Р
Е Ш Е Н И Е
№
167
Габрово,
11.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на дванадесети октомври,
две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радослава Кънева
и с участието на прокурор Пламена Дичева от
Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията
КИРОВА к.а.н.д. № 154 от 2022 година по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз
основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба
с вх. № СДА-01-1411 от 8.08.2022 г., подадена от директор на офис /дирекция/ за
обслужване – Габрово в ТД на НАП Велико Търново, против Решение № 88 от
7.07.2022 г. на Районен съд Габрово /РСГ/, постановено по н.а.х.д. № 363 от
2022 г. по описа на същия съд, с искане за неговата отмяна.
С атакуваното
съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 618129-F632647
от 13.12.2021 г., издадено от началник същия административен орган, с което на
„******“ ЕООД, с. ********, обл. Габрово, ЕИК: , е наложена имуществена санкция в размер на 500.00
/петстотин/ лв.
Нарушението,
за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:
При извършена
проверка на дружеството е изготвено и депозирано Искане за представяне на документи
и писмени обяснения от задълженото лице на 2.07.2021 г., което е връчено по
електронен път на 20.07.2021 г. на адресата на електронен адрес на дружеството,
посочен в АУАН и НП. В определения с него 7-дневен срок лицето не е представило
на проверяващите исканите документи и обяснения. Това поведение на виновно
неизпълнение продължава вкл. до издаване на процесното НП от 13.12.2021 г. С
това е нарушена нормата на чл. 13, във вр. с чл. 12, т. 1, 6 и 7 от ДОПК, поради
което и на основание чл. 273 от същия нормативен акт на дружеството е наложена
посочената по-горе имуществена санкция.
В законния
срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба
до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.
За да
постанови съдебния си акт, РСГ е счел, че не е налице нарушение на посочената в
НП правна норма. В чл. 12 от ДОПК се съдържа описание на правомощията на
органите по приходите. Общите правомощия на тези органи не могат да са предмет
на нарушение от страна на задължено лице, т.к. не съдържат правило за
поведение, адресирано до него. Нормата на чл. 13 от Кодекса съдържа множество
алинеи, съответно – множество изпълнителни деяния, чрез които може да бъде
осъществен състав на нарушение, но В НП не е посочена конкретизация в тази
връзка. Този пропуск лишава жалбоподателя от възможността да разбере какво
нарушение е извършил и да се упражни съдебен контрол, т.к. липсва яснота
относно това, кое поведение на жалбоподателя АНО счита за незаконосъобразно.
Също така в Глава трета от ДОПК са дефинирани страните и участниците в
производствата по този кодекс. Разграничението какво качество има даден субект
е в обективен признак – дали срещу него има образувано административно
производство по смисъла на Кодекса. Видно е, че дружеството – жалбоподател е
страна в производството, като именно с оглед на това в цитираните Искания за
представяне на документи и информация се сочи извършване на проверка, възложена
с резолюция от орган по приходите от 21.04.2021г. и е налице образувано
производство, като исканията са отправени до дружеството на основание чл. 37,
ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, а ал. 1 сочи как се събират доказателства. При това
положение като страна в производството за дружеството са приложими специалните
правила на чл. 37, ал. 4 от Кодекса, като в случай, че то не представи изискани
по реда на ал. 3 доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и да направи преценка само въз
основа на събраните в производството доказателства, но не и да налага санкция
на основание чл. 273 от ДОПК. В случая лицето има правото да дава или да не
дава обяснения, респективно – да представя или не писмени доказателства и
поведението му зависи от изцяло от линията му на защита, която то само избира. Санкцията
при непредставяне на определени доказателства се изразява в това, че
ревизиращият орган приема, че такива не съществуват и преценява само събраните
в хода на производството доказателства. По тези съображения РС е отменил
процесното НП.
В касационната
жалба се сочи, че нарушението е ясно описано като фактология и установено по
несъмнен начин. Исканите от дружеството документи са били налични у него.
Налице е непълно посочване на нормата на чл. 13 от ДОПК, но това нарушение не е
съществено и не води до неяснота в описанието на нарушението и конкретизиране
на неговия вид. Видно от жалбата, подадена до РС, управителят на дружеството е
разбрал ясно в извършването на какво нарушение е обвинено дружеството и за него
не са налице затруднения за организиране и провеждане на защитата му. Нарушение
е налице, като в хода на извършваната проверка се установяват факти и
обстоятелства, които са от значение за определяне на задълженията за данъци и
задължителни осигурителни плащания. С проверката не се установяват директно
такива задължения и ако не се установяват необходимите факти при нея, то не
биха могли да се реализират целите на самата проверка. С оглед така изложеното
касаторът моли за отмяна на решението на РСГ и потвърждаване на процесното НП.
Касационната
жалбата е депозирана в законния 14-дневен срок против подлежащ на касационна
проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да
бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Д., който поддържа депозираната жалба.
Ответната
страна се представлява от управителя на дружеството, привлечено към
административнонаказателна отговорност - В.В., който оспорва жалбата. Страната
депозира и отговор на касационна жалба, в който поддържа искане за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.
При
направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и
законосъобразност на процесното решение на РСГ се установи следното:
В
първоначалната си жалба, адресирана до РСГ, дружеството оспорва извършването на
твърдяното нарушение. Жалбоподателят се мотивира с изложените в последствие от
РСГ съображения. Освен това сочи, че за него не става ясно кои точно документи
не е представил, като твърди, че с първоначално отправено до него искане от
8.06.2021 г. ТД на НАП е изискало документи, като всичко, което е било изискано,
е представено в срок. С последващото процесно искане от 2.07.2021 г. ТД на НАП
е изискало информация за направени режийни разходи на отделните входове, с
които дружеството има сключен договор за обслужване. Тази информация няма
отношение към търговското дружество, което единствено извършва разплащания за
такива разходи за сметка на тези входове на жилищни сгради. Съответно при тези
разплащания дружеството не получава нищо и искането за представяне на документи
в тази връзка не е относимо към данъчните му задължения. Проверката няма
отношение към тези документи. На следващо място жалбоподателят възразява и за
това, че той не е посочвал имейл адрес за кореспонденция с НАП, поради което
оспорва валидността на връчените искания, т.к. не е посочвал никъде, че желае
да получава уведомления и съобщения по електронна поща. В ТР също не е вписан негов
електронен адрес.
При направен
от настоящия съдебен състав преглед на съдържанието на
административнонаказателната преписка се установи, че от нея не може да се
разбере дали и каква проверка са извършвали органите на НАП по отношение на
дружеството, за какъв период и с какъв обект е тя. Не са приложени каквито и да
било заповеди или други документи, от които да е видно, че такава проверка е
възложена, от кого и на какво основание, какви са нейните цели и предмет.
Съответно и не може да се установи в какво качество на дружеството от него са
изискани документи и обяснения.
Санкцията е
във връзка с второто искане – от 2.07.2021 г., с което от дружеството са искани
касови книги за направени режийни разходи на входовете, с които то има сключени
договори за обслужване за 2020 г. и до 30.06.2021 г. За да се установи дали с
такава една информация може се разкрият задължения на дружеството към фиска, то
следва да се разясни именно същността на проверката.
Освен това съдът
взе предвид, че преписката съдържа две искания, адресирани до дружеството – от
8.06.2021 г. и от 2.07.2021 г., но няма никакви доказателства дали, кога и по
какъв начин те са достигнали до адресата, а този факт е от изключително
значение, за да може да се установи дали действително е налице неизпълнение от
негова страна и ако е налице такова, то за какъв период е тази забава. Въпреки
направеното в тази насока изрично възражение от страна на жалбоподателя,
доказателства в тази насока не са представени. А в тежест на АНО е да ги
представи. Изготвянето на искания не предполага нито изпращането им, нито
получаването им. Освен това не става
ясно по какви причини исканията са изпратени до посочената в НП електронна
поща, дали, кога и по какъв начин дружеството е декларирало електронен адрес,
на който са изпратени те и как е установено получаването и отварянето на тази
поща. Това навежда на извода за неустановеност на факта на получаване
процесното искане от санкционираното дружество, а този факт следва да се
установи по несъмнен начин от АНО, а не да се предполага.
Дружеството е
предупредено за последиците по чл. 56, ал. 2 от ДОПК, но не и за налагането на
санкция при непредставяне на документи и информация. Последицата от такова
поведение е регламентирана в ал. 2 – „В случай че
изисканите по реда на ал. 1 писмени обяснения не бъдат представени в
определения срок, органът по приходите може да приеме за доказани, съответно
недоказани, фактите и обстоятелствата, за които не са дадени писмени обяснения.“. Действително нормата на чл. 13 от ДОПК има четири
алинеи, съдържащи множество хипотетични изпълнителни деяния
и АНО не е конкретизирал коя от тях счита за нарушена. Не
е конкретизирана и цитираната разпоредба на чл. 12 от ДОПК, като не е посочена
алинеята към която са посочените точки 1, 6 и 7 на Кодекса, а в случая са
налице три такива алинеи, съдържащи такива точки. Изводът е, че действително
нарушението не е правно квалифицирано, което създава неяснота за дееца и
съставлява нарушение на изискванията за мотивираност и форма на АУАН и НП,
достатъчни за отмяна на постановлението.
Според
сочената като санкционна разпоредба на чл. 273 от ДОПК който
не окаже съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или
възпрепятства упражняването на правомощията им, се наказва с глоба от 500 до
1000 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - с
имуществена санкция в същия размер. АСГ не споделя виждането на
районния съд, че дружеството не може да носи административнонаказателна
отговорност по този текст, т.к. отговорно лице по него може да е всяко
физическо или юридическо лице, което реализира такова поведение, а
административнонаказателна отговорност може да се носи и съвместно с други
последици от едно такова нарушение, вкл. и с тази по чл. 56, ал. 2 от ДОПК, но
в случая и с оглед липсата на установено по безспорен начин нарушение тя не
може да се приложи чрез налагане на наказание.
В заключение настоящата съдебна инстанция намира, че като
е отменил изцяло процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един
законосъобразен съдебен акт, като макар че АСГ не споделя изцяло всички
изложени в него мотиви, намира, че като краен резултат същият е правилен и
следва да бъде оставен в сила.
Поради така
изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Съдебно решение № 88
от 7.07.2022 г., постановено по а.н.х.д. № 363 от 2022 г. по описа на Районен
съд Габрово, с което е отменено
Наказателно постановление № 618129-F632647 от 13.12.2021 г., издадено от директор офис /дирекция/
за обслужване - Габрово, в ТД на НАП – Велико Търново, с което на „******“
ЕООД, с. ********, обл. Габрово, ЕИК: , на основание чл. 273 от ДОПК е наложена
имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лв. за нарушение на чл. 13,
във вр. с чл. 12, т. т. 1, 6 и 7 от ДОПК.
Решението е
окончателно.
Препис от
решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.