР от 03.11.2017 г., сключен
между Етажната собственост с административен адрес кв. „****и ****, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателно плащане на сумата
на осн.чл. 265, ал.1, пред.2 ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му
и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Излагат се съображения за
липсата на надлежна процесуална легитимация на ищеца от водене на настоящия иск,
доколкото не същия, а ЕС е страна по договора с ответника за ремонт на покрива. Твърди
се, че съгласно чл.23 ал.3 и ал.4 от ЗУЕС, отделния собственик не е легитимиран да води иск
за защита на общите части на ЕС.Точно обратното, в исковата молба се твърди, че
правоотношението е възникнало между ЕС и ответника. Излагат се съображения и, че
неправилно, с оглед събраните доказателства или липсата на такива съда е приел, че е
1
налице забавено изпълнение, при положение, че по делото не е установено дори кога е
започнал ремонта. Оспорва се извода на съда, че не е нужна покана за изпълнение при
недатирани срокове, а по делото такава от страна на ищеца липсва. Отправено е искане и
решението да бъде отменено и искова да бъде отхвърлен, както и за присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Твърди се, че във въззивната жалба
за първи път се въвеждат твърдения за взето решение на ЕС за отлагане на поставянето на
хидроизолация на покрива на блока и необходимост от ремонт на комините преди това,
поради което същото не следва да бъде обсъждано. Въпреки това същото е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на въззивника за неподходящи метеорологични условия,
както и отлагане на ремонта поради незаплащане на дължимите суми от етажните
собственици.Оспорва се, че по договора е следвало да има покана за изпълнение, поради
което и срокът за ремонт не е започнал да тече, въведено за първи път отново с жалбата.
Моли за потвърждаването му и присъждане на сторените поделото разноски.
В случай,че жалбата бъде уважена и съда отхвърли обжалвания евентуален иск и
доколкото ищеца е предявил главен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД , същата предявява
насрещна въззивна жалба.
2.Насрещна въззивна жалба вх. № 53920/01.07.2020г. от Д. И. М. ЕГН
********** ,чрез процесуален представител срещу Решение № 2258 от 10.06.2020г. по
гр.д. № 3882/2019г. на ВРС, 46 св.,В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявения от
ВЪЗЗИВНИКА против **** ЕГН ********** от гр.**** ж.к. ****, иск с правно основание
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5296,69 лева, представляваща стойност на
разходите, необходими за отстраняване на щетите по апартамент, находящ се гр.**** ж.к.
„****, а именно подкожушени мазилки, отлепени тапети, мухъл по стени и тавани във
всички помещения в резултат некачествено извършен ремонт, настъпили в резултата на
противоправни действия на ответника, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба в съда до окончателно плащане на сумата.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено при
нарушаване на материалния и процесуалния закон, моли за отмяната му и постановяване на
друго, с което иска да бъде уважен. Излагат се твърдения, че макар и договора да е
сключен от ЕС, то същия касае общите части, а за индивидуалната собственост – собствения
и апартамент,ищеца има правосубектност да води настоящия иск. Твърди се, че настъпилите
вреди от поведението на ответника са доказани от приетото по дело заключение по СТхЕ.
Доказано е и, че същите са резултат от неизвършения навреме ремонт, като е налице
причинно – следствена връзка между поведението на ответника /забавянето му, лошото
изпълнение/ и настъпилите вреди.Твърди се, че от събраните по делото доказателства –
2
гласни такива е установено, че апартамента на ищеца преди ремонта не е бил в състоянието
, в което го е описало вещото лице по СТхЕ.
Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаването му и
присъждане на сторените поделото разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител въззивникът
**** поддържа депозираната от него жалба, съответно отговор на насрещна такава.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител въззиваемият
**** поддържа отговора на въззивната жалба, както и депозираната насрещна
такава.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Д. И. М., ЕГН **********
от гр.**** ж.к. „**** против Р. М. С. ЕГН ********** ГЛАВЕН ИСК с правно основание
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5296,69 лева, представляваща стойност на
разходите, необходими за отстраняване на щетите по апартамент, находящ се гр.**** ж.к.
