Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
Постъпила е искова молба от Д. Г. в качеството му на С. на „К.-А./в несъстоятелност/” Е. В. Т. против „К.-А.”Е. В. Т. и „Я. Д.” с. Р. . В исковата молба се сочи, че с решение на ВТОС е открито производство по несъстоятелност на „К.-А.” Е. В. Т., като е определена начална дата на неплатежоспособността 25.08.2009г. След настъпването на началната дата на неплатежоспособността в Централния регистър на особените залози бил вписан договор за особен залог между двамата ответници, с който „К.-А.” Е. В. Т. е учредил в полза на „Я. Д.” с. Р. особен залог върху бъдеща продукция в землището на с. Р.. Според ищеца се касае за учредяване на залог върху имуществено право от масата на несъстоятелността, извършено след началната дата на неплатежоспособност. Така сключената сделка е нищожна. Кредиторът по заложното вземане е предприел действия по събиране на своето вземане, чрез изпълнение върху предмета на особения залог. Събрана била реколта от около 6335дка обработваема земя на обща стойност 956 600лв./подробно описана/. Въпросната продукция или нейната стойност според синдика иначе биха се включили в масата на несъстоятелността и биха послужили за удовлетворяване на другите кредитори на „К.-А.” Е. В. Т. Предвид това се отправя молба до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че сключеният договор за особен залог между двамата ответници е нищожен на основание чл. 646,ал.2,т. 3 от ТЗ, както и да се осъди ответникът „Я. –І „ с. Р. да върне в масата на несъстоятелността на „К.-А.”Е. В.Т. сумата от 956 600лв. представляваща равностойността на продукцията, предмет на особения залог. Ответникът „Я. Д.” с. Р. оспорва изцяло предявения иск. Сочи, че е налице специална разпоредба – чл.43 от ЗОЗ, която изключва имуществото, дадено като обезпечение по особен залог от масата на несъстоятелността. Евентуално се възразява, че заложената продукция не е била собственост на „К.-А.” Е. В. Т., тъй като нито е била засята от дружеството, нито пък семената за нея са били закупени от него. Земята на „К.-А.” Е. В.Т. била отдадена под наем на трето лице, като то е извършило обработка на площите и засяването им със селскостопански култури. Всички агротехнически мероприятия били извършени от третото лице-наемател на земеделските земи, като рентата на собствениците на земеделски земи, които са имали договори с „К.-А.” Е. В. Т. била изплатена от наемателя. Оспорва се и количеството на събраната продукция, както и цените на същата, както и обстоятелството какви точно земеделски култури са били засети и респ. прибрани. Ответникът по делото „К.-А.” Е. В. Т. чрез назначения му особен представител заема становище за основателност на исковите претенции, като сочи, че е налице учреден залог върху имущество от масата на несъстоятелността в период след изпадане на длъжника в неплатежоспособност, които са предпоставки за уважаване на претенцията. В пледоарията си по същество представителят на ответника е променил становището си и е заявил, че исковата претенция не е основателна. Великотърновският Окръжен съд, като изслуша становищата на страните по делото и като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбите на Закона, приема за установено следното: С Решение № 158/08.07.2010г., постановено по т.д. н. № 502/2010г. Великотърновският Окръжен съд е открил производство по несъстоятелност на „К.-А.” Е. В. Т., като е определил начална дата на неплатежоспособността на дружеството 25.08.2009г. С Договор за особен залог от 05.02.2010г. „К.-А.” Е. В. Т. е учредил в полза на „Я. Д.” с. Р. залог върху бъдеща продукция от посеви на залогодателя, подробно описани в договора. Посочено е, че посевите са рапица, пшеница, ечемик, като са засети земеделски земи в землището на с. Р., община В. Т. В договора са посочени и посеви за царевица – 500 дка и слънчоглед 1000декара, но не е уточнено къде са засети тези селскостопански култури. Залогът е учреден за обезпечаване вземането на „Я. Д.” с. Р. за сума от 231 660лв. по сключена с „К.-А.” Е. В. Т. спогодба. Договорът за особен залог е вписан в Централния регистър на особените залози, видно от представеното удостоверение, установяващо това обстоятелство. Със заявление за вписване на пристъпване към изпълнение В. № *429 „Я. Д.” с. Р. е вписал в Централния регистър на особените залози пристъпване към изпълнение върху цялото заложено имущество на „К.-А.” Е. В. Т. По повод това вписване е образувано изпълнително дело № 297/2010г. по описа на ЧСИ Р К с район на действие района на ВТОС . Съгласно данните по изпълнителното дело „Я. Д.” с. Р. е извършил жътва на пшеница през периода от 14.07.2010 до 24.07. 2010 и жътва на маслодаен слънчоглед през периода от 29.08.2010г. до 04.09.2010. Жътвата е извършена в землището на с. Р., в местностите, посочени в договора за особен залог между страните. За установяване общото количество на пожънатите селскостопански култури и тяхната стойност е допуснато и изслушано заключението на съдебна агро-техническа и икономическа експертиза. Съгласно същото „Я. Д.” с. Р. през лятото на 2010г. е пожънал и реализирал продукцията от 3616 дка пшеница. Търговецът не разполага с площи за почистване и съхранение на зърното, като добитата от проведената жътва реколта е продадена съгласно договор от 08.07.2010г. между ответника „Я. Д.” с. Р. и „З. Х.„ Силистра и съгласно издадена фактура за продажбата. Съгласно приложените към изпълнителното дело протоколи, съставени от самия ответник, прÞ жътвата на пшеница ответникът „Я. Д.” с. Р. е добил 928700кг. нето зърно при среден добив 256,8 кг на декар. Сумата, която ответникът е получил от продажбата на придобитото от него зърно /пшеница/ е в размер на 139 305лв. без включен ДДС. Ответникът е пожънал и 801,7дка слънчоглед, като е добил реколта от 163 100 кг при среден добив от 203,4 кг на декар. Получената продукция е продадена.Придобитата от продажбата цена е в размер на 86 443лв.лв. без включен ДДС. Видно от заключението ответникът „Я. Д.” с. Р. не е извършил жътва на рапица и царевица. Заключението сочи още, че съгласно показателите за качество на пшеницата, пожъната през 2010г., същата е с лошо качество . Съгласно изслушаното допълнително заключение на вещото лице средната пазарна стойност на реколтата от договорираните площи по договора за особен залог , за 2010г. е 721 505лв. общо за пшеница, слънчоглед и царевица За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и гласни доказателства- показанията на свидетелите Н. П. и П. К. Двамата свидетели заявяват, че през 2010г. са работили в землището на с. Р., като са участвали в прибирането на реколтата от земеделските земи в същото землище. Твърдят, че пшеницата в землището на Р. била засята от „К.-А.” Е. В. Т., като площите, които дружеството засяло, след това са били предадени на друго дружество- „А.” гр. В. Обработката и грижата за реколтата били изцяло извършени от посоченото дружество. Времето, през което се извършила жътвата, било неподходящо- дъждовно. Част от добивите покълнали. На няколко пъти по искане на синдика на „К.-А.” Е. В. Т. прибирането на реколтата било спирано. Двамата свидетели твърдят, че са работили по време на извършване на жътвата на пшеница и слънчоглед при „А.” гр. В. По делото са представени договори за наем на земеделски земи, по силата на които „К.-А.” Е. В. Т. е отдал под наем на „А.” гр. В. демеделски земи, находящи се в землището на с. Р., подробно описани. Земеделските земи са с обща площ от 1161,215дка по договор от 04.02.2010г. и 5 900дка. по договор от 05.02.2010г. Двата договора обхващат периода на стопанската 2009/2010г. Уговорена е наемна цена, която наемателят се е задължил да плаща на наемодателя. При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 646, ал.2,т.3 от ТЗ и чл. 648 от ТЗ вр. с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Първата, заявена от ищеца претенция по чл. 646,ал. 2 т. 3 от ТЗ е неоснователна и недоказана. От данните по делото се установява, че ответникът „К.-А.” Е. В. Т. е учредил залог върху бъдеща продукция, която дружеството е възнамерявало да произведе пред лятото на 2010г. Формално погледнато, залогът е учреден след началната дата на неплатежоспособността на длъжника, от самия него. За да попадне в хипотезата на чл. 646,ал. 2 т. 3 ТЗ обаче, даденото обезпечение следва да се характеризира не само с посочените два белега. Същественото в случая е, че залогът следва да е учреден върху имущество или право, принадлежащи към масата на несъстоятелността. Легалната дефиниция на понятието маса на несъстоятелността е дадена от чл. 614 от ТЗ. Масата на несъстоятелността обхваща имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и тези, придобити след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. В случая се касае за имущество/ селскостопанска продукция/, което длъжникът е смятал, че ще придобие през лятото на 2010г. Преди да учреди особения залог обаче, заложният кредитор е отдал под наем земеделските земи, продукцията от които е следвало да бъде предмет на залога. Този договор, като сключен преди учредяването на особения залог, е противопоставим на заложния кредитор. Макар и особеният залог да е вписан в Централния регистър, разпоредбата на чл. 13 от ЗОЗ в случая е неприложима, понеже се касае за придобиване на права върху бъдеща вещ, преди учредяването на особен залог върху нея. По горните съображения настоящата инстанция счита, че правата на наемателя върху продукцията от земеделските земи, описани в договора за особен залог, са противопоставими на заложния кредитор. С други думи, наемателят на земеделските земи е имал правото да се разпореди с продукцията от тях, поради което не може да се приеме, че тази продукция представлява част от масата на несъстоятелността на „К.-А.” Е. В. Т. Част от масата на несъстоятелността е наемът, който „К.-А.” Е. В. Т. е следвало да получи по силата на сключените от него договори за наем на земеделски земи. Според настоящата инстанция при преценка относно това дали сключените от длъжника по несъстоятелността сделки, попадащи в обхвата на нормата на чл. 646 от ТЗ са нищожни, следва да се държи сметка за ефекта, който тези сделки имат върху масата на несъстоятелността. Ако сделките са извършени от длъжника, в рамките на т-нар ”подозрителен период” и увреждат масата на несъстоятелността , то те са нищожни. Както вече се посочи, съществено условие при хипотезата на чл. 646 ал. 2 т. 3 от ТЗ е даденото обезпечение да касае имущество, респ. право, принадлежащо към масата на несъстоятелността. Едва тогава може да бъде приложена презумпцията, която законът създава за наличието на вреда и знание у длъжника за състоянието му на неплатежоспособност. В конкретния казус не е налице именно посоченият по-горе най- важен белег на нищожността по чл. 646,ал.2 т. 3 от ТЗ. Имуществото, върху което е учреден залогът, не принадлежи към масата на несъстоятелността. При това положение процесният договор за особен залог не е нищожен по силата на цитираната законова разпоредба. Обстоятелството, че заложният кредитор се е удовлетворил от заложеното имущество, което се установи по делото, може да породи облигационни отношения между него и третото лице, имащо права върху това имущество. То обаче не може да е основание за прогласяване нищожност на договора за залог по реда на чл. 646,ал. 2т.3 от ТЗ. Горните съображения мотивират настоящата инстанция да приеме, че искът за прогласяване нищожността на договор за особен залог от 13.02.2010г., сключен между „К.-А.” Е. В. Т. като длъжник и „Я. Д.” с. Р. като заложен кредитор е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора по първия от двата предявени иска, искът по чл. 648 от ТЗ вр. с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД също подлежи на отхвърляне. Неговата основателност е в пряка връзка с основателността на иска по чл. 646,ал.2 т. 3 от ТЗ . По-горе вече се посочи, че дори и да се е удовлетворил от заложеното имущество, заложният кредитор не дължи връщане на това имущество, респ. неговата равностойност, в масата на несъстоятелността, защото то не се е числяло към нея. Отношенията между заложния кредитор и собственика на заложеното имущество не са предмет на настоящия спор, поради което съдът не счита за необходимо да ги обсъжда. При този изход на делото, на основание чл. 620, ал. 7 от ТЗ в полза на „Я. Д.” с. Р. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв.,които следва да са за сметка на масата на несъстоятелността. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявените от Д. И. Г. в качеството му на С. на „К.-А.” Е. В. Т. /в несъстоятелност/ ЕИК *, против „Я. Д.” с. Р. ЕИК* и „К.-А.” Е. В. Т. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 646,ал.2, т. 3 от ТЗ и чл. 648 ТЗ вр. С чл. 55,ал.1 от ЗЗД ,като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ. ОСЪЖДА „К.-А.” Е. В.Т. /в несъстоятелност/ ЕИК * да заплати на „Я. Д.” с. Р. ЕИК * сумата от 100лв. / сто лева / разноски по делото . Решението подлежи на жалба в двуседýичен срок , считано от връчването му на страните ,пред ВТАС. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |