№ 241
гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цв. М. М.
при участието на секретаря Т. Й. Ц
като разгледа докладваното от Цв. М. М. Гражданско дело №
20211110148091 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД заплащане на сумите, както следва: 3 961,67 лв., представляваща непогасено регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди
на л. а. „Тойота Рав 4“, с рег. № ..., вследствие на ПТП от 15.09.2020 г., в т. ч. и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.08.2021 г. до окончателното
плащане, както и 246,52 лв., представляваща лихва за забава за периода от 07.01.2020 г. до
18.08.2021 г.
Ищецът ... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 15.09.2020 г., в ... непосредствено до Езикова гимназия
„...“ е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди
на застрахования при него л. а. „Тойота Рав 4“, с рег. № ..., собственост на „..... Поддържа, че
ответникът .... е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на другия участвал в ПТП-то л. а. „Хюндай купе“, с рег. № .... Сочи, че
събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил – С. В. - Б. която при движение в дясна пътна лента
не е съобразила нужното отстояние/дистанция с цел безопасно преминаване покрай спрелия
в дясна пътна лента с отворени врати л. а. „Тойота Рав 4“, с рег. № ... и не е спряла
своевременно, за да изгегне съприкосновение с него. Заявява, че вредите от ПТП възлизат на
обща стойност от 3 946,67 лв. с ДДС, в който размер е заплатил застрахователно
обезщетение в полза на извършилия ремонта сервиз – „...“ ООД, като е сторил и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв. Заявява, че с
писмо с изх. № *********/04.12.2020 г. ответникът е поканен да заплати процесната сума,
като на 07.01.2021 г. той е отказал това, поради което претендира същата в общ размер на 3
961,67 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.08.2021
г. до окончателното плащане. Претендира и лихва за забава в размер на 246,52 лв. за
периода от 07.01.2020 г. до 18.08.2021 г.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който
не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на л. а. „Хюндай купе“, с рег. № .... Оспорва механизма на
настъпване на процесното ПТП, причинната връзка между него и вредите, както вината на
водача С. В. - Б., като счита, че същото се дължи изцяло на поведението на водача на л. а.
„Тойота Рав 4“, с рег. № ..., който е допуснал нарушение на чл. 95, ал. 1 ЗДвП, тъй като е
могъл да избегне удара. Допълва, че същият не е проявил дължимата грижа, съблюдавайки
движението на останалите автомобили към момента на отваряне на вратата на увредения
автомобил. Оспорва претенцията и по размер, тъй като не съответства на действителните
вреди, доколкото използваните материали, боя и часова ставка са завишени. Сичта, че част
от тях не са резултат от процесното ПТП. С тези съображения отправя искане за отхвърляне
на предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
главно вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални
предпоставки: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3.
застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение
за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4. наличие на действително
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“.
С определение от 12.10.2021 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 15.09.2020 г., в ... непосредствено до
Езикова гимназия „...“, между л. а. „Тойота Рав 4“, с рег. № ..., застрахован при ищеца по
застраховка „Каско на МПС“, и л. а. „Хюндай купе“, с рег. № .... застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3
946,67 лв. с ДДС в полза на извършилия ремонта доверен сервиз - „...“ ООД, като е сторил и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв.
В случая, от показанията на разпитания по делегация пред Районен съд – Добрич
свидетел М. Н. Д., както и от двустранния констативен протокол за ПТП от 15.09.2020 г. и
уведомлението за щета при ..., а и от заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза се установява, че процесното ПТП е настъпило по следния
механизъм: на 15.09.2020 г., около 10:35 часа, в г..., движейки се по у.... и в района пред
Езикова гимназия „...“, водачът на л. а. „Хюндай купе“, с рег. № ....реализира ПТП с
паркирания с отворени врати в дясната част на платното за движение л. а. „Тойота Рав 4“, с
рег. № ..., при което му нанася материални вреди в лявата странична част. Двустранният
протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани
изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с
2
действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса.
Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно
механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства по
делото – уведомлението за щета при ... от 15.09.2020 г., показанията на свидетеля М.Д.,
който непосредствено е възприел фактите, за които разказва, както и заключението по
съдебно-автотехническата експертиза. В показанията си свидетелят Д. разказва, че
изчаквайки приключването на церемонията за първия учебен ден в езиковата гимназия, е
паркирал автомобила си в дясната част на платно за движение плътно до бордюра на
тротоара и докато двете му леви врати са били отворени, за да почисти стелките си, другият
автомобил се е сблъскал в тях, в резултат на което ги е обърнал. Съдът намира, че така
обсъдените свидетелски показания установяват поведението на водача на л. а. „Хюндай
купе“, с рег. № ....именно по начина, отразен в схемата към двустранния протокол за ПТП от
15.09.2020 г. и уведомлението за щета до застрахователя – ищец от същата дата, в което
свидетелят Д. е описал настъпването на процесното ПТП по идентичен начин. Нещо повече,
при така установения механизъм е изготвено и заключението по съдебно-автотехническата
експертиза, според която описаните в описа на застрахователя щети по л. а. „Тойота Рав 4“,
с рег. № ... се намират в причинна връзка с настъпилото на 15.09.2020 г. произшествие в г....
Следва да се отбележи, че принципно така възприетият от съда механизъм на процесното
ПТП се потвърждава и от показанията на разпитаната също по делегация пред Районен съд –
Добрич свидетелка ..., в които макар да се наблюдават някои неточности относносно точно
положение на вратите на увредения автомобил, до голяма степен изясняват обстоятелствата
около реализиране на инцидента именно по описания по-горе начин, а именно: при
съприкосновение на дясната част на нейния автомобил с лявата странична част на
паркиралия на платното за движение друг автомобил. Съдът намира, че процесното ПТП е
настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил – ..., като за да достигне до този извод от една страна взима предвид
показанията на свидетеля М.Д., които безспорно установяват, че при извършване на маневра
за преминаване покрай паркирания по посоката му на движение друг автомобил водачът на
„Хюндай купе“, с рег. № ....не е оставил достатъчно странично разстояние /безопасна
дистанция/ и е допуснал съприкосновение с него в отворените му две леви врати. От друга
страна, съдът взима предвид и изводите на експерта по съдебно-автотехническата
експертиза, който също е приел, че от техническа гледна точка причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача ..., която при преминаването си не е оставила
достатъчно странично разстояние до вратите на паркирания автoмобил, като по този начин е
допуснала съприкосновение с него. Нещо повече, при изслушването си в открито съдебно
заседание експертът е заявил, че предвид широчината на платното за движение
преминаващият автомобил е имал възможност да премине без да настъпи съприкосновение с
отворените врати на паркирания автомобил. Така установеното поведение на водача ...
несъмнено представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като при предприемане на
маневра за заобикаляне на паркираното превозно средство не се е съобразила
местопложението на същото.
По делото, от страна на ответника не са ангажирани доказателства с поведението си
водачът М.Д. да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП още повече, че към
момента на съприкосновението между двата автомобила той изобщо не се е намирал в него,
поради което не е имал техническа възможност да го предотврати. В случая, не се доказва
твърдяното от ответника нарушение по чл. 95, ал. 1 ЗДвП от страна на водача на л. а.
„Тойота Рав 4“, с рег. № ..., тъй като по делото няма данни, че оставяйки отворени вратите
на автомобила си той е създал опасност за останалите участници в движението, още повече,
че не се касае за стеснение на участъка от пътя, а за двулентово платно за движение, поради
което другият водач е имал възможност да остави достатъчно странично разстояние при
преминаването или да спре, за да изчака затварянето на вратите и след това да премине. В
3
допълнение следва да се отбележи, че в двустранния констативен протокол за ПТП от
14.09.2020 г. се съдържа изрично отбелязване, че вина за настъпване на процесното ПТП
има именно застрахования при ответника водач - ..., което също е в подкрепа на приетия по-
горе извод относно обстоятелствата, при които е станало това.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не е опровергал така приетия
за установен по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП от 14.09.2020 г., а той
изключва участието на поведението на водача М.Д. в причиняването на удара. Предвид
изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените по-горе писмени и гласни
доказателства, както и заключението по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема,
че ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, от което са причинени описаните в исковата молба
вреди на застрахования при ищеца такъв. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като
тази презумция не бе опровергана в настоящото производство чрез пълно и главно обратно
доказване от ответника.
На следващо място, между страните не се спори, че ищецът ... е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 3 946,67 лв. в полза на извършилия ремонта
доверен сервиз – „...“ ООД, в подкрепа на което са представените фактура №
**********/12.10.2020 г. и платежно нареждане от 19.10.2020 г.
Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната практика, постановена
от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно
която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./, като ползва заключение на вещо
лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката /в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС,
I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
което като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът
кредитира, необходимата стойност за възстановяване на щетите по л. а „Тойота Рав 4“, с рег.
№ ..., изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП – 15.09.2020 г., възлиза
на сумата от 3 934,79 лв. По делото не се спори, че увреденият автомобил е бил
отремонтиран в официален доверен сервиз - „...“ ООД, от който е издадена и процесната
фактура № **********/12.10.2020 г., удостоверяваща извършването на ремонтните дейности
на обща стойност от 3 946,67 лв. В същото време съгласно заключението по съдебно-
автотехническата експертиза към момента на настъпване на процесното ПТП – 15.09.2020 г.
същият е бил в експлоатация 2 година, 2 месеца и 4 дни считано от датата на
първоначалната му регистрация – 11.07.2018 г. Независимо от това обаче съдът не би могъл
до достигне до категоричен извод дали към момента на настъпване на процесното ПТП –
15.09.2020 г. увреденият л. а. „Тойота Рав 4“, с рег. № ... е бил в рамките на гаранционна
поддръжка, респ., че отремонтирането му действително е следвало да се извърши в
официален сервиз на марката. Това е така, тъй като не са ангажирани никакви доказателства
относно обстоятелствата, обуславящи гаранционната поддръжка на увредения автомобил –
години на експлоатация или изминати километри, като с доклада по делото от 12.10.2021 г.
съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи размера на
4
действителните вреди, в т. ч. и условията за гаранционна поддръжка на същия, но въпреки
това той не е предприел действия в тази насока. Ето защо, съдът не би могъл да достигне до
еднозначен извод, че действителният размер на вредите съответства на стойността на
ремонта по представената от него по делото фактура № **********/12.10.2020 г.
Ето защо, следва да се приеме, че действителният размер на вредата съответства на
посочената от вещото лице сума от 3 934,79 лв., определена по средни пазарни цени към
момента на настъпване на процесното ПТП – 15.09.2020 г. Изчислената именно по този
начин стойност съдът преценява като обективен критерий за действително причинените
вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части,
боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек
автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени
предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка
следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни
доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като
тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са
цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд. На основание
чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни
разходи във връзка с щетата, като основанието на тази претенция произтича от закона,
поради което доказването на реалното им извършване не е необходимо. Съдът приема, че
сумата от 15 лв. съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по
смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, в какъвто смисъл е изводът на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, поради което тя следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума. Така, общият размер на дълга възлиза на сумата от 3 949,79
лв., до който размер предявеният главен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се явява
основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 3 961,67 лв., или за размера от 11,88 лв. Посочената сума следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.08.2021 г. до
окончателното плащане.
По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
За възникване на акцесорното вземане за лихва за забава е необходимо да се установи
наличието на следните материални предпоставки: 1. главен дълг; 2. изпадане на ответника в
забава; 3. размерът на обезщетението за забава.
В случая, при установяване съществуването на главното вземане в размер на 3 949,79
лв., предмет на делото, за ... е възникнало и акцесорното такова, изразяващо се в парично
обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение от ответника в темпорално
отношение на неговото задължение за заплащане на процесното регресно парично
задължение. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в
30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество,
е предявило претенцията си срещу този застраховател, като е приложил преписката с
доказателствата, с които разполага. В случая, между страните не се спори, че с писмо с изх.
№ *********/04.12.2020 г., получено на 07.12.2020 г., видно от обратната разписка на л. 40
от делото, ответникът е поканен да заплати процесната сума, като след изтичане на 30-
дневния срок за плащане на претендираното регресно вземане, или считано от 07.01.2021 г.,
а не от 07.01.2020 г., както се претендира с исковата молба, той е изпаднал в забава.
Следователно, за периода от 07.01.2021 г. до 18.08.2021 г. размерът на мораторната лихва,
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, възлиза на
сумата от 245,76 лв., до който размер предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86,
5
ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 246,52 лв., или за размера от 0,76 лв., и за периода от 07.01.2020
г. до 06.01.2021 г.
По отговорността за разноските.
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в
общ размер на 417,07 лв. – платена държавна такса, депозит за САТЕ и юрисконсултско
възнаграждение, каквито единствено са претендирани от негова страна въз основа на
представения списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 0,81 лв. – депозит за САТЕ,
депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсултското възнаграждение
на двете страни съдът определи в минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалните им представители, фактическата и правна сложност на делото, както и
приключването му в рамките на едно открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ...., да
заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ,
сумата от 3 949,79 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. „Тойота Рав
4“, с рег. № ..., вследствие на ПТП от 15.09.2020 г., в т. ч. и ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 19.08.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 245,76 лв., представляваща лихва за забава за периода от
07.01.2021 г. до 18.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за
разликата над уважения размер от 3 949,79 лв. до пълния предявен размер от 3 961,67 лв.,
или за размера от 11,88 лв., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над уважения размер от 245,76 лв. до пълния предявен размер от 246,52 лв., или за размера
от 0,76 лв., и за периода от 07.01.2020 г. до 06.01.2021 г.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ...., да
заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 417,07 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на ...., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 0,81 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6