Р Е Ш Е Н И Е № 523
гр. Монтана, 23 декември 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 15 12 2022 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ
РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 134 по описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. чл. 156 и сл. от ДОПК,
вр. с чл. 4, ал. 1-5, вр. чл. 9б от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на Т.П.Т.,*** против Акт за установяване
на публично общинско вземане /АУПОВ/ № 0524 - 25/08.05.2020 г., издаден от П*** Р*** , старши експерт
КРДПС при Община Лом, респ.
против Решение № 2/09.03.2022 г. на Директор
Дирекция „Местни приходи и общински имоти” при Община Лом.
С жалбата се твърди, че е настъпила абсолютната
давност от 10 години като акт не трябва да се издава за толкова късен период от
време, съгласно чл. 168 и сл.от ДОПК. Самият акт, издаден от компетентното лице
трябва да е правилен, точен и да отговаря на всички реквизити, посочени в закона,
в противен случай се нарушават правата на гражданите в качеството им на
данъкоплатци. На второ място се твърди, че терминът „пътен данък" не
съществува - същият е отпаднал с въвеждането на винетките, заместващи именно
този пътен данък. В ЗМДТ изцяло се отменя именно този пътен данък, съдържащ се
в раздел V - ти, чл. 61 от същия от дата 01.01.2005 г. На следващо място
неправилно за МПС Фолксваген 23 с рег. №
М*** , е посочена товаровместимост от 61 тона. Данъкът поради това е твърде
завишен. Въпросният автомобил отдавна е отчужден и собственикът му не разполага
с големия талон, но Община Лом при проверка в Сектор „Пътна полиция" при
ОДМВР - Монтана може да изиска актуална справка за данните на горепосочения
автомобил. Представя Удостоверение № 996000 - 717/21.03.2022 г. за това МПС с
рег. № М*** , както и Удостоверение № 996000 - 715/21.03.2022 г. от Сектор
„Пътна полиция Монтана за другото МПС - Р*** „Е*** ” рег. № М*** . Твърди, че въпросните МПС реално не съществуват, за тях не
се заплаща задължителната застраховка „Гражданска отговорност", както и че
не са засечени да се движат по пътната инфраструктура на България. Посоченото
задължение от 22844,44 лева, ведно с лихвата за просрочие, изобщо не отговаря
на реално дължимата такава, като по този начин Община Лом неправомерно желае да
се обогати със суми, които не й се следват. Подведен е и съдебният изпълнител
при Районен съд - Лом, който е образувал изпълнително дело върху тази сума с
длъжник Т.Т.. Относно връчването на издадения акт на данъчно задълженото лице
твърди, че същия не е могъл да реагира, тъй като здравословното му състояние не
е позволявало да се движи и съответно да реагира адекватно, за което представя
Експертно решение за инвалидност. Ето защо подава настоящата против Акт за
установяване на публично общинско вземане № 0524 - 25/08.05.2020 г., издаден от
П*** Р*** , старши експерт КРДПС при Община Лом, респ. против Решение №
2/09.03.2022 г.на Директора на Дирекция „МПОИ" при Община Лом. В с.з.
жалбата се поддържа от адв. З.А. като моли да се отмени изцяло оспореният акт,
както и да им се присъдят разноските по делото – адвокатски хонорар в размер на
450 лева /л. 36/ и 200 лева депозит за вещо лице. В писмени бележки адв. З.А.
поддържа аналогични на жалбата съображения.
Ответната
страна, чрез адв. Л.А. в с.з. и писмено становище /л. 278/ оспорва
жалбата. Счита, че съставът на съда разглежда
делото по неприложим към настоящия казус процесуален ред, а именно по реда на
чл. 156 и сл. от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ /общия ред за
обжалване на ревизионни актове по съдебен ред/, а не по реда на чл. 147 от ДОПК
/при просрочена жалба срещу ревизионни акт в закрито съдебно заседание/, което
счита за съществено процесуално нарушение. На 08.05.2020 г. на данъчно
задълженото лице Т.П.Т. с ЕГН * е съставен Акт за установяване на публично
общинско вземане № 0524-25/08.05.2020 г., с който са установени задължения за данък
ПС и лихви за просрочие в общ размер на 22844.44 лв. Срещу АУПОВ е постъпила
жалба с вх. № 94-00-1678(4)/14.01.2022г. Жалбата е подадена от активно
легитимирано да обжалва АУПОВ лице, а именно: Т.П.Т., в качеството му на
собственик и данъчно задължено лице. При извършена служебна проверка относно
допустимостта на жалбата, решаващият орган констатира, че същата е депозирана
извън законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК. Актът
е връчен на задълженото лице на 17.08.2020 г. чрез А*** Т*** -съпругата на Т.Т.,
видно от Известие за доставяне с баркод ИД PS 3600 009IH3 1, като 14-дневният срок за жалба срещу
АУПОВ, изчислен по реда на чл. 22 от ДОПК, изтича на 31.08.2021 г. понеделник, присъствен
ден за 2020 г. Жалба с вх.№ 94-00-1678(4)/14.01.2022 г. е подадена на гише „Деловодство”
при Община Лом на 14.01.2022 г., много след изтичането на законоустановения
срок за възражение по АУПОВ, поради което същата се явява недопустима за
разглеждане като просрочена, както правилно е изложил решаващия орган в лицето
на Директор Дирекция МПОИ при Община Лом в процесното Решение № 2/09.03.2022 г.
