МОТИВИ към присъда по НОХД №5328/2014 г. по описа на СГС, НО, 1 състав
Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение
против И.С.К. за извършено престъпление по чл.330, ал.3 вр. ал.2, т.2 вр. ал.1 НК,
за това, че на 18.09.2013г., около 04:30-04:45ч., в гр. София, кв. „Враждебна“,
бул. „********- автосервиз „ВМ А.Е.“, запалил имущество със значителна стойност
- лек автомобил „Ланчия Либра“, с рег. № ********, на стойност 3100,00 лева,
собственост на П. Г.Т., като е имало опасност пожара да се разпростре и върху
друго имущество със значителна стойност - товарен автомобил „Пежо Боксер 350“,
с рег. № ********, собственост на Н.Г.К., на стойност 4900,00 лева, лек
автомобил „Хюндай Е.“, с рег. № ********, собственост на Д.В.К., на стойност
16500,00 лева, като общата стойност на трите автомобила е 24500,00 лева, от
което са последвали значителни вреди в размер на общо 18965,00 лева, от които
2700,00 лева за лекия автомобил „Ланчия Либра“, 165,00 лева за товарен
автомобил „Пежо Боксер 350“, с рег. № ********, собственост на Н.Г.К. и
16100,00 лева за лек автомобил, „Хюндай Е., с рег. № ********, собственост на Д.В.К..
В съдебно заседание представителят на Софийска градска
прокуратура моли подсъдимият К. да бъде признат за виновен и намира
извършването на инкриминираното престъпление за доказано по безспорен и
категоричен начин. Счита, че обвинението се подкрепя от показанията на свидетелите
П.С. и С.Й.. Отчита, че техните показания са ясни, последователни и идентични по своето съдържание
относно основните факти по обвинението, както и в унисон с останалия
доказателствен материал - протокола за оглед на местопроизшествие, заключенията
по изготвените експертизи и писмените доказателства. Според прокурора показанията
на посочените свидетели описват по идентичен начин събитията, предшестващи и
последващи извършването на инкриминираното деяние, като посредством тях се
установява и какви са били мотивите на подсъдимия да извърши престъплението, а
именно приключилите близки отношения със свидетелката Й., чиито автомобил е бил
целта на извършените от него действия. Акцентира върху изложеното от свидетеля С.,
който категорично твърди, че непосредствено е възприел подсъдимия по време на
извършване на деянието. Според прокурора показанията на свидетеля С., не само кореспондират
с показанията на свидетелката Й., но и с показанията на свидетеля К., който
потвърждава, че свидетелят С. работел предимно нощно време в сервиза и е
оставал до ранните часове. Твърди още, че показанията на свидетеля С. се заключенията по изготвените експертизи, които
са приобщени по делото. Излага се становище, че авторството на деянието и
причините за неговото осъществяване се установяват и чрез показанията на
свидетелката Й., с оглед твърдението ѝ за множество предишни закани
и упражнено физическо насилие спрямо нея от страна на подсъдимия, а също така
авторството на деянието според държавния обвинител се установява и чрез факта на
оставения от подсъдимия чадър в пощенската кутия на свидетелката Й., който по
време на палежа се е намирал в процесния запален автомобил марка „Ланчия“,
ползван от тази свидетелка. На свой ред авторството на деянието според
прокурора се установява и чрез данните в показанията свидетелката Й., съгласно
които, подсъдимият лично ѝ е признал, че той е запалил нейния автомобил, след
което многократно ѝ се е извинявал и предлагал да я обезщети. Посочва се,
че показанията на свидетелката С.не остават изолирани, а се подкрепят от
показанията на свидетелката П.Т..
На следващо място, прокурорът моли да не се приемат за достоверни
показанията на свидетеля С.М., в които той твърди, че свидетелят С. не се е намирал на мястото, а е дошъл по-късно, защото
същите не се подкрепят от други доказателства по делото. От друга страна,
според прокурора в инкриминираната вечер свидетеля М. е спял в каравана, която
се е намирала в двора на автосервиза и в който са се намирали процесните коли,
с оглед на което неговите твърдения би следвало да се тълкуват, по-скоро като
предположения за това, какво точно се е случило по време на палежа, но не и
като негови преки впечатления. Държавният обвинител моли да не се дава вяра на
обясненията на подсъдимия К., чрез които се цели да бъдат компрометирани
показанията на свидетелката Й.. Това според него е така, защото по своята същност,
те потвърждават показанията на тази свидетелка, касателно осъществявана от
подсъдимия агресия спрямо нея, както и за неговата непримиримост по отношение
на факта на раздялата между двамата. Поддържа се, че процесното имущество,
което е обект на умишления палеж е индивидуализирано,
а неговата стойност се доказва по експертен път, поради което и с оглед
неговата стойност настъпилите вреди са значителни по своя размер. Моли на
подсъдимият да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3
години, което да бъде изтърпяно ефективно.
Процесуалният представител на частния обвинител и
гражданския ищец Д.К. - адвокат И. подкрепя изложеното от прокурора и също
счита, че в хода на съдебното следствие
са събрани достатъчни по обем доказателства, които подкрепят и доказват
обвинението по безспорен начин, като отчита в тази насока показанията на
свидетелите С.Й. и П.С.. Излага становище, че обвинението се допълва и от
останалите доказателства, включително приетите експертизи, които установяват настъпилите
вредни последици и размера на вредите, които свидетеля Д.К. е претърпял от това
престъпление. Повереникът се съгласява и с твърденията на прокуратурата относно
мотивите на подсъдимия за извършване на престъплението, като в тази връзка счита,
че подсъдимия К. е действал умишлено. Намира, че авторството на деянието е
установено, като липсват доказателства, които да разколебават обвинителната
теза и се съгласява с предложеното от прокурора, наказание. Моли да бъде изцяло
уважен приетият за съвместно разглеждане граждански иск от свидетеля Д.К. ведно
със законната лихва от момента на увреждането, до произнасянето на присъдата,
както и да бъдат присъдени направените от свидетеля К. разноски за адвокатско
възнаграждение.
Процесуалният представител на подсъдимия И.К. - адвокат Х., изразява несъгласие с твърденията, че от
обективна и субективна страна деянието, за което е повдигнато обвинението на
подсъдимия, е доказано по безспорен и несъмнен начин. Твърди, че по делото не
са събрани преки доказателства по отношение на главния факт на доказване в
наказателното производство, а именно - паленето на чуждата движима вещ, като
свидетелят П.С., обективно не е възприел запалването на вещта. Според защитата,
доколкото показанията на свидетеля С. са приобщени по реда на чл. 281 НПК, то
те не са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда, с оглед
разпоредбата на чл.281, ал.8 НПК. Излага становище, че показанията на свидетеля
С. и тези на свидетелката Й. не са еднопосочни, а си противоречат, тъй като в
показанията на свидетеля С. не се съдържат данни, че именно той се е обадил на
свидетелката Й. и ѝ е разказал, че подсъдимият е запалил колата или така,
както тя твърди. Заявява, че с показанията си, свидетелката Й. целенасочено
желае да покаже, колко невероятно лош човек е подсъдимият. Също така, намира,
че не само липсват преки доказателства, но и наличните косвени такива не са в
пряка връзка и не формират логическа верига, водеща до единствения обоснован
извод за съставомерност на деянието и за неговото авторство.
