№ 309
гр. Варна, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100500329 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на С. Д. Ч., срещу Решение
№3540/17.11.2022г. по гр. д. №12471/2022г. на ВРС, 8-ми състав, с което по
подадена от И. С. П., ЕГН**********, молба по реда на ЗЗДН с твърдения за
пострадала дъщерята Д. С. Ч., е задължен С. Ч. да се въздържа от домашно
насилие спрямо общата на страните дъщеря Д. С. Ч., ЕГН********** и е
осъден С. Ч. да плати глоба от 200лв., за въведените с исковата молба
действия на ответника по делото на дата 11.09.2022г. около 18.30часа.
В жалбата се твърди, че решението е постановено при явно нарушение
на съдопроизводствените правила, при неправилен анализ на доказателствата,
довел до необосновани и нелогични изводи, както и очевидно неправилно, за
които въззивникът излага твърдения. Молбата по ЗЗДН счита неоснователна,
а действията му на процесната дата – за израз на родителско внимание и
грижа към дъщеря му и пробленото й поведение. Категорично отрича
насилие. Сочи и че делото е образувано с цел събиране на доказателства за
висащия спор на страните по изменение на родителските права относно дете
Д. Ч..
По същество моли за отмяна на решението на ВРС и отхвърляне изцяло
на молбата по ЗЗДН или връщане на делото на ВРС за ново разглеждане, като
1
в о.с.з. поддържа жалбата.
В срока по чл.17, ал. 4 от ЗЗДН не е постъпил отговор на жалбата от
въззиваемите страни. В о.с.з. оспорват жалбата, без конкретни доводи.
Контролиращата страна ДСП – Варна не взема отношение по жалбата, в
о.с.з. изпраща предствител, но не изразява конкретно становище по жалбата.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по подадена от майката И. С.
П., ЕГН**********, молба за защита от домашно насилие на дъщерята Д. С.
Ч., ЕГН**********, от бащата на детето С. Д. Ч., ЕГН**********.
В молбата са изложени твърдения, че молителката И. П. и ответникът са
бивши съпрузи, като от брака си имат две деца, едното от които е Д. Ч. (15-
годишна към образуване на делото). С бракоразводното решение от 2013г. по
гр. дело 11574/2012г. на ВРС родителските права върху двете деца били
предоставени на бащата. Изложени са твърдения за следните действия и
ситуации, за които се сочи да съставляват психическо и физическо насилие
над детето, както следва:
На 11.09.2022г. около 18.30часа, след като с други лица играли
пейнтбол в с. Осеново, ответникът поискал да разговаря с дъщеря си Д.
насаме. Когато те останали сами започнал да й държи сметка защо не иска да
живее с него и започнал да я обижда, като й казал, че е „същият боклук като
майка си“, „курва“. Стискал я зад врата, удрял я по гърба, бутал я и накрая я
ударил с глава в челото. Момичето се разплакало и хукнало да бяга към
автомобилите, които били отдалечени по нейни думи на 50-100 метра. След
като стигнала автомобила ответникът отишъл до него и изгонил всички.
Молителката твърди, че Д. се прибрала вкъщи много разстроена и й
разказала какво се е случило. Била уплашена и травмирана от стореното от
баща й, а думите й били потвърдени от двете момчета, които били с нея. Те
казали, че ответникът бил почерпен, тъй като пиел бира по време на игрите и
били възмутени, че й крещял и я обиждал. Молителката огледала дъщеря си,
която нямала видими следи от ударите, но била много разстроена и цялата
треперила. Поддържа, че дори и сега Д. се страхувала от баща си, защото
ставал непредвидим когато консумира алкохол. Д. се страхувала и да не я
причака баща й след училище и да не направи подобен скандал пред учители
и съученици.
Твърди се, че гореописаните случаи и други извън релевантния по ЗЗДН
период предизвиквали страх за живота и здравето на детето, поради което се
моли за постановяване на мерки за закрила по чл.5 ЗЗДН.
2
Ответникът представя отговор на исковата молба, в който твърди, че с
решение от 15.06.2013г. по гр. д. №11574/2012г. на ВРС родителските права
по отношение на двете деца (Д. С.ов Ч. и Д. С. Ч.) са били предоставени на
бащата. Оттогава основно той се грижил за тях и винаги бил отговорен
родител, докато майката напуснала семейството още когато те били малки и
заминала за чужбина, като дори рядко общувала с децата. С Решение
№2431/18.06.2020г. по гр. д. №15297/2019г. на ВРС е била увеличена
предходно присъдената издръжка на децата от 80лв. на 200лв. за всяко от тях.
И в двата размера майката системно не плащала издръжка, което наложила
образуването на ДП №2893/2021г. на ВРП. Това пък провокирало майката да
заведе гр. д. №944/2022г. с искане за предоставяне родителските права върху
дъщерята Д. на майката.
След като молителката била привлечена към наказателна отговорност
по ДП, тя започнала да манипулира дъщеря им – канела при нея и й
предлагала живот без ограничения и без отговорности. Д. била податлива на
подобни манипулации предвид тийнейджърската й възраст. Майка й не
осъществявала никакъв контрол върху нея. В последно време дъщеря му
много се променила, станала арогантна, не желае да общува, започнала да
излиза без да казва къде. Освен това Ч. подозирал, че Д. била започнала да
употребява алкохол и наркотици.Бащата разбрал, че в компанията й се
употребява алкохол и че Д. е пушила марихуана. Майка й често е в чужбина и
тогава Д. оставала сама с приятеля си. Обяснява си желанието на Д. да живее
с майка си с липсата на контрол, който тя да упражнява над нея.
Относно въведената с исковата молба ситуация категорично оспорва да
е извършвал насилие над дъщеря си, както и да я е удрял. Сочи, че след края
на играта е поискал да разговаря с Д. относно нейното поведение през
последните месеци. Искал да я вразуми, защото се притеснявал за здравето и
развитието й. Категорично оспорва да е удрял, стискал и обиждал дъщеря си.
Никога, за близо дест години, не е удрял което и да било от децата. Попитал
Д. дали употребява наркотици, а тя му отговорила: „Наркоманка ли ме
наричаш?“. Казал й, че не я нарича такава, но е много притеснен, а тя му
заявила, че няма какво да говори повече с него и тръгнала. В о.с.з. признава,
че между него и дъщеря му е имало спор, че й е направил забележка на висок
тон и й казал да си тръгне, но не я е удрял, между тях е нямало физически
контакт. Не смята, че като е поискал обяснения от дъщеря си, като отговорен
и загрижен родител, това следва да бъде квалифицирано като домашно
насилие. Твърди, че настоящото дело е заведено с цел да бъде използвано
като доказателство по висящото дело за родителски права.
Моли за отхвърляне на молбата за закрила от домашно насилие.
Контролиращата страна ДСП – Варна изразява становище, че молбата
по ЗЗДН би могла да се уважи, само ако се установи по неъсмнен начин, че на
твърдяната дата е имало извършено насилие. Такова в семейството се отрича
да е било констатирано в предходен момент.
3
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че страните
са родители на Д. С. Ч., родена на 19.06.2007г.
Няма спор и е видно от приложените преписи на съдебни актове, че с
решение от 15.06.2013г. по гр.д. №11574/2012г. на ВРС, допълнено по чл.250
от ГПК на 11.08.2013г., сключеният между И. Ч. и С. Ч. брак е бил прекратен,
като упражняването на родителските права върху децата им Д. и Д. Ч. е било
предоставено на бащата, като майката е била осъдена за издръжка.
Няма спор и е видно от приложените преписи на съдебни актове, че с
решение от 18.06.2020г. по гр. д. №15297/2019г. на ВРС бил увеличен
размерът на присъдената в полза на децата издръжка от 80лв. на 200лв. за
всяко дете, дължими от майката.
Няма спор и е видно от приложените преписи на съдебни актове, че към
момента е висящо между родителите гр. д. №944/2022г. на ВРС, образувано
по искова молба на И. С. П. срещу С. Д. Ч. за изменение на определените с
решението по гр. д. №11574/2012г. на ВРС мерки относно титулярството на
родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и
издръжката на детето Д. С. Ч..
Приобщено е удостоверение с изх. №5179/05.04.2022г., издадено от
ЧСИ Захари Д., видно от което към 05.04.2022 г. И. С. П. има задължение за
заплащане на издръжка в полза на децата Д. С. Ч. и Д. С.ов Ч. в общ размер
12 489.76лв. за периода от 05.11.2018г. до датата на издаване на
удостоверението.
Видно от приетото постановление за прекратяване на ДП от
05.07.2022г., издадено от ВРП, С. Ч. подал жалба на 01.03.2021г. с твърдения
за неплащане от И. С. П. дължимата издръжка в полза на децата от
06.08.2020г., като наказателното производство е прекратено поради пълно
изпълнение на задължението в хода на ДП от страна на майката.
Приети са още свидетелство за основано образование и разпечатка от
електронен дневник до седми клас Д. Ч., без пряка относимост за наличие или
липса на насилие на процесната дата.
Показанията на св. Д. Вр. съдът цени корективно в частта за
обстоятелствата при самия разговор между С. Ч. и дъщеря му, тъй като
разговорът се е осъществил на 50-100 метра от свидетеля и без той да има
видимост към тях, а съобразно обясненията на Д. Ч. пред ВОС приятелите й
са били „достатъчно далеч да не чуват“ разговора. В останалата част относно
състоянието на Д. Ч. след разговора показанията се кредитират, като
непосредствени. При тези уточнения от тях се изяснява, че в неделен ден през
м.09.2022г., след приключване на игра на пейнтбол, бащата на Д. поискал
приятелите й да ги оставят да поговорат. Тогава момчетата се отдръпнали на
50-100 метра, отстрани на малка горичка. Свидетелят не чувал какво си
говорят за около 10 минути, но чул как ответникът започнал да крещи: Махай
се! Разкарай се! Не искам да те виждам!“. Вр. и приятелят му помислили, че
бащата викал на куче. След това Д. дошла при тях и се разплакала. После
4
бащата извикал: „Ти си същата като майка си! Курва!“ и други подобни
изрази. Д. седнала в колата и плачела. След това дошъл приятел на баща й и
започнал да я разпитва в колата защо така се държи и на какво се дължи
изнервянето на баща й, но тя отказала да говори с мъжа. Той я попитал с кого
живее, както и: „Баща ти, ако те беше оставил на две години да се гледате
сами, какво щеше да си сега?“, но тя отново му заявила, че не иска да говори с
него. Накрая дошъл баща й и ги изгонил. След случката Д. била много
стресирана, като споделила на приятеля си, че ответникът я хванал зад врата и
я ударил с глава, бутнал я и тя паднала. Вр. признава, че не е възприел тези
действия, защото Д. и баща й били зад горичката, но си личало, че между тях
се е случило нещо, тъй като била много изплашена. Не е видял наранявания
по нея, освен че челото й било зачервено.
Показанията на св. Д.Т. съдът цени корективно в частта за
обстоятелствата при самия разговор между С. Ч. и дъщеря му, тъй като
разговорът се е осъществил на разстояние от свидетеля и без той да има
видимост към тях, а съобразно обясненията на Д. Ч. пред ВОС приятелите й
са били „достатъчно далеч да не чуват“ разговора. В останалата част относно
състоянието на Д. Ч. след разговора показанията се кредитират, като
непосредствени. При тези уточнения от тях се изяснява, че е присъствал на
събитията на 11.09.2022г., когато след приключване на играта на пейнтбол,
ответникът повикал дъщеря си, за да говорят насаме зад храсти. Не е чул
свидетелят самия разговор, не е имал видимост към Д. и баща й. В един
момент свидетелят чул викове: „Махай се! Изчезвай от тука!“. Помислил си,
че бащата на Д. говори на куче в близост. Когато дошла при свидетеля и
техен приятел Таков видял Д. да плаче и решил, че думите на бащата били
отправени към нея. Д. не говорела, само плачела и била стресната. След като
се качила в колата дошъл човек, който разпитвал момичето защо се е
разтревожила, но тя не желаела да говори. След това дошъл баща й, който им
казал да си вървят. В колата Д. обяснила, че баща й я хванал за врата и ударил
челото си в нейното. Таков видял, че челото й е зачервено.
Показанията на св. Н.Ст. съдът цени корективно в частта относно
събитията след играта на пейнтбол, тъй като не е присъствал там. В другата
им част показанията се ценят като непосредствени. При тези уточнения от тях
се изяснява, че в неделен ден в средата на м.09.2022г. ответникът му се
обадил да го вземе от пейнтбол игрището, на което бил с негов познат, както
и заедно с дъщеря си, приятелят й и друго момче. Уведомил го, че ги е
поканил на вечеря, при което свидетелят останал изненадан, тъй като Д.
имала арогантно държание спрямо баща си, която я е отглеждал толкова
години. Майката била избягала когато децата били малки – на една и две
години. Когато отишъл до пейнтбол игрището дъщеря му и приятелите й вече
ги нямало, а ответникът му обяснил, че Д. се била държала много арогантно, а
той ги отпратил да си тръгват, като съжалявал, че изобщо ги е поканил. Не е
виждал ответникът да употребява алкохол този ден.
Показанията на св. М.М. съдът цени корективно в частта за
обстоятелствата разговора между С. Ч. и дъщеря му, тъй като не е
присъствала свидетелката на тези събития. В останалата част показанията се
5
ценят като непосредствени. При тези уточнения от тях се изяснява, че брат й
(отв. Ч.) й съобщил, че е поканил Д. и приятеля й на пейнтбол за да се
запознаят. След играта обаче момичето и приятелят й не дошли на гости, а се
прибрал само баща й, който бил много изнервен от държанието на Д.. Тя се
държала нагло, отговаряла му и била груба с баща си. Свидетелката го
попитала дали между тях е имало физически контакт, а ответникът отрекъл.
Не бил употребил алкохол отв. Ч.. Бащата никога не е удрял децата си, за
които отдавна се грижи сам, с подкрепата и на сестра си.
Пред ВОС е проведено непосредствено изслушване на Д. Ч. на осн.
чл.15, ал.1 от ЗЗД, доколкото тя не е молител по делото, а е посочена от майка
й за пострадало лице в хипотезата на чл.8, т.2 от ЗЗДН, като заедно с това е на
15 навършени години при образуване на делото, но не е изразила никакво
лично становище по случая пред ВРС. Пред състава на ВОС разказва, че на
11.09.2022г. баща й поканил нея и приятеля й да отидат на пейнтбол. По
време на играта Д. не сиговорила с баща й. След като играта приключила той
помолил нейните приятели да се отдръпнат настрани, за да поговори с нея.
След като те се отдалечили „достатъчно далеч да не чуват“ разговора и нямат
видимост към тях, баща й я попитал защо била постъпила така с него, защо
била писала по делата, че е алкохолик. После започнал да обижда майка й,
казал че тя е проститутка. Д. му казала, че знае, че той е писал за нея, че взема
наркотици. Тогава ответникът просто й казал да се маха, като й крещял и я
бутал по гърба. Момичето се стреснало и просто вървяло, а той й викал, че
иска тя да си направи тест за наркотици. Тя му отговорила, че това е същото,
като да твърди, че взема наркотици. Тогава баща й я хванал отзад за врата и я
ударил по главата с неговата глава. Ударът бил „средно силен“, заболяло я от
него. Д. стигнал плачейки до приятелите й. На този разговор присъствал само
малкия й брат, никой не е видял или чул разговора с баща й.
Д. Ч. разказва още, че „откакто се помни“ живее с баща си, като през
всичките години той е бил „прекрасен родител“. От около една година обаче
момичето живее при майка си. Вече не иска да живее с баща си, с когото и не
говори вече. Ако бащата престанел да я обижда и да се държи грубо с нея, тя
би могла да подобри отношенията с него. Баща й е родителят, който налага
повече ограничения и е по-изискващ.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Правна рамка: Подадената в случая молба изхожда от легитимирано по
чл.8, т.2 от ЗЗДН лице и касае обстоятелства, твърдяни да са настъпили в
императивния срок до един месец преди сезирането на съда и да са увеждащи
лице по чл.3 от ЗЗДН, различно от молителя, като освен това е представена и
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, поради което молбата е допустима и следва
да бъде разгледана. За яснота следва да се посочи, че навършилите 14 години
лица имат самостоятелна активна легитимация по ЗЗДН (чл.8, т.1 от закона).
Съобразно чл.2 от ЗЗДН домашното насилие съставлява съзнателен акт
на физическо, психическо или друго принудително въздействие и
ограничаване на личната свобода или личния живот, насочено спрямо лица,
6
които се намират или са (били) в семейна или родствена връзка или
фактическо съжителство. Водещи характеристики на насилственото деяние са
не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност
на едно лице, но също и специфичните условия и начин на извършване,
открояващи се с желание да се навреди на пострадалия или поне с допускане
на същото, при общата нагласа към противоправна доминация над жертвата.
Поради което е съставомерно по реда на ЗЗНД само такова противоправно и
обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на пострадалия или
вредата се допуска в съзнанието на дееца за приемлива. И което се докаже да
е извършено от обвинения ответник.
Заявените в случая твърдения за извръшени насилствени въздействия са
декларирани по реда на чл.9, ал.3 от ЗЗДН. По принцип тази декларация по
ЗЗДН има смесена същност – на процесуална предпоставка и на
доказателство с обвързваща съда стойност, до доказване на противното. От
разпоредбата на чл.9, ал.3 ЗЗДН обаче е видно, че декларацията е изискуема
само в случаите по чл.8, т.1 от ЗЗДН, тоест когато молителят е пострадалото
лице. Ето защо при молба за защита на друго лице декларацията няма
доказателствената по чл.13, ал.3 от ЗЗДН стойност, доколкото деклараторът
не е присъствал на инкриминираните събития. В тези случаи установяването
на деянието по ЗЗДН следва да се осъществи на база събраните доказателства
по делото.
Относно възведените събития на 11.09.2022г. около 18.30часа, на
игрище за пейнтбол в с. Осеново, твърденията се свързват, обобщено, с
отправени от ответника обидни реплики към дъщеря му и с нанесен удар с
глава по главата й. За тях са ангажирани две групи гласни доказателства. От
тях показанията на свидетелите на молителката се ценят приоритетно – за
състоянието на Д. Ч. след разговора с баща й. Но случилото се по време
самия разговор свидетелите не са възприели по никакъв начин. Още в
исковата молба се сочи, че приятелите на Д. са били отдалечени на 50-
100метра от момичето и от баща му, което се потвърждава от показанията на
св. Вр.. От тази позиция и разстояние свидетелите признават, че не са можели
да чуват какво говорят Д. и баща й, освен викове на бащата точно преди Д. да
се върне при тях. Нещо повече – двамата свидетели признават и че са били
отстрани на малка горичка (зад храсти), откъдето са нямали и видимост към
разговарящите. Дори при изслушването пред ВОС Д. Ч. признава, че
приятелите й са били „достатъчно далеч да не чуват“ разговора. Ето защо от
показанията на св. Вр. и св. Таков не може да се установи нанасянето на удар
от отв. Ч. по главата на дъщеря му. За твърдяната телесна повреда също
липсват гласни, медицински и други доказателства. Следва да се посочи, че с
оглед значимата визуална (от о.с.з.) разлика в телосложенията на Ч. спрямо
дъщеря му (около три пъти) нанасянето на реален удар от бащата по лицето
на детето несъмнено би обусловило кръвонасядане или друго видимо
уврежане по челото, поне в рамките на ден или два. Това обаче е отречено от
твърденията на И. П. в исковата молба, че след прибирането на Д. при нея
малко след инцидента, по момичето нямало никакви видими следи от удари.
