Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 523 06.08.2019 г. Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ Граждански състав,
На девети юли две хиляди и деветнадесета година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар Росица Радева
Прокурор………………………….
като разгледа докладваното от съдията МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско дело №1233 по описа за
2019.година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от С.Р.Т., чрез адв. Н.А. против решение № 35 от
15.03.2019 г., постановено по гр.д. № 588/2018 г. по описа на Гълъбовския
районен съд.
Въззивникът Т.
обжалва решението на първоинстанционния съд като неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че решението е постановено при неизяснена фактическа
обстановка и при нарушени процедурни правила. Счита, че е доказано пълно
изпълнение на договора за гледане по отношение на прехвърлителя, починал през
2005 г. Свидетелите твърдели, че той е
бил в прекрасни отношения с въззивника, двамата работили по ремонта на къщата и
от съвместното им съжителство в едно домакинство отношенията им се запазили. По
отношение на ищцата било установено, че тя извършила продажба на 4/6 ид.ч. от
друг неин имот, в който живеела от години на другата си дъщеря. Сделката била
възмездна и тя получила в брой 10 000 лв., като си запазила правото да
обитава имота пожизнено. При това положение пенсията й била достатъчна, за да
покрива нуждите й. Счита, че претенцията е неоснователна и следва да бъда
отхвърлена. Моли да се отмени решението.
Въззиваемата Д.П.Х. не е представила
писмен отговор. Другите въззиваеми Д.Р.Т. и З.Н.П. – също.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима.
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск за разваляне на договор, с който е
прехвърлена собствеността на недвижим имот срещу задължение за гледане, с
правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД. Ищцата Д.П.Х. твърди, че заедно със съпруга
си К.З.Х. сключили договор с дъщеря им – ответницата Д.К.Т., съпруга й
ответника С.Р.Т. и внука на ищцата – ответника З.Н.П. за прехвърляне на
недвижим имот – дворно място с площ от 730 кв.м., ведно с постройките в него,
находящо се в гр.Гълъбово, съставляващо УПИ І-1332, в кв. 46, срещу
задължението на приобретателите да поемат гледането и издръжката на
прехвърлителите, като им осигурят нормален и спокоен живот, грижи и гледане,
пълна издръжка до края на дните им, грижи при боледуване и немощ, лекарска
помощ и лекарства. Имотът бил прехвърлен на тримата ответници, като ½
ид.ч. от него на ответниците Д.К.Т. и С.Р.Т., а другата ½ ид.ч. на
третия ответник – З.Н.П.. Съпругът на ищцата починал. През последните няколко
години ответниците не полагали грижи за нея по никакъв начин. Тя от много
години вече живеела в друга къща при другата й дъщеря. Била възрастна – на 88
години и отдавна имала нужда от грижи и гледане, които се полагали от другата й
дъщеря. Ответниците не се интересували от нея и не й помагали с нищо. Искането
й е съдът да развали сключения с ответниците договор поради пълно неизпълнение
на поетото задължение за гледане и издръжка.
Ответникът С.Р.Т. оспорва иска. Твърди, че с лични
средства построил имота, като разноските по изграждането надхвърляли стойността
му. Поради тази причина родителите на съпругата му предложили да го прехвърлят.
До смъртта на съпруга на ищцата през
2005 г. прехвърлителите живели в имота и били изцяло обгрижвани от
ответника. Той поемал всички разходи за храна и отопление. Поради тази причина
счита, че по отношение на прехвърлителя К.З.Х. претенцията е неоснователна.
След смъртта на съпруга на ищцата отношенията се запазили същите, като ответникът
продължил да изпълнява задълженията си. Здравословното състояние на ищцата
позволявало тя да се обгрижва сама и не била имала нужда от специални грижи.
През последните 3-4 години ответницата Д.К.Т. започнала да настройва ищцата против
ответника и я принудила да отиде да живее при другата си дъщеря. Ответницата
искала да го изгони от дома им. Сменила ключалките на къщата и лишила ответника
от достъп до имота. Искането му е съдът да отхвърли иска.
Ответниците Д.К.Т. и З.Н.П. признават иска.
Първоинстанционният съд е приел от
фактическа страна, че ищцата заедно със съпруга си са сключили договор с
ответниците за прехвърляне на недвижим имот – дворно място с площ от 730 кв.м.,
ведно с постройките в него, находящо се в гр.Гълъбово, съставляващо УПИ І-1332,
в кв.46 срещу задължението на приобретателите да поемат гледането и издръжката
на прехвърлителите, като им осигурят нормален и спокоен живот, грижи и гледане,
пълна издръжка до края на дните им, грижи при боледуване и немощ, лекарска
помощ и лекарства. Имотът бил прехвърлен на тримата ответници, като ½
ид.ч. на ответниците Д. и С.Т., а другата ½ на третия ответник.
Прехвърлителят К.З.Х. починал на 19.06.2005 г. Приел е за установено
от показанията на разпитаните по делото свидетели, че прехвърлителите никога не
са живели заедно с ответниците в къщата, която са прехвърлили. Те живеели в
другата къща в съседство, при другата си дъщеря. Тя се грижела за ищцата, която
била трудно подвижна. За прехвърлителя никой не се е грижил. Приел е, че
средностатистическата месечна издръжка на едно лице за последното тримесечие на
2018 г. възлиза на 539,05лв., поради което получаваната от ищцата пенсия е
недостатъчна за покриване на нуждите й.