„****, а именно подкожушени мазилки, отлепени тапети, мухъл по стени и тавани във
всички помещения в резултат некачествено извършен ремонт, настъпили в резултат на
противоправни действия на ответника, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба в съда до окончателно плащане на сумата И ЕВЕНТУАЛЕН ИСК с правно
основание чл. 265, ал.1, пред.2 ЗЗД за заплащане на същата сума като вреди, настъпили в
резултат на неизпълнен договор за СМР от 03.11.2017 г., сключен между Етажната
собственост с административен адрес кв. „****и ****.
Ищцата обосновава активната си материално правна легитимация по дело като
собственик на апартамент №107, находящ се в гр. **** ж.к. „Младост", бл. 151, вх. 5, ет. 7.
Твърди, че между Етажната собственост, в режим на която се намира имота на ищцата и
ответника е сключен договор за СМР от 03.11.2017 г., по силата на който ответникът се е
задължил да извърши полагане на двупластова хидроизолация и монтаж на одушници.
Ответникът не е изпълнил задължения си по договора своевременно, както и не е извършил
ремонта с необходимото качество, в резултат на което през пролетта и лятото на 2018 г. в
притежавания от ищцата апартамент се появили значителни течове, в следствие на което е
мухлясала спалнята на апартамента, подпухнала е топлоизолация по тавана и стените,
повредени са тапети по всички стени, подкожушена е мазилката; в хол са повредени и
разлепени тапети по всички стени, подпухнала и мухлясала е вътрешна топлоизолация по
3
таван и стени, подпухнал е ламината на пода, подкожушена е мазилката; в кухня и
северната тераса са отлепени и повредени тапети по стени, подпухнала и мухлясала е
топлоизолация по тавана, подкожушена е мазилка; в коридорите са по стените и таваните
мазилка е подкожушена, мухлясала и ронеща се; баня е налице подкожушена и ронеща се
мазилка по стени и таван. Твърди се, че необходимите за възстановяване на щетите разходи
възлизат на 5296.69 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в който не
оспорва обвързаността си от валидно облигационно отношение с ЕС по договор за ремонт
на покрива на сградата в режим на ЕС, като твърди , че още при сключване на
договора,всички от ЕС са били наясно, че амосферните условия са неблагоприятни за
извършване на ремонт. Твърди , че въпреки това е поставил е поставил хидроизолация, като
с предоставените му 2000 лв. ответникът е закупил материали. Такива е закупил след Нова
Година и частични ремонтни действия е започнал едва в края на м. март 2018г. Твърди, че
освен неподходящото време за ремонт, същия е имал здравословни проблеми , които също
са забавили ремонта. Възразява, че щетите в апартамента на ищцата не са в резултат от
ремонта, а от липса на поддръжка. Настоява се за отхвърляне на исковите претенции.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбите, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
По въззивна жалба вх. № 42611/01.07.2020г. от **** ЕГН **********,чрез
процесуален представител срещу Решение № 2258 от 10.06.2020г. по гр.д. № 3882/2019г.
на ВРС, 46 св.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки, досежно предявения иск с правно основание чл. 265 от ЗЗД.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбите оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 265 ал.1 т.2 от ЗЗД, ако при извършване на работата,
изпълнената такава има недостатъци, поръчващият може да иска заплащане на разходите,
необходими за поправката или съответно намаление на възнаграждението. При
предявяването на ищеца следва да установи, че изпълнената работа е имала недостатъци,
както и какъв е бил размера на разходите, които той е осъществил за поправка на
некачествено извършената работа.
Между страните в настоящото производство не се спори, че ищцата е собственик на
апартамент № 107, находящ се гр.**** „****
В тази връзка възражението на въззивника за липса на активна материално правна
легитимация на ищеца по иска е неоснователно, доколкото по своята същност и съгласно
легалната дефиниция на закона чл. 23, ал. 3 от ЗУЕС, ЕС е неперсонифицирана общност на
собственици на обособени обекти в една сграда.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и е установено от
събраните писмени доказателства – договор за строително-монтажни дейности от
03.11.2017г. /л.22 от дело/, че след решение на ОС, ЕС на сграда с административен адрес
„****е възложила на ответника Р. М. С. извършване на строително-монтажни дейности,
изразяващи се в полагане на двупластова хидроизолация и монтаж на отдушници.
Уговорено е възнаграждение в размер на 5128 лева, от които 2000 лева при подписване на
договора/ плащането на които не се оспорва от ответника, РКО на л. 23/ и 3128 лева след
завършване на строителството.В договора е предвиден 10 дневен срок за изпълнение,
считано от започване на ремонта/чл. 2, ал.1/.
Спорно по делото е, налице ли е забавяне в започване на изпълнението по договора,
в тази връзка кога е /кога следва да се счита/ началото на изпълнението, както и налице ли е
причинна връзка между забавянето и настъпилите в апартамента поражения.
Възраженията на въззивника по тези спорни факти съда намира за неоснователни по
следните аргументи.
При приетото от съда, че страните в настоящото производство са обвързани от
сключения договор за строително-ремонтни дейности от 03.11.2017г., който по своята
същност е такъв за изработка - чл.258 и следв. ЗЗД, то съгласно сочената разпоредба
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата
страна, а поръчващия да заплати възнаграждението.
Доколкото в процесния договор не е посочен начален срок за изпълнение, а само
такъв, за който следва да се извърши ремонта, то при преценка изправността на страните по
него следва да се приложи общата разпоредба на чл.69, ал.1 от ЗЗД, съгласно която
кредиторът може да иска изпълнението веднага, разгледана в призмата на общото
5
изискване за добросъвестност в договорните отношения и отчитайки конкретния казус.
В настоящия случай, съвкупно от показанията на всички разпитани по делото
свидетели вкл. и тези на ответника се установява, че ремонта на покрива е бил наложителен
поради наличието на мухъл и влага в различни самостоятелни обекти, в това число и в
апартамента на ищцата. Ответникът, който живее в същия жилищен блок също не оспорва
недоброто състояние на покрива. Допълнителен аргумент в тази посока е и факта, също
безспорен, че още с подписване на договора , ответникът - изпълнител е получил сумата от
2000 лв. и с нея съгласно показанията на св. **** през м.11 е закупена хартия необходима за
ремонта. Твърденията на ответника С., че всички от блока са били на ясно , че ремонт на
покрива не се започва през зимата са несъстоятелни предвид липсата на житейска логика ,
самия той да се подпише договор без упоменаване на начален срок, да се вземе веднага при
подписването пари /макар и начална сума/, а изпълнението да започне в неопределен по-
късен период, още повече, че логично критични за компрометиране на покрива са именно
зимните месеци.
Неоснователни са и възраженията за неподходящи метрологични условия, с оглед
приетата по дело - л.84 справка от Националния институт по метрология и хидрология №
00-03-284-1/17.12.2019г., от която е видно, че през целия месец ноември 2017г. дневните
температури на въздуха в гр.Варна са били положителни от 4,6 до 18,6 градуса, а
количеството валежи минимално.
В заключение съдът приема, че изпълнението на ремонтните дейности е следвало да
започне през ноември 2017г. Представените от ответника експертни решения /л.40 и л.65/
от м.12.2018г. и от м.04.2019г. във връзка с твърденията му за влошеното му здравословно
състояние в момента, когато е следвало да започне ремонта не могат да бъдат аргумент за
отлагане на изпълнението по процесния договор, доколкото първото е една година след
подписването му , а второто близо година след приключването му /пролетта на 2018г./. От
показанията на свидетеля ****, които съдът кредитира като базиращи се на лични
впечатления се установява, че ремонтът на покрива не е започнал до март месец 2018г. В
този смисъл са и показанията на св. П./св. на ответника/, която потвърждава, че след
ремонта през 2018г. се е провело общо събрание. Самият ответник също не оспорва, че
процесният ремонт е извършен през пролетта след сключване на договора.От друга страна
при приемане на възложената работа Р.С. е бил наясно със здравословното си състояние.
Настоящия състав изцяло споделя изложеното от първоинстанционния съд относно
доказаност на причинната връзка между забавеното изпълнение и настъпилите в имота на
ищцата щети .
В основата на положителния извод за обусловеност между поведението на ответника
и щетите в апартамента на ищеца са заключението по приетата по дело СТхЕ и събраните
гласни доказателства.От последните се установява , че големият теч в апартамента на
ищцата е започнал през декември 2017г. « През м. декември започна да тече не само да
6
мокри».» , «след всеки дъжд почва да тече»- св.**** . Според същия големия теч е
продължил до ремонта през м. март, но малките течове са продължили в коридора и до
входната врата, дори и след ремонта през м. март. 2018г. „ В края на 2017г., зимата на 2018г.
имаше доста валежи, ако мога да се ориентирам по теча“- св.****.
От показанията на св. **** се установява, че до проливните дъждове през 2017г.
апартаментът на ищцата е бил в нормално състояние. Не луксозно, но все пак нормално. В
унисон с изнесеното от свидетеля е и заключението на вещото лице по СТЕ, според което е
налице причинна връзка между въпросното състояние и лошото изпълнение на възложените
СМР.
Показанията на **** и **** досежно състоянието на апартамента преди декември
2017г., не опровергават твърденията на ищеца за това , че именно забавянето на ремонта е
причина за настъпилите щети и не могат да се поставят в основата на извод , че и преди
м.12.2017г. състоянието на апартамента на ищеца е било лошо /същото/. Съда не кредитира
показанията им в тази връзка т.к. **** е влизала за последен път в апартамента на ищцата
през 2009г.-2010г., а свидетелят М. преди повече от пет години. Трябва да бъде отчетен и
факта , че св.П. е била страна по граждански спор с ищцата (доказ. на л. 93 от делото), а
св.М. е тъща на ответника.
В депозираната жалба въззивиникът не е направил възражения относно размера на
иска. Същия съда намира за доказан предвид приетото по дело заключение по СТхЕ , което
кредитира.
Поради изложеното, въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна и следа да
бъде отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, липсва
основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените
разноски.
По отношение на разноските пред настоящата инстанция, на въззиваемия следва да се
присъдят разноски в размер на 300.00 лева, представляващи заплатено възнаграждение за
един адвокат.Съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за
извършването им – договор за правна защита и съдействие –л.44 от дело, Манастирова е
заплатила общо 600.00 лева адвокатски хонорар.Доколкото няма изрично посочване, съда
приема , че същия е по - равно за процесуалното представителство във връзка с
разгледаната въззивна жалба на **** и за депозиране и защита по подадената въззивна
жалба вх. № 53920/01.07.2020г.
По насрещна въззивна жалба вх. № 53920/01.07.2020г. от Д. И. М. ЕГН
********** ,чрез процесуален представител срещу Решение № 2258 от 10.06.2020г. по
гр.д. № 3882/2019г. на ВРС, 46 св.,В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявения от
7
ВЪЗЗИВНИКА против **** ЕГН ********** от гр.**** ж.к. ****, иск с правно основание
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5296,69 лева, представляваща стойност на
разходите, необходими за отстраняване на щетите по апартамент, находящ се гр.**** ж.к.
„****, а именно подкожушени мазилки, отлепени тапети, мухъл по стени и тавани във
всички помещения в резултат некачествено извършен ремонт, настъпили в резултата на
противоправни действия на ответника, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба в съда до окончателно плащане на сумата.
Настоящия съдебен състав счита, че същата е недопустима по следните аргументи.
Макар и именувана насрещна жалба и предявена в условията на евентуалност, по
съществото си изложеното в нея представлява оспорване на решението в частта, с която
съда е отхвърли главния иск на ищеца с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Същата е
депозирана на 07.08.2020г. след срока по чл. 259 от ГПК. В конкретния случай не може да
се зачете срока за подаване на насрещна жалба, доколкото такава е допустима единствено за
делими права, каквато настоящата хипотеза не е. Производството по същата следва да бъде
прекратено като недопустимо.
По отношение на разноските пред настоящата инстанция, на въззиваемия **** /по
депозираната от **** жалба/ следва да се присъдят разноски в размер на 350.00 лева,
представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78 ал.4 вр. чл.
81 от ГПК. Съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването
им – договор за правна защита и съдействие –л.43 от дело, С. е заплатил общо 700.00 лева
адвокатски хонорар. Доколкото няма изрично посочване, съда приема , че същия е по -
равно за процесуалното представителство във връзка с разгледаната въззивна жалба на ****
и за депозиране и защита по подадената въззивна жалба вх. № 53920/01.07.2020г.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2258 от 10.06.2020г. по гр.д. № 3882/2019г. на ВРС,
46 св.,В ЧАСТТА, с която съдът е ОСЪДИЛ **** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. И.
М., ЕГН ********** от гр.**** ж.к. „**** сумата от 5296,69/пет хиляди двеста деветдесет
и шест лева и 0.69 ст./ лева, претърпени имуществени вреди, измерими с разходите,
необходими за отстраняване на щетите по апартамент, находящ се гр.**** ж.к. „****, а
именно подкожушени мазилки, отлепени тапети, мухъл по стени и тавани във всички
помещения в резултат некачествено извършен ремонт, настъпили в резултат на неизпълнен
договор за СМР от 03.11.2017 г., сключен между Етажната собственост с административен
адрес кв. „****и ****, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба
в съда до окончателно плащане на сумата на осн.чл. 265, ал.1, пред.2 ЗЗД.
8
ОСЪЖДА **** ЕГН ********** от гр.**** ж.к. **** ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. М.,
ЕГН ********** от гр.**** ж.к. „**** сумата от 300.00 /триста / лева, представляваща
разноски по делото за въззивното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от съобщението му на страните.
ПРЕКРЯТЯВА производството по в.гр.дело 2602 по описа на ВОС за 2020г. в частта
по въззивна жалба вх. № 53920/01.07.2020г. от Д. И. М. ЕГН ********** ,чрез процесуален
представител срещу Решение № 2258 от 10.06.2020г. по гр.д. № 3882/2019г. на ВРС, 46
св.,В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявения от ВЪЗЗИВНИКА против **** ЕГН
********** от гр.**** ж.к. ****, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 5296,69 лева, представляваща стойност на разходите, необходими за отстраняване
на щетите по апартамент, находящ се гр.**** ж.к. „****, а именно подкожушени мазилки,
отлепени тапети, мухъл по стени и тавани във всички помещения в резултат некачествено
извършен ремонт, настъпили в резултата на противоправни действия на ответника, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателно
плащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. И. М., ЕГН ********** от гр.**** ж.к. „**** ДА ЗАПЛАТИ на ****
ЕГН ********** от гр.**** ж.к. **** сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лева,
представляваща разноски по делото за въззивното производство на основание чл. 78 ал.4 вр.
чл. 81 от ГПК .
Решението в частта, с която производството по в.гр.дело № 2602/2020г. по описа на
ВОС е прекратено по подадената въззивна жалба вх. № 53920/01.07.2020г. от Д. И. М. ЕГН
********** ,чрез процесуален представител срещу Решение № 2258 от 10.06.2020г. по
гр.д. № 3882/2019г. на ВРС, 46 св., подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в
едноседмичен срок от получаване на съобщението
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10