Решение №
Гр.
Велинград, 04.10.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Велинградски РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански
състав, в закрито заседание на пети септември
през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: МАРИЯ ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1289
по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/,вр. чл. 11,
ал. 4, изр. последно от ППЗСПЗЗ, вр. § 19 от ПЗР към
ЗИД на АПК,.
Производството е
образувано по жалба на А.С.С., ЕГН ********** ***, за
отмяна на ЗАПОВЕД №3-148/31.07.2018 г. издадена от Кмета на Община Сърница, с
която е одобрено Решение №22/30.07.2018 г. на комисия от длъжностни лица от
техническата служба при Община Сърница, в частта касаеща
т.2 от решението с която е определено, че поземлен имот 69 с площ от 684кв.м.,
представляващ имот частна общинска собственост, не подлежи на реституция на
собствениците по реда на ППЗСПЗЗ.
Твърди се в жалбата, че се обжалва
ЗАПОВЕД №3-148/31.07.2018 г. издадена от Кмета на Община Сърница, с която е
одобрено Решение №22/30.07.2018 г. на комисия от длъжностни лица от техническата
служба при Община Сърница, за определяне на застроени части в имот №520001 в
кв.Крушата по плана на гр.Сърница по представен помощен кадастрален план със
Заявление с Вх.№0645/17.03.2016 г., в частта касаеща
т.2 от Решението, с което е определено, че Поземлен имот 69 с площ от 684
кв.м., представляващ имот частна общинска собственост, не подлежи на реституция
на собствениците му по реда на ППЗСПЗЗ. Жалбоподателят С., счита обжалваната
Заповед за незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Счита , също така, че
е налице е нарушение на процедурата при извършване на проверката за
наличие на условията за реституция на поземлен имот 69, с площ 684 кв.м., находящ се кв. Крушата н гр.Сърница. Смята също, че одобреното Решение е постановено от
некомпетентен орган и в нарушение на определените в ППЗСПЗЗ правила, тъй като: Не
е установено на място, дали има сграда върху този имот; в какво състояние е и
отговаря ли на строителните норми. В т.2 на Решение №22/30.07.2018 г. било
записано, че в ПИ 69 се намира „полумасивна
едноетажна сграда с идентификатор 1.69.1 ”, със застроена площ от 254 кв.м,
собственост на Р. И.Ц.”, което не отговаряло на действителното фактическо
положение. В този имот нямало построена полумасивна
сграда. С писмо Кмета на Община Сърница с Изх.№0317/25.02.2016 г., отпреди
жалбоподателят бил уведомен, че А.М.К. е собственик на временна
постройка/остатъци от дървена барака. Уточнява, че А.К. е първи братовчед на
кмета, и К. впоследствие е продал тъй.нар „полумасивна
едноетажна сграда” на своя зет Р. Ц.. Необяснимо било по какъв начин Комисията
от длъжностните лица от техническата служба при Община Сърница е установила и
определила, че остатъците от дървената барака са се превърнали в полумасивна едноетажна сграда. Налице било и нарушение на
материалния закон по отношение на приемането на това, че ПИ 69 бил застроен и
то при условие, че в него се намират само остатъци от дървена барака, която не
отговаряла на никакви строителни норми за сграда. Смята, че приемането на
остатъците от незаконно построена временната постройка-дървена барака е в
нарушение на техническите изисквания за сграда, както и на хигиенните и противопожарни
норми. Освен това правото на собственост върху временни постройки или остатъци
от тях не създавало право на собственост или право на изкупуване на терена,
върху който са построени. Въпреки, че по силата на чл.10, ал.7 от ЗСППЗ “ (Отм.,
нова - ДВ, бр. 28 от 1992г., изм. - ДВ, бр. 48 от 1993г., т. 2 обявена за
противоконституционна с РКС № 12 от 1993 г. - ДВ, бр. 64 от 1993 г., изм. - ДВ,
бр. 45 от 1995 г., обявена за противоконституционна сРКС
№ 8 от 1995 г. - ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изменението
обявено за противоконституционно с РКС № 20 от 1996 г. - ДВ, бр. 103 от 1996
г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) „Възстановяват
се правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди
образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски
стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други,
образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите
на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако
върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от
трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към
1 март 1991 г. е започнал. Възстановяването на собствеността се извършва по
реда на чл. 14, ал.1, т.1.” и без да е извършена проверка дали са спазени
всички нормативни изисквания за построяването и съществуването на въпросната
сграда, техническата комисия от Община Сърница е приела, че на остатъците от
тази временна постройка се полага прилежащ терен.
Искането е съдът
постанови Решение, е което да отмени в обжалваната част ЗАПОВЕД
№3-148/31.07.2018 г. издадена от Кмета на Община Сърница, с която е одобрено
Решение №22/30.07.2018 г. на комисия от длъжностни лица от техническата служба
при Община Сърница. Иска се присъждане на разноски.
На 14.11.2018 година е
постъпило становище от адв. Ч. пълномощник на община Сърница с която представя становище по
хода на делото и по доказателствата. Оспорват
жалбата, като намира същата за просрочена и процесуално недопустима като излага
следните съображения: По делото нямало спор, че процесната
жалба е подадена, чрез ОБЩИНА СЪРНИЦА, като същата е регистрирана в
деловодството на администрацията на 10.09.2018г., извън срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, тъй като този срок е изтекъл на 07.09.2018г. Видно било от представения
по делото приемо-предавателен протокол №61 от
23.08.2018г., че на жалбоподателят - А.С.С. на
23.08.2018г. са връчени процесния административен акт
- заповед №3- 148/31.07.2018г. на Кмета на Община Сърница, както й придружително писмо изх.№ СД-1864 от 02.08.2018 г.; решение
№22/30.07.2018г. и графична
част към решението и Заповед №3-148/31.07.2018 г., на
кмета на Общи***.
Всички тези документи били връчени на жалбоподателя в сградата на общинската
администрация, тъй като първоначалното придружително
писмо до жалбоподателя, с приложените документи е останало не потърсе -видно от
приложената по делото, копие от върнатият приел с щемпел за не потърсена
пратка. В тази връзка и с оглед от анализа на изложените по горе факти и
обстоятелства се иска да се приемете, че
жалбата е просрочена и да се остави без движение същата, а производството по
делото да се прекрати, като им се присъдят сторените по делото разноски,
съобразно приложения списък.
В случай, че съдът
преценял да се произнесете по тези
обстоятелства с крайния си съдебен акт, то ответника заявява, че намира процесната жалба и за неоснователна.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си адв.А.,
който поддържа жалбата с подробни съображения в писмена защита.
В съдебно заседание
ответната страна - Началникът на Общинска служба "Земеделие"
-Велинград, не изпраша представител.
Съдът, след като разгледа
административната преписка и другите доказателства, представени от
страните по делото, приема за установено
следното от фактическа страна :
Жалбоподателят А.С.С., ЕГН ********** е наследник на С.С.
Б. с ЕГН **********, бивш жител на Сърница, видно от Удостоверение за
наследници с изх. № ГР-859/02.08.2018 г. На 04.06.2003 г. с Решение № 409 ОСЗГ
гр. Велинград е възстановила правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на село Сърница на наследниците
на С. А. Б., ЕГН **********, като за имот нива от 2,200 дка, десета категория, находящ се в землището на с. Сърница, м. Крушата отказва да
възстанови правото на собственост, поради това, че имотът попада в строителните
граници на населеното място. Не спорно, че имената С.С.
Б. и С. А. Б. са на едно и също лице с едно ЕГН, явяващо се наследодателя на жалбоподателя в настоящото
производство.
През месец май 2007 г.
А.С. е възложил на ЕТ "Бучков - 91 - В.Б."
да изготви помощен кадастрален план за обекта ПИ № 520001 в махала Крушата,
попадаш върху ПИ № 69,70, 74 от плана на махалата, Община Велинград.
На 17.03.2016 г. в деловдството на Община Сърница е постъпило заявление с вх.
№ 0645 /л. 34/ от жалбоподателя, като иска изготвяне на помощен план за
попълване /поправка на кадастрален план на осн. § 4,
ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР. Кметът на Община Сърница дава отговор с изх. №
0675/21.04.2016 г. /л. 40/ на постъпилото заявление, като посочва, че внесения
помощен кадастрален план не е актуален и липсват нотариално заверени анкети от
съседи. Дава срок на молителя да представи посочените документи до 26.05.2016
г. По делото е представена обратна разписка за изпратено съобщение чрез
Български пощи, от която е видно, че на 22.04.2016 г. на А.С. е връчено
съобщение на кмета на Община Сърница с изх. № 0675/21.04.2017г. Видно от
Протокол № 02 на ЕСУТ към Община Сърница /л.55/ на 09.05.2016 г. предложения
помощен план не е приет.
От приложеното по
делото Решение с изх. № 874/06.06.2016 г. е видно, че
Комисията за разглеждане на помощен план за имот № 520001, попадащ върху
поземлени имоти № 69, 70 и 74 по плана на махала Крушата, на 27.05.2016 г. е
приела, че Община Сърница не може да възстанови нищо, тъй като имотът попада
върху общинска публична собственост и елементи на инфраструктура. Предлага
собственика да бъде обезщетен по реда на ЗСПЗЗ.
На същата дата е
издадено Удостоверение по чл. 13, ал. 7 и чл. 13а, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, което
удостоверява, че имот № 52001 от помощен план попада върху поземлени имоти №
69,70 и 74 по плана на махала Крушата и е заснет с площ от 2529 кв. м. Същият
имот попада върху общинска публична собственост и елементи на инфрастуктурата /л. 53/. Издадена е и скица с № 162 от
03.06.2016 г. /л. 54/, която съдържа констатациите от удостоверението.
На 13.12.2016 г. до
кмета на гр. Сърница е постъпила молба с вх. № 2853 от жалбоподателя, с която
последният се легитимира като страна по заявление с вх. № 0645/17.03.2016 г.
Молителят иска да се преразгледа случая, като се установи, че част от имота е
площ от 684 кв. м. не попада в имот — публична общинска собственост и може да
бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ.
От писмо на кмета на
Община Сърница с изх. № 1966/19.12.2012 г. се установява, че административният
орган не променя взетите решения, като препраща към тях. Писмото е връчено с
обратна разписка на жалбоподателя на 20.12.2016 г.
От представеното
Удостоверение по чл. 62, ал. 2 от ЗОС е видно, че имот с пл. № 69 с площ от 684
кв. м., находящ се в кв. Крушата по плана на гр.
Сърница е вписан в Актовите книги на Община Сърница като частна общинска
собственост, съгласно АЧОС № 32/10.08.2016 г., вписан в СВ при PC Велинград към
Агенция по вписванията под вх. № 1565/17.08.2016 г., дв.
вх. per. № 1562, с А- 190, том 5.
По делото жалбодателя е
представил влязло в сила съдебно решение
№7/05.01.2018г. на РС-Велинград, постановено по гр.д.№179/179/2017г.
с което е отменен мълчаливия отказ на КМЕТА НА ОБЩИНА СЪРНИЦА за издаване на
заповед по чл. 14, ал.4 от ППЗСПЗЗ във връзка с Решение № 874 от 06.06.2016 година на Комисията по чл. 13а, ал.5 от ППЗСПЗЗ при
Община Сърница; Удостоверение № 875 от 06.06.2016
година по чл. 13, ал.7 и чл. 13а, ал.10 от ППЗСПЗЗ и Скица № 162 от 03.06.2016
година на Община Сърница, а преписката е върната на на
Кмета на Община Сърница за завършване на процедурата по чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, с издаване на
заповед.
В резултат на съдебното
решение административния орган със Заповед № 3-147/03.07.2018г. е назначил
отново комисия в състав М.Ф. и Х.Т. – и двамата гл.специалисти „ТСУ“ при
общ.Сърница, като е възложил да определят застроените площи в им.№ 520001 в
кв.Крушата по плана на гр.Сърница по представения помощен план от А.С. в
съответствие с чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ и Наредба №7/2003г. на МРРБ, като е
определил срок за работа 3 дни.
В изпълнение на тази
заповед назначената комисия е издала Решение № 22/30.07.2018г. на осн.чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ на база помощен план представен от
А.С. с вх.№ 645/17.03.2016г. В него се сочи, че като разгледала помощния план
за им.№ 520001в кв.Крушата по плана на гр.Сърница комисията установила този имот да попада върху
настоящи поземлени имоти с №№ 69,70 и 183 в кв.Крушата.
Според т.1 им.№70 с площ от 1137 кв.м., ведно с масивна
едноетажна сграда със ЗП от 225 кв.м., представлява публична общинска
собственост съгласно АПОС №15/27.07.2016г- предшестван от АПОС №324/23.01.2003г.
на общ.Велинград.
В т.2 от решението е
посочено, че им.№ 69 с площ от 684 кв.м., представлява частна общинска
собственост, съгласно разписен лист към кадастралния план на кв.Крушата в
гр.Сърница, в който се намира полумасивна едноетажна сграда с идент.
1.69.1 със ЗП 254 кв.м., собственост на Р. Ц., съгласно НА №51/10.03.2017г.
В т.3 от решението е
посочено, че им.№ 183 с площ от 141 кв.м. представлява частна общинска
собственост, съгласно разписен лист към кадастралния план на кв.Крушата в
гр.Сърница.
А в т. 4 и 5, че улици
с осови точки от о.т.37 до о.т.42 и от от.42 до о.т.23 са публична общинска собственост.
В резултат на тези
констатации е комисията е определила в раздел I, т.1, 2 , 3 и 4, че в им.№
520001в кв.Крушата по плана на гр.Сърница, обособен с помощен план не може да
се възстанови собственост върху следните имоти: им.№70 с площ от 1137 кв.м.,ведно с
построената в него сграда– тъй като е публична общинска собственост ; им.69
с площ от 684
кв.м., тъй като е прилежащ терен към построената в него полумасивна
едноетажна сграда с идент. 1.69.1 със ЗП 254 кв.м.,
собственост на Р. Ц., като и улици с осови точки от
о.т.37 до о.т.42 и от от.42 до о.т.23, тъй като са
публична общинска собственост. А в раздел II, т.1, че
в им.№ 520001в кв.Крушата по плана на гр.Сърница подлежат на реституирана
съгласно ППЗСПЗЗ и могат да бъдат възстановени им.№183 с площ от 141 кв.м.
представлява частна общинска собственост, съгласно разписен лист към
кадастралния план на кв.Крушата в гр.Сърница.
Със обжалваната Заповед
№ 3-148/31.07.2018г. на осн. чл.44, ал.2 от ЗМСМА и
чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, кмета на общ.Сърница е одобрил Решение №
22/30.07.2018г. на комисията от длъжностни лица от техническа служба при
общ.Сърница за определят застроените площи в им.№ 520001в кв.Крушата по плана
на гр.Сърница по представения помощен план от А.С.. Със същата заповед е разпоредено след влизането й в сила да се издаде
удостоверение и скица по чл.13, ал.7 от ППЗСПЗЗ, в съответствие с решението и
помощния план, а цялата административна преписка да се изпрати на ОС
„Земеделие“ гр.Сърница по компетентност.
Във въпросната Заповед
№ 3-148/31.07.2018г. не са изложени каквито и да било мотиви, поради които е
одобрено решението на комисията, не налице и препращане към мотиви на
одобреното Решение № 22/30.07.2018г. на
комисията.
По делото е представен
и въпросния Помощен план изготвен от В.Б., съдържащ и план на новообразуваните
имоти, отнасящ се за им.№ 520001в кв.Крушата по плана на гр.Сърница, според
който в състава на този имот влизат имоти с №№ 69,70 и 74, по недобрения план на м.Крушата в гр.Сърница. Същият се съдържа и
административната преписка на общ.Сърница.
Следва да се отбележи,
че никъде в помощния план или в плана на новобразуваните
имоти не съществува им. с кад.№ 183.
По делото е приета и неоспорена
от страните СТЕ, изготвена от в.л. Б.Г., която съдът кредитира, като
компетентна и безпристрастна. Видно от заключение по СТЕ е следното: ПИ № 69 в
кв.Крушата е такъв по кадастралния план на гр.Сърница, одобрен със Заповед №
286/08.03.2016г. и с одобрена улична регулация от 21.03.2014г. Този имот е с
площ от 684кв.м. В имота има построена свободно стояща сграда на един етаж със
стопанско предназначение и ЗП от 254кв.м., която е построена през 1973г. ,
съгласно АДС № 3425/12.01.1996г. Сградата е изградена върху основа от бетонови
фундаменти с височина 0,80м. над терена и дървен носещ скелет на външните и
вътрешните стени. Сградата има външен самостоятелен вход с открито каменно
стълбище и се състои се от коридор, склад, канцелария и производствено
помещение. Захранена е с ток и вода и се е ползвала за гъбопроизводство. В
следствие на атмосферните процеси външната обшивка и дограмата са прогнили, а
положената върху тях боя е напукана и изпадала. Не са открити в архива на
общ.Сърница през периода 1973-1975г. строителни книжа и документи- отстъпено
право на строеж, строителна линия, проект и разрешение за ползване. Изготвено е
удостоверение за търпимост №22/16.08.2019г. на
Р. Ц. за сграда с идент. 1.69.1 със ЗП 254
кв.м., представляваща полумасивна сграда /килимарски
цех/ в им.№69 по плана на кв.Крушата, гр.Сърница. Спорез
заключението тази сграда отговаря на нормата на чл.84 от ЗУТ и санитарно-хигиенните
изисквания.
В заключение по СТЕ е
посочено, че необходимия прилежащ терен към тази сграда е от 500,96кв.м. А от
им.№69, който е с площ от 684кв.м. може
да се възстанови разликата до необходимия прилежащ терен от 183,04м.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна съдът намира следното:
В случая предмет на
жалбата е именно Заповед № 3-148/31.07.2018г. на кмета на община Сърница.
Същата е съобщена на Жалбоподателя на А.С. на 23.08.2018г., като му е връчена
заедно с Решение №22 на комисията, за което е съставен протокол №
61/23.08.2018г. На 05.09.2018г. е изпратена процесната
Жалба от А.С. ***, чрез Български пощи, което се установява от представените
известие за доставяне /л.8 и 9/.
Депозираната жалба е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения
срок от лице разполагащо с активна материалноправна
легитимация да оспори атакувания административен акт, който е индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на чл. 11, ал. 4, изр. последно от ППЗСПЗЗ вр. § 19 от ПЗР към ЗИД на АПК, доколкото представлява
заповед на кмета на община Сърница за определяне на застроената част от имота,
намиращ се в границите на урбанизираните територии;.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
Според чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи застроената част се
определя служебно от техническата служба на общината при спазване на Наредба №
7 от 2003 година за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони (обнародван в брой ІІІ
на "Държавен вестник" от 2004 година; изменена и допълнена брой Х на
"Държавен вестник" от 2005 година; Решение № 653 на Върховния
административен съд от 2005 година - брой ХІ на "Държавен вестник" от
2005 година; изменена и допълнена брой LІ на "Държавен вестник" от
2005 година; Решение № 7028 на Върховния административен съд от 2005 година -
брой LХІІІ на "Държавен вестник" от 2005 година; изменена брой ХLІ на
"Държавен вестник" от 2008 година) и на хигиенните и противопожарните
норми. Решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на
кмета на общината и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Според чл. 13а от същия Правилник, когато за урбанизираната територия
няма одобрена кадастрална карта (кадастрален план), се изработва помощен план,
който съдържа границите и номерата на бившите имоти и границите и номерата на
съществуващите имоти и застрояването в тях.
Производството във
връзка с което е издаден обжалваният административен акт има изцяло помощен
характер. Неговата цел и предназначение се заключава в издаването на скица от
техническата комисия към общината за определяне на застроената, респективно
свободната част от имота, която да послужи при произнасяне с решение на
общинската служба по земеделие за възстановяване правото на собственост върху
земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. Процесният имот се намира в строителните граници на кв.Крушата
в гр-Сърница, т. е. в границите на урбанизирана
територия, което именно налага провеждане на процедура по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. В настоящото
производство по съдебен контрол на издадения индивидуален административен акт,
съдът проверява единствено дали правилно е определен размерът на застроената и
незастроената площ с оглед техническите правила и нормите по устройство на
територията, но не изследва законността на извършеното строителство - дали е
налице разрешение за строеж и съответните строителни книжа, нито проверява
какъв е статута на сградите. Неотносим е и въпросът
дали застрояването е извършено в съответствие с плановите и регулационните
предвиждания (така напр. Решение № 12343 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8961/2010 г., IV о. и мн. др.). Преценката за
законосъобразност на заповедта на кмета, съдът следва да извърши при проверка
на решението на техническата комисия, което по естеството си представлява
мотиви на оспорения административен акт.
Следователно, в случая
спорен е въпросът правилно ли е определила назначената от Кмета на община Сърница
комисия застроен ли е имот № 69, който е предмет на жалбата, или не и има ли
подлежащи на възстановяване площи от него по реда на ЗПЗЗ.
Според Комисията в имот
№ 69, който
е с площ от 684кв.м. е застроена сграда със ЗП 254 кв.м., поради
което и този имот не подлежи на възстановяване. Същевременно обаче в състава на
обследвания от комисията им.№ 520001 в кв.Крушата има и им. № 183 с площ от 141
кв.м., който според комисията може да бъде възстановен.
От заключението на
вещото лице по приетата СТЕ се установи, че във въпросния им.№ 69 по помощния
план на кв.Крушата, гр.Сърница, е застроен със сграда ЗП 254 кв.м. Необходимата прилежащата площ към тази сграда
е 500,96кв.м. И тъй като имота е с площ от 684кв.м, то разликата от 181 кв.м.
може да бъде възстановена на собственика.
Действително наличието
на сграда в им.№69, която в случая е построена през 1973г., тоест преди 1991г.
е пречка за възстановяване на собствеността на бившия собственик, но само до
колкото прилежащия към нея терен е с площ до 600кв.м. А настоящия случай не
такъв – чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ.
Видно от представената
скица към заключението по ССЕ имот № 69 и им.№183 имат обща имотна граница.
Тоест ако се събере площта на им.№183 от
141 кв.м. със свободната площта от 181
кв.м. на им.№69 би се образувал имот с площ от
322 кв.м., тоест повече от изискуемите минимум 250 кв.м. съгласно
разпоредбата на §4з, ал.2 от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
На следващо място
именно тази разпоредба не съобразена от административния орган, респективно от
назначената от него комисия, чието Решение №22 е одобрено с оспорената заповед,
тъй като е определен за възстановяване имот в строителните граници с площ от
181 кв.м., какъвто е им. №183. А и изобщо
не изследван въпроса има ли незастроена площ от им.69, която не прилежащ
терен към сградата и която да може да бъде възстановена на собственика.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав счита, че оспорвана заповед е
незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон и следва да
бъде отменена в обжалвана част, с указания за административния орган да реши
въпроса по същество и да определи свободната от застрояване площ съобразно
заключението на вещото лице по СТЕ, прието по делото.
С оглед изхода от спора
и на осн. чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски, представляван е от адвокат и е представил и е представил
доказателства за направените от него такива от 710лв., съгласно списък по чл.80 ГПК. Ето защо и на жалбоподателят ще се присъдят разноски в този размер, като
се осъди Община Сърница да му ги заплати. На ответника предвид изхода от спора не
следва да му се присъждат такива.
С оглед горното , съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на А.С.С., ЕГН ********** ***, ЗАПОВЕД №3-148/31.07.2018г.
издадена от Кмета на Община Сърница, с която е одобрено Решение
№22/30.07.2018г. на комисия от длъжностни лица от техническата служба при
Община Сърница, в частта касаеща т.2 от решение №22,
с която е определено, че поземлен имот 69 с площ от 684кв.м., представляващ
имот частна общинска собственост, не подлежи на реституция на собствениците по
реда на ППЗСПЗЗ, на
основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА Община - град Сърница,
да заплати на А.С.С., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 710лв. /седемстотин и десет лева/,
разноски за производството.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишки
АС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се
изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………..........…