М О Т И В
И
към присъда по НОХД N 335 по
описа за 2018 год. на Каварненски районен съд.
Срещу
подсъдимият С.Я.С. роден на ***г. в гр.***,български гражданин,с постоянен и
настоящ адрес ***,живущ *** е повдигнато обвинение и същият е предаден на съд
за това,че на 25.02.2018г. в с.***,общ.Каварна противозаконно е отнел чуждо
моторно превозно средство-лек автомобил „***“ с рег.№ ***на стойност 1740
лева,собственост на С.Г.И. ***,от владението на И.И. ***,без негово съгласие с
намерението да го ползва,като отнемането е извършено при условията на чл.195
ал.1 т.4 пр.2,а именно чрез използване на техническо средство-контактен
ключ,поради което и на основание чл.346 ал.2 т.3 във връзка с ал.1 във връзка с
чл.195 ал.1 т.4 пр.2 от НК.
Подсъдимият
разбира в какво е обвинен,но не се признава за виновен,като дава обяснения по
случая.Отрича да е управлявал лекия
автомобил „***“ с рег.№ ***без съгласието на пострадалия И.И.,в чието владение
е било горепосоченото превозно средство.Твърди че е поискал разрешение от св.И.
и го е получил,за да ползва автомобила.
Защитата
на подсъдимия С. счита обвинението за недоказано по безспорен и категоричен
начин,поради липса на доказателства,че подс.С. е осъществил състава на
престъплението за което му е повдигнато обвинение.Защитата пледира,че
осъщественото от подс.С. деяние е несъставомерно,тъй като е получил принципно
съгласие от лицето в чието владение е бил процесния автомобил-св.И. да ползва
автомобила.Пледира за оправдателна присъда.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение срещу С.Я.С. за
престъпление по чл.346 ал.2 т.3 във връзка с ал.1 във връзка с чл.195 ал.1 т.4
пр.2 от НК.Намира,че проведеното съдебно следствие потвърждава фактическата
обстановка отразена в обвинителния акт, като счита обвинението за доказано от
обективна и субективна страна,въз
основа на събраните в хода на ДП№ 127/2018г. и на проведеното съдебно следствие
писмени и гласни доказателства.С оглед на предвиденото в инкриминирания текст
на закона наказание представителят на обвинението предлага същото да бъде
определено към предвидения в текста на закона минимум,като същото с оглед
данните от свидетелството за съдимост на подсъдимия,тъй като е неприложима
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК да бъде изтърпяно ефективно,като на основание
чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС наказанието да се изтърпи при общ режим.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Видно
от приложеното като писмено дсоказателство свидетелство за регистрация на МПС
лек автомобил „***“ с рег.№ ***е собственост на С.Г.И. ЕГН ********** с адрес ***.
От свидетелските показания на С.Г.И. приобщени към доказателствения материал по
делото и прочетени на основание чл.281 ал.5 във връзка с ал.1 т.5 от НПК се
установява,че през 2014 година е
предоставила за ползване на свекъра си И.И. *** лек автомобил „***“ с рег.№ ***,като
за целта го е снабдила с пълномощно за да се разпорежда с
автомобила.Горепосоченото превозно средство се използвало от И.И.И.,който се
занимавал със земеделие.Свидетеля М.Н. като правоспособен водач и работник при И.И.
управлявал автомобила.Подсъдимия С.Я.С. също бил нает на работа при свидетеля И.И..Ключа
за автомобила се съхранявал в шкаф под навеса в базата находяща се в с.***,общ.Каварна
и този факт бил известен на подсъдимия.Подсъдимия С. не бил оправомощен от
свидетеля И. да управлява автомобила,тъй като бил неправоспособен водач и не
притежавал свидетелство за управление на моторно преозно средство.
На
25.02.2018г. се наложило на подс.С. да
пренесе свои вещи до квартирата си и решил да стори това с лекия автомобил „***“
с рег.№ ***.Същият възнамерявал да върне превозното средство след като си
послужи с него.Без знанието и съгласието на И. подс.С. взел контактния ключ за
автомобила от шкафа под навеса и с него привел пътното превозно средство в
движение.Същия ден /25.02.2018г./ свидетелите Ц.Ц.,И.И. и А.А. ***.В 12,45 ч.
забелязали движещият се по улица „Втора“ в село *** лек автомобил „***“ с рег.№
***.Лекия автомобил спрял няколко метра преди кръстовището с улица „Първа“ и
св.Ц.Ц. отишъл до водача на лекия автомобил.Представил се по надлежния ред и му
разпоредил да му се представят документите на автомобила,СУМПС и лична
карта.Водача не представил СУМПС.От извършената проверка било установено,че
водач на горепосочения автомобил е подсъдимия С.Я.С. ***.Тошево.На водача С.