Редът за връчване на АУПОВ № 0524-25/08.05.2020 г. е спазен като същият е
връчен на посочения от лицето адрес: гр. Лом. ул. „Ломски казарми” № * , като
препоръчана пратка, чрез „Български пощи”, доставена с известие за доставяне с
бар код № ИД PS 3600 009IНЗ 1, върху
което пощенският служител е отбелязал, че пратката е получена от А*** Т*** -съпругата
на Т.Т. на дата 17.08.2020г., за което лицето е поставило саморъчния си подпис.
Решение № 2/09.03.2022 г. на Директор Дирекция МПОИ при Община Лом е издадено
от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в съответната писмена форма,
който правилно е приела, че жалбата, с която е сезирана, е процесуално недопустима
поради просрочие и не подлежи на разглеждане по същество, в който смисъл са и
мотивите на оспореното решение. С оглед изложеното счита, че неправилно съдът е
приел, че решаващият орган е разгледал по същество жалбата на Т.Т. срещу АУПОВ.
С оглед просрочието на жалба с вх. № 94-00-1678(4)/14.01.2022 г. и влизането в
сила на АУПОВ, възраженията на жалбоподателя не са разглеждани по същество при
постановяване на процесното решение от Директор Дирекция МПОИ при Община Лом.
Предвид изложеното, неправилно и ненужно по делото са назначавани ССЕ, които да
изчисляват задължението по АУПОВ и то при съобразяване с възражението за
погасителна давност на жалбоподателя, както и за кои от описаните в АУПОВ МПС
жалбоподателят е данъчно задължено лице. По отношение на МПС с per. номер М*** , марка Фолксваген, модел 23,
заключенията и на двете вещи лица се основават на предположения, но не и на
данни, придобити по надлежен ред. Горните действия на съда по съществото си
представляват недопустимо възстановяване на срока за обжалване в полза на
оспорващия Т.Т., за който беше безспорно доказано в хода на съдебното
производство, че е изтекъл към момента на депозиране на жалбата срещу АУПОВ, за
който факт не се спори между страните. Всички възражения, които жалбоподателят
прави с жалбата срещу АУПОВ са преклудирани с оглед просрочието на тази жалба. Относно
възражението, че дължимият данък не е изчислен правилно с оглед факта, че
данъчнозадълженото лице е инвалид и следва да се ползва от облекченията в
закона и да заплаща намален данък МПС, в която насока се събираха и
доказателства, а именно ТЕЛК решения, издадени на името на Т.Т. за периода
2014-2022 г. счита, че същото е неоснователно. Общинска администрация Лом не
може да прилага служебно облекчения режим за данъчно облагане за данък МПС, ако
правоимащите лица не са заявили това си право пред органите на Местни данъци и
такси по надлежен ред с представяне на необходимите документи. В конкретния
случай Т.Т. не е поискал по надлежен ред да се ползва от законовата възможност
да ползва облекчение от данък МПС, предвид което административният орган няма
как да предвиди факта, че на лицето е определен процент инвалидност, даващ му
право да се ползва от това облекчение. Също така няма как да се предполага наличието
на желание правоимащото лице да се ползва от това облекчение. Моли за съдебен
акт, с който се отхвърли жалбата на Т.П.Т. ***, чрез адв. З.А.-М.,***, с която
е оспорено Решение № 2/09.03.2022 г. на Директор Дирекция „Местни приходи и
общински имоти” при Община Лом, като неоснователна и да се остави в сила оспореното
Решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за настоящата
инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушани са експертни заключения на две
вещи лица – основни на вещото лице И.Д.П. и Б.Ц. и допълнително заключение на
вещото лице И.П. по допуснати съдебно – икономически експертизи.
Административен съд Монтана след
като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Определение от 06.04.2022 г. /л. 32/ съдът е разпределил доказателствената тежест между
страните, дадени са и допълнителни указания при условията на чл. 171, ал. 5, вр. с чл. 9, ал. 3 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Указания са дадени и с Определение от 11
05 2022 г. /л. 63/. С Протоколно Определение
от 26 05 2022 г. /л. 70/ също са дадени указания.
Предмет на делото е Акт за установяване на публично
общинско вземане /АУПОВ/ № 0524-25/08 05 2020 г. издаден от П*** Р*** , на длъжност старши експерт
КРДПС на основание чл. 107 от ДОПК, във връзка с
чл. 54 от ЗМДТ, потвърден при условията на чл. 155, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, във връзка с чл. 152, ал. 2 от ДОПК с Решение № 2/09 03 2022 г. на Директор Дирекция „Местни приходи и общински
имоти” при Община Лом, в качеството му
на решаващ орган, последният надлежна страна в
производството, съгласно чл.
159, ал. 2 от ДОПК.
С АУПОВ № 0524-25/08 05 2020 г. издаден от П*** Р*** ,
на длъжност старши експерт КРДПС на жалбоподателя са
установени задължения за данък върху
притежаваните в собственост два броя МПС с рег. № М*** и рег. № М*** за периода 2006-2019
г. в размер общо на 22844.44 лева, представляващи главница и лихви за
просрочие. За да потвърди обжалваният акт решаващият орган - Директор Дирекция
„Местни приходи и общински имоти” при Община Лом приема, че задълженията за изброените
два броя МПС са установени въз основа на подадени по чл. 54 от ЗМДТ декларации.
Твърди се, че на жалбоподателя е изпратено писмо с изх № 94-00-1678/10.04 2020 г., с което господин Т. е уведомен за започнала проверка по
просрочени задължения, което писмо е получено на 28 04 2020 г от А*** Т*** - съпрупа на Т.Т.,
видно от известие за доставяне с баркод ИД PS 3600 009902 А. В същото са описани автомобилите, конто формират просрочените
задължения. С писмото на
господин Т. е указано да се яви
в 7-дневен срок в Общинска администрация Лом и да представи свидетелство за регистрация /голям талон/ за сверяване на данни и нанасяне на
корекции, което не е направено от страна на данъчно задълженото лице. В АУПОВ е указано, че жалба срещу него може да се подаде в 14 дневен
срок, като такава е постъпила и е заведена с вх. № 94-00-1678(4) на
14 01 2022 г. на Общината. Актът за публично общинско вземане № 0524-25/08 05
2020 г. е влязъл в законна
сила, тъй като жалбоподателят не е направил
възражение или искане за погасяване по давност относно дължимите суми в законоустановения 14-дневен срок на основание чл. 107 ал. З от ДОПК пред директор дирекция „МПОИ”. На основание чл. 127, ал. 1 от ДОПК в 14-дневен срок акта
подлежи на плащане, а след тази дата на принудително изпълнение. Законодателят е обвързал възникването на
данъчно задължение с регистрацията на превозното средство, съгласно чл. 52 от ЗМДТ. По смисъла чл. 53 от ЗМДТ, господин Т. се явява данъчно задължено лице, а обстоятелството, че превозните
средства не се движат или са без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност", или не се намират във владение на собственика, не освобождават последния от
заплащане на данък. При извършената служебна проверка относно допустимостта на жалбата АО констатира, че
същата е депозирана извън законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК. Актът е връчен на задълженото лице на 17.08.2020 г., като 14
дневният срок за жалба срещу него, изчислен по реда на чл. 22 от ДОПК изтича на 31 08 2021 г. – понеделник, присътвен ден за 2020
г. Жалба с вх № 94-00-1678(4)/14 01.2022 г. е подадена на
гише „Деловодство" при Община Лом на 14 01 2022 г. извън
законоустановения срок, поради което същата се явява недопустима. Във връзка с гореизложеното, направеното възражение за прилагане на правните последици на изтекла погасителна давност за периода 01 01 2006 г - 31 12 2014
г. не са уважени.
Видно от Структура на Общинска
администрация Лом /л. 39/ в община Лом е създадена Дирекция „Местни приходи и
общински имоти”, а С*** Т*** е Директор на тази дирекция, съгласно Заповед №
1/02 01 2020 г. на Кмета на Община Лом /л. 40/, с която е назначена на
длъжността Директор Дирекция „Местни приходи, общинска собственост и управление
на общински предприятия и дружества” в Община Лом.
Съгласно Заповед № 49 / 06 02 2014 г. на
Кмета на Община Лом /л. 41/, П*** Р*** К*** , мл експерт „К*** ревизионна
дейност и принудително събиране”, към отдел „Местни данъци и такси” е определена
за служител, който да установява, обезпечава и събира местните данъци и такса
„Битови отпадъци”, както и да упражняват правата и задълженията на органи по
приходите при изпълнение на чл. 4, ал. 3 на ЗМДТ. Видно от длъжностна
характеристика за длъжността Главен експерт „К*** -ревизионна дейност и
принудително събиране” длъжността е към Директор Дирекция „Местни приходи и
общински имоти”.
Съгласно изслушаното заключение на вещото
лице И.Д.П. задължението за МПС М*** за периода 2006-2019 г. е изчислено от
Община Лом съобразно действащите ЗМДТ и Наредба на Община Лом, като са
съобразени измененията на ЗМДТ през 2019 г. /л. 214, 2015/ В заключението
вещото лице подробно описва начинът, по който и той е извършил своите
изчисления, като по отношение на това МПС за периода на задълженията по АУПОВ същите
възлизат общо на 2423.19 лв., от които 1558.08 лв. главница и 865.11 лева
лихва. За периода 2015 – 2019 г., предвид възражението за давност, същите
възлизат общо на 904.23 лв., от които 724.14 лв. главница и 180.09 лева лихва. По
отношение на второто МПС – Фолксваген 23 с рег. № М*** , поради липса на
технически данни в сектор ПП Монтана, вещото лице е правило запитване до
представителите на Фолксваген, което е П*** БГ, от където са му предоставили
данни за други МПС, различни от Фолксваген 23, а именно за Фолксваген Т и Фолксваген
Т2. След първоначалното заключение представя допълнително такова, в което
посочва, че след съдействие от застрахователни агенции и дружества е получил
техническата информация за Фолксваген 23, за което прилага извадка от наличните
в интернет данни, в който смисъл са и дадените от него обяснения в с.з. За това
МПС, Община Лом не му е предоставила Декларацията по чл. 54 от ЗМДТ, като
изчисленията извършва на база техническите параметри от сайт „Уикипедия” и за
периода 2006 – 2019 г. изчислява в размер общо на 208.06 лв., а с оглед
възражението за давност за периода 2015 – 2019 г. общо в размер на 54.30 лева,
които изчисления извършва по начина, описан в първоначално представеното
заключение.
Поради оспорване заключението на това вещо
лице съдът е допуснал извършването на повторна експертиза от друго вещо лице – Б.Ц.,
което изключително подробно е отразило в своето заключение начинът, по който е
извършило изчисленията за двете МПС. Констатациите и заключението по отношение
на МПС с рег. № М*** изцяло съвпадат с констатациите и заключението на вещото
лице И.Д.П., а именно за това МПС задълженията за целият период на АУПОВ изчислява
общо в размер на 2423.19 лв., а с оглед възражението за давност, задължението възлиза
общо на 904.23 лв. В тази част заключението на това вещо лице не е оспорено от
страните. По отношение на второто МПС Фолксваген 23 с рег. № М*** , за което не
са налични технически данни в сектор ПП, гр. Монтана, това вещо лице също
установява липса на декларацията по чл. 54 от ЗМДТ. Жалбоподателят Т.Т. е придобил автомобила на дата 09.07.1976 г., както
е отразено в сектор ПП. Община Лом е приела, че това е товарен автомобил с маса
61 т., но от представените от сектор ПП Удостоверение за превозно средство с
рег. № М*** /стр.6/, марка и модел: Фолксваген 23, рама: **********, двигател:
1196М139, собственост на Т.П.Т., същото е отразено като лек автомобил. От представена
от Сектор Пътна полиция – Монтана, справка от Териториалната АИС Регистрация, стр.
58, за същото МПС Фолксваген 23 с рег.№ М*** е посочена дата на първа
регистрация 09.07.1976 г.; вид: лек автомобил; гориво: бензин; брой места
седящи + водач: 7+1; състояние: спрян, служебно - 01.06.2006 г. В експертизата
са посочени текстовете на чл. 149, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и
чл. 21 от ППЗДП, които текстове определят категориите на МПС, като чл. 21, т. 3
от ППЗДП предвижда категория В - автомобили, чиято максимално допустима маса не
надвишава 3500 кг, а броят на местата за сядане, без мястото на водача, не
превишава 8. Позовава и на Наредба № 3 от 25 септември 1989 г. за нормиране
разхода на горива и смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите, в сила
от 01.01.1990 г., където в Приложение № 2 към чл. 4, чл.8, ал.1, чл.18 - Основно
норми за разход на горива на автомобилите,
в точка II автомобили с товароносимост до 1500 кг. под номер 40 е
записано: Фолксваген 23 с разходна норма 12,5 литра на 100 км. В т. IV на
същото приложение № 2 Товарни автомобили с товароносимост над 1500 кг. няма посочен никакъв модел на Фолксваген. Вещото
лице е направило опит да намери технически параметри за автомобила и каталозите
„Schwacke“, но от ЗПАД А*** България и З*** дружество Л*** И*** са й отговорили,
че са изхвърлили каталог, защото не
работят вече с тях. На запитване до „П*** България” ЕООД, официален
представител на Фолксваген за България, е получила отговор, че не разполагат с
информация за Фолксваген 23. Изпратен й е линк, от който може да получи сертификат
за посочен марка и модел автомобил с технически данни като заплати цена от 100
евро. Информация е потърсила и в интернет – сайтове за продажба на автомобили,
като в AutoScout24.de за Фолксваген 23 е открила, че това е пътнически
автомобил (ван), първа регистрация 03/1976 г; бензин; 51кW (69 к.с.); обем на
двигателя – 1.9 куб.см, тегло 1380 кг. Въз основа на всички събрани данни стига
до извода, че процесното МПС с рег. № М*** , марка Фолксваген 23 е лек
автомобил с маса до 1500 кг. и отговаря на условията по чл. 55, ал. 1 от ЗМДТ.
Задълженията за това МПС изчислява в размер общо на 508.46 лева за периода на
АУПОВ и общо в размер на 134.64 лева, прилагайки разпоредбите за давността.
Съгласно Справка по история на ПС на сектор
ПП Монтана, жалбоподателят Т.П.Т. е собственик на МПС с рег. № М*** , считано
от 17 07 2008 г. до 21 04 2022 г., а за МПС с рег. № М*** е собственик от 1976
г. до 21 04 2022 г. /л. 49-55/. Няма данни по делото тези МПС да са продавани.
Съгласно Справка от териториалната АИС,
Регистрация за техническите данни за МПС с рег. № М*** , Р*** Е*** , същият е
от вида лек автомобил с брой места 6+1 с обем на двигателя 2849 куб. см. и 113
киловат/часа, а за МПС с рег. № М*** , Фолксваген 23, сьщият също е от вида лек
автомобил с брой места 7+1, без да има отразени данни за обем на двигателя и
максимална мощност в киловати. /л. 57-59/
Съгласно молба от процесуалния представител
на Община Лом, адв. Л.А.,*** не съхранява подадената декларация по чл. 54, ал.
1 от ЗМДТ за МПС с рег. № М*** , поради изтичане на срока за нейното съхранение.
Декларацията единствено се съхранява на електронен носител.
Съгласно представени Експертни решения на
ТЕЛК към МБАЛ гр. Лом /л. 266, 274-277/ жалбоподателят Т.Т. е с установени 70 %
инвалидност, считано от 05 03 2014 г. до 01 06 2020 г.
По делото са приложени още Декларация по
чл. 54 от ЗМДТ, без дата и година и без същата да е подписана, Решения на
Общински съвет, Наредбата за определяне на местните данъци на територията на
Община Лом, Известия за доставяне /л. 19 и л. 24/ с получател Т.Т..
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
По отношение допустимостта на
жалбата.
Жалбата
е срещу акт, който подлежи на оспорване, подадена е от лице с правен интерес –
адресата на акта, за който се създават задължения. Решението, с което е
потвърден оспореният АУПОВ е получено на 11 03 2022 г. лично от оспорващия /л. 29/, а жалбата е подадена на 25 03 2022 г., видно от щемпела на Община Лом /л. 3/, поради което
се явява допустима за разглеждане по същество.
По отношение на
предмета на делото и процесуалният ред, по който жалбата следва да бъде
разгледана.
Съгласно чл. 147, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК - Когато жалбата е просрочена, тя
се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган с решение. Решението
по ал. 1 и 2 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред
административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището
на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване
на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите. Съдът се произнася с
определение в 30-дневен срок. Нормата е поместена в Дял трети – обжалване, Глава
седемнадесета - общи разпоредби - Действия при просрочена или нередовна жалба.
Сьгласно чл. 155, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК - Решаващият орган разглежда
жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане
на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или
от одобряване на споразумението по чл. 154. Когато жалбата е подадена чрез
лицензиран пощенски оператор, по писмено искане на жалбоподателя се издава
удостоверение за датата на постъпването й в съответната дирекция. Решаващият
орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в
обжалваната част. Когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното
производство и е уважено възражение за изтекла давност, решаващият орган се
произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че
ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение.
Въз основа на подадена от оспорващия жалба против издадения АУПОВ, е
постановено Решение № 2/09.03.2022 г. по Акт за установяване на публично
общинско вземане на Директор Дирекция „Местни приходи и общински имоти"
при Община Лом, при условията на чл. 155 от ДОПК като е потвърден АУПОВ и е
даден 14 дневен срок за неговото обжалване. Действително в решението са
изложени съображения за недопустимостта на жалбата, поради това, че е
просрочена/подадена извън законоустановения срок, в същото изрично е записано
правното основание въз основа на което същото се издава, а именно: чл. 155, ал.
1 и ал. 2 от ДОПК, а като краен правен резултат АУПОВ е потвърден.
Постановеният диспозитив на акта, като окончателно формиран резултат, от една
страна недвусмислено изразява волеизявлението на решаващия орган, а той гласи,
че потвърждава АУПОВ, а от друга е меродавното обстоятелство, което служи за
определяне правната квалификация и правните условия и ред, по който това
решение е постановено, респ. подлежи на обжалване. С решението си решаващият
орган не е оставил жалбата без разглеждане, в който смисъл е чл. 147, ал. 1 и
ал. 3 от ДОПК. В тази връзка правно значение и обвързващо за страните и съда
действие, по отношение на приложимия процесуален правен ред, има именно
окончателното/крайно волеизявление на АО, изразено с диспозитива на акта,
докато изложените съображения имат правно значение при преценка мотивираността
на същия този акт, както и доколко тези съображения установяват съществуването
на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при неговото
издаване.
С оглед на изложеното и съгласно изричната
разпоредба на чл. 156 от ДОПК настоящият състав е приел, че предмет на делото е Акт за установяване на публично
общинско вземане /АУПОВ/ № 0524-25/08 05 2020 г. издаден на
основание чл. 107 от ДОПК, във връзка с чл. 54 от ЗМДТ от П*** Р*** ,
главен експерт КРДПС, който акт е потвърден с Решение № 2/09 03 2022 г. на Директор Дирекция „Местни
приходи и общински имоти” при Община Лом, в качеството му
на решаващ орган, последният надлежна страна в
производството, съгласно чл.
159, ал. 2 от ДОПК. АО не представи доказателства, в хода на обжалване на
цитирания АУПОВ да е издавал акт, с който жалбата на оспорващия да е оставена
без разглеждане, поради което и последната да подлежи на разглеждане по реда на
чл. 147 от ДОПК, вместо по реда и условията на чл. 155 и сл. от ДОПК.
В жалбата си против АУПОВ оспорващият е
направил възражения като се е позовал на погасителна давност за всички
установени задължения, което не е обсъдено в издаденото Решение. В тази връзка
неоснователно е твърдението на адв. А., че възражението за давност е
преклудирано, тъй като в закона няма такова установено правило. Позоваването на
давността не е ограничена със срок или производство и за изтичането на същата
може да се направи възражение във всеки един момент, включително и в
изпълнителното производство по време на принудителното събиране на публичните
задължения.
Предвид постановеното волеизявление от
решаващия орган, без правно значение остава обстоятелството дали АУПОВ е
надлежно връчен, тъй като това има значение към допустимостта на жалбата и
нейното разглеждане от АО, а последният въпреки че е приел същата за
недопустима е постановил акт, с който се е произнесъл по същество като е
потвърдил оспореният акт. С оглед и на
което възраженията на адв. А., че жалбата следва да бъде разглеждана по реда на
чл. 147 от ДОПК, а съдът с действията си е възстановил срокът на оспорващия, се
явява неоснователно. В тази връзка следва да се отбележи, че ако има изобщо
орган, който с действията си да е допуснал разглеждане на недопустима жалба, то
това е административният орган, който се е произнесъл при условията на чл. 155
от ДОПК и е потвърдил акта, а потвърждаването недвусмислено изразява
волеизявление по същество. В пълнота по въпроса за просрочието на жалбата
против АУПОВ съдът следва да отбележи, че от представените ИД не може да се
установи какво е изпратено, за да може да се приеме, че АУПОВ е надлежно връчен
на съпругата на жалбоподателя, така както се твърди от процесуалният
представител на Общината.
По отношение основателността
на жалбата.
Съгласно чл. 9б
от ЗМДТ - Установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този
закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред.
Съгласно чл. 4,
ал. 3, вр. с ал. 1 и ал. 5 от ЗМДТ - В производствата по ал. 1 /установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци/ служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в
производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители.
Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни
приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция
за приходите.
Съгласно
чл. 58, ал. 1 от ЗМДТ - Освобождават се от данък превозните средства на: лекият
автомобил - собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на
сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117,64 kW.
Съгласно
чл. 60, ал, 1 от ЗМДТ - Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни
вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е
дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на
сто.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ДОПК - Счетоводната и търговската
информация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното
облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват от задълженото лице
по реда, установен в Закона за Националния архивен фонд, в следните срокове: документи
за данъчно-осигурителен контрол - 5 години след изтичане на давностния срок за
погасяване на публичното задължение, с което са свързани.
Съгласно чл.
107, ал. 1 и 4 от ДОПК - Когато органът по приходите установява размера на
дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото
лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в
съответния закон. Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му
пред директора на териториалната дирекция.
Съгласно чл. 39
от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Лом/Наредбата/ - Размерът на данъка се определя
от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на
ППС, поддържан от МВР и се съобщава на данъчнозадълженото лице.
Съгласно чл. 43
от Наредбата на Община Лом – Освобождават се от данък върху превозните средства
по чл. 58 от ЗМДТ.
Спорните
обстоятелства по делото са редът, по който следва да бъде разглеждана
подадената жалба, каквито съображения се изложиха по-горе в мотивите на
решението, респ. дължимостта на задълженията за процесния период.
С оглед на
действащите разпоредби и приложената Заповед № 49 / 06 02 2014 г. на Кмета на
Община Лом /л. 41/, съставът на този съд приема, че оспореният АУПОВ е издаден
от компетентен орган – такъв, на когото с цитираната Заповед на Кмета на Община
Лом е възложено издаването на този вид актове, като по този начин е изпълнено
изискването на чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ.
Този състав на
съда приема също, че Решение № 2/09 03 2022 г. на Директор Дирекция „Местни
приходи и общински имоти” при Община Лом, с което е потвърден оспореният АУПОВ,
е издаден от компетентния, по смисъла на чл. 4, ал. 5, предложение второ от ЗМДТ, административен орган, което е видно от представената по делото Заповед №
1/02 01 2020 г. на Кмета на Община Лом /л. 40/ и структура на Община Лом /л.
39/. По смисъла на чл. 107, ал. 4 от ДОПК и чл. 4, ал. 5, предложение второ от ЗМДТ, ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община изпълнява
правомощията на териториален директор.
При издаване на
АУПОВ, обаче съдът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения,
като за такива приема тези, които водят до постановяването на друг краен
резултат, т.е. такива, които се отразяват на взетото, от административния
орган, решение, в случая за размера на установените публични задължения – данък
върху превозни средства, респ. по отбелязване на обстоятелството, че актът по
отношение на периода 2006 – 2014 г. не подлежи на принудително изпълнение, в
който смисъл е чл. 155, ал. 2 от ДОПК.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че за
процесния период 2006 – 2019 г. жалбоподателят Т.Т. притежава в собственост 2
бр. МПС, надлежно регистрирани в ПП към ОДМВР Монтана, поради което и има
вменено нормативно задължение за заплащане на данък, което задължение е
нормативно установено. В тази връзка, въпреки дадените нарочни указания за
това, жалбоподателят не представи доказателства за прехвърляне собствеността на
автомобилите на трети лица. Заплащането на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност", както и движението на
МПС по пътната инфраструктура на Р. България не са обстоятелства, които да се
отразяват върху дължимостта на данък. Хипотезите, при които отпада задължението
за данък върху превозните средства са изрично и изчерпателно изброени от
закона, сред които не е тяхното управление и заплащане на задължителната
застраховка „ГО”, последното отделно и самостоятелно нормативно задължение.
По отношение на задълженията на МПС с рег. № М*** , Р*** Е*** ,
вещите лица дават еднозначни заключения, като размера на изчислените задължения
съвпада с размера установен в АУПОВ. Спорното обстоятелство за това МПС остава
дали следва да се приеме настъпването на погасителна давност и в тази връзка
дали задължението е в размер на 2423.19 лв., от които 1558.08 лв. главница и 865.11
лева лихва, какъвто е и установен с АУПОВ или в размер на 904.23 лв., от които
724.14 лв. главница и 180.09 лева лихва, който размер е за периода 2015-2019
г., поради погасяване на задълженията по давност.
По отношение на задълженията за МПС с рег. № М*** , Фолксваген
23, този състав счита, че Община Лом, от една страна, не е изпълнила
задължението си, вменено с чл. 39, ал. 1 от Наредбата и не е направила справка
в регистрите на ППС, поддържани от МВР, за да установи, че това МПС е от вида
леки автомобили, а не е товарен такъв. От друга страна Община Лом е нарушила
нормативното задължение на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ДОПК и не е съхранила
декларацията по чл. 54, въз основа на която определя данъчни задължения, чийто
давностен срок не е изтекъл, поради което не може да черпи от собственото си
виновно поведение. Поради непредставяне на декларацията, Общината не установява
с надлежни доказателствени средства съществуването на фактическите основания и
изпълнението на законовите изисквания за определяне именно в такъв размер
задължения за това МПС, което е в нейна тежест, съгласно нормативното изискване
на чл. 170, ал. 1 от АПК, която тежест й е надлежно указана и от съда.
Въпреки оспорване на заключенията на вещите лица, този състав на
съда счита, че вещите лица са се снабдили с достатъчно меродавни данни, въз
основа на които да могат да изчислят задълженията за това МПС, поради което
възраженията, че заключенията се базират на предположения са несъстоятелни. В
тази връзка вещото лице Б.Ц. дава подробна информация, посочена по-горе в
обстоятелствената част на настоящото решение, въз основа на която прави
обосновани и логични изводи, които съдът счита за релевантни и меродавни.
Безспорно МПС с рег. № М*** е лек автомобил с брой места „седящи + водач: 7+1“,
което изрично е посочено в базата данни на сектор ПП, гр. Монтана. Същевременно
законодателят е този, който определя кой автомобил е лек и в коя категория да
го причисли. В случая, процесното МПС, с оглед броя на местата попада в
категория В, за които автомобили, законодателят предвижда максимално допустима
маса не повече от 3500 кг. Автомобилите, които надвишават тази маса са товарни
автомобили, попадащи в други категории, докато разглежданото МПС не е товарен,
а лек автомобил. В подкрепа на тези изводи са и цитираните от вещото лице Б.Ц.
текстове на Наредба № 3 от 25 септември 1989 г. за нормиране разхода на горива
и смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите или с оглед на
нормативните разпоредби и наличните официални данни в тяхната съвкупност,
съставът на този съд прави обоснован и логичен правен извод, че техническите параметри
съответстват на представените от вещите лица справки за Фолксваген Транспортер
Т2, произвеждан 1967 – 1979 г. /л. 239, 240, 260-264/ (първа регистрация е 1976
г., поради което не би могъл да бъде произведен през 1979 г. и да се отнесе към
друг вид Фолксваген Транспортер Т3) /л. 240/. Въпреки че тези технически данни,
намерени от вещите лица посредством различни сайтове в интернет, то поради
липсата на други официални такива данни и с оглед съответствието на останалите
параметри с официално представената справка от Сектор ПП, гр. Монтана, съдът
приема тези данни за меродавни и релевантни, от които може да бъде изведена
обоснована и надеждна информация. В случай, че Община Лом поставя под съмнение
меродавността на представените заключения на вещите лица в тази част, то същата
има възможност да изиска и да получи официално сертификат за техническите
параметри на автомобила, в който смисъл е заявеното от вещото лице Б.Ц. и
предоставеният й от официалния представител на Фолксваген за РБългария – П*** България
ЕООД.
С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че за това МПС с
рег. № М*** е приложима разпоредбата на чл. 58 от ЗМДТ. В случая по делото са
представени Експертни решения, от които е видно, че жалбоподателят е с намалена
работоспособност 70 %, т.е. повече от 50 на сто, съответно МПС е с обем на
двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117,64 kW, които данни са основание за
освобождаване от заплащане на данък за това МПС. В случая разпоредбата е
императивна и употребява термина „Освобождават се“, поради което дори и
Общината да не е имала надлежна информация за това обстоятелство, последното не
дерогира установеното нормативно право за тези лица. В тази връзка и желанието
на правоимащото лице да се ползва от това облекчение, не е предпоставка, от
която да зависи приложението на тази правна норма.
По отношение на възражението за
давност.
Задълженията за данъци и лихвите към тях са публични вземания,
съгласно чл. 162, ал. 1 и 2 от ДОПК, поради което се погасяват с изтичането на
петгодишен, респ. десетгодишен давностен срок. Оспореният акт е издаден на 08 05
2020 г. и обхваща периода 2006 – 2019 г. Погасяване на задълженията от 2014 г.,
в случай че няма издаден предходен акт, какъвто не се твърди да е издаван,
настъпва на 01.01.2020 г., в който смисъл е чл. 171, ал. 1 от ДОПК или за
периода 2006 - 2014 г. за който период с оспорения АУПОВ има установени
задължения този АУПОВ, поради направеното възражение за изтекла погасителна
давност, в тази си част, се явява незаконосъобразен.
Съответствието на акта се преценява към момента на неговото
издаване, в който смисъл е чл. 142, ал. 1 от АПК, поради което за процесните 2015-2019
г. и за сумата от 904.23 лв., /главница и лихва/,
оспореният АУПОВ се явява законосъобразен, а над този размер до претендирания
от 22844.44
лева, /главница и лихва/ - незаконосъобразен, като съдът с оглед
разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК следва да реши спорът по същество като
измени същият.
При този изход на делото искането,
на процесуалните представители на страните се явява частично основателно, а
именно: до размера на уважената/отхвърлената част от жалбата.
В случая материалният интерес по
делото е в размер общо на 22844.44 лв. главница и лихви, изчислени към 08
05 2020 г., какъвто размер се претендира от ответната страна, а уваженият такъв
е в размер общо на 904.23 лв., от които 724.14 лв. главница и 180.09 лева лихва.
Съгласно чл. 8, ал. 1, във вр. с чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения - За
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес възнаграждението при интерес от 10 000 до 25 000
лв. – 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв., като претендираното такова
е в размер на 450 лева, което е под минималното установено с този подзаконов
нормативен акт.
Оспорващият е направил разноски в
размер общо на 650 лева, от които 450 лева адвокатско възнаграждение /л. 36/;
10 лева държавна такса /л. 37/ и 200 лева депозит за вещо лице /л. 75/, за
които не представя списък с разноски.
Претендираните от Община Лом
разноски, съгласно представен списък са общо в размер на 700 лева, от които за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева /л. 282 и 283/ и депозит за вещо
лице – 200 лева /л. 249/.
Уважената част на жалбата, при
претендиран размер от 22844.44 лева, се явява в размер на 904.23 лв., от които
724.14 лв. главница и 180.09 лева лихва за МПС с рег. № М*** , който размер е
за периода 2015-2019 г., предвид погасяване на задълженията по давност, поради
което дължимите от Община Лом на оспорващия разноски са в размер на 633.88
лева, съобразно уважената част на жалбата, а дължимите от оспорващия на Община Лом
разноски с оглед установения размер на задължението, са в размер на 27.71 лева,
съобразно установените и дължими данъчни задължения за МПС с рег. № М*** .
С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при
спазване на процесуалноправните норми и в съответствие с целта на закона.
Предвид нарушението на материалния закон, същият подлежи на изменение, в който смисъл
е текстът на чл. 160, ал. 1 от ДОПК.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Акт за установяване на
публично общинско вземане /АУПОВ/ № 0524 - 25/08.05.2020 г., издаден от П***
Р*** , старши експерт КРДПС при Община Лом, респ. против Решение № 2/09.03.2022
г. на Директор Дирекция „Местни приходи и общински имоти” при Община Лом, като
вместо претендираният размер от данъчно задълженото лице Т.П.Т.,*** в размер
общо на 22844.44 лева (главница и лихви), същият се счита за установен в размер
общо на 904.23 лева, от които 724.14 лв. главница и 180.09 лева лихва, последната
изчислена към дата 08 05 2020 г. – датата на издаване на АУПОВ.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата
на Т.П.Т.,*** против Акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ №
0524 - 25/08.05.2020 г., издаден от П*** Р*** , старши експерт КРДПС при Община
Лом, респ. против Решение № 2/09.03.2022 г. на Директор Дирекция „Местни
приходи и общински имоти” при Община Лом, с
която са установени задължения за 904.23 лева, от които 724.14 лв. главница и
180.09 лева лихва изчислена към дата 08 05 2020 г. – датата на издаване на
АУПОВ за МПС с рег. № М*** .
ОСЪЖДА
Т.П.Т.,*** разноски по
делото в размер на 27.71 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и
депозит за вещо лице, с оглед отхвърлената част на жалбата.
ОСЪЖДА Община Лом
ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.Т.,*** разноски по делото в размер на 633.88 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса и депозит за вещо
лице, с оглед уважената част на жалбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :