№ 51
гр. Враца, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211400500570 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 270769/04.11.2021 г. на М. Г. Х.,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.М.Д., против Решение №
260451/18.10.2021 г. по гр.д.№ 643/2021 г. на Районен съд-Враца, с което е
признато за установено на основание чл.422 ГПК, че жалбоподателят дължи
на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.***, сумата 4 378,56 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № *** от 17.06.2016 г. за периода 05.09.2018 г.-
05.12.2020 г.; сумата 269,44 лв. – договорна лихва за периода 05.05.2019 г.-
19.10.2020 г.; сумата 792,08 лв. – обезщетение за забава за периода 06.09.2018
г.-03.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.11.2020 г. до изплащането й, за които суми е издадена Заповед №
260390/06.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 2886/2020 г. на Врачанския районен съд, и жалбоподателят е осъден
да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумата 158,80 лв. –
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№
2886/2020 г. на ВРС, както и сумата 566,33 лв. – разноски за държавна такса,
за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по гр.д.№ 643/2021 г. на
ВРС.
В жалбата се поддържа, че решението е постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон, че не е обосновано и не се подкрепя от
събраните по делото доказателства. Твърди се, че ответникът не е получавал
уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, поради което не е ясно дали е спазен срока в
1
хипотезата на чл.147 ЗЗД. Навеждат се доводи, че клаузата, с която е
договорен фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 31.96% е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, а тази, с която се уговаря
годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 39.85% също е нищожна
поради противоречие с добрите нрави и на основание чл.146 ЗЗП. Развиват се
съображения за недействителност и поради противоречие със закона на
основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Оспорва се дължимостта на
сумите, начислени като такси за извънсъдебно събиране, тъй като цесията не
е съобщена на ответника М.Х.. Въззивникът счита, че от събраните по делото
доказателства не може по безспорен и несъмнен начин да се установи
наличието на задължения за плащане по договор за потребителски кредит от
17.06.2016 г., както и да се установи, че ответникът е получил уведомление
по чл.143 ЗЗД.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск като неоснователен и недоказан, с произтичащите от това
законни последици.
В подадения отговор вх.№ 271169/21.12.2021 г. "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт И.С.,
оспорва въззивната жалба. Въззиваемият счита, че първоинстанционният съд
правилно е приел за безспорно доказано наличието на сключен договор за
паричен заем, по силата на който на ответника е предоставена парична сума, и
наличието на валиден договор за цесия, по силата на който ищецът е
придобил вземанията на кредитодателя, както и че не е проведено доказване
от ответната страна, че е изпълнено задължението за връщане на заема.
Изтъква, че възраженията за неспазване на срока по чл.147 ЗЗД и срещу
таксата за извънсъдебно събиране са неотносими към спора, тъй като
процесният договор не е обезпечен с поръчителство, а посочената такса нито
е уговаряна, нито е събирана от ответника.
В отговора се изразява становище за неоснователност на възраженията
за нищожност на клаузите от договора, касаещи ГЛП и ГПР, в чиято подкрепа
се излагат подробни теоретични доводи и се извършва позоваване на съдебна
практика. Въззивникът счита за неоснователни и оплакванията в жалбата,
касаещи липсата на уведомяване на ответника за цесията и за предсрочната
изискуемост на задължението, като развива съображения, подкрепени с
подробен анализ на касационната практика.
Въззивникът моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция съдебни разноски.
Възивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран със заявление на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК против М. Г. Х. от гр.Враца за следните парични вземания:
2
главница в размер на 4 378,56 лева, договорна лихва в размер на 269,44 лева
за периода от 05.05.2019 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
19.10.2020 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочната
изискуемост/; мораторна лихва в размер на 792,08 лева за периода от
06.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението пред съда, както и
законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното
изплащане на главницата. Претендира се и присъждане на направените
съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението се сочи, че вземанията произтичат от Договор за
потребителски кредит № ***/17.06.2016 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и М. Г. Х., задълженията по който са прехвърлени
по силата на Приложение № 1 от 08.04.2019 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. в полза на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Посочва се също, че на М. Г. Х. е
бил отпуснат паричен кредит в размер на 5000,00 лева, като е било
договорено заплащане на възнаградителна лихва и закупуване на застраховка
с премия от 1484,00 лв. Дружеството-кредитор е изплатило заетата сума по
уговорения начин, а кредитополучателят се е задължил да я върне в срок на
53 броя равни месечни вноски, всяка от които в размер на 208,00 лв., според
уговорен погасителен план. Крайният срок на издължаване по договора за
кредит е 05.12.2020 г. Посочва се, че длъжникът е извършил частични
плащания, но е останало непогасено задължение за главница в размер на 4
378,56 лв. и договорна лихва в размер на 269,44 лв., като върху неплатената
главница е начислена и лихва за забава в размер на 792,08 лв.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 2886/2020 г. по описа
на Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 260390/06.11.2020 г., с което заявлението е
уважено изцяло.
Издадената заповед е връчена на длъжника на 15.11.2020 г. и в срока
по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от М. Г. Х., поради което с
Разпореждане № 264258/04.12.2020 г. заповедният съд на основание чл.415,
ал.1, т., ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване
съществуване на претендираните вземания. Препис от посочения съдебен акт
е връчен на заявителя на 07.01.2021 и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК същият е
предявил иск през ВРС, за което е уведомил заповедния съд.
В исковата молба се излагат обстоятелства, идентични с тези в
заявлението по чл.410 ГПК. Прави се искане за признаване за установено, че
М. Г. Х. дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
260390/06.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 2886/2020 г. по описа на ВРС.
В съдебното производство ответникът М.Х. депозира отговор, в който
се оспорва основателността на исковите претенции.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е
прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства. Настоящият съдебен състав
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с изложените от страните фактически и правни доводи, при което
приема за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит,
3
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № *** от 17.06.2016г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД и М. Г. Х. се установява, че кредиторът е отпуснал
на ответника кредит в размер на 5000,00 лева. Договорено е заплащането на
застрахователна премия в размер на 1 484,00 лв., както и на такса ангажимент
в размер на 175,00 лв. В договора са посочени годишен процент на разходите
/ГПР/ от 39,85%, годишен лихвен процент /ГЛП/ от 31,96 %, както и обща
стойност на плащанията по договора в размер на 11 024,00 лв. Ответникът се
е задължил да възстанови заетата сума на 53 броя месечни вноски, всяка от
които в размер на 208,00 лв. В договора е обективиран и погасителен план, в
който са посочени падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската
и размера на оставащата главница.
Приложени са условията по Договора за кредит, както и Сертификат
№ ***, с който се удостоверява, че застрахователите "Кардиф
Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон
България" срещу заплащане на застрахователна премия се задължават да
застраховат съгласно Общи условия на застраховка "Закрила на плащанията"
М. Г. Х. по пакети "Защита на плащанията" и "Злополука". Сертификатът е
подписан от застраховано лице и от застраховащия /без да се посочва име/.
Приложени са Общите условия, при които се посочва, че се сключва договора
за застраховка.
Видно от представения по делото Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и “Агенция за събиране на вземания“
ЕООД, както и приложение № 1/08.04.2019 г. към него, вземанията по
посочения договор за потребителски паричен кредит срещу ответника М. Г.
Х. са цедирани на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В договора за
цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него
/пар. 1, т.1 от договора/. Представено е и писмено потвърждение от
08.04.2019 г., видно от което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД
потвърждава извършената продажба на „Агенция на събиране на
вземания“ЕАД на всички вземания, индивидуализирани в Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г. и Приложение
№1/08.04.2019 г. към него. С изрично пълномощно законният представител на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е упълномощил „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, в качеството си на цесионер по Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., да уведоми длъжниците
за извършената цесия от името на цедента. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, чрез „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, са изпратени 2 броя уведомителни писма от
11.04.2019 г. и 15.10.2020 г. за извършената продажба на вземането, но няма
данни същите да са били връчени на М.Х..
В заключението на допуснатата и изслушана пред районния съд
съдебно-счетоводна експертиза е отразено, че кредитът по Договор № *** е
усвоен от ответника чрез извършен на 20.06.2016 г. превод от "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД по сметката на кредитополучателя М.Х. на сумата
4825,00 лв., представляваща разликата между договорената главница по
кредита от 5 000,00 лв. и удържана такса ангажимент в размер на 175,00 лв.
От заключението на експерта се установява, че до датата на цесията –
4
08.04.2019 г. по договора са постъпили плащания в общ размер от 4 848,88
лв., а след тази дата са постъпили плащания в размер на още 1 000,00 лв.
Според вещото лице, размерът на неплатената главница до падежа на
последната погасителна вноска е общо 4 378,56 лв., в т.ч. 4 350,56 лв. –
неплатен остатък от главницата по кредита и 28,00 лв. – неплатена главница
по застрахователния договор. В заключението е посочено, че дължимата
възнаградителна лихва до 05.12.2020 г. е в размер на 1 269,44 лв. Дадени са и
варианти за размера на дължима главница и възнаградителна лихва към
датата на последната падежирала вноска.
При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените установителни искове е чл.422
ГПК вр. 79, ал.1 ЗЗД, чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр.чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД.
За уважаването им ищецът следва да проведе пълно и главно доказване
на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици,
а именно: сключването на валиден договор за кредит между "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и М. Г. Х. чрез реално предоставяне на
определена парична сума на ответника, в качеството му на кредитополучател;
поемане на задължение от кредитополучателя за връщане на заетата сума и
договорените лихви в претендираните размери; сключването на валиден
договор за цесия, по силата на който кредиторът е прехвърлил на ищеца
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД вземанията си по сключения с
ответника договор за потребителски кредит.
При извършеното оспорване на предявените искове в тежест на
ответника е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или
отчасти като установи изпълнение на задълженията си по договора или
докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
При установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира, че ищецът, в качеството си на цесионер, претендира вземане по
договор, имащ правните характеристики на договор за потребителски кредит,
предвид качеството на ответника на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК
и § 13, т.1 ДР на ЗЗП. По отношение на този договор важат всички
императивни изисквания по Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11
ЗПК.Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е
въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните
5
указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
При извършената служебна проверка относно действителността на
сключения между страните договор и като взе предвид наведените в тази
насока правни доводи от процесуалния представител на ответника,
въззивният съд констатира следното:
Според действащата към момента на сключване на договора
разпоредба на чл.10, ал.1 ЗПК (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.), договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.
В конкретния случай, в договора е предвидено предоставяне на
потребителски кредит от една страна под формата на реално предоставяне на
парична сума, а от друга страна и под формата на финансиране на услуга –
сключване на застраховка. В този смисъл е т.2 от Условията по договора, в
която се посочва, че размерът на кредита за покупка на застраховка
"Защита на плащанията" ще бъде платен директно на застрахователния агент
"Директ сървисис" ЕАД, а посочената сума в поле "Застрахователна премия"
се разделя на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в
поле "Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна
вноска, посочена в поле "Месечна погасителна вноска". При така
постигнатите договорки, настоящият съдебен състав намира, че заплащането
на застрахователната премия е част от условията по договора за кредит,
поради което приложените Сертификат и Общи условия за застраховка
„Закрила на плащанията” съставляват елементи от договора за кредит. Ето
защо и по отношение на тях трябва да бъдат спазени посочените изисквания
на чл.10, ал.1 ЗПК.
Пред първоинстанционния съд е представен оригинала на Договора за
потребителски кредит от 17.06.2016 г. и Условията към този договор, като с
определение, постановено в с.з. на 16.09.2021 г., районният съд е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че размерът на
шрифта на тези документи отговаря на законовите изисквания. Не са
приложени обаче оригиналите на Сертификат № *** и Общите условия за
застраховка "Защита на плащанията", поради което преценката дали по
отношение на тях са спазени законовите изисквания следва да бъде
извършена на база приложените заверени копия. Дори и без наличието на
специални познания е видно, че сертификатът и общите условия към същия
са изготвени в различен по размер шрифт от този на самия договор за кредит,
като в застрахователните документи този шрифт категорично е в размер по-
малък от 12 и е трудно четлив.
Не могат да бъдат споделени наведените от ищеца доводи, че
изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на
всички елементи и приложения на договора е в противоречие с Директива
2008/48/ЕО, в която липсва такова изискване, поради което не следва да се
прилага. Директивата действително предвижда пълна хармонизация на
съдържанието на договора, но не и на формата му и на основанията за
недействителност. В този смисъл, българският закон е предвидил по-висок
стандарт на защита, тъй като на практика е въведена писмена форма със
6
специални технически изисквания, което не е забранено от директивата и не е
уредено от нея, но съответства на нейните цели, които дават и възможност
държавите да въвеждат по-висок стандарт на защита на потребителя. Целта на
разпоредбата на ЗПК е да важи за всички свързани договори, които са от
съществено значение за правата и задълженията на страните, произтичащи от
договора за кредит.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че от една
страна е налице нарушение на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за еднакъв по
вид, формат и размер шрифт на всички елементи на договора, а от друга
страна е налице нарушение и на изискването за шрифт не по-малък от 12 по
отношение на част от елементите на договора, касаещи финансираната услуга
за застраховане.
Въззивният съд намира, че не е спазено и още едно от изискванията на
чл.10, ал.1 ЗПК, а именно – договорът да е сключен по ясен и разбираем
начин. В договора са посочени размер на ГПР от 39,85% и ГЛП от 31,96 %,
които формално отговарят на ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК. Не става
обаче ясно защо при размер на кредита от 5 000 лв., размер на
застрахователната премия от 1 484,00 лв. и при така посочените размери на
ГПР и ГЛП общата стойност на плащанията надвишава почти двойно размера
на кредита и възлиза на 11 024,00 лв., т.е. не е ясно какво се включва в тази
общо дължима сума.
При служебната проверка се констатира също така, че в договора е
обективиран погасителен план, който съдържа информация относно
падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на
оставащата главница съобразно изискванията на чл.10, ал.1, т.11 ЗПК, но
липсва предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 ЗПК информация
относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който
погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо -
допълнителните разходи.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният Договор за потребителски
кредит № ***/17.06.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и
М. Г. Х. е недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на
чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или
други разходи по кредита.
В случая от заключението на ССЕ се установи, че чистата стойност на
получения от ответника кредит е в размер на 4 825,00 лв., а ответникът е
извършил плащания в общ размер от 5 848,88 лв., т.е. извършените плащания
надвишават дължимата от него сума съгласно чл.23 ЗПК, поради което
исковата претенция за признаване за установена дължимостта на други суми
7
по този договор се явява неоснователна.
Като е приел, че са спазени императивните изисквания на ЗПК и
сключеният договор за потребителски кредит е действителен, районният съд е
допуснал нарушение на материалния закон, което е довело до неправилност
на крайния му извод за основателност на предявените искове. Ето защо
обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно и вместо него следва да бъде постановено решение, с което
предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответника и следва да
му бъдат присъдени такива за двете съдебни инстанции, както следва: 550,00
лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция и 137,57 лв. – внесена държавна такса по въззивната жалба. В
представения пред настоящата съдебна инстанция списък на разноските по
чл.80 ГПК са посочени разноски в размер на 400,00 лв. – адвокатско
възнаграждение, но по делото няма доказателства такива да са били
направени от въззивника, поради което не следва да му бъдат присъждани.
Пред първата инстанция ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК,
което съдът намира за неоснователно, тъй като договореният и изплатен
размер на адвокатското възнаграждение пред районния съд е дори под
минималния дължим такъв съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260451/18.10.2021 г. по гр.д.№ 643/2021 г. на
Районен съд-Враца изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, против М. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.***, иск с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за
сумата 4 378,56 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ***/
17.06.2016 г. за периода 05.09.2018 г.-05.12.2020 г.; иск с правно основание
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за сумата 269,44
лв. – договорна лихва за периода 05.05.2019 г.-19.10.2020 г.; иск с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата 792,08 лв. – обезщетение за
забава за периода 06.09.2018 г.- 03.11.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.11.2020 г. до изплащането й, за които суми е
издадена Заповед № 260390/06.11.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2886/2020 г. на Врачанския районен
съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.***, сумата 550,00 лв. –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и
сумата 137,57 лв. – внесена държавна такса по въззивната жалба.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно съгласно чл.280,
8
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9