Решение по дело №853/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

 

№               260417/22.3.2021г.

гр. Варна

 

 

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

       Варненският районен съд,         ХХХVІІ-и   състав

на десети март, две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав : 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

 

Секретар: Петранка Петрова

като разгледа докладваното от съдията АНД № 853 по описа за 2020 год. на Варненския районен съд – ХХХVІІ-и състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

       Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

       Образувано е по жалба на ЕТ „М.А.– Р.А.“, ЕИК *********, представлявано от Р.К.Д.– А., против Наказателно постановление № 03–010848/06.03.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, й било наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1800.00 /хиляда и осемстотин/ лева, на основание чл. 416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда, за нарушение по чл.11 ал.1, т.3, вр. чл.11, ал.5 от Наредба № РД – 07 - 2 от 16.12.2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

 

Въззивникът оспорва констатациите в наказателното постановление. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно.

 

       Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН.

 

       Въззивникът, редовно призован, не се явява  в съдебно заседание. Представлява се  от процесуален представител – адвокат Д.С., ВАК – редовно упълномощен. Поддържа жалбата така, както е предявена. Моли за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, не претендира за направените разноски.

 

       Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, не се представлява. Депозирала е писмени бележки. Счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление. Сочи, че същото е законосъобразно и правилно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

       От становищата  на  страните  и  събраните  по   делото доказателства се установи следната фактическа обстановка:

 

На 25.02.2019 год. св. П.П.Е. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция на труда” – Варна, извършил проверка на обект – сервиз за ремонт на електрически уреди, намиращ се в гр. Варна, к.к. ”Чайка”, бл.68, стопанисван от ЕТ ”М.А.– Р.А.”.

На 28.02.2019 год. от св.Е. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 03-010848 срещу  ЕТ ”М.А.– Р.А.”: „за това, че на 25.02.2019 год.  качеството си на работодател е допуснал до работа И.Б.Б., ЕГН **********, работник от друго предприятие – Военно поделение “Галата” да работи на територията на сервиз за ремонт на електрически уреди в гр.Варна, к.к. ”Чайка”, бл.68, стопанисван от ЕТ ”М.А.– Р.А.”, без да е проведен и документирал инструктаж по безопасност и здраве при работа в нарочна Книга за инструктаж /приложение 1/.

 

Актосъставителят квалифицирал деянието на ЕТ ”М.А.– Р.А.”,  като нарушение на чл.11, ал.1, т.3, от Наредба № РД – 07 - 2 от 16.12.2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Цитираният АУАН бил предявен и връчен на въззивника и подписан от него без възражения.

На 01.03.2019 г. въззивникът в писмено възражение сочи, че: “проверяващите инспектори не ме инструктираха, че след като не представя цялата документация в момента ще има акт за нарушение. Представила съм книга за инструктаж, правилници, графици, каквото поискаха...”.

 

Наказващият орган е възприел констатациите в АУАН и издал атакуваното Наказателно постановление № 03–010848/06.03.2019 г. против  ЕТ „М.А.– Р.А.“, ЕИК *********, представлявано от Р.К.Д.– А., като от своя страна допълнил квалификацията, посочена в АУАН на деянието по чл.11 ал.1 т.3, като е посочил, че е нарушен и чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като намерил основание за налагане на наказание в нормата на чл.416 ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда.

 

В съдебно заседание като свидетел актосъставителя П.Е. сочи, че е извършил проверка на фирма ЕТ “М.А.– Р.А.”. На място установил, че в обекта – сервиз за ремонт на ел. уреди, лицето И.Б.Б. извършвал ремонт на ел. уреди. Тъй като в книгата за първоначален инструктаж липсвал такъв за лицето И.Б., св.Е. преценил, че ЕТ „М.А.– Р.А.“, не е провела такъв инструктаж на лице от друга фирма, осъществяващ трудова дейност на територията на сервиз за ремонт на електрически уреди, намиращ се в гр. Варна, к.к. ”Чайка”, бл.68, стопанисван от ЕТ ”М.А.– Р.А.” и затова съставил акт за установяване на административно нарушение. Горното се потвърждава и от разпита на св.П.Б., участвал в извършването на проверката на ЕТ „М.А.– Р.А.“. Допълва, че при поискване на книгата за извършване на инструктаж за външни лица, лицето И.Б. не е било инструктирано.

По искане на защитата на въззивникът бяха разпитани като свидетели – М.Д.О.и И.Б.Б.. Св.О., сочи, че отишъл в сервиза за поправка на ел. уреди, стопанисван от ЕТ ”М.А.– Р.А.” и с управителя – Ренета пиели кафе. В този момент дошъл И. и попитал Ренета: “какво става с моята пералня”, на което Ренета му отговорила: “в момента я правят”. Тя му разрешила да я погледне и в този момент в сервиза влезли проверяващите от ДИТ – Варна. От своя страна св.И.Б. сочи, че на 28.02.2019 г. бил оставил на ремонт – пералня марка “Аристон” в сервиза на ЕТ ”М.А.– Р.А.”. Видял, че пералнята била разглобена и била отпред в помещението до вратата. Започнал да я оглежда и в този момент в сервиза влезли проверяващите от ДИТ. Обяснил им, че е там поради факта, че има повредена пералня на ремонт. Изрично заявил, че работи във „военно формирование – 26800“ – гр.Варна и никога не е бил командирован от „военното формирование“ в ЕТ ”М.А.– Р.А.”.

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите, от приложените и приети по делото писмени доказателствени средства: известие за доставяне, писмено възражение, призовка, протокол за извършена проверка, заповеди, идентификационна карта, заверено копие от книга за първоначален инструктаж, удостоверение за придобита квалификационна група по безопасност при работа, поръчка за ремонт, писмо от Командира на „военно формирование – 26800“ – Варна.

Съдът кредитира изцяло така посочените доказателства като логични, последователни и непротиворечащи помежду си.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и по съществото си е основателна поради следните съображения:

 

С оглед вмененото задължение на съда да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, в случая съдът констатира, че наказателното постановление е необосновано поради недоказаност на посоченото в него нарушение.

 

Според наказателното постановление ЕТ ”М.А.– Р.А.” е извършил нарушение на чл.11, ал.1, т.3,  вр. чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. на Министъра на труда и социалната политика. Според разпоредбата на чл.11 ал.1 т.3 от наредбата работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, включително и на работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието, като според ал.5 на чл.11 инструктажите се документират в Книга за инструктажи.

 

       В действителност изложената в акта за установяване на административно нарушение и в постановлението фактология не кореспондира със събрания и проверен доказателствен материал. Административнонаказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е представил доказателства, от които да се установи наличието на трудово правоотношение или облигационноправна връзка между ЕТ „М.А.– Р.А.“, ЕИК ********* и И.Б.Б., ЕГН **********, което да налага отношенията им да се регламентират в съответствие с изискванията на Наредбата. По делото липсват каквито и да било доказателства, от които да е видно в какви отношения се намира И.Б. с дружеството. Този факт е съставомерен за нарушението, тъй като не само не е изяснено по безспорен начин, но на практика изобщо не е изяснено дали дружеството има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ спрямо И.Б.. Именно от това качество произтича задължението на дружеството да проведе първоначален инструктаж и съответно неизпълнението на това задължение би могло да му бъде вменено като нарушение. Тъй като не е доказано посоченото в наказателното постановление нарушение, това е довело до налагането на едно незаконосъобразно наказание, което води и до незаконосъобразност на самото наказателно постановление и налага неговата отмяна.

      С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:  

     Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.  

       В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство на въззиваемата страна: Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна. Същият е поискал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.

 

 

 

       Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

       ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03 –010848/06.03.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с което на ЕТ „М.А.– Р.А.“, ЕИК *********, представлявано от Р.К.Д.– А., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 800.00 /хиляда и осемстотин/ лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда, за нарушение по чл.11, ал.1, т.3, вр.  чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като незаконосъобразно.

 

       Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба пред Варненския административен съд, по реда на АПК.

 

 

 

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: