Р
Е Ш Е Н И Е
№
……..
гр.
София, ……..
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III
ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тринайсети декември две хиляди и
деветнайсета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА К. ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА МАРИЯ ИЛИЕВА
с участието на
секретаря Радка Георгиева, след като разгледа докладваното от съдия Тодорова
ВНЧХД № 4459 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството
е по реда на глава XXI
от НПК. С
присъда № 343789/20.02.2018г., постановена по н.ч.х.д. № 2910/2017г., Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 13-ти състав е признал подсъдимите Е.А.П. и
М.А.П. за невинни в това, че в съучастие помежду си като съизвършители са
извършили престъпление по чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК спрямо
М.В.Д.. Със същата присъда подсъдимият М.А.П. е признат за невинен и по
повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК
спрямо М.В.Д.. На основание чл. 190, ал. 1 НК частният тъжител М.В.Д. е осъден
да заплати на подсъдимите Е.А.П. и М.А.П. солидарно сумата от 800,00 лева на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
Срещу присъдата е постъпила
въззивна жалба и допълнение към нея от повереника на М.В.Д., в която се излагат
твърдения, че е неправилна, иска се нейната отмяна и постановяване на нова, с
която подсъдимите Е.А.П. и М.А.П. да бъдат признати за виновни по повдигнатите
им обвинения. Излагат се съображения, че фактическата обстановка, приета от
съда, почива изцяло на предположения, а относно обвинението по чл. 146, ал. 1
от НК се излагат доводи, че от
показанията на свидетелите С.Д.и Х.А.се установява, че тези изрази са
употребени от подсъдимия М.А.П. към тъжителя Д.. По отношение на обвинението за
извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК се
твърди, че липсват мотиви, които да подкрепят крайния извод на районния съд. В
откритото съдебно заседание пред въззивния съд въззивният жалбоподател М.Д.,
редовно призован, не се явява. Повереникът му поддържа жалбата и допълнението
към нея. Излага доводи, че районният съд неправилно е възприел доказателствата
по делото и посочва, че наличието на палката в ръцете на тъжителя Д. не е било
с цел да нарани подсъдимите по никакъв начин. Изтъква, че той самият изпитвал
страх през цялото време, като след инцидента престанал да живее на това място и
искал да продаде апартамента, за да избегне всякакъв контакт с подсъдимите.
Твърди, че от събраните по делото доказателства единствено здравето на тъжителя
Д. е било застрашено по реален начин, за разлика от това на подсъдимите.
Поддържа, че присъдата почива на множество предположения и моли да бъде
изменена и на нейно място да бъде постановена присъда, с която подсъдимите Е. и
М. П.да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения.
Защитникът на подсъдимите адв. Д.
подадената въззивна жалба като неоснователна. Представя за приемане като
писмено доказателство постановление за прекратяване на наказателното
производство от прокурор при СРП и определение на СРС по н.ч.х.д № 9521/2017
г., като поддържа, че възприетата фактическа обстановка за процесното събитие е
идентична с установената от районния съд. Посочва, че единствената причина за
възникването на скандала е бил тъжителят Д. с неговите действия, като според
собствените му твърдения той е слязъл долу да премести колата с палка в ръка,
вместо да изчака чичо си, на когото бил звъннал по-рано. Изтъква, че
подсъдимият Е.А., с оглед на факта, че е бил бивш състезател по волейбол, е
можел да неутрализира частния тъжител без проблем, но вместо това го е хванал в
опит да се защити от металната палка. Излага съображения, че действията на
частния тъжител кореспондират на поведението на св. А., която слязла с дълъг
кухненски нож, защото не знаела, че Д. е звъннал на чичо си преди това. В
заключение, в което споделя изводите на първоинстанционния съд, твърди, че присъдата
е правилна. Моли да бъде потвърдена.
Подс. Е.П. в последната си
дума заявява, че слязъл, защото брат му се обадил, че има някакъв проблем. Изтъква,
че на тъжителя не знае дори името, тъй като той не живее на адреса. Поддържа, че
случилото се е било предизвикано именно от тъжителя, защото той тръгнал към
брат му с палка и го напсувал. Тогава подс. Е. П., за да защити брат си, се
приближил към него и го сграбчил, а тъжителят му нанесъл удари с палката. Отбелязва,
че с оглед на физическата си форма, е било достатъчно да нанесе един един удар
на тъжителя, за да бъде положението напълно различно, но подсъдимият не е искал
това, а целял да предотврати побоя.
Подс. М.П. в последната си дума моли съдът да
постанови справедливо решение. Посочва, че не познава тъжителя, който му се
заканил и затова той се обадил на брат си – подс. Е.П.. Брат му слязъл и тогава
тъжителят Д. ги нападнал. Подс. Е. П. хванал тъжителя, за да не удари той подс.