Защитата се позовава на показанията на свидетеля С.М.,
които определя, като незаинтересован от изхода на наказателното производство за
разлика от показанията на свидетелите С. и И.. Според защитника показанията на
свидетеля М. са категорични, в частта, в която твърди, че при възникване на
пожара свидетеля С. не е бил в сервиза, а е пристигнал в него около 30 минути
по-късно и тъкмо тогава е позвънил на свидетелката Й., а също така и че дворът
на сервиза не е бил добре осветен, поради което счита, че свидетеля С., няма
как да е видял подсъдимия К. да напуска мястото на инцидента тичайки. Защитата
се позовава на близките отношения между свидетелите Й. и С., както и че
показанията им са противоречиви и не доказват по категоричен начин авторството
на деянието. Акцентира се и върху негативните харектерични данни за свидетеля С.,
които се съдържат в показанията на свидетеля К.Ч., както и върху
обстоятелството, че на сутринта, непосредствено след инкриминираното събитие,
свидетеля С. не е заявил категорично на никого, че е видял извършителя на
палежа.
Защитникът на подсъдимия оспорва и наличието на
значителните вредни последици, като оспорва стойността, на която са оценени увредените
автомобили и обръща внимание на установеното в хода на съдебното следствие относно
данните за тяхната собственост. Според защитата не се установява по несъмнен и
категоричен начин и причината за възникналия пожар, което обстоятелство не се е
изяснило и чрез заключението на пожаро-техническата експертиза, т.к. вещото
лице излагаралични хипотези относно възникването на пожара, всяка от които е
възможна. Счита, че наличните по делото доказателства не са достатъчни, за да
се обоснове с категоричност извод за виновност на подсъдимия, въпреки
обремененото му съдебно минало. Моли, подсъдимият К. да бъде изцяло оправдан по
повдигнатото му обвинение.
В хода на съдебното производство, подсъдимият К. дава
обяснения, в които твърди, че в инкриминираното време е бил на дискотека. Твърди
в своите обяснения, че за процесния пожар е узнал лично от свидетелката Й.,
която му споделила, че са го „натопили“. Твърди, че двамата имали интимни
отношения, въпреки жалбите, които свидетелката подавала срещу него. Според подсъдимият, свидетелката Й.
многократно му е искала той да ѝ даде голяма сума пари или да ѝ
прехвърли лек автомобил. Подсъдимият твърди, че познавал свидетелят С. като
близък приятел на свидетелката Й., който употребявал наркотични вещества.
Твърди, че Й. свидетелствала срещу него от ревност.
Подсъдимият К. поддържа изложеното от своя защитник и
твърди, че не е присъствал на процесното място. Заявява, че е бил изнудван и
излага свои съображения във връзка с показанията на свидетеля С., като твърди,
че същите не са еднопосочни.
В своята последна дума на основание чл.297, ал.1 НПК,
посъдимият К. моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателствени
материали по реда на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.С.К. е роден на *** г. в гр.Р., българин,
български гражданин, осъждан, разведен, със средно образование, безработен, с постоянен
адрес *** и настоящ адрес ***, ЕГН **********.
Подсъдимият И.К. и свидетелката С.Й. се познавали от
деца, тъй като по това време живеели в един квартал. По-късно, през 2012 г. те
се срещнали случайно, започнали да се виждат и установили интимни отношения
помежду си. Свидетелката Й. ползвала лек автомобил марка „Ланчия“, модел
„Либра“, с рег. № ********, който бил собственост на нейната баба -
свидетелката П.Т.. Подсъдимият управлявал свой лек автомобил марка „Волво“, но
често управлявал и процесния лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с
рег. № ********.
Свидетелката С.Й. била в много близки приятелски
отношения със свидетеля П.С.. Последният работел като автомонтьор, без сключен
трудов договор, в автосервиз „ВМ А.Е.“, намиращ се в гр. София, на бул.
„Ботевградско шосе“ №389. Свидетелката Й. ползвала услугите на свидетеля С. при
необходимост от ремонт на лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с рег. №
********. Свидетелката Й. запознала подсъдимия К. със свидетеля С., във връзка
с необходимостта от извършване на ремонтни дейности по лек автомобил марка
„Волво“, който управлявал подсъдимия К..
През 2013 г. отношенията между подсъдимия К. и
свидетелката Й. се влошили, при което тя му заявила, че повече не желаел да
контактува с него. Това обстоятелство подразнило подсъдимия К., който започнал
да се отнася агресивно към свидетелката Й. и често да я търси по телефона. Във
връзка с това му поведение, свидетелката Й. подала множество сигнали и жалби
срещу подсъдимия К., като по повод част от тях били образувани наказателни
производства. По едно от образуваните наказателни производства за престъпление
по чл.206 НК, свидетелката Й. била пострадала, а подсъдимия И.К. бил подсъдим
по него. Също така, по повод на депозирана частна тъжба от подсъдимия К. срещу
свидетелката Й. било образувано наказателно производство от частен характер за
престъпление по чл.148, вр. чл.146 НК, по което свидетелката Й. имала
качеството на подсъдима.
През 2013 г. управляваният от свидетелката Й. лек
автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с рег. № ******** станал обект на
вандалски действия, като гумите му били срязани, а предният му прозорец бил
счупен. С оглед на нанесените щети по автомобила и във връзка с необходимостта
от извършване на ремонт на същия, лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“,
с рег. № ******** бил откаран в процесния сервиз находящ се на бул.
„Ботевградско шосе“ № 389. Процесният лек автомобил останал паркиран в двора на
посочения сервиз за продължителен период от време, като на мястото на счупеното
стъкло бил залепен найлон. Сервизът се състоял от голямо покрито помещение с
офис, което било построено в обширна дворна част. Дворът на автосервиза бил
ограден с ограда от телена мрежа, висока около 2 метра. През тъмната част на
денонощието дворното място било осветено от не голям брой лампи. На двора на
автосервиза освен лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с рег. № ********,
били паркирани и множество други автомобили, част от които също чакали да им
бъде извършен ремонт, а друга част просто се съхранявали в процесния двор или
били бракувани и преднзначени за авточасти. В близост до процесния автомобил
марка „Ланчия“, който се управлявал от свидетелката Й., били паркирани лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Е.“, с рег. № ********, който бил в движение,
както и два други - лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Тарджет“ и купе от лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, които нямали регистрационни табели
и били бракувани за авточасти. В двора на автосервиза била позиционирана
каравана, която се ползвала от свидетелят С.М. – пазач, който често спял в нея.
Свидетелят П.С. работел в автосервиза,
като автомонтьор. Работното време на автосервиза било до 18:00 часа, като
свидетеля С. често оставал да работи и след посочения час през нощта, тъй като
обслужвал негови лични клиенти по споразумение със собственика на автосервиза
свидетеля К., а не клиенти на автосервиза.
На 17.09.2013 г.,
вечерта, малко преди полунощ, свидетелят С. се намирал в сервиза, работел и си
говорел със свои познати. По същото време в автосервиза се намирал и свидетелят
М., който казал на свидетеля С., че ще заключи вратите на двора, след което се
прибрал в караваната, където легнал да спи. Около 04:30 часа, на 18.09.2013 г.,
свидетелят М. се събудил от пукащ звук, идващ от двора, в който се намирал
автосервиза. Той погледнал от караваната, за да види какво се случвал на двора
и видял, че паркираният на двора лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с
рег. № ******** гори. Свидетелят М. установил, че автосервизът бил заключен и
вътре в него нямало никой. Ключовете за паркираните на процесния двор автомобили
се съхранявали вътре в самия сервиз, в пригодена за това кутия. Свидетелят М.
нямал ключ за автосервиза, поради което не можел да премести близките
автомобили на безопасна дистанция от горящия автомобил. В близост до горящия лек
автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с рег. № ******** бил паркиран и се
намирал товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер 350“, с рег. № ********,
който се ползвал като служебен от служителите на сервиза. Свидетелят М. се
сетил, че товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер 350“, с рег. № ********
можел да бъде запален и без ключ, с оглед на което се заел да го премести.
Същевременно, огънят се пренесъл и върху паркираните в близост леки автомобили
марка „Хюндай“, модел „Е.“ с рег. № ******** и лек автомобил марка „Хюндай“,
модел „Тарджет“, както и върху купе от лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“.
Свидетелят М. позвънил на свидетеля С., за когото знаел, че разполага с ключове
от автосрвиза, защото последният оставал до късно в него и обикновено той го заключвал.
След около половин час след позвъняването на свидетеля М. в автосервиза пристигнал
свидетеля С.. След като пристигнал в процесния автосервиз, свидетелят С. го
отключил, спрял СОТ-а, извадил ключовете за трите автомобила, които не били
обхванати от пожара и ги преместил на безопасна дистанция от горящите
автомобили. На процесното място пристигнала и пожарна кола. Свидетелят С.
позвънил по телефона на свидетеля Д.К., който стопанисвал сервиза, но не успял
да се свърже с него. Свидетелят С. се обадил по телефона и на свидетелката Й.,
за да я уведоми, че автомобилът ѝ е бил подпален. Леките автомобили марка
„Ланчия“, модел „Либра“, с рег. № ******** и марка „Хюндай“, модел „Е.“, с рег.
№ ******** в резултат на пожара обгорели изцяло и станали негодни за употреба
по предназначението си. Огънят при възникналия пожар засегнал частично и товарен
автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер 350“, с рег. № ********, т.к. задните му
светлини и други елементи от задната му част били разтопени.
В 06:25 часа на 18.09.2013 г., на мястото бил извършен
оглед на местопроизшествие, резултатите от който били отразени в надлежно
изготвен протокол.
В хода на досъдебното производство била назначена
пожаро-техническа експертиза, която е изслушана в хода на съдебното следствие и
е приета от съда, като пълна и обективно дадена. От заключението на същата се
установява, че огнището на пожара е бил лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“,
с рег. № ********. В своето заключение вещото лице излага две възможни версии
относно причините за възникване на пожара, първата - възпламеняване с
огнеизточник с пламъчно горене и втората - късо съединение в електрическата
система на автомобила, като отчита, че втората версия е по-малко вероятна. Според
експерта, в случая е съществувала реална опасност пожара да се разпространи към
съседно паркираните автомобили, но не е представлявал опасност за живота и
здравето на някого.
В хода на досъдебното производство била назначена и комплексна
техническа и оценителна експертиза, която е изслушана и приета от съда, като
пълна и обективно дадена. Според заключението на вещите лица пазарната стойност
на запалените автомобили била, както следва: за товарен автомобил модел „Пежо“,
модел „Боксер 350“, с рег. № ******** - 4900,00 лева; за лек автомобил марка „Хюндай“,
модел „Е.“, с рег. № ******** - 16500,00 лева; за лек автомобил марка „Ланчия“,
модел „Либра“, с рег. № ******** - 3100,00 лева; за лек автомобил марка „Хюндай“,
модел „Тарджет“ - 800,00 лева и за купе от лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ - 300,00 лева, или общата стойност на всички автомобили е 25600,00
лева Според същото заключение общата пазарна стойност на нанесените щети била в
размер на 18965,00 лева. Експертите са посочили, че минимална работна заплата в
страната към инкриминирания момент е в размер от 310,00 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така установената фактическа обстановка съдът прие за установена по
категоричен и несъмнен начин след анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателствени средства, писмени доказателства и средства за тяхната проверка,
а именно: обясненията на подсъдимия К.; показанията на свидетелите - С.Й.
/включително показанията ѝ дадени пред съдия по реда на чл.223 НПК,
прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.1 НПК - л.90-92 от ДП/; П.С.
/дадени пред съдия по реда на чл.223 НПК, прочетени и приобщени по реда на
чл.281, ал.1 НПК - л.112 от ДП/; С.М. /включително прочетените и приобщени негови
показания по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК - л.10 от ДП/; Д.К.
/включително частично прочетените и приобщени негови показания по реда на
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК - л.14 и л.15 от ДП/; К.Ч., П.Т., Т.Х., В.А.
/включително прочетените и приобщени негови показания по реда на чл.281, ал.5,
вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК - л.117 от ДП/; Н.К. /включително прочетените и
приобщени негови показания по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК -
л.25 от ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие /л.6-8 от ДП/, ведно с
фотоалбум /прикрепен към корицата на ДП/; протокол за доброволно предаване
/л.20 от ДП/; копия на пълномощно и свидетелство за регистрация част I - л.50-51 от ДП/; справки от централна
база - КАТ - л.62-69 от ДП/; експертна справка /л.72 от ДП/, копие на договор
за покупко-продажба на МПС /л.119 от ДП/; справка за съдимост на подсъдимия К.
/л.9-11 от съдебното дело/; бюлетини за съдимост /л.12-14 от съдебното дело/;
справка за подсъдимия К. ***, ведно с приложения /л.175-181 от съдебното дело/;
писмо от СРП за образуваните наказателни производства със страни С.Й. и И.К.,
ведно с приложения /л.182-206 от съдебното дело/; писмо от СРС за образуваните
наказателни производства със страни С.Й. и И.К., ведно с приложения /л.225-240
от съдебното дело/; писма от 06 и 08 РУ - СДВР за подадени жалби от С.Й. срещу И.К.,
ведно с приложения /л.241-249 от съдебното дело/; копие на договор за
покупко-продажба на МПС /л.300 от съдебното дело/; справки от НОИ за П.С. и С.Й.
/л.622-628 от съдебното дело/; справка от НОИ за И.К. /л.685-687 от съдебното
дело/; справка от МВР - ОПП за И.К. /л.688-689 от съдебното дело/, заключенията
по изготвените пожаро-техническа експертиза /ПТЕ - л.46-47 от ДП/ и комплексна
техническа и оценителна експертиза /КТОЕ - л.98-101 от ДП/, както и всички
писмени доказателства приети по реда на чл.283 НПК в хода на съдебното
производство по делото.
Преди да обсъди събраната по делото доказателствена съвкупност по реда на
чл.305, ал.3 НПК, настоящият съд намира, че следва да изясни защо и кои събрани
по делото гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства ще
подложи на обсъждане. Това се налага, поради обстоятелството, че съдебното производство
по настоящото дело е започнало отначало на 13.01.2017 г. предвид депозирана
молба от съдебен заседател П. Б., в която посочва обективна и основателна
причина, относно невъзможността да продължи участието си при разглеждане на
делото. Именно това обстоятелство наложи, съдът да започне съдебното
производство отначало, като проведе всички процесуално следствени действия в
хода на съдебното следствие в друг съдебен състав. При спазване на основния
принцип установен от законодателя в чл.258, ал.2 НПК регламентиращ
неизменността на съдебния състав, който следва да разгледа делото от неговото
започване до приключването му съгласно ал.1 на чл.258 НПК, настоящия съдебен
състав е отменил определения от 17.04.2015 г. /даден ход на делото/ и от 17.04.2015
г. /даден ход на съдебното следствие/, както и всички проведени до момента
съдебно следствени действия в хода на същите, с което същите са заличени. При
това положение, съдът при формиране на своите фактически и правни изводи се
позова единствено на събрания и проверен доказателствен материал в проведените
съдебни заседания на и след 13.01.2017 г. с оглед и при спазване на принципа на
чл.258, ал.2, вр. ал.1 НПК извършени единствено пред настоящия съдебен състав.
С оглед на гореизложеното настоящия съд не приобщи по реда на чл.281 НПК дадени
показания от свидетели пред предходния съдебен състав и не се позова на тях при
формиране на своите изводи.
При анализа на доказателствената съвкупност съдът подложи на вминателен
анализ от една страна показанията на свидетелите С. и Й., а от друга страна
обясненията на подсъдимия К., които гласни доказателствени средства в
конкретния случай са не само противоречиви, но същите се очертават като основен
доказателствен източник относно главния факт на доказване по настоящото дело
свързан с изясняване на авторството на деянието. В тази връзка особено значими
са показанията на свидетеля М., който не може да бъде причислен към нито една
от посочените по-горе групи, предвид липсата на близки отношения както със
свидетелите С. и Й., така и с подсъдимия К., поради което съдът в случая им се
довери изцяло и ги сложи в основата на своята проверка по отношение на
изнесените от посочените лица данни в хода на наказателното производство. По
отношение на показанията на останалите разпитани по делото свидетели К., Ч., Х.,
А. и к. се констатира, че същите не са възприели пряко и непосредствено никакви
факти и обстоятелства от инкриминирания инцидент, но чрез същите се изясняват
обстоятелства свързани с възникналите лични отношения между свидетелката Й. и
подсъдимия К., както и между свидетеля С. и свидетелката Й. и на последно място
между свидетелите Й. и С. от една страна и подсъдимия К. от друга страна. По
отношение на показанията на свидетелките П.Т. съдът подходи внимателно,
съобразявайки нейните близки роднински връзки със свидетелката Й., на която е
баба, както и с оглед на обстоятелството, че на тази свидетелка са били
разказвани различни случки от преживяното от свидетелката Й. в периода на
близките ѝ интимни отношения с подсъдимия К., но същата не е била
очевидец на процесния инцидент, за който е научила отново чрез свидетелката Й..
При това положение на първо място, съдебният състав
подложи на задълбочен анализ свидетелските показанията на свидетелите П.С. и С.Й.,
като неминуемо отчете и възможната предубеденост на тези свидетели с оглед
изхода на делото за подсъдимия. От доказателствата по делото несъмнено се
установяват силно влошени лични отношения между подсъдимия К. и свидетелката Й..
Последното личи несамо от наказателните производства, в които двамата участват,
но и от наличните писмени доказателства, касаещи множеството жалби и оплаквания
от страна на свидетелката Й., свързани с твърдения за лошо поведение от страна
на подсъдимия К. спрямо нея. Информация за крайно негативните отношения между
двамата се съдържа не само в показанията на свидетелката Й., но и в тези на
нейната баба - свидетелката П.Т., а дори и в обясненията на подсъдимия К. след
един неустановен по делото период. В същото време са налице и редица данни за
изключително близки отношения между свидетелката Й. и подсъдимия С. в периода
преди инкриминираното деяние. В тази връзка са показанията на свидетеля Ч.,
който посочва, че по негова лична преценка двамата са били интимни партньори,
поради обстоятелството, че е ставал свидетел на моменти, в които свидетеля С. е
държал за ръка свидетелката Й. в офиса на автосервиза, мънкал и се обяснявал в
любов, а също така страдал, когато тя била на море и говорел за нея като за
свое гадже, а тя от своя страна често го посещавала в сервиза. Вярно е, че
свидетелката Й. категорично отрича да е била в близки отношения със свидетеля С.,
както и подсъдимият заявява, че не знае, какви точно са били отношенията между
нея и свидетеля С., но тези техни данни, не могат да игнорират категорично
данните в показанията на свидетеля Ч. относно наличието на близки отношения. Определено
показанията на свидетеля Ч. не могат да бъдат счетени за заинтересовани от
изхода не само на делото, но дори и като такива, които са дадени за да
подпомогнат версията за случилото се, както в показанията на свидетелите Й. и С.,
така и в обясненията на подсъдимия К., защото този свидетел не се намира в
никакви отношения с никой от тях, предвид това, че единствено е стопанисвал
сервиза. В същата насока са и показанията на свидетеля М., който също посочва,
че често е виждал свидетелката Й. да контактува със свидетеля С.. Ето защо
съдът счита, че макар да не се установяват по ясен и категоричен начин интимни
отношения между свидетелите С. и Й., то от посочените по-горе гласни доказателствени
средства ясно личи, че двамата са били в доста близки отношения, което обстоятелство
обуславя и възможна заинтересованост в техните показания с оглед изнасяне на
данни за наличие на траен конфликт между подсъдимия К. и свидетелка Й., което
налага техните показания да бъдат внимателно изследвани. От друга страна тази
възможна заинтересованост в показанията на двамата свидетели, може да се оцени
и като желан от двамата негативен изход на делото за подсъдимия.
При анализа на прочетените и приобщени показания на
свидетеля С. по реда на чл.281, ал.1 НПК, които са дадени пред съдия по реда на
чл.223 НПК, съдът намира, че при тяхната съпоставка с показанията на останалите
свидетели следва същите да бъдат кредитирани частично. Съдът намери показанията
на свидетеля С. дадени пред съдия по реда на чл.223 НПК прочетените и приобщени
по реда на чл.281, ал.1 НПК за недостоверни и категорично оборени в частта им,
в която свидетеля С. твърди, че е видял подсъдимия К. да бяга от мястото на
пожара в инкриминираното време по делото. Това е така, защото показанията на
свидетеля С. са диаметрално противоположни на изложеното от свидетеля М.,
според който свидетеля С. изобщо не се е намирал в автосервиза, а е дошъл
половин час по-късно в него и след възникване на пожара, след като той му се
обадил по телефона. Съдът се довери на показанията на свидетеля М. в тази им
част, затова защото при него липсват минимални по обем данни или съмнения, от
които да се изведе извод, че този свидетел цели някаква лична или в интерес на
друго лице по делото, полза. Напротив, този свидетел е живял в каравана
позиционирана в двора на автосервиза, защото не е имало, къде да живее. Той е
познавал работещите в автосервиза, но не се е намирал в близки отношения с
никой от тях. Свидетелят М. познава само визуално подсъдимия К. и свидетелката Й.,
докато свидетеля С. е близък приятел на свидетелката Й., която е в задълбочен
конфликт с подсъдимия К.. Действително по делото се установява, че С. често е
оставал да работи през нощта, което обаче не опровергава данните в показанията
на свидетеля М., а именно, че на 18.09.2013 г., около 04:30 часа в автосервиза
не е имало вече никой. На следващо място, показанията на свидетеля С. не
намират безспорна подкрепа дори в изложеното от свидетелката Й., защото тя преразказва
единствено предаденото ѝ от свидетеля С. за случилото се, което обаче се
различава съществено от изложеното от самия него. Ето защо в тази насока и
доколкото свидетеля М. се установява, като единствения непосредствен свидетел
на първите моменти от възникване на пожара, който се е опитал да премести
намиращите се в близост до пожара автомобили, за да не се запалят и едва тогава
се е обадил по телефона на свидетеля С., който не се е намирал в автосервиза,
то липсва каквото и да било основание за заинтересованост в показанията на
свидетеля М. за да бъдат дискредитирани, за разлика от показанията на свидетеля
С.. Данни в подкрепа на показанията на свидетеля М. се съдържат и в самите
показания дадени от свидетеля С. пред съдия по реда на чл.223 НПК в хода на досъдебното
производство, чрез коитоот друга страна определено се разколебава
достоверността в заявеното и от свидетелката Й., която твърди, че именно
свидетеля С. ѝ разказал, че докато си работил в сервиза, откъм двора е
влезнал дим и когато е погледнал към запалената кола е видял подсъдимия в
близост, който е побягнал. Това е така, защото в своите показания дадени по
реда на чл.223 НПК, свидетелят С. сочи, че е видял горяща кола след като е
напуснал автосервиза и то докато се е движел със своя автомобил, поради което
незабавно се насочил към пожара и тогава видял, как подсъдимият прескача оградата
и бяга от двора на автосервиза. Така противоречивите показания на свидетелите С.
и Й., генезиса на които е един и същ източник – свидетеля С., не кореспондират
на показанията на свидетеля М., който е категоричен, че свидетеля С. не е бил в
автосервиза, същият е бил заключен, а самия свидетел С. пристигнал в автосервиза
след като му се е обадил или след около половин час и едва тогава изкарал
автомобилите от двора, защото ключовете за тях били заключени в офиса, а той
намал ключ от него. Ето защо освен, че по естеството си показанията на свидетелката
Й., в тази им част, представляват преразказ, те и не подкрепят изложеното от свидетеля
С., поради което е очевидно, че в случая са налице две различаващи се една от
друга конкретни версии за случилото се. Последното несъмнено издига сериозни
съмнения в достоверността на показанията на свидетеля С., като следва да се
отчете и че изложеното от него, само по себе си е противоречиво, доколкото
съдържа твърдение, че е разпознал със сигурност лице, което е тичало и
прескачало ограда, през нощта, при силно намалена видимост и докато самия той
се придвижвал с автомобил. Отделно от това, заявеното от свидетелката Й.
относно възприетите от свидетеля С. процесни събития не съответства на
изложеното от самия него, с оглед на което и не се подкрепя обвинителната теза.
При така изложеното, съдът намира показанията на свидетеля С. за заинтересовани,
поради което същите не следва да бъдат кредитирани, като обективно и
безпристрастно дадени, доколкото същите на практика не се потвърждават
безспорно от нито един друг доказателствен източник, а и се опровергават категорично
от заявеното в показанията на свидетеля М..
Съдът дава частична вяра на изложеното от свидетелката Й.,
а именно в частта, в която същата разказва за влошените ѝ отношения с
подсъдимия К.. Това е така, защото тези нейни показания намират опора и в
приобщените по делото писмени доказателства, чрез които действително може да се
установи, че двамата са били във влошени отношения предвид образуваните от единия
спрямо другия наказателни производства от частен характер, както и с оглед
депозираните жалби, които са станали повод за образуване на наказателно
производство от общ характер извън настоящото дело. Така посоченото до момента
намира опора и в други гласни доказателствени източници, а именно в показанията
на свидетелите С. и Т., а също така и в обясненията на самия подсъдим К.. Съдът,
обаче не цени данните в показанията на свидетелката Й., относно твърдяното от
нея, че именно подсъдимия К. след пожара ѝ е признал, че той е запалил
процесния автомобил марка „Ланчия“, защото от една страна липсват събрани по
делото доказателства, чрез които да се проверят тези нейни твърдения, поради
което те остават изолирани и единствени, а от друга страна и подсъдимия в
своите обяснения заявява, че такова признание не е правил. Ето защо дори и да
се приеме, че позицията на подсъдимия в случая е негова защитна такава с оглед
случилото, то не може несъмнено и категорично да се приеме и като достоверно и
твърдяното от свидетелката Й., защото тези нейни твърдения се опровергават от
показанията на свидетелите М. и С., предвид противоречивостта им с тези на
двамата свидетели М. и С.. Следва да се отчете обстоятелството, че в хода на
съдебното следствие свидетелката Й. твърди, че подсъдимия К. ѝ е признал
в телефонен разговор, че е запалил лекия автомобил, докато в хода на
досъдебното производство, тя изрично заявява, че подсъдимия К. лично ѝ
разказал за процесния инцидент, а не по телефона. При това положение
показанията на свидетелката Й. в тази им част не могат да бъдат възприети, като
несъмнени данни относно авторството на деянието касателно подсъдимия К., защото
не са еднопосочни, а при всеки неин разпит тя пресъдава своите твърдения по
различен начин и то относно важни за делото факти и обстоятелства, които трудно
житейски биха се объркали предвид важността на събитията, които са се случили
за нея. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката Й., не само защото
изнесеното от нея не може да бъде потвърдено от друг доказателствен източник,
но също така и защото нейните показания в тази част представляват единствено производно
гласно доказателствено средство, предвид обстоятелството, че тя не е очевидец
на инкриминираното деяние, а е възприела данни за случилото чрез разказа на
свидетеля С., който също не е би очевидец на инкриминираните събития. В тази
връзка трябва да бъде преценено и още едно обстоятелство, касаещо сложните лични
отношения между свидетелката Й. и подсъдимия К., които определено намират
своето значение в настоящия случай и по своето естество и характер представляват
фона, на който се очертават и развиват обсъжданите процесни отношения. Съдът
намира показанията на свидетелката Й. за противоречиви в голяма степен и в
частта, в която същата твърди, че подсъдимият е имал желание да продължи
отношенията си с нея. Това е така, защото в хода на съдебното следствие са
прочетени показанията на свидетелката Й. дадени в хода на досъдебното
производство пред съдия по реда на чл.223 НПК, в които същата посочва, че е
имала интимни отношения с подсъдимия и след инкриминирания пожар на 18.09.2013 г.,
докато пред настоящия съд вече твърди обратното, а именно, че не е имала
никакви отношения с него, а е била преследвана от подсъдимия. Съдът не възприе
за достоверно твърдяното от свидетелката Й. относно дадените от нея показания
за това, защо е налице тази разлика, като опитите ѝ да отрече последното,
с обяснението, че секретарят навярно и погрешно е записал думите ѝ при
разпита пред съдия, не би могло да бъде възприето, защото съдебния протокол има
своята доказателствена сила по реда на чл.281, ал.1 НПК и представлява годно
писмено доказателствено средство съставено по надлежния ред. От друга страна в
разпита пред съдия свидетелката Й. подробно разказва и за други обстоятелства
около техните лични отношения, свързани с местата, на които двамата са живяли,
а именно, че подсъдимия К. ***, а тя живеела при майка си, поради което двамата
са се виждали в хотел. Съдът не възприема за несъмнено установена и версията на
свидетелката Й. относно твърдяното от нея обстоятелство, че подсъдимият е
оставил в пощенската ѝ кутия чадър, който се е намирал в процесния лек
автомобил преди инкриминирания пожар. В случая, не се доказва по безспорен и
категоричен начин, нито кой е оставил този чадър в лекия автомобил, нито къде
точно се е намирал той, незавивимо, че същия е иззет по делото като веществено
доказателство. От друга страна се установи по делото, а и никой от свидетелите
и подсъдимия не твърди обратното, че подсъдимия К. е ползвал многократно опожарения
лек автомобил „Ланчия Либра“. Освен това, обсъжданият чадър е бил доброволно
предаден на органите на досъдебното производство, същият е бил изследван и по
него не са установени дактилоскопни следи. Всичко изложено води до извода, че с
оглед на сложните лични отношения между свидетелката Й. и подсъдимия К., както
и констатираната противоречивост в нейните показания, не би могло да се даде
безрезервно доверие на изложеното от нея и на тази основа да се направи
несъмнен извод за авторството на инкриминираното деяние, а именно, че
подсъдимия К. е извършител на престъплението.
Настоящият съдебен състав се довери изцяло на
свидетелските показания на свидетеля С.М., като не съзря основания за съмнение
в достоверността на изложената от него информация. Изтъкнатото от прокуратурата
обстоятелство, че в инкриминираната вечер свидетеля М. е спял в каравана
позиционирана в двора на процесния автосервиз, категорично не води до извода,
че неговите твърдения би следвало
да се тълкуват по-скоро като предположения, за това какво точно се е случило по
време на пожара, а не и като негови преки впечатления. Съдът намира това
становище за изолирано и непочиващо на събраната по делото доказателствена
съвкупност, защото в конкретният случай свидетеля М. е единствения установен по
делото очевидец на инкиминирания пожар, който първи е възприел горящите
автомобили и който първи е предприел действия по предотвратяване запалването и
на други паркирани леки автомобили, в близост до огнището на пожара. В резултат
именно на тези свои действия по предотвратяване на повече щети за други леки
автомобили паркирани в двора на автосервиза и поради невъзможността да ги
премести, защото не е разполагал с ключ от офиса на автосервиза, свидетеля М.
се е обадил на свидетеля С. да се върне в автосервиза, за да премести леките
автомобили, т.к. той имал ключ от офиса на автосервиза, в който офис са се
съхранявали ключовете от леките автомобили. В конкретният случай напълно житейски
логично звучат твърденията на свидетеля М., че се е събудил от пукане в
резултат на възникналия пожар, като по вече изложени съображения съдът даде
вяра на неговия разказ, а не на показанията на свидетеля С., които са силно
противоречиви и разнопосочни по своята същност и несъответни на нито едно
доказателство по делото. В тази връзка е необходимо да се посочи още, че е
налице несъответствие между показанията на свидетелите М. и С. и при изясняване
на обстоятелствата свързани с последиците от инкриминирания пожар, защото за
разлика от свидетеля М., свидетелят С. не споменава в своите показания нищо за преместения
товарен автомобил марка „Пежо Боксер“ от свидетеля М.. Последното е пореден
аргумент в подкрепа на показанията на свидетеля М., който твърди, че се е
обадил на С. чак след като е преместил буса на безопасна дистанция, което
съвсем логично обяснява защо С., който действително е отишъл на мястото
по-късно, не е възприел щетите в задната част на товарния автомобил, които пък
са безспорно установени и посредством заключението по КТОЕ и чрез показанията на свидетеля Д.К.. Съдът констатира и обърна
внимание и на обстоятелството, че в съдържанието на прочетените показания на
свидетеля М. дадени в хода на досъдебното производство по реда на чл.281, ал.5,
вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК не се съдържа никаква информация за свидетеля С., което
според съдебния състав се дължи на обстоятелството, че свидетеля М. е
концентрирал показанията си около събития свързани със самия пожар, предвид
обстоятелството, че свидетеля С. не е присъствал на процесното място, а е
пристигнал след около половин час. В същото време, с изключение на неточните му
спомени за часа, в който се събудил, останалата част от заявеното от свидетеля М.
в хода на досъдебното производство корелира изцяло с показанията му от
съдебното следствие, което е и още една индиция за това, че той представя
обективно, добросъвестно и достоверно възприетите от него факти около
възникналия пожар в автосервиза, както и че е чакал свидетеля С. да дойде на
мястото. Така например пред съда свидетеля М. действително заявява, че съседите
на автосервиза са позвънили на тел. 112, докато в хода на досъдебното
производство твърди, че той се е обадил, но уточнява, че от централата му
затворили, тъй като съседи на имота вече били сигнализирали за пожара. Това
несъответствие, обаче не може да доведе до разколебаване в свидетелската
достоверност на показанията на свидетеля М., т.к. същото по своето естество е
несъществено и не се отразява на предмета на доказване по делото. В обобщение,
настоящият съд оценява показанията на свидетеля М. като подробни,
последователни и логични и им се довери изцяло. Отчитайки обстоятелството, че
липсват основания за съмнение в тях, което определено не се отнася до разказите
в показанията на свидетелите С. и Й., съдът им се довери изцяло и счете, че те
опровергават твърденията на свидетеля С., че е бил в сервиза в инкриминираното време
и е видял подсъдимия в него, който да е запалил процесните леки автомобили.
При формиране на фактическите си изводи, съдът взе
предвид и показанията на свидетелите Д.К. и К.Ч.. Показанията на свидетеля К. не
бяха възприети от съдебния състав, защото този свидетел единствено препредава твърденията
на свидетеля С. за инкриминираната нощ, а не представляват негови лични и преки
впечатления от случилото се. Независимо от това, в показанията на свидетеля К.
дадени в хода на досъдебното производство, които съдът прочете по реда на
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК се съдържат данни, чрез които на свой ред се
опровергават твърденията в показанията на свидетеля С. относно изясняване на
обстоятелството, дали свидетеля С. е видял точно подсъдимия К. да прескача
оградата. Това е така, защото именно в прочетените показания на свидетеля К. се
съдържат данни, че свидетеля С. му казал, че бил видял човек да прескача
оградата, но не конкретизирал подробности относно този човек. Това
обстоятелство на свой ред разколебава данните в показанията на свидетелите С. и
Й., според които извършител на процесния пожар е подсъдимия К.. Отделно от
посоченото, изложените от свидетеля К. и Ч. данни в техните показания спомагат
за изясняване на обстоятелства по разположението и характеристиките на самия автосервиз,
както и относно режима на работа в него, което е разбираемо, тъй като двамата
са стопанисвали сервиза заедно в един период от време. В тази връзка следва да
се отчете еднопосочността в техните показания с тези на свидетеля М. при
изясняване на обстоятелството, къде се съхраняват ключовете от автомобилите,
които се ремонтират, а именно, че ключовете за паркираните в двора на
автосервиза, автомобили са се намирали вътре в офиса на самия сервиз, както и
че към датата на деянието свидетеля М. не е имал достъп до тях, т.к. офиса е
бил заключен от свидетеля С.. Също така от показанията на свидетелите К., Ч. и М.
се установи достатъчно ясно и безпротиворечиво, че дворът на автосервиза е имал
осветление, но същото не е било достатъчно добро, поради което не е позволявало
да има добра осветеност към дъното на дворното място, където свидетеля С.
твърди, че е видял и разпознал подсъдимия К., докато той прескачал оградата и
тичал. Именно това обстоятелство изясняващо се чрез показанията на свидетелите К.,
Ч. и М. на свой ред и допълнително компроментира показанията на свидетеля С..
Съдът не възприе показанията на свидетеля К.Ч. в частта, в която същия излага
свои разсъждения относно отношенията между свидетелите С. и Й., доколкото
прецени, че същите представляват негово предположение и субективна преценка, а не
обективна даденост, без да намират подкрепа в други доказателствени източници.
В показанията на свидетелите П.Т., Т.Х., В.А. и Н.К. не
се съдържат факти и обстоятелства от значение за предмета на доказване по
делото, който се свързва с изясняване на обстоятелствата около възникване на
процесния пожар, както и относно изясняване на автора на инкриминираното
деяние, независимо от това чрез тях, както и чрез показанията на свидетеля Д.К.
се съдържат данни, които способстват за изясняване на обстоятелствата, свързани
със собствеността на увредените вследствие на пожара вещи, като тези показания
намират и пълна подкрепа в приложени по делото писмени доказателства. Тук е
мястото да се отчете изрично, че в обвинителният акт неправилно е преценена
собствеността на лекият автомобил „Хюндай Е.“, с рег. № *******. За същия се
установява, че собствеността върху него не е била прехвърлена на свидетеля К.
по изискуемия от българското законодателство ред и в действителност той е
собственост на свидетеля Т.Х., в каквато насока впрочем, е и приложената по
досъдебното производство справка от КАТ /л.63 от ДП/. Извън изложеното в
показанията на свидетелката П.Т. се съдържа информация за силно влошените
отношения между нейната внучка - свидетелката Й. и подсъдимия К., за които
отношения впечатления е придобивала от свидетелката Й..
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че
следва да бъдат обсъдени и обясненията на подсъдимия К.. Действително обясненията
на подсъдимия имат двояка правна природа, т.к. представляват, както гласно
доказателствено средство, а така също и служат за изграждане на защитна версия
относно случилото се. Ето защо тяхната достоверност следва да бъде установена
при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства и при
съблюдаване на дефинитивните правила за оценка на доказателствата, а именно да
се обсъдят, както отделно, така и в съвкупност с останалия доказателствен
материал, като се съпоставят с него. В конкретния случай обясненията на
подсъдимия К., в частта, в която същия сочи, че не се е намирал на посоченото
от прокуратурата инкриминирано място, не се потвърждават от други
доказателствени източници, независимо, че защитата заявява искания в тази
насока. Това е така, защото дори и да се съберат гласни доказателствени
средства, за това къде се е намирал подсъдимия К. в инкриминираната нощ, то
същите не биха могли да се проверят с надежден доказателствен източник и отново
биха били поставени под съмнение. От друга страна местонахожденията на
подсъдимия К. не се установи на инкриминираната дата и час да е било в
процесния автосервиз, независимо от твърденията на свидетеля С., чийто
показания останаха изолирани и неподкрепени от нито един доказателствен
източник по делото. В конкретният случай единствено наличния конфликт между
подсъдимия К. и свидетелката Й. не е достатъчно основание да се приеме, че
тъкмо той е запалил нейния лек автомобил, при липса на категорични източници на
доказателствена информация в същата насока. Съдът намира за излишно да
коментира в детайли твърденията на подсъдимия К. за отношенията му със
свидетелката С.Й., доколкото последното не е част от премета на доказване по
делото. Въпреки това, настоящият състав счита, че от показанията на
свидетелката Й. и обясненията на подсъдимия К. се установява, че между двамата
е налице сериозен междуличностен конфликт, в каквато насока са и изводите на
съда за целите на настоящото производство. Именно последното е и причината за
множеството различни обвинения, които всеки от тях отправя към другия.
Задълбочените подробности на техните отношения обаче, са ирелевантни за
настоящото производство. Наличието на конфликт между двамата се потвърждава
еднопосочно и от множество приложени по делото писмени доказателства и бе
преценено от съда при анализа на свидетелските показания. При това положение
обясненията на подсъдимия К. са изолирани и не допринасят съществено за
изясняване на правно значимите факти и обстоятелства, които интересуват
наказателния процес, а по-скоро биха могли да бъдат преценени като защитна
версия, но и като такива не водят до различни изводи относно липсата на
несъмнена установеност относно авторството деянието или че той е извършител на
същото.
Настоящият съд приема за обективни и компетентни
заключенията на извършените в хода на досъдебното производство пожаро-техническа
експертиза /л.76-77 от ДП/ и комплексна техническа и оценителна експертиза /л.98-101
от ДП/, които изслуша и прие в хода на съдебното следствие. Въз основа на
заключението на пожаро-техническа експертиза се изясняват възможните причини за
пожара, неговото огнище, както и какви опасности е криел същият. Заключението
на КТОЕ пък изяснява пазарната стойност на запалените процесни автомобили и характера
и стойността на нанесените по тях щети. Съдът не намери основание да не се
довери на заключенията на експертите, поради което ги кредитира изцяло, като
обосновани, изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с
необходимата прецизност на поставените въпроси. Заключенията бяха възприети от съда,
при формирането на фактическите и правни изводи по делото.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за
изясняване на фактическата обстановка по делото са и приобщените писмени
доказателства и доказателствени средства. При служебната проверка на последните,
съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето
им, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по
делото. Освен това, приложените по делото писмени документи съответстват на
кредитираните свидетелски показания и експертни заключения и служат за тяхна
утвърждаваща доказателствена проверка, като част от тях бяха и изрично отчетени
в хода на доказателствения анализ на съда.
Констатация за обремененото съдебно минало на подсъдимия
съдът направи въз основа на наличните по делото, като писмени доказателства,
справка и бюлетини за съдимост.
В заключение, настоящият
съдебен състав счита, че по делото не се събраха доказателства, от които да се
установи по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия К. е съпричастен към
инкриминираното деяние или така както изисква процесуално правната норма на
чл.303 НПК.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от
правна страна, че подсъдимият И.С.К. не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.330, ал.3 вр. ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК,
в каквато насока му е повдигнато обвинение от СГП.
Според императивната уредба на процесуалния закон и
константната съдебна практика е недопустимо постановяването на осъдителна
присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретното лице, за конкретното
престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е
правилото, че присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни
и колебливи изводи относно авторството на престъплението и неговите основни
обективни и субективни признаци. Разпоредбите на чл.16 и чл.303, ал.2 НПК ясно
и категорично провъзгласяват принципът за невиновност на подсъдимия до
завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда. Това е така,
защото подсъдимият може да бъде признат за виновен само когато обвинението е
доказано по несъмнен начин и категоричен начин. Следователно, когато и след
изчерпване на всички процесуални средства не се установи по безспорен и
категоричен начин, че деянието е извършено или че е извършено именно от
подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за невиновен /ППВС №6 от 04.05.1978г./
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото
доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат подсъдимият
за виновен в извършване на посоченото по-горе престъпление.
За да отговори на един от основните въпроси по чл.303,
ал.1 НПК, а именно дали подсъдимия К. е автор на престъплението, за което е привлечен
да отговаря, съдът обсъди наличните по делото доказателства с оглед на приетата
за установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът на
доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови
извод за несъмнена доказаност на авторството на подсъдимият в извършване на
инкриминираното престъпление.
От обективна страна действително е установено, че на
процесната дата 18.09.2013 г., около 04:30 часа, в двора на автосервиз „ВМ А.Е.“,
намиращ се в гр. София, на бул. „Ботевградско шосе“ №389, е възникнал пожар,
при който са изгорели намиращите се там леки автомобили „Ланчия Либра“, с рег.
№******** и „Хюндай Е.“, с рег. № ******* и останали негодни за употреба, а
огънят засегнал частично и товарния автомобил „Пежо Боксер 350“, с рег. №*******,
като задните светлини и други елементи от задната му част били разтопени. Установи
се от пожаро-техническата експертиза, че най-вероятната причина за пожара е
било възпламеняването на лекия автомобил „Ланчия Либра“, с рег. №********. В
същото време обаче, не бе безспорно доказана съпричастността на подсъдимия К.
към инкриминираното в обвинителния акт деяние. С оглед наличната по делото
доказателствена съвкупност са налице основателни съмнения дали на посочената от
прокуратурата инкриминирана дата подсъдимият се е намирал на инкриминираното място
в гр. София. По делото се установиха редица противоречия в доказателствения
материал и по-конкретно относно показанията на свидетеля П.С., с оглед на което
съдът прецени, че са налице основателни съмнения в достоверността на неговите
показания и твърденията му, че е бил на инкриминирано място и че е възприел
присъствието на подсъдимия там. Кредитирайки изложеното от свидетеля М., по
вече изложени подробни съображения, настоящата инстанция, прие, че свидетеля П.С.
е отишъл по-късно на инкриминираното място, като по този начин се явява оборено
и единственото съществено доказателство, подкрепящо обвинителната теза.
От съществено
значение в конкретния случай е, че липсват категорични доказателства от
обективна страна подсъдимия И.К. да е извършител на инкриминираното деяние, което
от своя страна да изпълва признаците на престъплението по чл.330, ал.3 вр.
ал.2, т.2 вр. ал.1 НК. Въз основа събраните по делото доказателства, не може да
бъде направен извод /в съответствие с изискването на разпоредбата на чл.303,
ал.1 от НПК/, че подсъдимият К. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението, за което е предаден на съд. Изложените изводи за обективна
несъставомерност на поведението на подсъдимия К. обезпредметяват обсъждането на
субективната страна на престъплението по чл.330, ал.3 вр. ал.2, т.2 вр. ал.1 НК.
Обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, а именно, че
подсъдимия К. е извършител на престъплението, с оглед на което същия бе признат
за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по
чл.330, ал.3 вр. ал.2, т.2 вр. ал.1 НК.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
На
основание чл. 45 ЗЗД е предявен граждански иск от Д.В.К. срещу
подсъдимия И.С.К. за сумата от 16 100,00
/шестнадесет хиляди и сто/ лева, представляваща
причинени имуществени вреди от престъплението. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен
иска с правно основание чл.45 ЗЗД следва да са налице следните две
предпоставки: да има вреди от непозволено увреждане и те да са причинени
виновно другиму, като вината от непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното. В настоящият случай тези предпоставки не са налице. От
всички събрани в настоящото наказателно производство писмени и гласни
доказателствени средства и писмени доказателства не се установи, гражданския
ищец К. вследствие на виновното противоправно
поведение на подсъдимия К. да е претърпял имуществени вреди в
размер на 16 100,00 лева. Това е
така, защото не се установи по несъмнен и категоричен начин подсъдимия К. да е
автор на инкриминираното престъпление, за което му е повдигнато обвинение,
поради което и същия е признат за невинен и оправдан. В резултат от изхода на
делото се налага извода, че предявеният граждански иск за претърпени
имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането не е
доказан по правното си основание, поради което съдът го остави без уважение,
като недоказан и неоснователен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбата на
чл.190, ал.1 НПК направените по делото разноски следва да останат за сметка на
държавата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: