РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Троян, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20214340100763 по описа за 2021 година
Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по молба на
„БИОФАРМ АГРО“ ООД, ****, със седалище и адрес на управление: гр.****
представлявано от управителя **** чрез пълномощника адв.С.Т. от Пловдивска АК, с
правно основание чл.79, ал.1 във вр. чл.240 ЗЗД, с цена на иска 3 700.00 лв., и иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД, с цена на иска 116.15 лв., предявени против „БАЛКАН БИО
ФРУКТ“ ООД, ***, със седалище и адрес на управление: гр.****, ***, представлявано от
управителя **.
Ищецът се легитимира като кредитор на ответника, като твърди, че между тях е
съществувало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен договор за
заем. Твърди се, че на 30.11.2017г. ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 3
700.00 лева, която сума е уговорено да бъде върната в срок до 15.03.2018г. За
предоставянето на заемната сума бил изготвен РКО за посочената сума, който бил подписан
от управителя на ответното дружество. Твърди се, че за обезпечаване на заема законният
представител на „БАЛКАН БИО ФРУКТ“ ООД издал в полза на ищеца запис на заповед за
сумата 3 700.00 лв.
Твърди се, че е настъпила изискуемост на цялото задължение поради изтичане срока
1
на договора, като „БАЛКАН БИО ФРУКТ“ ООД не е погасил задължението си,
независимо, че ищецът е изпратил покана за доброволно изпълнение на 03.12.2020г.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното
дружество „БАЛКАН БИО ФРУКТ“ ООД, ***, да заплати на „БИОФАРМ АГРО“ ООД,
****, сумата от 3 700.00 лв. – главница по договор за заем от 30.11.2017г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска (29.03.2021г.) до окончателното й
изплащане, както и сумата 116.15 лв., представляваща лихва за забава върху
претендираната главница за периода от 07.12.2020г. до 29.03.2021г.
Ищецът претендира присъждане на направените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е представило отговор на ИМ, в
който е взето становище за неоснователност на иска, който ответникът оспорва изцяло,
както по основание, така и по размер. Твърди, че дружеството не е получавало заем от
ищеца. Оспорва датата на записа на заповед и на РКО.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява законен представител, а се
представлява от пълномощника си – адв.С.Т. от АК - Пловдив, който поддържа предявения
иск и моли същият да бъде уважен, както и акцесорната претенция за обезщетение за забава,
като на ищеца бъдат присъдени направените по делото разноски, вкл. и разноските в
обезпечителното производство.
В съдебно заседание за ответното дружество, редовно уведомени по реда на чл.56,
ал.2 от ГПК, не се явява законен представител и не се представлява от процесуален
представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
За доказване на твърденията, изложени в ИМ, че ищецът е предоставил на ответника
заем в размер на 3700.00 лв., за което законният представител на ответника е подписал РКО
за посочената сума, по делото е представен РКО от 02.12.2017г. за сумата 3700.00 лв. В
документа е посочено, че сумата е предоставена на „Биофарм Агро“ ООД, ****, *** с
основание „Временен заем до 15.03.2018г.“
Представен е запис на заповед от 30.11.2017г., с издател „БАЛКАН БИО ФРУКТ“
ООД, издадена в полза на ищеца за сумата 3 700.00 лв.
Ответникът оспорва датата на представените РКО и запис на заповед, но не оспорва,
че положените подписи са на законния представител на „БОИФАРМ АГРО“ ООД –
управителят ***.
Видно е от представена покана за доброволно изпълнение от ищеца до ответника, че
последният е поканен в тридневен срок от получаването й да заплати сумата от 3700.00 лв.
по сметка на ищцовото дружество. Поканата е изпратена по електронна поща на
03.12.2020г., ведно с издадения РКО от 02.12.2017г. и записа на заповед от 30.11.2017г.
2
Във връзка с направените оспорвания от страна на ответника, ищецът чрез своя
пълномощник е представил мемориален ордер, неоспорен от ответника, от който е видно, че
е осчетоводен временен паричен заем за сумата 3700.00 лв., получен съгласно запис на
заповед от 30.11.2017г. от **- управител на „Балкан Биофрукт“ ООД гр.Троян, със срок за
връщане 15.03.2018г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество.
Договорът за заем за потребление (паричният заeм) е неформален, реален,
едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват
при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума,
като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на
дадената сума – в същата валута и размер.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството
по иска за връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я
върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и
настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на
пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател,
защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси
изпълнение на договорно задължение на заемателя.
Договорът за заем е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е
предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият
елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е
без основание. Фактическият състав на договора за заем е статичен, т.е. без значение е кой
от елементите ще се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи другият елемент.
По иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл. 240 ЗЗД, в доказателствена тежест на
ищеца е доказването, както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на
обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем. Съдът счита, че в
производството се доказаха и двете обстоятелства. На база представените РКО от
02.12.2017г. за сумата 3700.00 лв. и записа на заповед от 30.11.2027г., издаден за
обезпечаване на заема от „БАЛКАН БИО ФРУКТ“ ООД в полза на ищеца за сумата 3 700.00
лв., съдът счита, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение.
От представения РКО от 02.12.2017г., подписан от законния представител на ответника и
3
неоспорен в частта на неговата валидност и автентичност, се установява, че дружеството
„БАЛКАН БИО ФРУКТ“ ООД, представлявано от управителя ***, е получило сума в размер
3700.00 лв. с основание „Временен заем до 15.03.2018г.“
Получената сума и срокът за нейното връщане се потвърждава и от издадената запис
на заповед.
Ответникът не оспорва получаването на поканата за доброволно изпълнение, предвид
което изискуемостта на задължението е настъпила с изтичане на тридневния срок, указан в
нея, а именно- на 07.12.2020г.
С оглед на което съдът намира, че искът с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.240,
ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
Ищецът претендира обезщетение за забава върху непогасената главница 3700.00 лв.
за периода 07.12.2020г. до датата на предявяване на иска – 29.03.2021 г. в размер на 116.15
лв. По делото е изготвена служебна справка за изчисление на мораторната лихва в
посочения размер. Разпоредбите на чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 85, ал. 1 от ЗЗД свързват
дължимостта на законна лихва единствено с факта на забавата на длъжника при
изпълнението на срочно парично задължение, каквото е в настоящия случай.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Следователно, задължението за заплащане на мораторна лихва е дължимо от деня на
забавата – 07.12.2020г. - датата, следваща крайния падеж на задължението, до датата на
предявяване на иска – 29.03.2021г.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Ищецът претендира присъждане на направените по делото разноски. При този изход
на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски в размер на 1048.00 лв., съгласно списък по чл.80 ГПК. В
разноските са включени, освен 198.00 лв. ДТ и 500.00 лв. адвокатско възнаграждение за
настоящето исково производство, и разноските, направени в обезпечителното производство
по гр.д. № 5445/2021г. по описа на Пловдивския районен съд – 350.00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД „БАЛКАН БИО ФРУКТ“
ООД, ***, със седалище и адрес на управление: гр.****, ***, представлявано от управителя
**, да заплати на „БИОФАРМ АГРО“ ООД, ****, със седалище и адрес на управление:
гр.***, представлявано от управителя **** сумата от 3700.00 (три хиляди и седемстотин)
лева – главница по договор за заем от от 30.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска (29.03.2021г.) до окончателното изплащане на задължението.
4
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 ЗЗД „БАЛКАН БИО ФРУКТ“ ООД, ***, със
седалище и адрес на управление: гр.****, ***, представлявано от управителя ** , да заплати
на „БИОФАРМ АГРО“ ООД, ****, със седалище и адрес на управление: гр.****
представлявано от управителя **** сумата 116.15 лв. (сто и шестнадесет лева и 15 ст.)
лева, представляваща лихва за забава върху претендираната главница за периода от
07.12.2020г. до 29.03.2021г.
ОСЪЖДА „БАЛКАН БИО ФРУКТ“ ООД, ***, със седалище и адрес на управление:
гр.****, ***, представлявано от управителя **, да заплати на „БИОФАРМ АГРО“ ООД,
****, със седалище и адрес на управление: гр.**** представлявано от управителя ****
сумата 1 048.00 ( хиляда и четиридесет и осем) лева, представляваща разноски в
исковото и обезпечителното производство.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5