Решение по дело №5533/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4385
Дата: 17 ноември 2022 г.
Съдия: Павел Георгиев Панов
Дело: 20221110205533
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4385
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110205533 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл ЗАНН.
Образувано е по жалба на АЛЕКСАНДЪР СЦ" ООД, ЕИК: *********, представлявано
от С. П. Я. - управител, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, ж.к.
„*********** срещу Наказателно постановление (НП) № 22-2200052/30.03.2022г., издадено
от В.Ц. В.а, изпълняваща длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - София
/Д ИТ- София/,съгласно Заповед № ЧР-40/24.01.2022г. на Изпълнителния директор на ИА
„ГИТ", с което на АЛЕКСАНДЪР СЦ" ООД, ЕИК: *********, на основание чл. 416, ал. 5 от
КТ, във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд /ДВ, бр.124/97г./ и чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука"/ДВ, бр. 15 от 2006
г./.
Жалбата е бланкетна и не съдържа конкретни аргументи за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание, дружеството–жалбоподател, редовно призовано, се представлява
от адв. Ю., който поддържа подадената жалба и моли обжалваното НП да бъде отменено с
аргументи, че посочената в АУАН и НП ЗАПОВЕД № РД-01-289 от 25 октомври 2021 г. за
определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане
през 2022г. не е била приета към датата на нарушението и не е била в сила. Излага доводи,
че дружеството е имало валидна застраховка и същата е действала. Сочи, че е имало голямо
текучество на работници и служители в дружеството и това означавало да се сключват нови
застрахователни договори при всяка промяна в състава на работниците и служителите, а
обезщетение се изплащало на всички работници и служители, независимо дали са в списъка
към полицата, или не. Сочи, че на дружеството при проверката на 01.02.2022г. е дадено
предписание за сключване на застраховка до 14.02.2022г. и такава е сключена на
17.02.2022г. и три дни забавяне не следва да се приемат за критични. Счита, че приложената
1
ЗАПОВЕД № РД-01-289 от 25 октомври 2021 г. няма подпис и печат и не е годно
доказателствено средство. Намира, че коефициентът на трудов травматизъм следва да се
установява със способите, предвидени в НПК. Претендира разноски.
АНО - редовно призован, се представлява от юрк. Петров, който поддържа становище
за законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Претендира разноски.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
Работодателят-жалбоподател "АЛЕКСАНДЪР СЦ" ООД извършвал икономическа
дейност с трудов травматизъм по-висок от средния за страната (строителна дейност).
Същият бил сключил задължителна застраховка „Трудова злополука“ към ДЗО – Общо
застраховане ЕАД, обективирана в застрахователна полица № ********** от 22.02.2021
г., ведно с Приложение № 1 към същата, в което фигурирали застрахованите работници и
служители. И.Г.Л. бил назначен с трудов договор №*******/20.08.2021г., на длъжност
„Кофражист" в АЛЕКСАНДЪР СЦ" ООД, ЕИК: *********. Жалбоподателят не уведомил
застрахователя за назначаването на новия работник и същият не бил включен в
актуализиран списък на застрахованите лица и не се ползвал от така сключената
застраховка.
На 13.01.2022 г. на място и на 01.02.2022 г. по документи била извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство на „АЛЕКСАНДЪР СЦ" ООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, ж.к. „*********** представлявано
от С. П. Я. - управител.
При извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство се установило
от свидетелите Т. и Стоянова, че работодателят "АЛЕКСАНДЪР СЦ" ООД извършва
икономическа дейност с трудов травматизъм по-висок от средния за страната (строителна
дейност). При преглед на представената Застрахователна полица № ********** от
22.02.2021 г., ведно с Приложение № 1 към същата, свидетелите установили, че
работодателят "АЛЕКСАНДЪР СЦ" ООД не е застраховал за риска "трудова злополука"
И.Г.Л., назначен с трудов договор №*******/20.08.2021г., на длъжност „Кофражист", който
извършвал дейност в основната и спомагателната дейност на предприятието, в нарушение
изискванията на чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ДВ,
бр.124/97г./ и чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и
служителите за риска "трудова злополука" /ДВ, бр. 15 от 2006 г.
Бил съставен протокол за извършена проверка № ПР2203021 от 01.02.2022г., в който
било дадено предписание "АЛЕКСАНДЪР СЦ" ООД, в качеството си на работодател, който
извършва дейност (строителна) с трудов травматизъм по-висок от средния за страната, да
застрахова за риска "трудова злополука" работниците и служителите, които извършват
работа в основната и спомагателната дейност на предприятието, съгласно изискванията на
чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ДВ, бр.124/97г./ и чл. 2,
ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
"трудова злополука" /ДВ, бр. 15 от 2006 г./, във връзка със ЗАПОВЕД № РД-01-289 от 25
октомври 2021 г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически
дейности за прилагане през 2022 г. Бил даден срок за изпълнение до 14.02.2022г.
При тези данни, актосъставителят Стоянова приела, че към 20.08.2021 г. – датата на
сключване на трудовия договор с работника Л., същият не е имал сключена застраховка
"трудова злополука", което било в нарушение изискванията на чл. 52, ал.1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд /ДВ, бр.124/97г./ и чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука"
/ДВ, бр. 15 от 2006 г./, във връзка със ЗАПОВЕД № РД-01-289 от 25 октомври 2021 г. за
определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане
през 2022г. и съставила АУАН № 22-2200052 от 01.02.2022г. срещу жалбоподателя, за това,
2
че работодателят не е застраховал за риска "трудова злополука" И.Г.Л..
АУАН е съставен в присъствието на представител на дружеството-жалбоподател, на
който по надлежния ред е връчен препис от него. Възражения не са направени.
На 17.02.2022г. работодателят сключил застраховка „Трудова злополука“ с
дружеството Евроинс АД с начална дата 18.02.2022г., като в приложения списък на
застрахованите лица фигурирал и работникът И.Г.Л..
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на фактическата
обстановка е издадено обжалваното Наказателно постановление (НП) № 22-
2200052/30.03.2022г., издадено от В.Ц. В.а, изпълняваща длъжността Директор на Дирекция
„Инспекция по труда" - София /Д ИТ- София/,съгласно Заповед № ЧР-40/24.01.2022г. на
Изпълнителния директор на ИА „ГИТ", с което на АЛЕКСАНДЪР СЦ" ООД, ЕИК:
*********, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТе наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева, за нарушение на
чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ДВ, бр.124/97г./ и чл. 2,
ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
"трудова злополука"/ДВ, бр. 15 от 2006 г./. В него било посочено, че със заповед на
министъра на труда и социалната политика ежегодно се определя коефициентът на
травматизъм по икономически дейности за прилагане през съответната година. В
конкретния случай била посочена ЗАПОВЕД № РД-01-289 от 25 октомври 2021 г. за
определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане
през 2022г., в която в т. 13 фигурира дейността "строителство на сгради" с коефициент на
трудов травматизъм 1, 48, по- голям от средния за страната коефициент определен със
същата заповед - 0, 64.

В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на актосъставителя
Стоянова и свидетеля Т., които се отличават с логичност, последователност и вътрешна
безпротиворечивост, което мотивира настоящия състав да им се довери изцяло. Твърденията
на свидетелите за направените констатации намират подкрепа и в останалия, събран по
делото доказателствен материал - протокол за извършена проверка, трудов договор,
застрахователна полица за застраховка "трудова злополука" към ДЗИ и списък на
застрахованите лица към него.
Съдът кредитира и останалите събрани по делото доказателствени материали и
писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК, като ги намира за
еднопосочни и изясняващо в пълнота фактическата обстановка и релевантните факти.
Следва да се подчертае, че по отношение на фактическата обстановка не е налице спор
по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, но не на основанията,
посочени в жалбата.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, които да обосновават отмяна на
последното само на това основание.
Съдът намира, че видно от съдържанието на АУАН и НП, в тях няма конкретно
посочена дата на нарушението, която правилно е определена.
3
АУАН е съставен от оправомощено лице по смисъла на закона, отговаря на
императивните изискания на закона за съдържание и са спазени сроковете за неговото
издаване.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла
на закона. Съдът, след служебна проверка не установи липса на някои от задължителните
реквизити на АУАН и НП. Административнонаказващият орган се е произнесъл по
преписката в предвидения срок.
Най-сетне, описаната в АУАН фактология съответства изцяло на тази, обективирана в
НП.
По съществото на спора съдът намира следното:
Съдът счита, че така установената фактическа обстановка изпълва състава на
административно нарушение, като правилно и законосъобразно е подведена под нормата на
чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ДВ, бр.124/97г./ и чл. 2,
ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
"трудова злополука"/ДВ, бр. 15 от 2006 г.
Съгласно чл. 52, ал.1 ЗЗБУТ "Работещите, които извършват работа, при която
съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска
"трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на
Министерски съвет." С тази разпоредба е предвидено задължение за работодателя, каквото
качество несъмнено има Александър СЦ ООД спрямо лицето Илия Л., да застрахова за своя
сметка за риска "трудова злополука" работещите, които извършват работа, при която
съществува опасност за живота и здравето им, при условия и по ред, определени с акт на
Министерски съвет.
Такъв акт на Министерски съвет е Наредба за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска "трудова злополука" приета с ПМС 24 от 06.02.2006 г.
/обн ДВ бр.15 от2006 г./. Съгласно чл. 2, ал.1 от нея: "На задължително застраховане
подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основаната или
спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов
травматизъм, равен или по-висок от средния за страната."
Така описаното нарушение е от вида на продължените нарушения и неговият състав се
осъществява непрекъснато до преустановяване на противоправното бездействие
(несключване на необходимата застраховка). В случая такава е сключена на 17.02.2022г. и е
с начална дата на покритие следващия ден – 18.02.2022г., когато и нарушението е
преустановено. Датата на нарушението правилно е определена от актосъставителя и АНО
като датата на сключване на трудовия договор с работника – 20.08.2022г., която е и датата
на фактическо изпълнение на задълженията на работника, видно от договора, доколкото
именно тогава възниква задължението на работодателя да го застрахова.
В периода, в който е осъществяван съставът на нарушението, са действали две
заповеди, определящи коефициента на трудов травматизъм – посочената в АУАН и НП -
ЗАПОВЕД № РД-01-289 от 25 октомври 2021 г. за определяне на коефициент на трудов
травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022г. и ЗАПОВЕД № РД-01-61
от 22 октомври 2020 г. обнародвана в Държавен вестник, брой 96 от 10.11.2020г,
определяща коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане
през 2021г. Действително в АУАН и НП е посочена само заповедта, действала към датата на
проверката през 2022г. и респективно към датата на съставяне на АУАН и издаване на НП.
Именно и съгласно посоченото в нея в НП са посочени конкретно коефициентът на трудов
травматизъм за съответната икономическа дейност – строителство на сгради – 1,48 и е
посочен средният коефициент на трудов травматизъм за 2022г. – 0,64. Действително в
АУАН и НП не е посочена ЗАПОВЕД № РД-01-61 от 22 октомври 2020 г., обнародвана в
4
Държавен вестник, брой 96 от 10.11.2020г, определяща коефициент на трудов травматизъм
по икономически дейности за прилагане през 2021г., действала от датата на осъществяване
на състава на продълженото нарушение – 20.08.2021 до 31.12.2021г., но съдът, противно на
изложеното в пледоарията, не намира това за съществено нарушение, ограничаващо правото
на защита на жалбоподателя и същото не намира да води до невъзможност да бъде разбрано
административнонаказателното обвинение, неговите параметри и съставомерни факти. Това
е така, защото приложимата заповед ЗАПОВЕД № РД-01-61 от 22 октомври 2020 г.
обнародвана в Държавен вестник, брой 96 от 10.11.2020г е административен акт,
обнародван в държавен вестник и също предвижда коефициент на трудов травматизъм над
средния, а именно 1,35 при средно определен от 0,62. В този смисъл за жалбоподателя е
съществувало задължение и по тази заповед да застрахова работника, което същият
безспорно не е сторил. Независимо, че в АУАН и НП е посочена само заповедта, действала
към датата на преустановяване на продълженото нарушение, съдът намира, че всички
елементи от обективната съставомерност на нарушението са описани надлежно – посочена е
длъжността на работника, че същата е с коефициент на трудов травматизъм над средния,
респективно, че работникът не е бил застрахован със задължителната застраховка.
Следва да се има предвид, че не следва да се приема, че е нарушена ЗАПОВЕД № РД-
01-61 от 22 октомври 2020 г. обнародвана в Държавен вестник, брой 96 от 10.11.2020г, както
твърди процесуалният представител на жалбоподателя. Заповедта не съдържа правни норми,
респективно правила за поведение, още по-малко състав на административно нарушение или
санкция за такова. Както и АССГ приема в свое Решение № 3691 от 26.05.2015 г. на АдмС -
София по адм. д. № 12519/2014 г. задължението за сключване на такава застраховка е
въведено със специалния Закон за здравословни и безопасни условия на труд, където чл. 52
определя, че работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота
и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на
работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Редът за
издаване на този акт на Министерския съвет също е спазен – с ПМС № 24 от 06.02.2006 г. е
приета Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
"трудова злополука". Съгласно чл. 2, ал.1 от тази Наредба на задължително застраховане
подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и
спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов
травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. С параграф единствен от
заключителните разпоредби на това ПМС се определя, че коефициентът за трудов
травматизъм се определя ежегодно от министъра на труда и социалната политика по
икономически дейности по данни на Националния осигурителен институт от
информационната система за трудови злополуки и се обнародва в "Държавен вестник".
Заповедта на министъра на труда и социалната политика е издадена именно въз основа на
посоченото по-горе ПМС № 24/06.02.2006 г. С тази заповед нито се въвежда задължение за
сключване на застрахователни договори, нито се определя обхвата и реда за задължително
застраховане за риск "трудова злополука". Заповедта не е източник на задължението на
работодателите да застраховат определен кръг свои работници и служители за "трудова
злополука" – основанието е специалния закон, а условията и редът за това задължително
застраховане са определени в цитираната Наредба. Настоящият състав напълно споделя тези
изводи на касационната инстанция за характера на заповедта, който от своя страна обуславя
и липсата на съществено процесуално нарушение при непосочване на действалата към
датата на реализиране на деянието заповед. Същата не е елемент от правната квалификация
на деянието, а словесното описание на нарушението е пълно и жалбоподателят може да
добие ясна представа за какво нарушение е наказан. В този смисъл не може да се приеме, че
посочването само на заповедта, действала през 2022г., когато е установено и преустановено
нарушението е порок, който ограничава правото на защита на жалбоподателя и поставя
непреодолими пречки пред него да разбере в какво нарушение е обвинен, респективно
5
санкциониран. Посочената в АУАН и НП длъжност е била с коефициент на трудов
травматизъм над средния и към датата на извършване на нарушението, което надлежно е
посочено в НП и АУАН. Непосочването на конкретните стойности на двете величини към
датата на осъществяване на състава на административно нарушение не е пречка да се
разбере обвинението. В този смисъл това възражение на защитата съдът намира за
неоснователно. Л. е подлежал на задължително застраховане за сметка на работодателя и
неизпълнявайки това си задължение жалбоподателят е извършил вмененото му
административно нарушение.
Действително санкционираното юридическо лице е имало действаща и валидна
застраховка „Трудова злополука“ към датата на проверката, но следва да се има предвид, че
жалбоподателят е санкциониран не за липсата въобще на такава застраховка, а поради
обстоятелството, че конкретно лице не е попадало в нейния обхват. В този смисъл и
възражението на защитата, че не е необходимо всички работници и служители да фигурират
в списъка към съответната полица не почива на събраните по делото доказателства, също
както и твърдението, че за всеки новопостъпил работник е следвало да се сключва нова
застраховка с нова полица. Видно от приложената застрахователна полица №
********** от 22.02.2021 г., пункт I брой застраховани лица, общо застраховани са 11 лица,
изброени в приложения към полицата списък. В този смисъл само и единствено
бенефициенти по застраховката са тези лица, а не всички работници и служители. В
приложения списък името на Л. не присъства, респективно същият при настъпила злополука
не би получил обезщетение. Неправилно защитата счита, че за последващо назначени
работници и служители е следвало да се сключва нова полица. Видно от точка 4.7 от
полицата, при промяна в списъка на лицата, застраховащият уведомява писмено
застрахователя. В този смисъл е било необходимо работодателят – Александър СЦ ООД. да
уведоми застрахователя, че на работа е назначен нов работник и то на длъжност с повишен
риск от трудов травматизъм, за да изпълни задължението си по чл.52 от ЗЗБУТ и цитираната
по-горе наредба. Неизпълнявайки това свое задължение жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение.
Действително, както посочва и адв. Ю., при проверката са дадени задължителни
предписания за застраховане на всички служители, които са изпълнени в 17-дневен срок,
вместо дадения 14-дневен. Жалбоподателят обаче не е наказан за неизпълнение на това
предписание, което съставлява отделно административно нарушение, за което няма данни
същият да е наказан. Александър СЦ ООД е санкционирано , че още при сключването на
трудовия договор и постъпване на работа на работника Л. – 20.08.2021г. същият не е бил
застрахован и не е придобил това качество до 18.02.2021г., когато реално е включен в
списъка към новата застраховка. В случая периодът на продълженото нарушение е почти
шест месеца.
Съдът не споделя и аргументите, че приложената ЗАПОВЕД № РД-01-289 от 25
октомври 2021 г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически
дейности за прилагане през 2022 г. е негодно доказателствено средство, доколкото е
неподписана. Следва да се отчете обстоятелството, че същата е приложена за пълнота към
преписката, доколкото тя е административен акт, обнародван по силата на нормативен акт в
държавен вестник, общодостъпна е и не се налага нейното прилагане по делото, за да бъде
обсъждана в хода на производството. В този смисъл АНО не е следвало да доказва
наличието на такава заповед, също както липсва и задължение да се доказва съществуването
на други актове, публикувани по силата на нормативен акт в Държавен вестник.
На последно място съдът счита, че е неоснователно възражението, че е следвало да се
доказва дали заеманата от Л. длъжност е с коефициент на трудов травматизъм над средния с
всички способи, предвидени в НПК. Според ПМС № 24 от 06.02.2006 г. се определя, че
коефициентът за трудов травматизъм се определя ежегодно от министъра на труда и
6
социалната политика по икономически дейности по данни на Националния осигурителен
институт от информационната система за трудови злополуки и се обнародва в "Държавен
вестник". В случая подзаконов нормативен акт предвижда реда за определяне на този
коефициент, което прави безпредметно неговото изследване чрез способите, предвидени в
НПК. При несъгласие с обнародваната в ДВ заповед е необходимо същата да бъде атакувана
по съответния ред, предвиден за административните актове.
С оглед на изложеното, законосъобразно нарушението е квалифицирано по чл. 52, ал.1
от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, вр. чл. 2, ал.1 от Наредба за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука"
приета с ПМС 24 от 06.02.2006 г. /обн ДВ бр.15 от2006 г.
Съгласно чл.413, ал.2 от КТ работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв. АНО е наложил имуществена санкция над минимума, аргументирайки се
с целите на чл.12 от ЗАНН. Съдът намира, че неправилно е наложена санкция над
минимума. Следва да се има предвид, че незастраховането на Л. се дължи на технически
пропуск да се уведоми застрахователя за сключване на трудов договор с него за длъжност,
изискваща сключване на застраховка. Макар и нарушението да е отстранено след срока,
даден с предписанието, то е отстранено, не са произтекли вредни последици, което според
настоящия състав е аргумент да бъде наложена санкция в размер на минимума от 1500 лева,
която ще постигне целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН.

Не са налице обаче предпоставки за определяне на случая като маловажен. Разпоредбата на
чл. 415в КТ (нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.)
урежда привилегирован състав спрямо всички нарушения по КТ, включително и тези,
описани в чл. 413, ал. 2 КТ. Специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на
"маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл.
415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след
установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за
работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от
административнонаказателна отговорност (за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН), а налагане на
същото по вид административно наказание – парична санкция, но в многократно по–нисък
размер. Не са налице обаче предпоставките за приложение на този привилегирован състав.
"Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни
признака: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от
него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. Действително в
случая вредни последици не са настъпили, но нарушението не е отстранено веднага след
установяването му, доколкото установяването се е осъществило на 01.02.2022г., когато е
съставен АУАН и е издаден протоколът за проверка. Дадено е и предписание за
отстраняване на нарушението в 14-дневен срок, който също не е спазен и едва на
18.02.2022г. Л. е бил застрахован. Налице е забавяне повече от половин месец, което
настоящият съд не би могъл да приеме, че се явява незабавно отстраняване на нарушението.
Жалбоподателят е имал на разположение множество работни дни, в които да уведоми
застрахователя по вече сключената полица за подписания с Л. трудов договор или да
сключи нова полица, но не го е сторил при първа обективна възможност, а дори е изпуснал
и срока, даден с предписанието. Съдът се съгласява с практиката на съдилищата, че чл.413в,
ал.1 от КТ изиска нарушението да е отстранено в същия ден, в който е констатирано или в
7
първия обективно възможен момент – работен ден. Така в Решение № 8297 от 27.12.2013 г.
на АдмС - София по адм. д. № 8843/2013 г. е прието, че случаят не е маловажен, независимо,
че застраховка е сключена 5 дни след установяване на нарушението. В случая дори
нарушението е отстранено 18 дни по-късно което категорично изключва приложението на
този привилегирован състав.
С оглед на изложените съображения, обжалваното НП следва да се измени, като се
намали размерът на наложената имуществена санкция от 2000 лева на 1500 лева.
Право на разноски има въззиваемата страна, която претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в минимален размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.7, т.2 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО,
116ти състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 22-2200052/30.03.2022г., издадено от
В.Ц. В.а, изпълняваща длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - София /Д
ИТ- София/,съгласно Заповед № ЧР-40/24.01.2022г. на Изпълнителния директор на ИА
„ГИТ", с което на АЛЕКСАНДЪР СЦ" ООД, ЕИК: *********, на основание чл. 416, ал. 5 от
КТ, във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд /ДВ, бр.124/97г./ и чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука"/ДВ, бр. 15 от 2006
г./, като НАМАЛЯВА размера на наложената ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 2000 на
1500 лева.
ОСЪЖДА АЛЕКСАНДЪР СЦ" ООД, ЕИК: ********* да заплати на Главна инспекция
по труда сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-град в
14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8