РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Свищов, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тринадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20224150100245 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Г. КР. ИВ. с ЕГН
**********, с адрес ******************** против „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София,ж. к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-
46, представлявано от управителя Петър Дамянов, с която е предявен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че Договор за предоставяне на гаранция №
935741, сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД за сумата
361,56 лева е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е
сключен при неспазване на нормите на чл., 19, ал. 4 от ЗПК, както и по чл.
143, ал. 1 от ЗЗП. Ищецът в исковата молба твърди, че е страна по договор за
паричен заем А1 Бърз Кредит № 935741 от 1.07.2021г., подписан с „Аксес
Файнанс“ ООД. Съгласно чл. 2 от договора за паричен заем А1 Бърз Кредит
№935741, ищецът следвало да върне сумата по кредита в размер на 860,76
лева, при сума на получаване 700,00 лева, при ГПР 49.02 %, годишен лихвен
процент 40.00 % на 12 месечни вноски. Съгласно чл. 3 от Договора за
паричен заем А1 Бърз Кредит №935741 ищецът се задължил в срок от 5 дни,
да предостави едно от следните обезпечения: едно физическо лице поръчител,
банкова гаранция или одобрено от замодателя дружество- поръчител. Във
връзка с чл. 3 от Договор за паричен заем А1 Бърз Кредит № 935741, ищецът
сключил с „Файненшъл България“ ЕООД, Договор за предоставяне на
гаранция № 935741, по силата на който следвало да заплати сумата от 361,56
лева, платими разсрочено на вноски, всяка от която в размер на 30,12 лева,
като общото задължение по договора за заем и по допълнително сключения
1
във връзка с него Договор за предоставяне на гаранция № 935741 възлизало
на 1222,32 лева.
Ищецът счита, че Договор за предоставяне на гаранция № 935741 е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при
неспазване на нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Посочва, че е накърнен принципа на добросъвестността и справедливостта в
гражданските правоотношение, че е налице накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и че се достигало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищцата ми с цел извличане на собствена
изгода на кредитора. Сключеният договор за гаранция бил и неравноправен
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Същият бил във вреда на потребителя и не
отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и водил до
неравновесие в правата на страните, като по този начин той бил в ущърб на
потребителя / чл. 143, ал. 1 ЗЗП /. Договорът за гаранция бил неразбираем и
не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл. 143, ал. 2 т. 19 ЗЗП. Посочва, че сумата, която се
претендира чрез договора в размер на 361,56 лева била в размер равен на
половината от сумата на отпуснатия кредит в размер на 700,00 лева. По този
начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и
справедливост. Договорът за гаранция бил нищожен и поради това, че чрез
включване на възнаграждението по него към сумата дължима по Договора за
паричен заем, се стигало до нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като
сумата която се претендира чрез него за гарант не била включена в ГПР и
ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР в размер на 49.02%, както и
лихвен процент в размер на 40.00%, чрез включването на възнаграждението
предвидено по Договор за предоставяне на гарант/поръчителство към ГПР и
ГЛП, то действителните такива биха нараснали значително, с което
потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите,
които ще прави по обслужването на кредита. Предвидената сума в договора
за гарант бил скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава
следвало да бъде включена в годишния лихвен процент и в годишния процент
на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Поради невключване на
уговорката за заплащане на поръчителство в посочения потребителския
договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Позовава се на член
6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО и член 4, параграф 1 от Директива
93/13/ЕО. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.
Посочва, че на 1.07.2021 г. между страните бил сключен Договор за
предоставяне на гаранция, по силата на който ищецът възложил на ответното
2
дружество да издаде гаранция в полза на „Аксес Файнанс“ ООД с цел
гарантиране изпълнението на всички парични задължения, възникнали
съгласно сключения Договор за кредит А1 Бърз кредит с „Аксес Файнанс“
ООД, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по
посочения Договор за кредит. Съгласно чл. 16 от Договора за гаранция,
същият влизал в сила, в случай че ищецът не изпълни задължението си по чл.
3 от Договор за кредит в указания срок да предостави обезпечение -
поръчителство от едно физическо лице или банкова гаранция. Доколкото
ищецът не бил представил изискуемото обезпечение по договора за кредит,
Договорът за предоставяне на гаранция е влязъл в сила. Посочва се, че
ответното дружество било вписано като финансова институция в Регистъра
на БНБ за финансовите институции по чл. 3а от ЗКИ, с основен предмет на
дейност: предоставяне на гаранционни сделки но занятие. Дружеството
следвало да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него
гаранционна сделка, с цел гарантиране изпълнението на всички парични
задължения на потребителя. Посочва, че за нищожност поради накърняване
на добрите нрави се прави за всеки конкретен случаи към момента на
сключване на договора. В тази връзка, позовавайки се па противоречие е
добрите прави ищецът следва да докаже в какво точно се изразява
противоречието в процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за
нарушаването на определен морален принцип. Ответникът не счита, че
престациите по договора са явно нееквивалентни, тъй като с Договора за
предоставяне на гаранция ответното дружество е поело задължение, което
изпълнява издавайки гаранцията, предмет на Договора в полза на „Аксес
Файнанс“ ООД. Длъжникът, срещу възнаграждение в неголям размер,
получавал сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията към
заемодателя, последният ще ангажира отговорността на гаранта по
издадената от него гаранция. Заемодателят не бил поставил изискване към
заемателят да обезпечи вземането по договора единствено чрез сключване па
договор с дружество-гарант. Гарантът бил сключил договора за предоставяне
на гаранция само и единствено поради възлагането от ищцовата страна и то
само при условие, че ще получи уговореното възнаграждение. Посочва се, че
искането на ищеца за обявяване на нищожност на Договора за предоставяне
на гаранция на основание чл. 143, ал. 2. т. 19 ЗЗП, във връзка с неспазване на
чл. 19, ал. 4 ЗПК било неотносимо към процесния договор, доколкото
3
разпоредбата па чл. 19 ЗПК и последниците от неприлагането й били
относими единствено и само за договори за потребителски кредит, какъвто не
бил процесният договор. По изложените съображения моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 01.07.2021 г. между „Аксес Файнанс“ ООД
и Г. КР. ИВ., е сключен договора за паричен заем А1 Бърз Кредит №935741,
по силата на който „Аксес Файнанс“ ООД се задължил да предостави на
ищеца потребителски кредит, в размер на 700,00 лева, при ГПР 49.02 %,
годишен лихвен процент 40.00 % на 12 месечни вноски. В чл. 3 от Договора
за паричен заем А1 Бърз Кредит №935741 е предвидено ищецът в срок от 5
дни да предостави едно от следните обезпечения: едно физическо лице
поръчител, банкова гаранция или одобрено от замодателя дружество-
поръчител. От доказателствата по делото се установява, че договорът за
предоставяне на гаранция № 935741, е сключен от ищеца с „Файненшъл
България“ ЕООД, в изпълнение на задължението по чл. 3 от договора за
паричен заем А1 Бърз Кредит №935741, сключен с „Аксес Файнанс“ ООД. По
силата на договора за предоставяне на гаранция ищецът следвало да заплати
сумата от 361,56 лева, платими разсрочено на вноски, всяка от която в размер
на 30,12 лева, като общото задължение по двата договора възлизало на
1222,32 лева.
Съдът счита, че предявеният установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, т. 3 ЗЗД от Г. КР. ИВ. срещу „Файненшъл България“ ЕООД за
признаване за установено, че Договор за предоставяне на гаранция № 935741
по който се дължи възнаграждение 361,56 лева ,сключен с „Файненшъл
България“ ЕООД е нищожен поради противоречи с добрите нрави и нормата
на чл., 19, ал. 4 от ЗПК, е основателен поради следните съображения:
Съобразно чл. 2, ал. 3 от Договора за предоставяне на гаранция
дължимото възнаграждение за издаване на гаранцията, както и всички други
плащания по договора за гаранция, дължими от потребителя на гаранта се
заплащали по начините, установени по Договора за кредит за плащане на
4
задълженията на потребителя по същия. Съгласно чл. 2, ал. 4 от договора за
предоставяне на гаранция гарантът декларирал, че „Аксес Файнанс“ ООД е
овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждението и всички други вземания на
гаранта по договора за гаранция.
Сключеният между „Аксес Файнанс“ ООД и Г. КР. ИВ. Договор за
кредит А1 Бърз кредит №935741 има характер на договор за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон- ЗПК. Доколкото процесния договор за гаранция, който е
предмет на настоящото производство е сключен за обезпечение на
задълженията на ищцата по Договор за кредит А1 Бърз кредит №935741, то
договорът за кредит също следва да бъде обсъден, с оглед въведените
възражения от ищеца за нарушения на императивните разпоредби на ЗПК.
Договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин /чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК/. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване"
на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане
и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Според процесния договор за кредит ГПР възлиза на 49, 02
%, като при определянето му са взети предвид следните допускания:
договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще
изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислени разходи за събиране и лихви за забава. В контекста на дадената
дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
5
кредит. Като взе предвид съдържанието на описаните по-горе клаузи на
процесните договор за кредит и договор за предоставяне на гаранция, намира,
че уговореното възнаграждение по договора за гаранция съставлява
възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради
което същото следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19,
ал. 1 от ЗПК. Двата договора - за кредит и за предоставяне на гаранция не
само, че са свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция е предвидено да се заплаща с погасителния план по договора за
кредит. Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез
предоставяне на гаранция, таксата за допълнителна услуга, която макар и
формално да е дължима по друг договор се явява част от договора за кредит
като включена в съдържанието му и всъщност представлява скрито
възнаграждение по договора за потребителски кредит и следва да бъде
включено в ГПР. Съобразно чл. 19, ал. 4 от ЗПК обаче ГПР не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г. в размер на основния
лихвен процент на БНБ /0.00%/ плюс 10 процентни пункта. С това
допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за
предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение по чл.
19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид посочения в договора размер от 49, 02%,
съотношението между главницата, възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция, което възлиза на 51% от размера на отпусната
главница, и възнаградителната лихва за срока на договора от 12 месеца. С
оглед изложеното, съдът намира за основателно въведеното от ищеца
възражение, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен в
нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По отношение на
възраженията за нищожност на процесния договор за гаранция като сключен
в противоречие с добрите нрави съдът намира следното:
Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави е
налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено
етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и
да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието „добри
нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на
6
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Вярно е, че чл. 9 от ЗЗД предвижда свобода на
договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка
относно необходимостта от насрещните престации и тяхната взаимна
еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкира от приложимите към
правоотношението законови разпоредби и от „добрите нрави“. Нарушаването
на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката.
Съдът счита, че с поставянето на практически неизпълними условия за
предоставяне на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е доведен до
необходимостта да сключи възмезден договор за предоставяне на
поръчителство, за него единствения възможен начин да получи кредит е
сключването на договор за възмездно поръчителство. Т.е. разграничаването
на вземанията по двата договора за кредит и предоставяне на поръчителство е
само формално. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен в деня на
сключване на договора за паричен заем и е уговорено заплащане на
възнаграждение, което се прибавя към месечните вноски като всяка вноска по
договора за заем бива увеличена със сумата от по 30,13 лева. Съдът намира,
че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на
дружеството - гарант, което задължение възниква непосредствено след
възникване на задължението за връщане на паричната сума и което
задължение има определен размер, без да се отчита дали страната
заемополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала
неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем,
представлява уговорка, която нарушава добрите нрави, тъй като се достига до
значително увеличение на общия размер на задължението в ущърб на
икономически по-слабата страна. Макар ответникът да се позовава на
принципа на свобода на договаряне, установен съгласно чл.9 от ЗЗД, съдът
намира, че следва да бъде отчетено, че принципът на свобода на договаряне
не може да нарушава друг правен принцип, а именно за еквивалентност на
престациите. Когато с договорното правоотношение възникват права и
задължения за всяка от страните, необходимо е да бъде обезпечено
съответствие, т.е. да не се достига до значително неравенство. Съдът,
отчитайки обстоятелството, че възнаграждението по сделката по
предоставяне на гаранция е в еднакъв размер и е дължимо независимо дали
лицето, за чието изпълнение дружеството гарантира, изпълнява точно или
допуска неточно изпълнение, приема, че се достига до нееквивалентност на
престациите, която води до накърняване на добрите нрави и обосновава извод
за недействителност на сключения договор.
Съдът приема, че чрез сключване на договор за предоставяне на
гаранция и възникването на задължение по този договор се достига до
нарушаване императивната правна норма на чл.19, ал.4 от ЗПК. Цитираната
разпоредба предвижда максимален размер на ГПР, което означава, че
страните не могат да постигат уговорки в противен смисъл нито по заемното
правоотношение, нито в хипотеза, когато освен договора за заем е сключен и
договор за предоставяне на гаранция. За да приеме,че се достига до
нарушаване нормата на чл.19,ал.4 от ЗПК съдът взе предвид,че според
договора за заем размерът на ГПР е посочен като 49,02 %, при което ако бъде
отчетено и дължимото възнаграждение по договора за поръчителство,
максималният размер, регламентиран с чл.19,ал.4 от ЗПК би бил надвишен,
т.е. достига се и до нарушаване на императивна правна норма.
7
С оглед на изложеното СвРС счита, че предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД от Г. КР. ИВ. срещу „Файненшъл България“
ЕООД, с ЕИК *********, за признаване за установено, че Договор за
предоставяне на гаранция № 935741 по който се дължи възнаграждение
361,56 лева, е нищожен поради противоречи с добрите нрави и с нормата на
чл., 19, ал. 4 от ЗПК, е доказан и основателен.
С оглед на този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца се дължат разноски за процесуално представителство, както следва:
ответникът дължи съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно цената на
предявения и уважен иск възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 300,00 лева.
При този изход на делото ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, с
ЕИК ********* следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 50,00 лева - ДТ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД,
Свищовският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за предоставяне на гаранция №
935741/01.07.2021 г., сключен между Г. КР. ИВ. с ЕГН: **********, с адрес
гр. Свищов, ***** и „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ж. к. „Люлин“ 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от управителя
Петър Дамянов, поради противоречие с добрите нрави и с нормата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК *********, със
8
седалище и адрес на управление: гр. София,ж. к. „Люлин“ 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от управителя
Петър Дамянов да заплати на Г. КР. ИВ. с ЕГН: **********, с адрес гр.
Свищов, ***** разноски но делото в размер на 50,00 лева за държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА,
Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ж. к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2,
ап. 40-46, представлявано от управителя Петър Дамянов да заплати на
адвокат М.В. М. от АК-Пловдив, с адрес на кантората гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ № 81 ет.3, ап.Б сумата 300,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по гр. д.
245/2022г. по описа на Районен съд Свищов.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Великотърновския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
9