О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2307 22.10.2019 година, гр. Бургас
Бургаският административен съд, първи състав, на двадесет и втори
октомври, през две хиляди и деветнадесета
година, в закрито заседание, в следния състав:
Председател: Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдията Д. Гальов
административно дело № 2209 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Ж.М.М.,***, против Удостоверение, изх.№ 5333 от 22.08.2019г.,
издадено от Военно формирование 32890, с ЕИК 1290101960020.
Сочи се, че удостоверението
било неправилно и незаконосъобразно и се иска да бъде отменено от съда. В
обстоятелствената част на жалбата се описва времето, през което подателят бил
свръхсрочнослужещ във военно формирование 18360, във военноморска база Атия,
както и че след прекратяване на служебното правоотношение с ответната страна в
издадените документи не било отразено пълното работно време /по дни и часове/,
като не бил включен положения от жалбоподателя извънреден труд /дежурства/. Във
връзка с това подал заявление от 21.08.2019г. относно издаване на документ - обр. УП-3, което да съдържа точна информация за
отработеното време извънреден труд, включващ периода от 01.12.1998г. до
30.04.2019г., който извънреден труд представлява осигурителен стаж по силата на
чл.38, ал.16 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. На 29.08.2019г.
жалбоподателят получил исканото удостоверение, но според него неправилно е
отразен броят на извънредните часове труд, които били едва 72 часа и то само за
кратък период от прослуженото време, в интервала от 01.03.2006г. до
31.07.2006г.
Оспорват се
констатациите на издателя на документа, като се позовава на действащата
нормативна уредба допускаща при отчитане на извънреден труд, зачетеният
осигурителен стаж да бъде повече от календарното време.
Иска се от съда
отмяна на оспореното удостоверение, като неправилно и незаконосъобразно и
връщане преписката по издаване на документа на административния орган за ново
произнасяне.
Приложени са
удостоверение, изх.№ 5333 от 22.08.2019г., заявление за издаването на документа
от 21.08.2019г., извадка от книжка за пенсионни документи и заповед за
прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя с военно
формирование 18360-Бургас от състава на Военноморските сили на Република
България.
С Разпореждане от
10.09.2019г. на съдията-докладчик, жалбата е оставена без движение, като на подателят
е указано да внесе дължимата държавна такса за образуване на дело и представяне
на съответен платежен документ по делото, както и писмено да уточни дали е
сезирал компетентните органи на осигурителния институт, с оглед отпускане на
пенсия, съответно има ли произнасяне на този орган, като изрично уточни дали
обжалва само приложеното удостоверение, издадено от осигурителя или и друг акт,
съответно какъв и от кого е издаден.
В изпълнение на
дадените указания, на 07.10.2019г. по делото е постъпила молба от
жалбоподателя, с която прилага документ за внесена държавна такса, в дължимия
размер, по сметка на съда.
Уточнява се, че
поради все още недостигнатата от подателя пенсионна възраст не е подал
заявление за отпускане на пенсия пред компетентния орган от състава на НОИ,
съответно липсва произнасяне на такъв орган.
Изрично потвърждава,
с подадената жалба е оспорено само Удостоверение, изх.№ 5333 от 22.08.2019г.,
издадено от Военно формирование 32890, с ЕИК 1290101960020.
Съдът,
след като прецени приложените по делото писмени доказателства, обсъди доводите
на жалбоподателя и въз основа разпоредбите на закона, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
От приложените към жалбата писмени
доказателства се установява, че жалбоподателят подал Заявление от 21.08.2019г.
до осигурителя, с оглед издаване на удостоверение, обр.УП-3,
с отразен трудов и осигурителен стаж за периода на служебното правоотношение с
военни формирования от състава на военноморските сили на Република България.
На 22.08.2019г. е издадено процесното Удостоверение, изх.№ 5333, на името на
жалбоподателя Ж.М., издадено от Военно формирование 32890, с ЕИК 1290101960020,
а в него са отразени отработените часове извънреден труд след 31.12.2004г., за
периода от 01.03.2006г. до 31.07.2006г., а именно 72 часа.
При
обсъждане допустимостта на подадената жалба, съдът намира следното:
Жалбата е подадена от лице, което принципно
има правен интерес от оспорване, доколкото М. е адресат на издадения документ и
се твърди, че удостоверението не съдържа пълна информация за положения от военнослужещия
извънреден труд, поради което съдържанието се явява неблагоприятно за него, но
документът няма характер на индивидуален административен акт, за да бъде годен
за оспорване по този ред, пред съда. Това е така, поради следното:
Вярно е, че в случаят издаденият документ се
основава на подадено заявление на Ж.М., но предмета на това заявление е
снабдяването на правоимащото лице с документ,
отразяващ данни от осигурителя, за нуждите на евентуално започнато производство
по отпускане на пенсия. Както и самият жалбоподател изтъква в уточнението на
жалбата, към настоящият момент не е налице каквото и да е произнасяне на
компетентния орган на НОИ, във връзка с отпускане на пенсия на някое от
основанията за това, защото тези органи въобще не са сезирани от жалбоподателя.
Налице е единствено издадено удостоверение от осигурителя, съгласно изискуемия
образец на документа. Следователно, органът е издал поискания от него документ,
но жалбоподателят изразява несъгласие с констатациите обективирани
в него, поради което всъщност се оспорва неговото съдържание.
Нормативната уредба предвижда
възможност за обжалване пред съд на изрични волеизявления, или такива изразени
чрез действия или бездействия на административни органи, съставляващи
индивидуални административни актове.
Съгласно чл.21 от АПК „Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с
действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата,
осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени
услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се
засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или
организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.)
Индивидуален административен акт е и волеизявлението,
с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения,
когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване
на права или задължения.
(3)
Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от
значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения,
както и отказът да се издаде такъв документ.
(4)
Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да
извърши или да се въздържи от определено действие.
В
настоящият случай, жалбата не е насочена срещу годен за оспорване индивидуален
административен акт, а срещу издаването на официален удостоверителен документ,
какъвто е процесното удостоверение, обр.УП-3, като по същество се оспорва неговото съдържание.
Издаденият документ би могъл да послужи
да постановяване на административен акт, с който се създават права или
непосредствено се засягат права и законни интереси на съответния субект,
адресат на документа, но сам по себе си този документ няма характеристиките на
административен акт. В тази връзка, бе указано на жалбоподателя да заяви дали е
подал съответно заявление до органите на НОИ и има ли произнасяне, при което да
е взето предвид приложеното към жалбата удостоверение, но както вече бе
отбелязано такава процедура не е инициирана, респективно към настоящият момент дори
не е започнато административно производство, в хода на което следва да се
издаде административен акт и който вече би могъл да бъде годен обект на
оспорване пред съда, досежно неговата
законосъобразност.
Едва в хода на това производство, в
случай, че органът се позове на изготвения удостоверителен документ и с това
засегне неблагоприятно правата и законните интереси на жалбоподателя, би могло
да се оспори съдържанието на документа, ако се твърди, че обективираната
в него информация е непълна, т.е. отразените часове извънреден труд не
отговарят на действителното положение, което оспорване се извършва пред
компетентните органи на НОИ, а след това и при необходимост и пред съда.
Към настоящият момент, без да е
инициирано производство по издаване на индивидуален административен акт, в
което официалният удостоверителен документ може да бъде използван за
установяване на определени факти и обстоятелства, оспорване съдържанието на
документа само по себе си е недопустимо, защото законодателството не предвижда
подобна възможност.
Обобщено, не е налице акт, който подлежи
на оспорване, поради което жалбата срещу издадения официален документ-
удостоверение е процесуално недопустима
и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото- прекратено.
По изложените съображения и на
основание чл.159, т.1 от АПК, Административен съд- Бургас, Първи състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от Ж.М.М.,***, против Удостоверение, изх.№ 5333 от 22.08.2019г.,
издадено от Военно формирование 32890, с ЕИК 1290101960020, като процесуално
НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2209
от 2019г. по описа на
Административен съд- гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба от страните /жалбоподател и издателя на удостоверението/, в 7- седем дневен срок от съобщението за
изготвянето му, пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: