РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Враца, 27.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 19.01.2021г. /деветнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН
дело № 440 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на К.И. *** против Решение № 219
от 03.07.2020 г., постановено по АНД № 489/2020 г. по описа на Районен съд –
Враца. С оспореното решение е потвърдено НП № 26-0000104 от 26.02.2020
г., издадено от Директора на РД „АА“ - Враца, с което на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 2000.00 лева за нарушение по чл.
58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари на МТС във вр. чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвПр).
В
касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение
поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1,
т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Поддържа се, че
случаят е маловажен с оглед чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 93, т. 9 от НК и са били
налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на първата съдебна инстанция, както и по
същество отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Ответникът
- Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Враца, редовно призован, не се
представлява в съдебно заседание. От законния му представител е депозиран
писмен отговор по касационната жалба, в който развива доводи за неоснователност
на жалбата и правилност на съдебния акт.
Участващият по делото
прокурор от ОП – Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба
и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд – Враца е НП № 26-0000104
от 26.02.2020 г., издадено от Директора на РД „АА“ - Враца, с което на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лева за нарушение
по чл.
58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари на МТС във вр. чл. 93, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр).
При
осъществен контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените
писмени и гласни доказателства, районният съд е приел, че при реализиране на
административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила по ЗАНН, които в своята цялост да водят до опорочаване
на производството по налагане на административно наказание.
Приел е за безспорно
установено, че при извършената проверка на 21.02.2020г. касаторът, като водач
на влекач ДАФ с рег. № ********, извършващ международен превоз на товари, не е
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност /УПГ/. След
направена справка в информационната система на ИА „АА“ е било установено, че
водачът е притежавал УПГ, което е било валидно до 14.04.2019г. С извършеното
деяние водачът е нарушил изискването на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС, с което е
осъществил административнонаказателния състав на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Изложени са мотиви за липсата на предпоставки за
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
При тези констатации
въззивният съд е направил извод за законосъобразност на издаденото НП и го е
потвърдил.
Решението е
неправилно.
Касаторът е
санкциониран по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, според която
санкционна разпоредба водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно
издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от същия закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със глоба 2000,00
лева при първо нарушение.
В разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), изменена - в сила от 27.02.2017г., е предвидено, че се наказва
с глоба в размер 500,00 лева водач, който извършва таксиметрови, превози за
собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно
удостоверение за психологическа годност.
Нормата
по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП обявява за нарушение упражняването на дейност без валиден
документ, като видовете документи са общо посочени, а в случая на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е
конкретизиран документът, чиято валидност се изисква, а именно - удостоверение
за психологическа годност, като следва да се отбележи, че документът на
касатора за психологическа годност е бил с изтекъл срок.
По тази причина
настоящият състав на АдмС – Враца приема, че санкцията за така извършеното
нарушение, която А. е следвало да понесе, е предвидената такава съобразно разпоредбата
на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП -
глоба в размер на 500,00 лева, а не тази, наложена му съобразно разпоредбата на
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП
в размер на 2000,00 лева.
Нарушението,
допуснато от АНО е съществено и води до незаконосъобразност на НП. То се изразява в
неправилно посочена съответстваща на нарушението санкционна норма, въз основа
на която е ангажирана административнонаказателната отговорност и обосновава
извода, че съществено е нарушено правото на защита на
санкционираното лице.
Като не е констатирал
тези нарушения на административнонаказателната процедура при съставянето на
АУАН и издаването на НП и е потвърдил последното, въззивният съд е постановил
неправилен съдебен акт поради неправилно прилагане на материалния закон.
По изложените по-горе
съображения касационната инстанция намира, че
обжалваното решение следва да бъде отменено, а с постановеното от
касационния състав решение същият следва
да се произнесе по съществото на спора, тъй като не се констатираха съществени процесуални
нарушения и не се налага установяване на факти, за които писмените
доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе съображения оспореното НП
следва да бъде отменено.
При този изход на
делото и своевременно направено искане за разноски от страна на касатора,
такива му се дължат на основание чл. 63, ал. 3 вр. с ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл.
143 АПК. В производството пред първата инстанция е представен договор за правна
защита и съдействие от 29.04.2020 г. /л. 11 от АНД № 489/2020 г. на РС -
Враца/, от който е видно, че касаторът е договорил и заплатил в брой адвокатско
възнаграждение от 300,00 /триста/ лева. Претенцията за присъждане на разноски е
основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.
Разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.
6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен
орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да
бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - чл. 2, ал. 1 от Устройствения
правилник на ИА „АА“.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 219 от 03.07.2020 г., постановено по АНД № 489/2020 г.
по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № 26-0000104
от 26.02.2020 г., издадено от Директора на РД
„Автомобилна администрация“ – Враца и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ НП № 26-0000104 от 26.02.2020
г., издадено от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Враца, с което на К.И. *** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева за
нарушение по чл.
58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари на МТС във вр. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на
К.И.А. с
ЕГН ********** от гр. *** сумата в размер на
300,00 /триста/ лева – разноски по АНД № 489/2020г. по описа на Районен съд – Враца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.