За някакво „зачервяване“ по челото свидетелстват св. Вр. и св. Таков, но
7
какво точно е било то, на какво се е дължало и защо е нямало такова малко
след инцидента по думите на майката, остава неясно. Съвкупният анализ на
тези обстоятелства обосновава извода за недоказаност на соченото упражнено
физическо насилие от бащата над Д. Ч., чрез нанасяне на удар по главата й.
На следващо място от показанията на св. Вр. и св. Таков се изясни, че
малко преди Д. да върне при приятелите си, те са чули крясъци на отв. Ч.:
„Махай се! Разкарай се! Изчезвай от тука! Не искам да те виждам!“. А според
св. Вр. когато Д. вече била до него, баща й извикал и: „Ти си същата като
майка си! Курва!“. Установи се на последно място, че след случая Д. плачела,
била стресната и уплашена. Изслушана пред ВОС Д. разказва, че в началото
на разговора баща й я попитал защо била постъпила така с него, защо била
писала по делата, че е алкохолик. После започнал да обижда майка й, казал че
тя е проститутка. Д. му казала, че знае, че той е писал за нея, че взема
наркотици. Тогава ответникът просто й казал да се маха, като й крещял и я
бутал по гърба. Момичето се стреснало и просто вървяло, а той викал, че иска
тя да си направи тест за наркотици. Тя му отговорила, че това е същото, като
да твърди, че взема наркотици. Тогава баща й я хванал за врата и продължил
да крещи. Състоянието си след диалога обяснява с това, че била афектирана
от начина, по който бил проведен разговора. Извън приетото за недоказано
нанасяне на удари, това са всички доказателства по делото за твърдяното
насилие на ответника. От съвкупния анализ на същите, преценен в контекста
на смисъла и целта на ЗЗДН, съдът не може да достигне до извод за
упражнено психическо насилие над момичето по смисъла на ЗЗДН. Първо
защото, както се обясни по-горе, съставомерно по ЗЗДН е само
противоправно и обективно вредящо деяние, което има за цел да увреди
пострадалия и което е извършено с нагласата към противоправна доминация
над жертвата, данни за което не са налице по делото. В тази връзка следва да
се отчете контекстът на отношенията между майката, бащата и дъщерята, при
който се е състоял разговора, а именно: След като повече от десет години
бащата еднолично се е грижил за Д. и за сина си, момичето самоволно е
решило да заживе вече с майка си, а не с баща си, който „налага повече
ограничения и е по-изискващ“. Между родителите е бил налице дълбок
личностен конфликт, катализиран и от системното неплащане на издръжка от
майката за двете деца (неплатени и дължими общо 12 489.76лв. за около три
години) и образуваните изп. дело и ДП във връзка с това, както и от
образуваното и висящо пред ВРС дело за промяна на титулярството на
родителските права върху Д. в полза на майката.Още при зараждащо се
отчуждаване на момичето от баща му, както и съмненията на бащата за
застрашаващи дъщеря му фактори и обстоятелства в ежедневието му. И
всичко това на фона на възрастта на детето (15 години), която по правило се
свързва с нагласа към отричане и отхвърляне на родителския контрол. При
това състояние на отношенията настоящият състав възприема проведения
разговор като инспириран не от желанието да се навреди на момичето, а
напротив – да се повлияе положително върху отношенията с баща му. В
същия смисъл са и показанията на свидетелите на ответника и обясненията му
пред ВРС. Макар че използваните за целта изявления и средства са
8
неподходящи и дори донякъде морално укорими, това не ги превръща
автоматично в действия на домашно насилие спрямо дъщеря му.
Всъщност репликите: „Махай се! Разкарай се! Изчезвай от тука! Не
искам да те виждам!“ дори сами по себе си, макар да не следва да бъдат
толерирани, не са обидни, още по-малко са акт на домашно насилие. Относно
изявлението: „Ти си същата като майка си! Курва!“ настоящият съдебен
състав е категоричен, че се касае за напълно неприемлива форма на
общуване, още повече между родител и дете. Но гражданският съд,
разглеждащ дела по ЗЗДН, не е призван да дава морална оценка за личността
и поведението на родителя по принцип, а да установи дали има реално
насилие, като противоправно, обективно вредящо деяние, целящо да увреди
пострадалия. Ако се приеме различно разбиране, потенциално би значело
всеки родител, позволил си или „изпуснал“ по-остра и неуважителна реплика
към детето в ситуация на фрустрация, да би се оказал „домашен насилник“,
което е изключено. Не това е смисъла на ЗЗДН. Целта на този закон е
защитата на реални жертви на реално насилие, извършено чрез грубо,
съществено и явно накърняване на физическата или на психическата
неприкосновеност на пострадалите. Настоящият случай не е такъв.
В продължение на горното следва да се отбележи, че производството по
ЗЗДН не следва да се използва нито като средство за уреждането на лични
отношения в семейството, между членовете му или с децата, за която цел са
предвидени процедурите по чл.49 СК, чл.127, ал.2 СК, чл.59, ал.9 СК и други,
нито с доказателствена насоченост към предстоящо или висящо друго такова
производство. В настоящия случай между родителите е висящо гр. д. №944 за
2022г. на ВРС с искане за предоставяне родителските права върху Д. на
майката, именно в рамките на което следва да се изяснят подробно качествата
на двамата родители, отношенията им с дъщеря им и всички други фактори
от значение за титулярството на родителските права.
На последно място съдът отчита, че всъщност и бащата, и детето, дори
и майката, декларират пред съда, че желаят подобряване на отношенията
между Д. и отв. Ч., който момичето определя като „прекрасен родител“ за
повече от 10 години, но с когото вече близо година не общува. За да се случи
това са необходими не съдебни производства, засилващи негативизма между
тях, а диалог и усилия на всички в семейството. От друга страна независимо
от мотивираната от съда недоказаност, респективно несъставомерност по
ЗЗДН, на събитията на процесната дата, следва да бъде ясно, че повтарянето
или натрупването на подобни ситуации ще рефлектира негативно на
отношенията на ответника с непълнолетната му дъщеря. По същия начин би
се отразило и отчуждаването на момичето от баща му. Ето защо е
препоръчително да бъде преосмислено поведението на тримата един към
друг, в контекста на важната и значима ценност – запазването на нормално
общуване на всеки от родителите с детето, само което ще бъде в интерес на
момичето и занапред.
В заключение по подробно изложените съображения съдът намира, че в
конкретния случай, включително и с оглед събраните пред ВОС
доказателства, молбата по ЗЗДН следва да бъде отхвърлена. Поради
9
несъвпадането само на крайните изводи на въззивната инстанция с тази на
първоинстанционния съд, решението на последния следва да бъде отменено.
По разноските: Съобразно изхода по спора и на осн. чл.11, ал.3 от ЗЗДН,
молителят следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВОС, държавна такса в размер на 25.00лв. за пред ВРС. Таксата за
пред ВОС е внесена от въззивника – ответник по делото.
Въпреки изхода по спора разноски на ответника не се следват, защото
не са претендирани от страната.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №3540/17.11.2022г. по гр. д. №12471/2022г. на ВРС,
8-ми състав, както и издадената въз основа на него заповед за защита, като
вместо него:
ОТХВЪРЛЯ подадената от И. С. П., ЕГН**********, молба за
налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо детето Д. С. Ч.,
ЕГН**********, от бащата на детето С. Д. Ч., ЕГН**********, за твърдяните
действия на ответника на 11.09.2022г. около 18.30часа.
ОСЪЖДА И. С. П., ЕГН**********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВОС, сумата от 25.00лв. – държавна такса за
производството пред ВРС, на осн. чл.11, ал.3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10