М. П., след което М.Д. нанесъл много тежък удар на брат му и всичко станало в
кръв. Той самият се обадил на полицията и тъжителят Д. бил задържан за 24 часа.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и
сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на
чл.314 НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е събрал всички възможни и относими към настоящия
предмет на делото доказателства посредством обясненията на подсъдимите М. и Е.
Панайотови; показанията на свидетелите С. В. Д., В. Д.Д., Х. А. А., Т. Х. Д., З.
А. С., Х. М. Д.; експертния способ за събиране и проверка на доказателства –
медицинска експертиза, чието заключение относно вида на телесните увреждания на
М.Д. и Е.П. по писмени данни е приобщено по реда на чл. 282 НПК; писмените
доказателства – постановление за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 305/17г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. 2694/17 г. по
чл. 325, ал. 1 от НК от 12.04.2017 г.; справка за съдимост на подсъдимите;
съдебномедицинско удостоверение № 58/2017г. на Е.П.; справка от Дирекция
„Национална система 112“ към Министерството на външните работи за постъпили
обаждания към телефон за спешни повиквания 112 по повод инцидент на дата
30.01.2015 г. в периода 21:00ч. – 22:00ч.; вещественото доказателство - 1бр. СД
диск от районен център 112-гр.София; заверено копие на преписката по досъдебно
производство № 305/2017г. на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 2694/2017г. на СРП; съдебно
медицинско удостоверение № 61/2017г. на тъжителя М.Д., издадено от УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД.
Въззивният съд след
извършването на комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства
намира, че установената фактическа обстановка от районния съд относно
съществените обстоятелства почива на вярна интерпретация на доказателствения
материал.
Обосновано районният съд е
приел, че тъжителят М.Д. и подсъдимите М.П. и Е.П. били съседи в жилищна
сграда, находяща се в гр. София, ул. „******.
На 30.01.2017 г. около 21:30
ч. подс. М.П. се прибирал вкъщи с управляван от него лек автомобил, в който
пътувала и приятелката му св. З.С.. Подс. М. П. искал да паркира на обичайното
място, на което правел това зад блока, находящ се на ул. „******. По това време
обаче автомобилът на тъжителя М.Д. марка „Опел“ бил паркиран неправилно, по
начин, който не позволявал подс. М. П. да продължи движението си към задната
част да блока. Когато установил пречката, подс. М. П. започнал да свири с клаксона на автомобила си.
Частният тъжител Д. чул шума и се показал на балкона на жилището си, намиращо
се на ет. 3. По същото време с него била приятелката му – св. Х.А.. Между подс.
М. П., частния тъжител и приятелките на двамата започнало пререкание относно
това могъл ли е тъжителят така да паркира автомобила си. Конфликтът бил възприет
от сестрата на тъжителя – св. С.Д., която се намирала в дома си на ет. 2 от
същата сграда. Частният тъжител заявил, че слиза пред блока. Тогава подс. М. П.
извикал по телефона брат си – подс. Е.П.,
който живеел на ет. 5 заедно с приятелката си – св. Т.Д.. В телефонния разговор
подс. М. П. обяснил на подс. Е. П. само че е възникнал проблем пред блока. Подс. Е.П. излязъл пред блока и застанал под
козирката на входа му. Междувременно пред блока слязъл и частният тъжител М.Д.,
който носел в ръцете си черна метална телескопична палка с дължина около 43 см.
Тъжителят и подс. М. П. разменили реплики в продължение на възникналия помежду
им конфликт, свързан с паркирането. Подс. Е. П. забелязъл, че тъжителят се
приближава към брат му с палка в ръка, поради което, за да го възпре, го
обгърна с ръце през тялото му, стоейки зад него. Частният тъжител Д. оказал
съпротива и двамата паднали на земята и се сборичкали. Подс. М. П. се приближил
и се включил във физическия сблъсък, за да изтегли палката от ръката на
тъжителя, а чичото на тъжителя св. Х.Д.от своя страна се намесил, за да
освободи племенника си. Подс. М. П. изтръгнал металната палка и я хвърлил настрани.
В резултат на сборичкването с тъжителя
подс. Е.П. получил оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана челно слепоочно
в ляво, разкъсно-контузна рана на горния клепач на лявото око, кръвонасядане на
горния клепач на същото око и вътрешния очен ъгъл, охлузвания на десния лакът,
дясно коляно, дясна подбедрица и ляво коляно. Изброените травматични увреждания
представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Частният
тъжител М.Д. получил натъртване на меките тъкани по предната повърхност на
гръдния кош, изразяващо се в оток, болезненост при пипане и ограничено
кръвонасядане, оток и кръвонасядане по лакътния ръб на дясната предмишница
вследствие на физическия сблъсък с подсъдимите и падането на земята. По
медикобиологичната си характеристика неговите уврежания представляват
причиняване на болка и страдание.
Наблюдавайки случващото се,
свидетелките С.Д.и З.С. позвънили на телефон 112. В резултат на регистрирания сигнал пристигнал
полицейски патрул, който установил участниците в конфликта, а изпратената
огледна група намерила металната палка, която носел тъжителят.
По
случая било образувано досъдебно производство № 305/2017 г. на 6 РУ-СДВР, пр.пр.
№ 2694/2017г. на СРП за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. В качеството на
обвиняем бил привлечен частният тъжител М.Д.. Наказателното производство било
прекратено с постановление от 12.04.2017 г. от прокурор на СРП на основание чл.
243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Прието било,
че нанесената от М.Д. на Е.П. лека телесна повреда не е причинена по хулигански
подбуди, поради което деянието представлява престъпление, което се преследва по
тъжба на пострадалия.
След този случай частният тъжител вече не
посещавал жилищната сграда, пред входа на която се разразил конфликта, макар
преди това да живеел там на ет. 3.
Въззивният съд намира, че при
излагане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени превратно или игнорирани неоснователно за сметка на други, без
логически грешки при обсъждането им или изопачаване на техния смисъл.
За да
стигне до този извод, въззивният съд провери основателността на всяко от
оплакванията на въззивния жалбоподател във връзка с направения доказателствен
анализ от първостепенния съд. Обосновано първата инстанция е приела, че
относимите доказателства са категорични за времето и мястото на конфликта,
участвалите в него лица, както и относно повода на възникването му.
Противоречия в свидетелските
показания правилно са били констатирани от районния съд по отношение на това
какво е било съдържанието на репликите, употребени от частния тъжител и подс.
М. П., респективно дали подсъдимият е обиждал частния тъжител Д. и дали е
отправил по отношение на него заплахи. Въззивният съд намира, че относно тази
част на хронологията на събитието първостепенният съд е изходил от правилно
разбиране на процесуалните правила за събиране на доказателства и за
резпределение на доказателствената тежест по този вид наказателни производства.
В настоящия случай по делото са събрани доказателства, които опровергават
тезата, заложена в обвинението, чрез обясненията на подс. М. П., пряк участник
в събитието. При проверка на достоверността на обясненията му, както и на
обясненията на другия подс. Е. П., съдът отчете двойнствената им процесуална
природа на важно доказателствено средство, но и на средство за защита,
необвързано със задължение за установяване на истината. При съблюдаване на правилата за
доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 НПК, за да бъдат приети за
достоверни обяснения на подсъдим, не се изисква те да намират подкрепа, а да не
се опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират
на собствено основание поради неясноти, необясними празноти или тъй като
съдържат обективно невъзможна версия. В настоящия случай въззивният съд
констатира, че обясненията на подс. М. П. не се опровергават от несъмнено
установени доказателства, напротив – намират подкрепа в показанията на св. С.и
в установените обективни факти за начина, по който е бил паркиран автомобилът
на частния тъжител, както и за това, че словесният конфликт прераснал във
физически, защото частният тъжител излязъл от жилището си и слязъл пред блока,
носейки матална палка. Съществуването на посочените обективни факти не зависи
нито от волята на подсъдимите, нито от тази на частния тъжител, поради което
освен че са съществени за правилното изясняване на фактологията, служат и за
важен контролен коректив при преценка на достоверността на гласните
доказателствени средства.
При обсъждане на двете групи
конфронтиращи се гласни доказателства първостепенният съд е изложил обосновани
и логични съображения, които въззивният съд не открива необходимост да коригира.
В показанията на свидетелите Х.Д., С.Д.и Х.А.се споменава за непристойни
реплики, отправени от подсъдимия М.П. към частният тъжител М.Д., но в тази насока
показанията не са конкретни, изразите не са уточнени по съдържание, поради
което и не са достатъчни, за да опровергаят обясненията на подсъдимия и да
докажат обвинението за обида по изискуемия от НПК несъмнен начин.
На следващо място въззивният
съд намира, че показанията на свидетелите на обвинението, които са в близки
отношения с частния тъжител и са естествено заинтересовани от благоприятен за
него изход на делото, не са годни да опровергаят обясненията на двамата
подсъдими и относно развитието на физическия сблъсък. Фактът, че частният
тъжител е носел метална палка, се изяснява от обясненията на подсъдимите, които
се потвърждават категорично от намирането на такъв предмет от полицаите на
мястото на конфликта. Както беше посочено, наличието на палка в ръцете на
частния тъжител, който не се е намирал спонтанно пред блока, а слязъл нарочно,
за да се разправя с подс. М. П., както и несъмнено установените увреждания по
главата на другия подсъдим, според съда са от решаващо значение за
кредитирането на обясненията на подсъдимите, които кореспондират помежду си,
съдържат еднопосочен и логичести устойчив разказ и се подкрепят от изтъкнатите
обективни обстоятелства.
На следващо място по делото
несъмнено се установява, че частният тъжител също получил физически наранявания
по време на сблъсъка си с подс. Е. П. и подс. М. П..
С оглед изложените
съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като събраните по
делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305
ал. 3 НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение
на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде
променяно или замествано.
Въз основа на направения
доказателствен анализ и установената чрез него фактическа обстановка,
въззивният съд достигна до следните правни изводи.
Първонистанционният съд
законосъобразно е приел, че подсъдимите не са извършили от обективна страна
престъпленията, за които са обвинени – подс.
Е.П. – по чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, а подс. М.П. – по
чл. 146, ал. 1 НК и по чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Както беше посочено, не се
доказва по несъмнен начин подс. М. П. да е нанесъл обида на частния тъжител,
поради което в тази част на обвинението правилно районният съд е признал подсъдимия за
невинен.
По отношение на деянието за
нанасяне на лека телесна повреда на тъжителя от двамата подсъдими в съучастие
като извършители въззивният съд също намира за верен крайният правен извод на
първоинстанционния, че и двамата подсъдими следва да бъдат признати за невинни.
Въззивният съд обаче прие, че правното основание за оправдаването им не е,
защото е останал неясен механизмът на причиняване на уврежданията на частния
тъжител, а защото тъжителят е инициатор, първо, на словесния конфликт, а след
това и на физическия, като по същество поведението му – излизането от блока с
метална палка в ръка и насочването му към подс. М. П. в контекста на скарването
им по повод на неправилното паркиране на автомобила му – представлява
непосредствено нападание по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК. Поради това действията
на подс. Е. П. в защита на брат си, а след това тези на подс. М. П. по избиване
на палката от ръцете на тъжителя, не са общественоопасни, доколкото са
представлявали адекватна защита на непосредствено противоправно нападение и
причинените вреди на нападателя са в рамките на необходимите предели.
За да стигне до този извод, въззивният съд
отчете правното значение на следните обстоятелства.
1. Частният тъжител е слязъл пред блока с
метална палка, което обективно представлява демонстрация на намерение за
саморазправа, а не реакция на самозащита, тъй като неговата неприкосновеност не
е била застрашена изобщо. Същевременно инициалният повод изобщо за възникване
на междусъседския раздор е било неправилното паркиране на автомобила на
тъжителя. С появата си пред блока с посоченото въоръжение частният тъжител е
представлявал заплаха за телесната
неприкосновеност на подс. М. П..
2. При това положение е несъмнено,
че намесата на подс. Е. П., който обгърнал тъжителя с ръце зад гърба му, за да
му попречи да доближи брат му, е било провокирано от противоправното нападение
на тъжителя.
3. Носенето на метална палка и
насочването към подс. М. П. са представлявали реална заплаха за сигурността и
телесната неприкосновеност на подсъдимия.
4. Частният тъжител е
представлявал такава реална заплаха дотогава, докогато подс. М. П. е успял да
отнеме металната палка и да я хвърли настрани.
На тази фактическа основа въззивният
съд прие, че подсъдимите са действали при условията на неизбежна отбрана, тъй
като поведението на частния тъжител обосновано е възприето от тях в контекста
на цялата ситуация като нападение и заплаха за здравето на подс. М. П..
Нападението по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК е непосредствено не само когато е
започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална и непосредствена
опасност за увреждане на телесната неприкосновеност на личността.
На следващо място въззивният
съд намира, че е налице съответствие между характера и опасността на нападението
и на избраната от подсъдимите защита, поради което не е налице превишаване на
пределите на неизбежната отбрана. По делото несъмнено е установено, че
причинените телесни увреждания на подс. Е. П. са по-тежки от тези, които
получил тъжителят в резултат на физическия сблъсък между него и двамата
подсъдими. Съгласно т. 7 на Постановление № 12 от 29.11.1973 г. на Пленума на
Върховния съд, нападнатият има право на "активна" защита, тоест може
да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, ако това явно не
надхвърля възможностите за отблъскване на нападението, какъвто е и настоящият
случай.
С оглед изхода на делото законосъобразно
върху частния тъжител са били възложени на основание чл. 190, ал. 1 НПК
направените от подсъдимите разноски за тяхната защита в първоинстанционното
производство.
В заключение, след обобщаване на
резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на
присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за нейното изменение
или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 334, т. 6 във вр. с чл. 338 от НПК, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
20.02.2018 г., постановена от Софийски районен съд, Наказателно отделение, 13
състав по н.ч.х.д № 2910/2017 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.