бил съставен АУАН,по надлежния ред.Регистрационните табели на лекия автомобил
били свалени.Подсъдимият оставил превозното средство на място.Впоследствие
свидетелят М.Н.А. видял автомобила без регистрационни табели.По-късно подс.С.
му предал ключа и той прибрал автомобила в базата на свидетеля И..След като св.И.И.
се върнал от гр.Варна и установил,че автомобила му бил ползван от подс.С. без
негово знание и са му свалени табелите подал сигнал в РУ Каварна.
Според
заключението на вещото лице по назначената за нуждите на делото автотехническа
експертиза отнетото МПС възлизало на 1740 лева по пазарни цени към момента на
извършване на престъплението.
Подсъдимият
С.Я.С. е осъждан четири пъти,както следва:1.С определение от 19.09.2005г. на РС
гр.Балчик по НОХД № 221/2005г. на РС гр.Балчик,в сила от 19.09.2005г. за
престъпление по чл.198 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК на лишаване от
свобода за срок от 2 години,като на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на
наказанието е отложено за срок от три години.;2.С определение № 72/02.12.2008г.
по НОХД № 988/2008г. на РС гр.Добрич,в сила от 02.12.2008г. за престъпление по
чл.197 т.3 във връзка с чл.195 ал.1 т.3 и т.5 във връзка с чл.194 ал.1 от НК на
пробация;3.С присъда № 28/14.07.2011г. по НОХД № 126/2011г. на РС гр.Каварна в
сила от 30.07.2011г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 във връзка с чл.194
ал.1 и чл.207ал.2 от НК на лишаване от свобода за срок от три години,като на
основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от
пет години и глоба в размер на 300 лева;4.С Присъда № 25/01.06.2012г. по НОХД №
432/2011г. на РС гр.Балчик в сила от 19.06.2012г. за престъпление по чл.195
ал.1 т.2,т.4 и т.7 във връзка с чл.28 ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок
от 1 година,като на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е
отложено за срок от три години.На основание чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК е
постановено групиране на наказанието с това по НОХД № 126/2011г. на РС
гр.Каварна,като е определено да се изтърпи най-тежкото от така наложените наказания,а именно лишаване от
свобода за срок от три години,изтърпяването на което е отложено за срок от пет
години,на основание чл.66 ал.1 от НК и глоба в размер на 300 лева.
Подсъдимият
С.Я.С. е роден на ***г. в гр.***,български гражданин,с постоянен и настоящ
адрес ***,живущ ***.Подсъдимият С. има лоши характеристични данни.Срещу него не
се водят други досъдебни производства.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът
приема горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства-показанията на свидетелите-И.И.И.,М.Н.А.,Ц.Р.Ц.,И.И. ***,А.И.А.
и С. Г.И.,като показанията на св.С.И. са приобщени към доказателствения
материал по делото и прочетени на основание чл.281 ал.5 във връзка с ал.1 т.5
от НПК,свидетелство за регистрация на МПС,пълномощно,АУАН,оценъчна
експертиза,справка съдимост,характеристични данни,ДСМПИС.
Фактическата
обстановка по делото е установена по
безспорен и категоричен начин,след внимателен анализ на всички събрани и
проверени по надлежния процесуален ред доказателствени материали,както и
приобщените към делото,по предвидения процесуален ред и при спазване на
процесуалните изисквания за събирането и проверката им писмени доказателства
имащи значение за изхода на делото и разкриващи релевантни за делото факти.Събраните
по делото доказателствени материали са безпротиворечиви,взаимно допълващи се и
установяват по несъмнен начин релевантните за отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
Подсъдимият
С.Я.С. не се признава за виновен и дава
обяснения по делото,като отрича да е управлявал лекия автомобил „***“ с рег.№ ***без
съгласието на пострадалия И.И.,в чието владение е било горепосоченото превозно
средство.Твърди че е поискал разрешение от св.И. и го е получил,за да ползва
автомобила.
Съдът
намира,че изложените от подсъдимия С. твърдения представят негова защитна
версия като страна в процеса,същите са неистинни с оглед на изолираността им от
достоверния доказателствен материал по делото.Същите са в явно противоречие с
гласните и писмени доказателства,събрани в настоящия наказателен процес,въз
основа на които обвинението е доказано по несъмнен начин.Съдът не констатира
подкрепящи обясненията на подсъдимия С. доказателства.
Съдът
кредитира изцяло дадените от свидетелите И.И.И.,М.Н.А.,Ц.Р.Ц.,И.И. ***,А.И.А. и
С.Г.И. показания,като показанията на св.С.И. са приобщени към доказателствения
материал по делото и прочетени на основание чл.281 ал.5 във връзка с ал.1 т.5
от НПК,като намира същите за
логични,последователни,безпротиворечиви,безпристрастни,взаимно допълващи се и
са подкрепени от останалите събрани и приложени по делото доказателства,още
повече,че горепосочените свидетели са поели и наказателна отговорност по чл.290
от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. В показанията на
горепосочените свидетели не са открити вътрешни противоречия,които да изключват
достоверността им в тяхната цялост.Горепосочените показания депозирани в
настоящия процес са единни и напълно правдоподобни относно основните факти по
делото във връзка с извършването на инкриминираното деяние от подсъдимият С.Я.С..
В
показанията си разпитания в съдебно заседание свидетел И.И.,в чието владение е
бил лекия автомобил „***“ с рег.№ ***категорично
опровергава защитната версия на подсъдимия С.,че последния е управлявал
горепосочения автомобил със съгласието на свидетеля И.И.,в чието владение е
бил лекия автомобил.Видно от показанията
на свидетеля И.И.,той е давал разрещение на подс.С. да ползва автомобила,но не
и да го управлява,защото И. е знаел че
подсъдимия е неправоспособен водач:“Имаше разрешение от мен да ползва тази
кола,да си пренесе багажа,но не и да шофира…,но не и да управлява той,защото е
неправоспособен водач“.Свидетеля И.И. в чието владение е бил лекия автомобил „***“ с рег.№ ***е
категоричен и по отношение на друг правно релевантен за наказателната
отговорност на подсъдимия факт,че за инкриминираната дата-25.02.2018г. не е
давал разрешение на подсъдимия С. да ползва автомобила:“..За 25.02.2018г. не
съм давал разрешение на С. да ползва автомобила.Преди това съм му разрешил,но
точно за деня не съм разрешил“.В хармония с показанията на св.И.И. в чието
владение е бил лекия автомобил „***“ с
рег.№ ***са и показанията на свидетеля М.А. от които се установява,че само той
и свидетеля И. имат право да управляват автомобила и че никой не е разрешавал
на подс.С. да вземе автомобила от базата.От показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел М.А. се установява още,че ключа за автомобила се съхранявал
в шкаф под навеса в базата находяща се в с.***,общ.Каварна и този факт бил
известен на подсъдимия.
Настоящия
съдебен състав намира и показанията на свидетелите Ц.Р.Ц.,И.И. ***,А.И.А. за
логични,последователни,безпротиворечиви и напълно правдоподобни относно
основните факти по делото във връзка с извършването на инкриминираното деяние
от подсъдимият С.Я.С..Показанията на свидетеля
св.С.И. приобщени към
доказателствения материал по делото и прочетени на основание чл.281 ал.5 във
връзка с ал.1 т.5 от НПК от които се установява,че тя е собственик на лекия
автомобил „***“ с рег.№ ***и през 2014
година е предоставила за ползване на свекъра си И.И. *** лек автомобил „***“
с рег.№ ***,като за целта го е снабдила с пълномощно за да се разпорежда с
автомобила,настоящия съдебен състав също кредитира като логични и правдоподобни
и кореспондиращи с приобщените към доказателствения материал по делото свидетелство
за регистрация на МПС и пълномощно.
Заключението на назначената и
изготвена по делото оценъчна експертиза Съдът възприе изцяло,като счете,че
същата е обективна,компетентна и относима към предмета на доказване в
производството в съответните фази на процеса на базата на представените от
компетентните органи материали.
Останалите
събрани в процеса писмени доказателства- свидетелство за регистрация на
МПС,пълномощно,АУАН съдът кредитира изцяло,като прие,че са
единни,непротиворечиви,взаимно допълващи се и кореспондират със събраните по
делото гласни доказателства и са относими към основния факт,включен в предмета
на доказване по делото.
Преценявайки
горепосочените писмени и гласни доказателства,Съдът намира,че те съставляват в
своята съвкупност система от факти,свързани помежду си с основния
факт,представляват отделни доброкачествени звена от веригата,намират се в
хармония и водят до извод,който е единствено възможен,изключващ всички останали
относно авторството на деянието и виновността на дейците.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената безспорна фактическа обстановка съдът приема, че с деянието
си подсъдимият С.Я.С. е реализирал обективните и субктивни признаци на
престъпния състав по чл.346 ал.2 т.3 във връзка с ал.1 във връзка с чл.195 ал.1
т.4 пр.2 от НК.
От
обективна страна подс. С.Я.С. е прекъснал владението върху лек автомобил „***“
с рег.№ ***,който автомобил е бил собственост на свидетеля С.И.,която е снабдила с пълномощно свекъра си-И.И. да се разпорежда с автомобила
и подс.С. е установил свое владение над същия автомобил, като го е привел в
движение от автобазата стопанисвана от св.И.И..За ползването му подсъдимият не
е искал и не е получавал съгласието както на собственика-С.И.,така и на
свидетеля И.И. в чието владение е бил
лекия автомобил „***“ с рег.№ ***.От фактът,че извършителят е привел
колата в движение и е управлявал същата по улица в с.***,общ.Каварна,съдът
извежда намерението на на дееца С.Я.С. да ползва автомобила.Отнемането на
процесния автомобил е в разрез с установените правила и норми,извършено е
въпреки волята на собственика и на ползвателя му,което прави самото отнемане
противозаконно.
Налице
е и по-тежко наказуем квалифициращ признак на инкриминираното деяние-по см. на
чл.346 ал.2 т.3 от НК-деянието да е извършено при условията на чл.195 ал.1 т.4
пр.2 от НК,а именно чрез използване на техническо средство-контактен ключ на
автомобил.За да осъществи свое владение върху автомобила,подсъдимият С.Я.С. е
взел съхранявания в шкаф под навеса в базата находяща се в с.***,общ.Каварна
контактен ключ за лек автомобил „***“ с
рег.№ ***и с този контактен ключ е привел автомобила в движение и е напуснал
автобазата,излизайки на улица в с.***,общ.Каварна.
От
субективна страна деянието по чл.346 от НК е извършено при пряк умисъл,като
деецът С.Я.С. е съзнавал обществено опасния характер на деянието,целял е
настъпването на обществено опасните последици и е настъпил целения вредоносен
резултат.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
При
реализиране наказателната отговорност на подсъдимия С.Я.С. съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието по чл.346 ал.2 т.3 от НК-деянието
да е извършено при условията на чл.195 ал.1 т.4 пр.2 от НК.Съобразно критерия
на чл.93, т.7 от НК то е тежко и е с висока степен на обществена опасност.
При
реализиране наказателната отговорност на подсъдимия С.Я.С. съдът взе предвид и
подбудите за извършване на деянието,както и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства,с оглед индивидуализация на наказанието по смисъла
на чл.54 от НК.
Причина
за извършване на деянието е проявено ниско правосъзнание и незачитане на
установения в страната правов ред.
Смекчаващо
отговорността обстоятелство е липсата на други досъдебни производства срещу
подс.С.,а отегчаващи отговорността обстоятелство-обременено съдебно минало и
лоши характеристични данни.
Наказателната
отговорност на подсъдимият С.Я.С. е определена при преценка на
отегчаващите и смекчаващи отговорността
обстоятелства на минимума на предвиденото в инкриминирания текст на закона
наказание,което следва да бъде изтърпяно ефективно.По отношение на подс.С.Я.С.
не може да намери приложение института на условното осъждане,тъй като са налице предходни осъждания за
подсъдимия,по които не е настъпила реабилитация,както по право,така и по чл.88а
във връзка с чл.82 от НК или по съдебен ред-чл.87 от НК,поради което отлагането
на изпълнението на наказанието е недопустимо по закон.Извършването на
противообществени деяния не е изолирана
проява в живота на подс.С.,а се превръща в престъпен навик,който се
затвърждава.С оглед на това при определяне на наказателната отговорност на
подс.С. съдебния състав прецени,че е обществено оправдано и целесъобразно за
действителното поправяне на подсъдимия да изтърпи ефективно наложеното му
наказание.
На
подсъдимия С.Я.С. е наложено следното наказание:
-на основание чл.346 ал.2 т.3 във
връзка с ал.1 във връзка с чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. с чл.54 от НК е осъден на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една/
година,което наказание да изтърпи ефективно,при общ режим на изтърпяване на
наказанието,на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Съдът
намира,че с така наложеното наказание биха били постигнати целите на
наказателната политика визирани в чл.36 от НК,както по отношение на
индивидуалната,така и по отношение на генералната превенция.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са направените по делото
разноски в размер на 236,52/двеста тридесет и шест лева и
петдесет и две стотинки/лева.
Така
мотивиран,Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :