№ 4080
гр. Варна , 10.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на десети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Елина П. Карагьозова
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503309 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 420 ГПК и е образувано по
въззивна частна жалба вх. № 274641/20.10.2020 г. от „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „инж. П. Николов“, № 11
срещу Определение № 261908/09.10.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 11954/2020 г., на ВРС,
XXIV с., с което е оставено без уважение искането му за спиране на незабавното изпълнение
на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 260379/25.09.2020 г.,
издадена по делото, във връзка с което е образувано изп.д. № 20207180401074, по описа на
ЧСИ № 718 на КЧСИ.
Частния жалбоподател сочи, че атакувания акт е необоснован и неправилен, поради
допуснати нарушения на процесуалния закон. Излага виждане, че първоинстанционния съд
е бил длъжен да разгледа посочените основания за спиране и приложените документи. Още
сочи, че длъжникът можел да обоснове с всякакви правоизключващи, правопрекратяващи и
правопогасяващи факти, твърденията си за недължимост на сумата като единствено бил
длъжен да ги подкрепи с убедителни писмени доказателства. Излага собственото си
виждане за задълженията на съда при произнасяне в хипотезата на чл. 420 ГПК и сочи, че
била достатъчна обоснована вероятност за недължимост на вземането. По същество отправя
искане за отмяна на определението на ВРС и спиране на незабавното изпълнение.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, частния въззиваем "ЕРГОС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Г. Бенковски“, № 1, вх. А, ет. 2, офис 5,
депозира писмен отговор, в който оспорва допустимостта на частната жалба като твърди
липса на правен интерес от исканото спиране на изпълнението, поради приключване на
производството по изпълнителното дело, в хипотезата на чл. 433, ал. 2 ГПК. Счита жалбата
и за неоснователна като оспорва оплакванията изложени в нея.
1
Жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване
и в законовия срок за това.
След запознаване с материалите по делото, съставът на въззивния съд, намира, че
към настоящият момент правния интерес от атакуване на определението на
първоинстанционния съд е отпаднал. За да направи този извод, съдът съобрази, че
Варненски районен съд, XXIV с., по ч.гр.д. № 11954/2020 г., е издал Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК – Договор за покупко-
продажба на недвижими имоти от 28.10.2013 г., обективиран в нот. Акт № 4, т. III, д.
373/2013 г. на Варненски Нотариус № 192 и изпълнителен лист, с която е разпоредил
длъжникът „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК *********, да заплати на "ЕРГОС" АД, ЕИК
*********, сумата 87930.50 евро, неплатен остатък от продажна цена по т. 1, б. „б“,
дължима до 25.10.2015 г., ведно със законна лихва от депозиране на заявлението и разноски.
С атакуваното определение заповедния съд е приел, че искането за спиране отправено
от частния въззивник, по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК, е неоснователно и го е оставил без
уважение. Това произнасяне на заповедния съд е обосновано с довод, че при произнасянето
си по искане за спиране съдът не е в състояние да разгледа правопогасяващи възражения на
длъжника, имащи за последица недължимост на вземането, които са от компетентността на
исковия съд.
Видно от изисканата по служебен път справка по изп.д. № 20207180401074, на ЧСИ
№ 718 при КЧСИ се установява, че с Разпореждане за приключване на производство от
22.10.2019 г., производството по цитираното изпълнително дело, образувано по процесните
Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, е било приключено в хипотезата на чл. 433,
ал. 1 ГПК, поради събиране на дължимите суми и превеждането им на кредиторите „Райзинг
Ойл“ ЕООД и НАП, присъединен на осн. чл. 458 ГПК. Разпореждането е влязло в законна
сила на 08.12.2020 г.
Приключването на изпълнителното производство, пряко рефлектира върху правния
интерес от неговото спиране.
При тези данни, се налага извода, че за частния въззивник е отпаднал интересът от
обжалването на определението на ВРС, с което е било отказано спирането на незабавното
изпълнение. Доколкото правния интерес е процесуална предпоставка от категорията на
абсолютните, за която съдът следи във всяко положение на делото, то при липсата му или в
конкретния случай отпадането му, производството по делото следва да бъде прекратено.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС, ТО
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 3309/2020 г. на ВОС, ТО, образувано
2
по въззивна частна жалба вх. № 274641/20.10.2020 г. от „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „инж. П. Николов“, № 11
срещу Определение № 261908/09.10.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 11954/2020 г., на ВРС,
XXIV с., с което е оставено без уважение искането му за спиране на незабавното изпълнение
на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 260379/25.09.2020 г.,
издадена по делото, във връзка с което е образувано изп.д. № 20207180401074, по описа на
ЧСИ № 718 на КЧСИ.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщаването му на
страните пред ВАпС с частна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3