МОТИВИ към Присъда № 3
по НОХ дело № 468/2017г.
Подсъдимият И.С.К.
***, е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 343В, ал. 2
във вр. ал. 1 от НК, а именно за това, че на
14.09.2017г., около 21:45 часа, в с. Старо село, обл. Ловешка,
по ул. „Централна”,
с посока на движение от дом
с № 48 към дом с № 56, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Мицубиши”, модел „Спейс стар” с peг.
№ OB 5050 ВН, собственост на
В.И.М.от с. Борима, обл. Ловешка, без
съответното свидетелство за управление, в едногодишния срок от наказването му по административен
ред за управление
на моторно превозно средство, без съответното свидетелство за управление, с Наказателно постановление № 16-0359-000249/11.05.2016г. на Началника на
РУ на МВР гр. Троян, влязло в законна сила на
23.12.2016г. и Наказателно постановление
№ 16-0359-000489/10.08.2016г. на Началника
на РУ на МВР гр. Троян, влязло
в законна сила на 17.02.2017 година. По повод
престъплението е проведено досъдебно производство, по което са разпитани
свидетели, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други
характеристични данни за подсъдимия.
С Разпореждане
№ 2660 от 07.12.2017г. съдията-докладчик по делото
е внесъл делото за разглеждане в открито
разпоредително заседание.
В проведеното разпоредително заседание
на 23.01.2018г. подсъдимият И.С.К. се явява лично
и с адвокат Е.Ц. ***.
Районна прокуратура гр. Троян, в проведеното
разпоредително заседание, се представлява от прокурор Н. Семов.
Прокурора,
подсъдимият и неговият защитник, изразяват становище по въпросите, посочени в
чл. 248, ал. 1 от НПК, както и досежно липсата на очевидна фактическа грешка в
обвинителния акт. С определение от 23.01.2018г. съдът се е произнесъл по
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и е насрочил делото за разглеждане по общия
ред, с призоваване на лицата, посочени в приложението към обвинителния акт.
Представителят на Районна прокуратура
гр. Троян – прокурор Н. Семов в съдебно заседание
поддържа обвинението срещу подсъдимия К. така, както е повдигнато с
обвинителния акт. Счита, че с оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства, следва да бъде признат подсъдимия за виновен да е извършил
престъплението, за което е предаден на съд и да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 18 месеца, което да бъде изтърпяно реално, както
и глоба в размер 1000 лева. Аргументи за горното прокурор Семов е изложил
подробно в своята пледоария. Ангажирани са доказателства.
Подсъдимият И.С.К. заявява, че не се признава за виновен и моли да бъде
оправдан. Защитникът на подсъдимия – адвокат Е.Ц. счита, че извършеното от
подсъдимия деяние е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като
неговата обществена опасност е явно незначителна. Предвид това моли съдът да
прекрати наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК
като излага подробни аргументи за това в своята пледоария. Ангажирани са
доказателства.
От обясненията
на подсъдимия И.С.К., от показанията на разпитаните по делото свидетели И.М.К.,
М.С.Ц., Н.К.К., В.Д.Г. и М.Й.К., от заключението на вещото лице инж. В.В.П. по
допуснатата съдебно-техническа експертиза и от приложените по делото писмени
доказателства, съдът приема за установена и доказана следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият И.С.К.
***. На същият е издадено свидетелство за управление на МПС на 09.09.2014г. с №
*********, категории „В“, „М“ и „АМ“, със срок на валидност до 09.09.2024
година. По отношение на К. многократно са издавани наказателни постановления за
извършени от него нарушения по ЗДвП, видно от приложената по досъдебното
производство по делото справка за водач/нарушител.
На 14.09.2017г., около 21.00 часа, в ОДЧ на РУ гр.
Троян, постъпил сигнал, подаден от подсъдимия И.С.К.,***, на мотоциклет марка
„Симсон“, негова собственост. В с. Старо село, Ловешка област, били изпратени
свидетелите М.С.Ц., И.М.К. и В.Д.Г., всички служители на РУ гр. Троян. Около
21.40 часа същите отишли до дома на подсъдимия К.,***, но там не открили К..
Свидетелите били със служебен автомобил, със съответните обозначителни знаци,
който бил паркиран пред дома на подсъдимия. И тримата свидетели били извън
патрулния автомобил и се намирали зад него, когато около 21.45 часа, откъм
Кметството на с. Старо село се задал лек автомобил с включени светлини. Този
автомобил спрял в близост до служителите на полицията, на около 10 метра, като
от шофьорската предна лява врата на автомобила слязъл подсъдимият И.С.К., а от
предната дясна врата слязла свидетелката М.К.. К. и свидетелката К. отишли до
свидетелите Ц., К. и Г., като подсъдимият К. потвърдил, че е подал сигнал в
полицията за откраднат негов мотоциклет, както и че със свидетелката К. са
ходили да го търсят из селото, но не са го открили. Свидетелят К. извършил проверка
на подсъдимия, при която поискал личните му документи и документите на лекия
автомобил, който К. управлявал. При тази проверка било установено, че лекият
автомобил е марка „Мицубиши”, модел „Спейс стар” с peг.
№ OB 5050 ВН и
е собственост на В.И.М.от с. Борима, Ловешка област. Подсъдимият не представил
свидетелство за управление на МПС, което наложило извършването на справка по
телефон с ОДЧ на РУ гр. Троян, при която било установено, че свидетелството за
управление на К. е отнето. На място бил извикан свидетелят Н.К. – дежурен по
КАТ, който след пристигането си извършил проверка на подсъдимия за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, което отчело 0.00 промила
в издишания от К. въздух. Свидетелят Н.К.К. съставил срещу И.С.К. АУАН
№ 812 от 14.09.2017г. /л. 14/ за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП, а
именно, че управлява МПС след като свидетелството му за управление на МПС е
отнето. И.С.К. бил задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР със Заповед за задържане на лице рег. № 359зз-113 от 14.09.2017 година.
Установено било, че с издадена на
основание чл. 171, т. 1, б. „Д“ от ЗДвП Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 16-0359-000046 от 22.03.2016г., издадена от Началника
на РУ гр. Троян, влязла в законна сила на 06.04.2016г. /л. 53/, свидетелството
за управление на МПС на подсъдимия И.С.К. е временно отнето до заплащане
на дължимите от него глоби. Установено е също, че с Наказателно постановление №
16-0359-000249/11.05.2016г., издадено от Началника на РУ гр. Троян, влязло в
законна сила на 23.12.2016г. и с Наказателно постановление №
16-0359-000489/10.08.2016г. на Началника на РУ гр. Троян, влязло в законна сила
на 17.02.2017г., на И.С.К. са наложени административни наказания глоба за
извършени от него нарушения по чл. 150 от ЗДвП.
В хода на съдебното
следствие, съдът допусна съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. В.В.П..
От изготвеното заключение от вещото лице се установява, че процесната улична
отсечка от дома на подсъдимия К. с административен адрес № 56 до сградата на
Кметството с административен адрес № 60 е с дължина около 75 метра, като тази
отсечка е с начало дом с административен адрес № 48 и сградата на Кметството с
административен адрес № 60. Вещото лице е отразило също, че към дата
14.09.2017г. не е имало монтирано улично осветление в участъка от Кметството до
дома на подсъдимия К., с изключение на уличното осветление върху стълб 4,
находящ се пред дома на К.. На този стълб има осветително тяло, представляващо
улична лампа с 3 броя осветителни пръчки, от които едната е счупена. Отразено
е, че по данни на кметицата на с. Старо село тези две пръчки на осветителното
тяло не светят към момента, когато вещото лице е извършило оглед на място, но
не е бил даден категоричен отговор дали на дата 14.09.2017г. същите са светели.
Към заключението има приложени извадка от Кадастралната карта на с. Старо село
и два броя снимки – Приложения № 2 и № 3.
От така установената и изложена по-горе фактическа
обстановка настоящата инстанция приема за установено по несъмнен начин, че
подсъдимият И.С.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343В,
ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, по който
текст от закона е признат за виновен и наказан. От обективна страна подсъдимият
И.С.К. на 14.09.2017г., около
21:45 часа, в с. Старо село, обл.
Ловешка, по ул. „Централна”, с посока на движение
от дом с № 48 към дом с № 56, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Мицубиши”, модел „Спейс стар” с peг.
№ OB 5050 ВН, собственост на
В.И.М.от с. Борима, обл. Ловешка, без
съответното свидетелство за управление, в едногодишния срок от наказването му по административен
ред за управление
на моторно превозно средство, без съответното свидетелство за управление, с Наказателно постановление № 16-0359-000249/11.05.2016г. на Началника на
РУ на МВР гр. Троян, влязло в законна сила на
23.12.2016г. и Наказателно постановление
№ 16-0359-000489/10.08.2016г. на Началника
на РУ на МВР гр. Троян, влязло
в законна сила на 17.02.2017 година. Съдът
намира, че са доказани всички
елементи от фактическия състав на престъплението. На първо място безспорно
доказано е обстоятелството, че на посочените дата, време и място, именно подсъдимият е
управлявал МПС - лек автомобил марка „Мицубиши”, модел „Спейс стар”
с peг. № OB 5050 ВН.
В съдебно заседание, проведено на 23.02.2018г., свидетелите И.М.К., М.С.Ц.
и В.Д.Г. заявиха, че когато са били пред дома на подсъдимия, са видяли, че от
посока Кметството на селото към тях приближава лек автомобил, който е бил
управляван от И.С.К.. Тези трима свидетели бяха категорични, че именно К. е
водач на лекия автомобил, като са го видяли да слиза от предна лява врата след
спирането на автомобила, който е с лява дирекция, а от предната дясна врата е
слязла свидетелката М.К.. Свидетелят И.К. заяви пред съда: „И.К. управляваше
автомобила........... След разговора с И.К. разбрахме, че той е извършил обход,
поради което той е седнал да управлява автомобила, тъй като е познавал улиците
много добре, а неговата приятелка не ги познава..... К. като слезе от
автомобила, слезе от шофьорското място, от лява врата, тъй като въпросния
автомобил е с лява дирекция“. Свидетелят М.Ц. заяви следното: „Без съмнение
видяхме кой управлява автомобила. В това съм убеден, че водач беше К.. Ние
чакахме пред къщата на подсъдимия и той спря на няколко метра от къщата си,
може би на 10 метра, но не мога да посоча точно. Имахме видимост от мястото,
където бяхме до мястото, където беше спрял автомобилът, от който слезе К.“. От своя страна свидетелят В.Г. заяви: „От
лявата страна на автомобила, който е с лява дирекция, слезе И.К., който беше
водач. След секунди слезе и М.К., която беше пътничка..... Разговор с
подсъдимия проведохме и той каза, че е ходил да търси „Симсон“-ката и затова
той е управлявал........ Оспорване, че не е бил водач, не е имало от страна на И.К.“.
Тези трима свидетели – очевидци заявиха пред съда, че са видяли, че лекият
автомобил е дошъл от главния път – ул. „Централна“ на с. Старо село, покрай
Кметството, като не е спирал движението си докато е дошъл на около 10 метра от
тях и е спрял. В този смисъл съдът намира за недостоверно заявеното от свидетелката
К., че тя е управлявала автомобила и К. е седнал да управлява същия едва след
като са отбили движението след сградата на Кметството към дома на подсъдимия.
Свидетелката К. заяви, че мотивът й за това е бил, че на пресечката, на която
се намира дома на подсъдимия, има само едно асфалтирано платно и е много тясно.
Тези показания се опровергават на първо място от заявеното от свидетелите К., Ц.
и Г., че лекият автомобил не е спирал движението си от момента, в който се е
движил по главната улица до спирането му в близост до дома на подсъдимия. На
следващо място свидетелите К., Ц. и Г. заявиха, че пред тях подсъдимият К. е
заявил, че с К. са ходили из селото да търсят откраднатия мотоциклет, като
именно той е управлявал лекия автомобил, с който са се придвижвали, тъй като е
познавал улиците на селото. На следващо място установи се, че нито пред
посочените трима свидетели К., Ц. и Г., нито пред свидетеля Н.К., К. е
оспорвал, че не е бил водач на лекия автомобил. Напротив извършена му е била
проверка на личните документи и тези на автомобила, проверка за употреба на
алкохол с техническо средство, на които той не се е противопоставил. Освен това
от заключението на вещото лице инж. В.В.П. по допуснатата съдебно-техническа
експертиза и приложените към него фотоснимки и извадка от кадастралната карта
на с. Старо село, Ловешка област, не се установява пресечката, на която се
намира дома на подсъдимия, да е тясна и трудна за движение, както твърди
свидетелката К.. На снимка – Приложение № 3 към заключението ясно се вижда, че
пресечката от главната улица „Централна“ до дома на подсъдимия с № 56 е с
асфалтова настилка и е с ширина, позволяваща спокойното и безпрепятствено
движение на лек автомобил.
В
пледоарията си адвокат Ц. излага аргументи, че от мястото, на което са били
ситуирани свидетелите К., Ц. и Г. няма пряка видимост към сградата на
Кметството на с. Старо село, намираща се на административен адрес: ул.
„Централна“ № 60, както и че не е имало улично осветление, което също е пречело
на видимостта. Адвокат Ц. се позовава на заявеното от вещото лице инж. П. в
съдебно заседание, че по средата на уличната отсечка има чупка и ако се застане
пред входа на къщата на подсъдимия, няма да се види началото на отсечката. Съдът
счита, че така заявеното от вещото лице не опровергава показанията на
свидетелите К., Ц. и Г., а именно, че са възприели движението на лекия
автомобил още от главната улица при сградата на Кметството до спирането му на
около 10 метра от мястото, на което те са се намирали. Никой от посочените
свидетели не е заявявал в показанията си, че те са се намирали непосредствено пред
входната врата на къщата на подсъдимия. Същите заявиха, че са спрели патрулния
автомобил пред дома на подсъдимия и след като не са намерили К. в дома му, са отишли
зад патрулният автомобил, когато са възприели лекият автомобил „Мицубиши”
още от главната улица, завивайки по пресечката, на която са били те. Освен това
свидетелите К., Ц. и Г. заявиха, че на мястото е имало улично
осветление, като е имало лампа както пред дома на подсъдимия, така и пред
сградата на Кметството. Свидетелят М.Ц. заяви: „Има визуална връзка с главния
път от къщата на подсъдимия“. Свидетелят В.Г. от своя страна заяви: „ Когато
чакахме пред дома на К. визуално виждахме главната улица, защото бяхме зад
патрулния автомобил и се вижда до ъгъла на кметството. Там има лампа и видяхме,
че автомобилът директно дойде при нас от главната улица“. Съдът няма мотив да
не кредитира с доверие показанията на свидетелите И.М.К., М.С.Ц., В.Д.Г. и Н.К.К.,
тъй като същите са непротиворечиви помежду си, описват идентична фактическа
обстановка и кореспондират с поведението на самия подсъдим И.К. по време на
извършената проверка на документи, за употреба на алкохол и съставяне на АУАН.
През цялото това време К. не е оспорвал качеството си на водач на лекия
автомобил и не се е противопоставил на извършените проверки, като е подписал и
съставения срещу него АУАН. Подсъдимият К. даде кратки обяснения в съдебна зала,
в които заяви, че свидетелката К. го е помолила да премести автомобила на около
50-60 метра по неасфалтиран участък в улица, която няма осветление, има
неравности и К. се притеснявала. Съдът намира така заявеното от подсъдимия за
негова защитна версия, целяща оневиняването му. Както съдът по-горе посочи, от
снимката – Приложение № 3 към заключението по съдебно-техническата експертиза,
се вижда, че въпросната улична отсечка, на която се намира домът на подсъдимия,
е с асфалтова настилка, няма съществени неравности, така както заявява
подсъдимият. Съдът следва да отбележи обаче, че тази улична отсечка също
представлява път, отворен за обществено ползване, като административния адрес
на дома на подсъдимия К. ***, на която се намира и Кметството на с. Старо село
под № 60. От всичко изложено по-горе съдът счита, че се доказа по несъмнен и
категоричен начин, че именно подсъдимият И.С.К. е управлявал на 14.09.2017г., около
21:45 часа, в с. Старо село, обл.
Ловешка, по ул. „Централна”, с посока на движение
от дом с № 48 към дом с № 56, моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мицубиши”, модел „Спейс стар” с peг.
№ OB 5050 ВН, собственост на
В.И.М.от с. Борима, обл. Ловешка. Безспорно доказано е и
обстоятелството, че К. е бил без съответното свидетелство за управление, като
деянието е извършено в едногодишния срок от наказването му по административен
ред за управление
на моторно превозно средство, без съответното свидетелство за управление, с Наказателно постановление № 16-0359-000249/11.05.2016г. на Началника на
РУ на МВР гр. Троян, влязло в законна сила на
23.12.2016г. и Наказателно постановление
№ 16-0359-000489/10.08.2016г. на Началника
на РУ на МВР гр. Троян, влязло
в законна сила на 17.02.2017 година. Съдът споделя аргументите на прокурор Семов, че в приложното поле на
чл. 343В, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК се включват и случаите, когато на водача е
било издадено свидетелство за управление на МПС, но същото е било отнето на
правно основание по надлежния ред в хипотезата на чл. 171, т. 1 или т. 4 от ЗДвП. В конкретният случай на подсъдимият И.С.К. е било издадено свидетелство за
управление на МПС на 09.09.2014г. с № *********, със срок на валидност до
09.09.2024г., но с
издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
16-0359-000046 от 22.03.2016г. от Началника на РУ гр. Троян, влязла в законна
сила на 06.04.2016г., свидетелството за управление на МПС на подсъдимия И.С.К. е
временно отнето на основание чл.
171, т. 1, б. „Д“ от ЗДвП до заплащане на дължимите от него глоби.
Предвид изложеното
съдът счита, че обвинението за извършено престъпление по чл. 343В, ал. 2 във
вр. ал. 1 от НК от подсъдимия е доказано от обективна страна. Освен от обективна страна, съдът счита че
обвинението е доказано и от субективна страна, тъй като
подсъдимият И.С.К. е действал
виновно, при пряк умисъл, като
форма на вина. Същият е съзнавал общественоопасният характер на деянието, общественоопасните му последици и въпреки това е искал настъпването
им. К. е знаел, че свидетелството му за управление на
МПС е отнето и че е санкциониран по административен ред за управление на МПС
без съответно свидетелство с Наказателно постановление №
16-0359-000249/11.05.2016г., влязло в законна сила на
23.12.2016г. и Наказателно постановление
№ 16-0359-000489/10.08.2016г., влязло в законна сила на 17.02.2017 година.
Въпреки това подсъдимият е управлявал МПС - лек
автомобил марка „Мицубиши”, модел „Спейс стар” с peг.
№ OB 5050 ВН в едногодишният срок от наказването му по
административен ред.
Относно аргументите
на адвокат Е.Ц., който счита, че са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК:
Адвокат Ц. излага, че деянието макар и формално да осъществява признаците на
престъпление, то неговата обществена опасност е явно незначителна, тъй като по
време на извършване на деянието и на проверката не е имало движение на други
МПС и пешеходци, които да бъдат застрашени и поставени в опасност като
участници в движението. Съдът намира така изложените от адвокат Ц. аргументи за
неоснователни и не счита, че извършеното от подсъдимия И.С.К. деяние е
малозначително. Нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при
които извършеното деяние, макар и формално да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, не е престъпно. Основанието за това е, че
деянието или въобще не е общественоопасно, поради своята малозначителност или
неговата обществена опасност е явно незначителна. За да се извърши тази
преценка следва да се обсъди сериозността на стореното, обществените отношения
и интереси, които се засягат, личността на дееца и въпросите свързани с
превенцията. На първо място подсъдимият И.С.К. е осъждан за извършени от него
престъпления от общ характер и е санкциониран многократно по административен
ред за извършени от него нарушения по ЗДвП, видно от приложените по досъдебното
производство по делото справка за съдимост и справка за нарушител/водач. От
това се налага извода, че същият не е деец с ниска степен на обществена
опасност, тъй като нарушаването на правилата за движение по пътищата при него е
системно. В конкретният случай обектът на престъпно посегателство са
обществените отношения, свързани с безопасността на движение, осъществявано по
пътищата на страната с моторни превозни средства. В случая засягането става
като се нарушава забраната за управление на МПС след като деецът вече е
извършил административно нарушение, за което е наказан. Предвид това в
съдебната практика се приема, че управлението на МПС без свидетелство за
управление, в едногодишен срок от наказването по административен ред, е деяние
с висока степен на обществена опасност. Такъв е бил и мотивът на законодателя
да включи престъплението по чл. 343В, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК в глава
единадесета на НК – Общоопасни престъпления. Обстоятелството, че по време на
извършване на деянието и след това не е имало движение на пешеходци и пътни
превозни средства по улиците на с. Старо село, не прави деянието такова с
незначителна обществена опасност. Предвид изложеното съдът е счел, че не са
налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК.
Съдът е постановил присъда, с която е признал
подсъдимия И.С.К. за виновен да е извършил престъплението по чл.
343В, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
съобрази степента на вината, обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимия и подбудите за извършването му. И.С.К. е
осъждан няколко пъти за извършени от него престъпления от общ характер.
Многократно е санкциониран по административен ред за извършени от него
нарушения по ЗДвП, видно от приложената по досъдебното производство справка за
нарушител/водач / л. 9-13/. Подсъдимият не признава вината си, но това е негово
право, гарантирано му от закона. К. не изразява критично отношение към деянието
си, не е оказал съдействие за
установяване на обективната истина по делото, нито на съда, нито на органите на
досъдебното производство. Предвид изложеното съдът е определил на подсъдимия И.С.К. наказание
лишаване от свобода за срок от 14 месеца и глоба в размер 500 лева, което е под
средния размер, предвиден в закона за конкретното престъпление. Предвид
съдебното минало на подсъдимия, съдът е постановил наложеното наказание
лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално, при първоначален общ режим,
съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Размерът на наказанието
глоба е съобразен с имотното състояние на подсъдимия. Съдът счита, че с тези
наказания биха се постигнали задачите и целите, визирани в чл. 36 от НК, а
именно да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на
обществото.
На
основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е постановил да се приспадне от наложеното
наказание лишаване от свобода, времето, през което подсъдимият е бил задържан
под стража за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице № 359зз-113/14.09.2017г.,
като 1 ден задържане под стража се зачита за 1 ден лишаване от свобода.
С
постановената присъда съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил
подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд гр. Троян сумата 181.00 лева –
разноски по делото.
Водим от
горното и на основание чл. 303 във вр. чл. 301 от НПК съдът постанови присъда,
обявена на страните в проведеното открито съдебно заседание на 26.04.2018
година.
Районен
съдия: