Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260045

 

 

Номер 260045 Дата 22.10.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Нели Богданова

в съдебно заседание на 14 октомври 2020 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 392 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

С Решение № 18 от 11.02.2020 г., постановено по т. д. № 186/2018 г., Хадковският окръжен съд е решил следното:

 

         „ОСЪЖДА „Б.“ АД, ЕИК ***, да заплати на М.М.Д., ЕГН **********, обезщетение в размер на 63 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди настъпили от получените телесни увреди от пътно транспортно произшествие, настъпило на 21.V.2018 г. в гр. Х., ул. „П.В.В.“ в района на дом № 15, причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на МПС, ведно със законната  лихва от 18.Х.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като

         ОТХВЪРЛЯ  претенцията за горницата до пълния предявен в настоящото производство размер от 70 000 лв. /частичен иск от такъв за 100 000 лв./ като неоснователна и недоказана, както и претенцията за изплащане на лихва върху присъдената сума за периода 21.V.2018 г. до 18.Х.2018 г. като неоснователна  и недоказана.

         ОСЪЖДА „Б.“ АД, да заплати на М.М.Д. обезщетение в размер на 3 357 лева за имуществените вреди породени от лечение на получените телесни увреди от пътно транспортно произшествие, настъпило на 21.V.2018 г. в гр. Х., ул. „П.В.В.“ в района на дом № 15 причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на МПС, ведно със законната  лихва от 18.Х.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като

         ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен в настоящото производство размер от 3 755.61 лева като неоснователна и недоказана, както и претенцията за изплащане на лихва върху присъдената сума за периода 21.V.2018 г. до 18.Х.2018 г. като неоснователна  и недоказана.

         ОСЪЖДА „Б.“ АД, да заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд, Х. 2 654.28 лева държавна такса върху уважения размер на исковете, както и 450 лв. изплатени от бюджета на съда за съдебни експертизи.

         ОСЪЖДА „Б.“ АД, да заплати на М.М.Д. сумата от 2 700 лева разноски за адвокат.“

 

         В частта му, относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, до размер на сумата 66 000 лева и в съответната част за разноските, това решение се обжалва от ЗД „Б.“ АД, с подробни съображения за неговата неправилност.

 

         В частта му, относно отхвърлената претенция за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, до размер на сумата 7 000 лева, като част от частично предявената претенция от 70 000 лева, която пък е част от общо дължимо обезщетение от 100 000 лева, решението се обжалва от ищцата М.Д., също с подробни съображения за неговата неправилност.

 

Всяка от страните е на мнение, че жалбата на другата страна е неоснователна.

 

         Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

 

         Единствените спорни въпроси по делото понастоящем са:

 

-        първо, за размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди дължими от застрахователя ЗД „Б.“ АД по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и

-        второ, дали въобще или доколко с поведението си на пътя ищцата е допринесла (чл. 51, ал. 2 ЗЗД) за настъпилите при катастрофата нейни увреждания.

 

1.      Приетото по делото без възражения на нито една от страните заключение по медицинската експертиза на вещото лице д-р Х.Е. (л. 212 и сл.) е категорично: вследствие на удара при катастрофата, ищцата е претърпяла счупване на костите на лявата подбедрица в отдалечената част, закрито, както и счупване на отдалечения край на лъчевата кост на дясната ръка. Претърпяла е операция за открито наместване с вътрешна фиксация на кости на подбедрицата и открито наместване с вътрешна фиксация на кости на предмишницата. На 20.07.2018 г., два месеца след катастрофата, са установени неврологични усложнения, претърпяла е и втора операция за отстраняване на металните импланти от кости на лявата подбедрица. Ищцата два пъти е провеждала рехабилитация в санаториум, а една година и два месеца след катастрофата са констатирани увреждания на междупрешленни дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, а в проведеното ММГ изследване са намерени данни за периферностволова увреда на левия фибуларен нерв от смесен тип, средно тежка степен и на лакътния нерв в дясно от смесен тип, по-лека степен.

 

Според вещото лице, на ищцата е било причинено трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на дясната лъка, което се дължи на счупването на лъчевата кост, както и трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на левия крак, което се дължи на счупването на костите на подбедрицата. При тези увреждания – продължава вещото лице – обичайният срок на нетрудоспособност за физически труд е 7 – 8 месеца, за нефизически труд 5 – 6 месеца. В момента на прегледа на ищцата вещото лице е констатирал увреда на фибуларния нерв на левия крак, от смесен тип, възможно в причинна връзка с травмата. Допълнително е налице и хипотрофия /отслабване/ на мускулатурата на лявата подбедрица. Възстановяването е продължило поне 14 месеца, през това време ищцата е била в отпуск по болест, като в срока на активното лечение и възстановяване ищцата е изпитвала болки, страдания и битови неудобства. Налагало се е да ползва помощ при обслужването си.

 

         Същите обективни данни, установени от медицинската експертиза, се съдържат и в показанията на разпитаната в съдебното заседание от 30.09.2019 г. (л. 202 и сл.) сестра на ищцата – свидетелката В.М. Д., която е била до сестра си в първите часове на болничното лечение след травмата и лично тя се е грижила за нея в много тежкия период на възстановяването. Описала е физическите страдания и емоционалните травми, които момичето е претърпяло, след като катастрофата се е отразила и на психичното и състояние. Като преценява нейните показания във връзка с фактите, установени от медицинската експертиза, Апелативният съд дава вяра на тази свидетелка и не трябва да се мисли, че евентуалната заинтересованост на свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си – необорим признак за недостоверност на неговите показания, подобен подход към преценката на събраните в процеса доказателства поставя по-скоро емоционални, но рационално неоправдани пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова е не само необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.   

 

При това положение преценката на настоящата инстанция е, че посоченото от окръжния съд парично обезщетение в размер на сумата 70 000 лева, дължимо в настоящото производството по чл. 432, ал. 1 КЗ, като предвидена и допустима от закона компенсация на подлежащите на репариране и доказани от ищцата нейнии неимуществени вреди, е било определено правилно.

 

2.      Заключението по изготвената от вещото лице инж. С.П.автотехническа експертиза (л. 135 и сл.) съвсем ясно е описало механизма на челния сблъсък между двата автомобила и няма съмнение, че ищцата също е допринесла за катастрофата. Независимо от поведението на другия водач, ударът между двата автомобила е нямало да настъпи, ако  при извършвания от ищцата ляв завой тя незабавно се бе изнесла в дясното платно по посока на движението си, само че в момента на насрещния удар управляваният от нея автомобил е бил разположен не успоредно на своето платно за движение, а косо, под ъгъл 346 градуса спрямо надлъжната ос на платното за движение, като предната част на автомобила се е намирала на 0.10 м. в лентата за насрещно движение, а задната му част – на около 1.30 м. в насрещната лента, при това на 18 метра от мястото, в което тя се е включила в главния път – посока Х..

 

Основната причина за катастрофата обаче, не е била поведението на ищцата, а на водача на автомобила, застрахован при ответника. При движение в града със скорост 120,1 км/ч при това в известен му участък след излизане от десен завой, за който е знаел, че поради възвишението на пътя преди мястото на удара видимост няма, при навлизането с тази голяма скорост частично в насрещното платно, където се е намирал и автомобила на ищцата и при положение, че при скорост равна или по-малка от 68.8 км/ч и при нормално адекватна реакция ударът е можело да бъде избегнат, изводът не може да е друг, освен че определящата причина за катастрофата е поведението на водача на лекия автомобил „Б.“ с рег. № ***.

 

Затова изводът на окръжния съд, че увредената М.Д. е допринесла за настъпването на претърпените от нея вреди с не-повече от 10% в общия причинно следствен комплекс от едновременно случилите се действия по управлението на двата автомобила е обоснован, поради което  и извършеното намаляване на определеното обезщетение от 70 000 лева (чл. 51, ал. 2 ЗЗД) с посочените 10% е правилно.

 

Заключението е, че – в обжалваните му части – решението на Хасковския окръжен съд е правилен и законосъобразен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на окръжния съд.

 

3.      Разноските.

 

3.1.   Пред въззивната инстанция ищцата е защитавала материален интерес в размер на сумата 68 000 лева (7 000 лева по нейната жалба и 61 000 лева по жалбата на ЗД „Б.“ АД), като е защитила този интерес до размер на сумата 61 000 лева, колкото е неуваженият материален интерес по жалбата на ЗД „Б.“ АД. Била е защитавана от адвокат, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. На осн. чл. 38, ал. 2 ЗА, в полза на адвокат Т.Г.Г., ЕГН **********, ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 660 лева.

 

3.2.   Пред настоящата инстанция жалбоподателят ЗД „Б.“ АД също е защитавал материален интерес в размер на сумата 68 000 лева, направил е разноски в размер на сумата 4 220 лева (1 220 лв. ДТ + 3 000 лева адвокатско възнаграждение), като е защитил този интерес до размер на сумата 7 000 лева, колкото е неуваженият материален интерес по жалбата на М.Д..

 

На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК и съразмерно на защитения материален интерес, в полза на ЗД „Б.“ АД ще следва да се присъдят разноски, в размер на сумата 434.41 лева.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

Р       Е       Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18 от 11.02.2020 г., постановено от Хасковският окръжен съд по т. д. № 186/2018 г.

 

ОСЪЖДА З.д. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, да заплати на адвокат Т.Г.Г., ЕГН **********, като процесуален представител по настоящото дело на М.М.Д., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 660 (две хиляди шестстотин и шестдесет) лева.

 

ОСЪЖДА М.М.Д., ЕГН **********, да заплати на З.д. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, сумата 434.41 лева (четиристотин тридесет и четири лева и 41 ст.) разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.