От правна
страна е приел, че задължението по договор за гледане и издръжка трябва да бъде
изпълнявано точно по вид, обем и качество. То не търпи забава. Длъжникът поема
задължение, което изисква трайно и непрекъснато поведение - до смъртта на
прехвърлителя. Неизпълнението на задължението за известно време е достатъчно,
за да се иска разваляне на договора, тъй като е равно на окончателно
неизпълнение. В случая ответниците не са преценяли реално нуждите от издръжка и
гледане на ищцата. Те са приели, че грижите, полагани от другата дъщеря на
ищцата и съпругът й, могат да заместят грижите, които те са дължали по
договора. Ответниците не са изпълнявали задължението си по отношение на съпруга
на ищцата преди смъртта му. Приел е, че се касае за пълно неизпълнение на
договорните задължения, което не може да бъде преценено като незначително за
кредиторския интерес по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД предвид възрастта и
здравословното състояние на прехвърлителката. Договорът е развален до размера
на 4/6 ид.ч.
Въззивният съд намира жалбата за
неоснователна. От фактическа страна по делото не е спорно, че с договор от
13.02.1997 г. ищцата, сега въззиваема, и нейният съпруг са прехвърлили на
ответниците свой собствен недвижим имот, представляващ дворно място с площ от
730 кв.м., ведно с постройките в него, находящо се в гр.Гълъбово, съставляващо
УПИ І-1332, в кв.46, срещу задължение за гледане и издръжка на прехвърлителите,
като им осигурят нормален и спокоен живот, грижи и гледане, пълна издръжка до
края на дните им, грижи при боледуване и немощ, лекарска помощ и лекарства. От
своя страна приобретателите са приели прехвърления имот при посочените по-горе
условия. Договорът е обективиран в нотариален акт № 70, том IІ, н. д. № 120 от
1997 г. на нотариуса при РС - Раднево. Прехвърленият имот е бил в режим на
съпружеска имуществена общност.
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния
съд свидетели се установява, че ищцата е живяла заедно със съпругата си в друга
къща. Съпругът й бил овчар и по цял ден бил с овцете по полето. Починал
внезапно през 2005 г. Ищцата била възрастна и трудно подвижна. Нуждаела се е от
помощ при придвижване и самообслужване, поради ограничени активни движения в
двата крака. Страда от хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност и двустранна първична коксартроза.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че искът за разваляне на процесния
договор за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка следва да бъде уважен.
Неоснователно е оплакването на въззивника във въззивната жалба, че по делото е
доказано пълно изпълнение на договора по отношение на прехвърлителя, починал
през 2005 г. Такива доказателства, при доказателствена тежест на ответниците по
делото, не са събрани. Всички свидетели твърдят, че двамата прехвърлители са
живеели при другата си дъщеря и тя е полагала грижи за тях, а ответниците не са
полагали грижи за тях нито преди 2005 г., когато прехвърлителят К.З.Х. е
починал, нито след това. Обстоятелството, че отношенията между прехвърлителите
и приобретателите са били добри не значи изпълнение на поетите с договора
задължения за грижи и за даване на издръжка. Задължението за полагане на грижи
и гледане по естеството си е такова, че следва да бъде изпълнявано само в
натура, ежедневно, непрекъснато и непосредствено, независимо от това дали прехвърлителите
могат сами да се обслужват или дали имат собствени средства за издръжка. Ако не
е уговорено ограничение в обема на
дължимото гледане, приобретателите дължат всички необходими грижи за здравето,
хигиената и домакинството на прехвърлителите, както и цялата необходима
издръжка. Както задължението за грижи и гледане, така и за издръжка не е обусловено от наличието на нужда у
прехвърлителите, защото договорът е възмезден. Затова е неоснователно
оплакването във въззивната жалба, че средствата от получаваната пенсия са били
достатъчни за прехвърлителката, тъй като тя е ползвала безвъзмездно жилището на
другата си дъщеря. Без значение за предмета на делото е и обстоятелството, че
ищцата е прехвърлила възмездно друг свой имот на другата си дъщеря през 2015г.
Налице е пълно неизпълнение на договорните задължения за издръжка и
гледане от страна на приобретателите и то поради причина, за която те
отговарят, тъй като не е доказано нито какво са изпълнили по договора, нито
някакви обстоятелства, които са препятствали изпълнението на задължението им.
Поради това съдът намира, че са налице предпоставките на чл.87 ЗЗД за разваляне
на сключения договор.
С оглед на тези съображения, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено. Предвид изхода на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата Д.П.Х. на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски
в размер на 700 лв. за възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви,
Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35 от 15.03.2019 г., постановено по гр.дело №
588/2018 г. по описа на Гълъбовския районен съд.
ОСЪЖДА С.Р.Т.,
ЕГН ********** *** да заплати на Д.П.Х.,
ЕГН ********** *** сумата 700
/седемстотин/
лв., представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за един
адвокат.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: