№ 336
гр. Варна, 05.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ерна Якова-Павлова
СъдебниНаталия Ив. Х.а
заседатели:Нели Д. Евлогиева
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
и прокурора А. К. А. А. К. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Ерна Якова-Павлова Наказателно
дело от общ характер № 20213100201171 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИТЕ:
Т. А. К. - редовно призован, явява се лично и с адв. Н. Б., редовно упълномощен.
П. В. Й. - редовно призован, явява се лично и с адв. В. Я., редовно упълномощен.
Б. А. Й. - редовно призована, явява се лично с адв. Н. С., редовно упълномощен.
ПОСТРАДАЛИТЕ:
ДЪРЖАВАТА представлявана от Министъра на финансите чрез ТД на НАП-
Варна - редовно призован, представлява се от юриск. Петинка Н.а, редовно упълномощена.
„*****“ ООД в несъстоятелност, редовно призован, чрез синдик Я. Н. С., не се
представлява.
Прокурорът: Не са налице процесуални пречки. Моля, да дадете ход на делото.
Подс. К.: Да се даде ход на делото.
Подс. Й.: Да се даде ход на делото.
Подс. Й.: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Адв. Я.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Юрисконсулт Н.а: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
На основание чл. 272, ал. 1 от НПК председателят провери самоличността на
подсъдимите:
Т. А. К. - ЕГН**********, роден на ******г. в гр***************, българин,
български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
Б. Й. е моя сестра.
Б. А. Й. - ЕГН**********, родена на *******г. гр.*******, българка, българска
гражданка, с висше образование, разведена, работи, неосъждана.
Т. К. е мой брат.
П. В. Й. - ЕГН **********, роден в ********* на *****г., в гр.**************,
българин, български гражданин, с висше образование, разведен, работи, неосъждан.
На осн. чл. 272, ал. 4 от НПК, председателят провери сроковете за връчване на
съдебните книжа и констатира, че подсъдимите са получили препис от обвинителния
акт в срок.
Председателят на състава разясни правата на явилите се лица по НПК, както и
последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248, ал.1, т.3 НПК
Искания за отвод не постъпиха.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили по делото: молба от гл. юрисконсулт на ТД на
НАП Петинка Н.а, молба от представляващия Държавата Министър на финансите, чрез ю.к.
Н.а, отговор от подс. Б. Й. и две молби със становища от адв. В. Я..
Прокурорът: Да се приемат постъпилите писмени документи и се даде ход на
разпоредителното заседание.
Адв.Б.: Да се приемат. Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв. Я.: Да се приемат. Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв. С.: Да се приемат. Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Юрисконсулт Н.а: Да се приемат. Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Съдът, с оглед становищата на страните и на представителя на пострадалото лице,
намира, че посочените писмени документи следва да бъдат приобщени по делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото: Молба със становище по въпросите по чл.248 от
НПК с вх.№6647/15.03.2023 г., Молба за предявяване на гр.иск от представляващ Държавата
- Министър на финансите с вх.№6649/15.03.2023 г., Отговор от подс. Б. Й. с вх.
№7512/23.03.2023 г. със становище по въпросите чл.248 от НПК, две молби със становище
по въпросите чл.248 от НПК в с вх.№7741/27.03.2023 г. и с вх.№8548/04.04.2023 г. от адв. В.
Я.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните намира, че са налице условията на
провеждането на разпоредително заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Съдът пристъпва към изслушване на лицата по чл. 247в ал.1 и 2 НПК по
въпросите, посочени в чл.248 ал.1 от НПК.
Прокурорът: Уважаема г-жо Председател и уважаеми съдебни заседатели, по
2
отношение на въпросите, които се разискват в разпоредителното заседание намирам
следното:
Считам, че делото е подсъдно на ВОС, т.к. се касае за деяние извършено на
територията на гр.Варна и е налице компетентността по отношение на материята, а именно
престъпления по чл. 255, 210 и 253 от НК. Не са налице основания за прекратяване, или
спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, т.к. още от първия момент и понастоящем подсъдимите лица са
били представлявани от компетентни адвокати, така че техните права са били охранени. На
този етап не намирам основание за разглеждане на делото по реда на особените правила,
доколкото няма направени такива искания. Не са налице предпоставки делото да се гледа
при закрити врата, както и да се привлича резервен съдия, или резервни съдебни заседатели.
Не се налага извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на
вещо лице, преводач, или тълковник. По отношение на взетите мерки за процесуална
принуда – те са били отменени, така че към настоящия момент не намирам за необходимо да
се вземат. Нямам искания за събиране на нови доказателства и нямам възражения по
насрочване на съдебното заседание и лицата, които трябва да се призоват по него.
АДВ. Я.: Аз вече изразих становището си в молбите които съм депозирал, но ще
внеса малко яснота.
Моето становище по въпроса свързан с подсъдността на делото е, че то е подсъдно на
Варненски районен съд, като място на изпълнение на деянието. Сега ще Ви дам аргументи
защо смятам така по отношение на обвинението предявено на г-н Й.: считам, че има
противоречие между текстовото изписване на диспозитива и неговото цифрово изписване и
се касае за престъпление по чл. 313, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно лъжливо деклариране в
данъчна декларация, наказуемо с наказание лишаване от свобода до три години или глоба до
хиляда лева.
Налице са основанията прекратяване на наказателното производство от съда,
доколкото не следва да се образува наказателно дело, а ако такова е образувано, то следва да
се прекратено, когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Формално,
деянията описани в обвинителния акт притежават обективните признаци на престъпление,
но в неговата обстоятелствена част липсват данни относно наличието на субективното
качество на престъплението и елементи от субективната страна. Този извод се извежда от
обстоятелството, че Й. е привлечен към наказателна отговорност за деяния, които са
извършени чрез принуда и заплашване, което е установено от влязла в сила присъда по
отношение на свидетеля по делото П. И.. На следващо място от приетата в о.с.з „съдебно-
почеркова експертиза" при предходното разглеждане на делото установихме редица
поправки в подписите на обв. Й. в пълномощно за издаване и управление на удостоверение
за електронен подпис от 05.08.2009г., доколкото в обвинителния акт се сочи, че чрез този
подпис са били извършени определени деяния.
На следващо място, допуснато е отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
Както вече казах, налице е съществено противоречие между цифровото изписване на
диспозитива и текстовата му част според текстовата част на диспозитива на обвинителния
акт внесен срещу обвиняемия Й., му е вменено довършено престъпление по чл. 313, ал. 2,
вр. ал. 1 НК - лъжливо деклариране в данъчна декларация, а според цифровата част той е
привлечен за престъпление по чл. 255 ал. 3 от НК – подробно е описано в молбата.
Съгласно ал. 1 на член 255 НК - „който избегне плащането на данъчни задължения в
големи размери, като не подаде декларация, която се изисква по силата на закон, или
потвърди неистина, или затаи истина в подадена декларация, се наказва с …..“.
Изпълнителното деяние на това престъпление има две форми, като първата е неподаване на
данъчна декларация в срок и неплащане на дължим данък в големи размери, което съгласно
3
чл. 94, т. 14 от НК значи данъкът да надхвърля 3000 лв., а не както за другите престъпления -
седемдесет минимални работни заплати, а втората форма е подаване на лъжлива данъчна
декларация, в която действителността се преиначава или скрива и отново неплащане на
данък в големи размери. И двете форми на изпълнителното деяние се разкриват така
нареченото двуактно престъпление. В своята първа форма - неподаване на декларация и
неплащане е изпълнително деяние, т.к. само един от двата акта не съставлява сам по себе си
престъпление, доколкото в своята втора форма - лъжливо деклариране и неплащане,
изпълнителното деяние е на нетипично двуактно престъпление. Първият от двата акта, взет
отделно, съставлява престъпление по чл. 313, ал. 2 от НК, а само вторият акт от
изпълнителното деяние не е. Във всички случаи обаче деецът трябва да не плати свой данък
в големи размери. Само при това положение би имало довършено престъпление.
Същество на това оплакване е, че за обвиняемите не е бил известен размера на
данъка, който е следвало да заплатят и за който се твърди, че не е платен, т.к. тяхното
задължение е възникнало едва през 2013 г., когато органите на НАП извършват данъчна
ревизия в дружеството, което те са представлявали до 2011г., а към този момент
дружеството е управлявано и представлявано от синдик, от когото са изискани документи
във връзка с данъчната ревизия, въз основа на която се преобразува данъчния резултат за
2008, 2009-та и 2010-та година на дружеството. Тук идва моментът, в който трябва да изразя
и несъгласие по повод разминаването и непълнотата на обвинителния акт. Никъде не сме
срещнали в обвинителния акт, аз съм изброил по точки, до коя дата обв.Й. е изпълнявал
длъжността управител на „*****“, а това е 13.02.2012 г., когато с определение на ВОС е
назначен синдика Я. С.. Второ нещо, което липсва в обстоятелствената част на
обвинителния акт е, че до 19.03.2013 г. „*****“ не е имал неизплатени задължения към
фиска по ЗДДС и 3КПО и е внасял до тогава авансово своите задължения. Не е посочено, че
на „*****“ с данъчно-ревизионен доклад №1200392 от 04.01.2013 г. не е признат за данъчни
цели данъчен кредит по фактурите, които са включени в обвинителния акт. Реално,
обвинителният акт представлява копи-пейст на данъчно-ревизионния доклад по отношение
на фактурите, които не са били признати с ревизията, но никой от обвиняемите не е
участвал и не е имал възможност да вземе отношение по тази ревизия. На четвърто място,
не е посочено в какъв размер са били данъчните задължения на „*****“ преди ревизионния
акт и в какъв размер са установени с ревизионния акт. Не е посочено също така, че синдикът
е бил уведомен за изготвянето на този акт и той не е уведомил, не е изяснено дали е имал
задължение да уведоми, бившите управители за ново възникналите задължения, на които
реално се крепи обвинителния акт. По отношение на шеста точка, не е отбелязано, че по
част от обвиненията на П. Й., по отношение на свидетеля П. И. има влязла в сила присъда за
принуда, тоест имотите, които се твърди, че са отчуждени от Й. са били отчуждени по
принуда, за която има осъдено лице и ние очакваме една такава сделка, която е формална и
не са получавани или давани пари, а само е прехвърлено едностранно имущество на „*****“
на П. И. и други свидетели, като започнем да разглеждаме делото ще се установи и това, че
именно тези сделки са сключени по принуда. Моля, да разбера номера на делото, по което е
постановена осъдителна присъда на П. И.. Иначе с общи думи се сочи, че те са създавали
проблеми на „*****“ и са извършили документна измама, но всъщност не е посочено за
какво са осъдени тези лица.
По тези съображение, уважаема г-жо Председател и уважаемо жури, моля да
приемете, че е допуснато съществено процесуално нарушение и не са спазени изискванията
на чл. 246 НПК - респективно задължителните указания по тълкувателно решение №2 от
2001 г. на общо събрание на наказателната колегия на ВКС. На това основание Ви моля да
дадете възможност на прокуратурата да ‚изправи“ своите грешки така както искахме да бъде
направено при първото разглеждане на делото, а формално ни беше върнат същия
обвинителен акт, по който ние не можем да се защитим, защото липсва много фактология в
него.
4
Гражданският иск е недопустим. Все пак, касае се за задължение на юридическото
лице „*****“, тоест, ако е настъпила вреда, за което е съставен данъчно-ревизионен акт,
който е изпълнително основание на държавата да се присъедини в списъка с кредиторите и
да си търси задължението, като това следва да се съобрази с ограничената отговорност на
съдружниците в едно дружество с ограничена отговорност. Освен това, правим и
възражение за изтекла давност.
Още нещо искам да кажа, постановлението за образуване на досъдебното
производство е от 19.09.2012 г. за това дело, по което върви настоящото дело за
престъпление по чл. 255, ал1, т.2 от НК. Към момента не е имало доказателства за
извършено престъпление по чл.255 по причина, че основание за събирането на това вземане
и преобразуването на резултата става възможно едва след 19.03.2013 г. когато излиза
данъчно-ревизионния акт. Тоест към датата на преобразуването, евентуално, прокуратурата
е можела да образува и да подведе под отговорност по чл.313, ал.2 вр. ал.1 от НК, защото не
е имало такъв резултат, който да обуславя плащането на определени задължения. Плюс това
искам да обърна внимание на това, че тези данъчни задължения не приключват с някакъв
срок и към момента са изискуеми и към тях се начислява лихва, но бездействието на
прокуратурата и синдика водят до обременяване на патримониума на подзащитните ни, за
това ние правим възражение за изтекла погасителна давност от възникването на това
задължение през 2013 година.
Прокурорът: На първо място, всичко казано до тук от адв. Я. са възражения, които
са по същество на делото. На първо място за твърдението, че би следвало да бъде деяние по
чл. 313 НК . Внесъл съм настоящия обвинителния акт с уверената преценка на прокурор,
който има право да формира обвиненията си съобразно доказателствата по делото. Тези
доказателства не се базират само и единствено на данъчно-ревизионния акт, а има поне две
съдебно-счетоводни експертизи, които са доразвили това, което е било отразено в
ревизионния акт. Чл. 313 НК касае случаите, когато на практика не е имало укрИ.е на
данъци в големи размери. Разликата между чл.313 НК и чл.255, ал.3 НК е, че в настоящия
случай имаме доказано с експертизата укрИ.е на данъци в особено големи размери.
По въпроса за оказаната принуда от П. И. никъде по делото няма доказателства нито
Й., нито К. да са прехвърлили имот по отношение на П. И.. Дори да е имало оказана
принуда тя е била по отношение на други техни взаимоотношения, по което има присъда на
РС-Пловдив.
По отношение на твърдението, че от един момент е имало синдик на дружеството ще
кажа, че затаяването на информация от органа на приходите е било извършено по времето,
когато още е имало двама съуправители, а не синдик. Освен това въпросът кой е подписал
данъчните декларации - на първо място, съдебно-графическата експертиза, която е била
направена при предходното разглеждане към настоящия момент не е приобщена към
доказателствения материал. На второ място, това е въпрос, който е изцяло по съществото на
делото. Не считам, че са допуснати каквито и да било процесуални нарушения. Описал съм
всичко съобразно доказателствата по делото и най-вече съобразно съдебно-счетоводните
експертизи в обвинителния акт.
Моля, да отхвърлите възражението, като неоснователно.
Адв.Н.Б.: Уважаема г-жо Председател и уважаеми съдебни заседатели, делото е
подсъдно на ВОС. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Също, обаче, считам, че на досъдебното производство е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
ограничаване на процесуалните права на подзащитния ми К.. По отношение на същия са
повдигнати три обвинения – чл.255, чл.210, чл.253 от НК, като, за да може да формира една
адекватна рамка обвинителният акт, съгласно разпоредбата на чл.246 от НК, следва да бъде
ясен, конкретен, следва да е налице идентичност между обстоятелствената му част и
5
диспозитива, като самите твърдения в него следва да бъдат ясни и точни, за да може
защитата да знае срещу какво се защитава, тъй като защитниците защитаваме не само
срещу цифровото обвинение, а и срещу обстоятелствата изложени в обвинителния акт.
Считам, че внесения такъв от Варненска окръжна прокуратура не отговаря на изискванията
на чл. 246, ал.2 от НПК. Това започва от самото начало на обвинителния акт и още на
страница пета и шеста е посочено, че на 31.03.2009 г. обв.Й. в съучастие с обв.К.
потвърдили неистина в годишна данъчна декларация, като декларирали финансов резултат в
определен размер. Самият обвинителен акт започва с разказ за началото на една престъпна
дейност, която се била зародила през месец декември 2008 г., като преди този период за
дейността на дружеството няма абсолютно никакви данни. Посочени са определени
фактури, които от Варненска окръжна прокуратура са счели, че не отразяват действително
извършени сделки, които са били включени в дневниците за продажби или покупки по
ЗДДС за месец декември 2008 г., като тези фактури заедно със съответния данък в тях са на
стойност 1 008 035,00 лева. Същевременно, без да има каквито и да било данни, изведнъж с
едно изречение, което в последствие е преписано в диспозитива на обвинението е посочено,
че финансовият резултат на дружеството следвало да бъде в размер на 4 889 399, 87 лева, а
пък видите ли, обвиняемите били потвърдили неистина, като посочили, че финансовият
резултат в дружеството е в размер на 2 848 065, 66 лв. Като за начало, финансовият резултат
може да бъде намален по два начина, като единият е да не бъдат декларирани приходи, а
другият е деклариране на разходи, които не са направени. От този обвинителен акт по
никакъв начин не става ясно, защото прокуратурата е решила, че действителният финансов
резултат на дружеството следва да бъде такъв какъвто те са посочили, а не такъв какъвто са
посочили обвиняемите в годишната данъчна декларация. Дори да се сметне, че това се
дължи на фактурите, които са били включени в дневниците за покупки за месец декември
2008 г. техният размер е 1 000 000,00 лева, а разликата между приетия от прокуратурата
финансов резултат на дружеството, който е почти 4 900 000,00 лева и декларирания -. на
почти 2 000 000,00 лева. Дори и да премахнем единият милион разходи, които са включени в
дневниците за покупки, за нас продължава да е неясно от къде се получава тази разлика от
още един милион лева, с който е следвало да бъде повишен финансовият резултат на
дружеството. Имало е някакви недекларирани продажби ли? Имало е някакви други
покупки, които не е следвало да бъдат включени, като разход на дружеството ли? За нас
това е неясно. При положение, че в самия обвинителен акт липсват каквито и да било данни
как е формиран този финансов резултат не знаем как да организираме защитата си в тази
част на обвинението.
Отделно от това, в самия диспозитив на обвинението, което е повдигнато на моя
подзащитен за извършено престъпление по чл.255 от НК е посочено, че същият в съучастие
с П. Й. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на
1 244 902,59 лева. След това, в допълнителни четиринадесет точки са посочени отделните
деяния, с които прокуратурата е приела, че това престъпление е извършено. Да, обаче,
когато пресметнем сумите, така както са посочени в тези четиринадесет точки от
обвинението по чл.255 НК, тя не се равнява на посочената сума от държавното обвинение.
Налице е една разлика в размер на около 22 000 лева, които ние конкретно така и не
успяхме да установим на какво се дължи. При положение, че е налице такова съществено
разминаване в диспозитива на обвинението ние не знам срещу какво трябва да се
защитаваме.
По отношение на другите две повдигнати обвинения на моя подзащитен,
обвинителният акт също не дава особено много яснота и е пълен с противоречия. На първо
място, цялото обвинение, цялата фактология, която касае обвиненията по чл.210 и чл. 253 от
НК започва с изречението „Обвиняемият К. решил да има своя секретна сметка“. Ние
оставаме с впечатление, че това е лична сметка, с която той ще оперира. Същевременно,
обаче, в последствие в обвинителния акт е записано, че договорът за адвокатската сметка е
6
сключен между адв. А. Р. и „*****“, като юридическо лице. Посочено е също така, че и към
05.10.2010 г. Т. К. е имал пълномощно да представлява управителя на „*****“, който е
обв.Й.. Няма посочени никакви данни в обвинителния акт за това, дори и това пълномощно,
което К. е имал от Й. да е било оттеглено. Ако е било оттеглено идва въпросът кога е
оттеглено. Това има значение, защото при наличието на данни в самия обвинителния акт за
валидно упълномощаване на К. от управителя да представлява дружеството, останалите
данни, които са посочени в обвинителния акт сочат на едно различно престъпление от това,
което е повдигнато по отношение на моя подзащитен. Аз считам, че така описани данните в
обвинителния акт дори и да сочат на извършено престъпление, то категорично не е такова
по чл. 210 от НК и разпореждането с паричните средства категорично не може да се
квалифицира като престъпление по чл.253 от НК. Дори и да говорим за някакво
разпореждане със средства на дружество в свой личен интерес, доколкото в самия
обвинителен акт има данни, че К. е бил пълномощник на дружеството, ако той не е
предоставил тези средства на дружеството можем да говорим за обсебване, можем да
говорим за длъжностно присвояване, но не и за престъпление по чл.253 от НК – пране на
пари. Именно и такива са данните, които са посочени и записани в обвинителния акт, а
именно, че К. е имал пълномощно, че договорът за адвокатската сметка е бил сключен с
търговското дружество "*****", а не с К. в лично качество, че той е изтеглил тези пари по
силата на пълномощно, тоест дори и той да се е разпоредил, тук не става въпрос за измама
на "*****", а би могло евентуално да става въпрос за обсебване или за длъжностно
присвояване. Затова аз считам, че и в двата пункта обвинителният акт не отговаря на
изискванията на закона. Тези несъответствия, които има между описана фактология, правна
квалификация, липса на описани съставомерни признаци на деянието правят невъзможно да
организираме адекватно защитата си, доколкото ние не можем да разберем каква е рамката
на обвинението и не знаем срещу какви действия следва да се защитаваме. Именно поради
тази причина аз ще Ви помоля да прекратите настоящото наказателно производство и да
върнете делото на Варненската окръжна прокуратура, с оглед изчистване на тези
отстраними нарушения на процесуалните правила и евентуалното внасяне на годен
обвинителен акт, който да може да постави рамката на съдебното производство, в което да
бъде реализирано правото на защита на моя подзащитен.
По отношение на останалите точки от чл. 248 от НПК – считам, че не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, нито разглеждане на
делото при закрити врати, както и да се привлича резервен съдия или резервен съдебен
заседател, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник, както и
извършването на съдебни следствени действия по делегация. По отношение на взетите
мерки за процесуална принуда – такива няма. Към настоящия момент нямам искания за
събиране на нови доказателства. Считам, че делото не следва да бъде насрочено за
разглеждане, т.к. следва да бъде прекратено и върнато на прокуратурата.
Прокурорът: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели отново
чухме едно изложение, което напълно припокрива изискванията за пледоария по същество.
Всички направени възражения направени от адв. Б. са такива, които касаят съществото на
делото.
На първо място, въпроса за изчисляването, което е отразено на страница пета и шеста
в обвинителния акт, касае съдържанието на годишната данъчна декларация. Действително, в
този пасаж са посочени едни цифри. Тези цифри не са посочени от прокурора самоцелно,
самоволно, а са извлечени от съдебно-счетоводните експертизи от делото. Ясно е, че
прокурора не би могъл сам без наличието на специални познания да направи тези
изчисления. Дали тези изчисления са били направени правилно в рамките на съдебно-
счетоводните експертизи е съвсем отделен въпрос, който касае съществото на делото. Към
настоящия момент те са такива и са посочени в този вид. Не знам какво е това разминаване
от 22 000 лева, но такова не е било констатирано и при предходното разглеждане на делото,
7
нито пък е било посочено такова разминаване в общия сбор на укритите данъци.
Въпросът за това дали е било отделно пълномощното по отношение на доверителната
сметка на адвоката А. Р. се поставя може би за четвърти път. Към момента, когато съм
изискал документите от банката, която идва от доверителната сметка, всички тези
документи са по делото заедно с акта на съда, с който ми се разрешава и това са ми
представили, като документи. Никой не е представял оттеглено пълномощно и тоест, ако е
имало оттеглено, то е било в един по-късен етап, който не касае обстоятелствата отразени в
обвинителния акт.
Всички други критики към обвинителния акт говорят за несъставомерност и за това
дали обвиняемите лица са покрили съставомерните признаци на посочените от мен
разпоредби от НК. Съдът следва да се произнесе с присъдата си, била тя оправдателна или
осъдителна, да посочи дали е налице престъпление. Към настоящия момент това са
възражения,които изцяло касаят съществото на делото, поради което Ви моля да ги оставите
без уважение.
Адв.Б.: Моля за няколко думи по отношение на размера - НПК сочи, че подсъдимият
се защитава срещу фактите и обстоятелствата в обвинителния акт, а не се защитава срещу
извлечение от някаква съдебно-счетоводна експертиза или каквото ида е друго, което не е
описано в самия обвинителен акт. Ние не знаем каква е тази експертиза, която
прокуратурата е решила да се твърди върху нея и да извлече само извода, а следва да бъде
описано, дори да е посочено в експертизата, можеше да си направят труда с копи-пейст и да
кажат защо считат, че този размер трябва да бъде такъв, за да знаем ние срещу какво се
защитаваме. Дали те са взели една, втора, трета, пета експертиза ние не знаем тези данни от
къде са дошли и ние това трябва да го научим от обвинителния акт, а не от някакви други
материали, като ревизионни актове, експертизи, статия във вестника, знам ли, може върху
това да е стъпила прокуратурата. Ние трябва да го видим това в обвинителния акт.
Адв.С.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, oт името на
пoдзащитната ми съм депозирал отговор, който изцяло поддържам.
На първо място, делото е подсъдно на ВОС и не са налице основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство. Липсват основания за разглеждане на делото
по реда на особените правила или най-малкото няма направено такова искане. Не се налага
разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия, съдебни
заседатели, назначаването на защитници, вещи лица, преводачи, тълковници и
извършването на съдебни следствени действия по делегация. Мерки за процесуална принуда
няма и нито се налага вземането на такива. От името на моята подзащитна аз също
поддържам, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
изготвянето на обвинителния акт, които са съществени, защото ограничават правото на
защита на подс. Й., а и на всеки един от останалите двама подсъдими.
На първо място, налице е противоречие между обстоятелствената част и диспозитив
на обвинителния акт по един от пунктовете, по които е обвинена подзащитната ми в
съучастие с обв. П. Й.. Аз съм го посочил в отговора и не е необходимо да го повтарям.
Противоречието е съществено, защото не е ясно с действие или с бездействие е осъществено
изпълнителното деяние от всеки един от двамата съизвършители. Като изключим това
противоречие, обвинителният акт страда и от следните други два недостатъка, които
съществено ограничават правото на защита на всеки един от подсъдимите. В подкрепа на
казаното от колегата Я., известно е от доктрината и съдебната практика, че разграничението
между чл.313, чл. 255 и чл. 257 от НК се състои в това, че невярното деклариране е
престъпление на просто извършване, докато данъчните престъпления са резултатни. Ако
Вие намерите в обвинителния акт и дума казана за това кога е настъпил резултата за всяко
едно от деянията, в които са обвинени подсъдимите, включително съизвършителите Й.и, аз
съм готов да оттегля казаното пред Вас. Такъв факт в обвинителния акт няма изложен и не
8
се поддържа. Кога е довършено всяко едно от деянията осъществяващи престъпния състав
на чл.255 от НК? Третият недостатък на обвинителния акт, който също е отстраним от
фазата на изготвяне на обвинението е липсата на конкретизация на деятелността на всеки
един от съизвършителите Й.и. Не е казано, когато те са осъществили престъплението с
бездействие, кой от тях и по силата на какво е бил задължен да действа. Съответно, когато е
осъществено чрез действие, как е разпределена ролята им в изпълнението на всяко деяние, а
известно е, че всеки един от тях участва в самото изпълнение на престъплението. На трето
място, в обвинителния акт не е казано от какви обстоятелства произтича твърдяната
общност на умисъла на всеки един от съизвършителите. Това са, по преценка на защитата на
подсъдимата Й., нарушения при изготвянето на обвинителния акт, които съществено
ограничават правото на защита и са основания за прекратяване на съдебното производство и
връщане от фазата на изготвяне на обвинителния акт до тяхното отстраняване.
По отношение на приемането на гражданския иск по делото, както съм отбелязал в
отговора, са налице два граждански иска. Кой от тях ще приемете за мен е абсолютна
загадка, но в никак случай, обаче, не може да приемете и двата, защото те са коренно
различни.
Прокурорът: Ще направя коментар по въпроса за това как са действали
подсъдимите. Във всеки един диспозитив, както и в обстоятелствената част съм посочил, че
се касае за съизвършителство. Ще дам пример с подс. Й., защото последният адвокат
представлява нея – „ в условията на продължавано престъпление, като собственик и
управител на „*****“, в съучастие с П. Й. избегнала установяването и плащането…“
По въпроса дали се касае за действие или бездействие, на лист тридесет и девет и на
лист четиридесет и втори по отношение на Б. Й. е описано, че се касае за действия. Отново
се поставя въпроса дали от субективна страна е било доказано съизвършителство. Това е
въпрос, на който следва съдът да отговори с присъдата си и ако счете, че няма данни за
съизвършителство да оправдае подсъдимите. Този въпрос няма никаква причина да бъде
отправян към настоящия момент, т.к. се касае за факти и обстоятелства, които се решават по
същество. Моля, да оставите направените искания и възражения без уважение.
Адв. Б.: Бих искал да попитам коя от двете молби по отношение на гражданския иск
поддържа представителя на НАП.
Юрисконсулт Н.а: Поддържам новата молба.
Адв. Б.: Считам, че гражданския иск не следва да бъде приеман за съвместно
разглеждане в настоящия процес, защото ще затормози и без това достатъчно сложния
процес. Самото дружество „*****“ е в несъстоятелност, а в тази процедура НАП се води с
привилегия. Ние в момента не знаем, т.к. липсват каквито и да били данни дали вземането
на държавата е удовлетворено, ако е, то в какъв размер и т.н.
В тази връзка аз не считам, че следва да бъде приеман този граждански иск, отделно
от това, считам, че същият е погасен по давност.
Подс. К.: Съгласен съм с казаното от защитника ми.
Подс. Й.: Съгласна съм с казаното от защитника ми.
Подс. Й.: Съгласен съм с казаното от защитника ми.
Гл. юриск. Н.а: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, моля да
бъде приета молбата ми за конституиране на държавата като граждански ищец, като в нея
подробно съм изложила своите съображения. Също така, считам, че не са налице основания
за погасяване на иска по давност.
Прокурорът: Моля, гражданския иск да бъде допуснат за съвместно разглеждане,
като смятам, че няма да затрудни разглеждането на наказателното производство.
9
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 11:45 часа в присъствието на всички страни.
Съдът след като взе предвид становищата на страните и материалите по делото,
намира следното:
С оглед повдигнатите обвинения делото е подсъдно на ОС-Варна и не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. На досъдебното
производство обаче са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, които се
изразяват в следното:
По отношение на подсъдимите Б. Й. и П. Й. в обстоятелствената част на
обвинителния акт /л.20 абзац 5/ се твърди, че Й. и Й. като съдружници не отразили
сделките при формиране на финансовия резултат за м. 04.2011 г. и при подаване на СД на
„*****“ ООД, която била подписана и заведена в ТД на НАП на 16.05.2011 г. В диспозитива
на обвинителния акт / л.40 т.15 и л.44 т.4 /, по отношение на всеки от тези подсъдими за
същата дата се сочи че „ …в качеството си на съдружник не подал вТД на НАП-Варна
месечна справка декларация за данъчен период м. април 2011 г. и не декларирала…“. Т.е.
по отношение на изпълнителното деяние в този случай от фактическа страна се твърди, че е
извършено чрез действие от подсъдимите, а в диспозитива – чрез бездействие. Това
противоречие, е било констатирано и с определението от разпоредително заседание на
20.09.2021 г., но във внесения на 01.11.2021 г. обвинителен акт не е отстранено.
На следващо място, съдът констатира, че навсякъде в обвинителния акт са посочени
данъчни задължения, които е следвало да бъдат декларирани, но не е ясно въз основа на
какви доказателства се прави тази констатация. Т.е. по отношение на размера им не е
посочено дали това е установено от изготвената съдебно-счетоводна експертиза или пък
резултат на ревизионно производство, завършило с издаване на РА по отношение на
дружеството. Тези факти също следва да бъдат прецизирани доколкото и на тях се гради
обвинението.
Възраженията касаещи процесуалната роля на подсъдимите, при извършване на
престъпленията и субективната страна на деянията, са относими към съществото на делото.
В обвинителния акт е посочено, че тримата са действали като извършители в различните
комбинации по между си, което е напълно достатъчно да не нарушава правото им на защита.
Предявеният в днешно съдебно заседание граждански иск за обезщетяване на
причинени имуществени вреди на Държавата е допустим с оглед внесеното обвинение, но
доколкото съдът констатира основания за връщане на делото на прокурора, не намира за
нужно да се произнася по приемането му. Възражението за изтекла давност е въпрос по
същество.
Отделно от това съдът констатира, че в обстоятелствената част на обв. акт при
изписване на данъчната година, за която обв. Й. и обв.К. са декларирали финансов резултат
в размер на 562 624.05 лева, в подадена ГДД на 31.03.2010 г. / абзац 5 на стр. 10/ , се сочи
2008 г., докато в диспозитива / т.14 л.30 и т.17 л.41/ е посочена 2009 г. Тази техническа
грешка също следва да бъде коригирана от прокурора.
С оглед изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №1171/2021 г. по описа на
Окръжен съд-Варна и ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура-Варна за отстраняване на
констатираните в обстоятелствената част на определението отстраними съществени
10
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимите.
Определението подлежи на обжалване в седмодневен срок пред Апелативен съд-
Варна по реда на глава ХХІІ от НПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:50 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11