РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Варна, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110106590 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „Е. П.П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Варна, „В. Т. – Г”, бул. „В. В.” 258 срещу К. И. К.,
ЕГН **********, адрес: град Варна, ж.к. И., бл.4, ет.1, ап.1 обективно кумулативно
съединени искови претенции с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК и с
правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД с искане да се
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 311,61 лв., представляваща предоставена мрежова услуга, за периода от 21.06.2020
г. до 20.01.2021 г., за обект с клиентски номер ************ и с абонатен номер
**********, находящ се на адрес: град Б. № 210 ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 7,48 лв., представляваща сбора на дължима
лихва за забава върху всяка една от издадените фактури, за периода от 02.09.2020 г. до
19.02.2021 г. вкл., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3584/2021
г. по описа на Районен съд, град Варна по реда на чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247
ГПК с разпореждане № 14456/23.08.2021 г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
Ищецът доставя ел.енергия до обект с абонатен номер 1621111 и клиентски номер
**********. Още през 2013 г. е ревизирана мощност на капацитета на електроснабдителната
мрежа с цел осъществяване на достъп до мрежата и доставка на ел. енергия. Посочва, че от
18.12.2019 г. собственик на процесния обект е ответника. Посочва, че дължимите суми за
мрежови услуги следва да се заплащат на ищеца. Твърди, че за целия процесен период
ползвател на услугата е ответникът. Посочва, че през целия процесен период е съществувало
непрекъснато облигационно правоотношение по осъществяване на достъп до
електроразпределителната мрежа с цел снабдяване с ел.енергия при общи условия за обект с
абонатен номер 1621111 и клиентски номер **********. Заявява, че всеки небитов абонат
какъвто е и ответника заплаща цена за поддръжка на ревизирания от него капацитет от
мрежата независимо от момента на консумация при наличието на присъединяване към
1
мрежата. Цената не зависи от ползваното количество ел.енергия. Твърди, че за процесния
период не е начислявана стойност за потребена ел.енергия. Освобождаване от задължението
за заплащане на мрежови услуги може да настъпи само при прекратяване на облигационната
връзка или при преустановяване на достъпа до електропреносната мрежа. Твърди, че в
процесния случай не са прекратени облигационните правоотношения като през процесния
период непрекъснато е предоставяна услугата достъп до електроразпределителната мрежа
на обекта, който се стопанисва от физическо лице. Посочва, че ответникът няма сключен
договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени за процесния
обект, нито към 01.10.2020, нито към настоящия момент. Не е налице и сключен типов
договор по §15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ. Твърди, че обектът е преминал служебно към „Е. П.
П.“ АД като краен снабдител, на свободен пазар с доставчик „Е. П.П.“ АД в качеството му
на търговец на свободен пазар. Съгласно чл. 31, ал.1 ПТЕЕ заплащането за мрежови услуги
се дължи на съответния търговец, който от своя страна ги заплаща на мрежовия оператор.
Фактурите са издадени в полза на праводателя на ответника, тъй като действителния
ползвател на услугата не е изпълнил задължението си и не е уведомил ищеца за настъпилото
правоприемство. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника. Последният е
депозирал и възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което и изложените в него
възражения следва да бъдат съобразени, доколкото, исковата претенция се смята предявена
от датата на депозиране за заявлението. Оспорва предявените искови претенции като
заявява, че не е в облигационни правоотношения с ищеца. Закупеният от него поземлен
имот няма постройки и съоръжения. Предишният собственик също не е бил в облигационни
правоотношения с ищеца. Кабелите на ищеца не влизат в имота, а електромер за имота няма
и не е имало нито в имота, нито на границата му. Моли за отхвърляне на исковите
претенции и присъждане на сторените в производството разноски.
По допустимостта на исковата претенция:
От приобщеното по делото ч. гр. д. № 3584/2021 г. по описа на Районен съд, град
Варна се установява, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК, което е било уважено от страна на състав на Районен съд, град
Варна като е издадена заповед № 241/12.03.2021 г. по ч. гр. д. № 3584/2021 г. С
разпореждане № 14456/23.08.2021 г. по реда на чл. 247 ГПК е поправена допусната в
заповедта очевидна фактическа грешка. В законовоустановения срок е постъпило
възражение от страна на ответника по реда на чл. 414 ГПК. Исковата претенция е предявена
в указания едномесечен срок от получаване на разпореждането, аргумент от чл. 410 ГПК
като е налице пълен идентитет между издадената заповед за изпълнение и заявените искови
претенции.
От гореизложеното следва изводът, че предявените обективно кумулативно
съединени искови претенции са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства и при съблюдаване
на изявленията на страните и относимите правни норми, намира следното от
фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените от страна на ищеца искови претенции в доказателствена
тежест на ищеца е да установи, че с ответника се намират в облигационно правоотношение,
че ответникът е титуляр на посочената партида, че ищецът е изправна страна по
възникналото облигационно правоотношение с ответника, както и установяване на
предпоставките дали му основание да начисли претендираните суми за мрежови услуги за
процесния период, както и размера на дължимите плащания за процесния период,
обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава за посочения
период в претендираните размери.
2
Приета като писмено доказателство по делото е фактура № **********/28.01.2013 г.,
издадена от „Е. – П.П.“ АД, от която се установяват задълженията за периода от 14.12.2012
г. до 31.12.2012 г. за обект на потребеление, находящ се в град Бяла, № 210 като е видно, че
има начислени суми за мрежови услуги. За задължено лице е посочен К. Н. К..
От протокол за монтаж/демонтаж/проверка на директен електромер от 08.01.2013 г.
се установява, че е извършена проверка на СТИ, находящо се в град Бяла с аб. № 1621111 в
присъствието на собственика К.Н. К..
Като писмено доказателство по делото е приета справка № 231247/26.02.2021 г.,
относно имот, находящ се в град Бяла, ул. „Лагерите“ със стар идентификатор
07598.305.1071, номер по предходен план 1071, кв.137, парцел ХХV и нов идентификатор
07598.305.1106, от която е видно, че собственик на имота е К. И. К. въз основа на договор за
покупко – продажба от 18.12.2019 г. като е закупил същият от „Волжани“ ООД. От същата
справка е видно, че предходен собственик преди „В.“ ООД е К.Н. К. От справка №
231010/26.02.2021 г. относно „В.“ ООД е видно, че е извършил разпоредителни сделки с
имота, находящ се в град Бяла, със стар идентификатор 07598.305.1071, номер по предходен
план 1071, кв.137, парцел ХХV като е прехвърлил същия на К. ИВ. К..
От констативен протокол № 26.08.2020 г. се установява, че е извършена подмяна на
СТИ, на обект за потребление, находящ се в град Бяла, ул. „Х.Т.“ в присъствието на Й. Д.Ц.
Приети по делото са седем фактури както следва – 13.08.2020 г., 15.09.2020 г.,
08.10.2020 г., 05.11.2020 г., 04.12.2020 г., 05.01.2021 г. и 04.02.2021 г., за обект на
потребление град Бяла, № 210, аб. № 1621111, от които е видно, че за периода от 21.06.2020
г. до 20.01.2021 г. обект – град Б. № 210 са начислявани мрежови услуги – достъп до
разпределителната мрежа на база предоставената мощност в общ размер от 311,61 лева като
срокът за плащане на всяка от задълженията е както следва за фактура от 13.08.2020 г. – до
01.09.2020 г., за фактура от 15.09.2020 г. – до 01.10.2020 г., за фактура от 08.10.2020 г. – до
27.10.2020 г., за фактура от 05.11.2020 г. – до 16.11.2020 г., за фактура от 04.12.2020 г. – до
15.12.2020 г., за фактура от 05.01.2021 г. – до 15.01.2021 г. и за фактура от 04.02.2021 г. – до
15.02.2021 г.
От служебна бележка, издадена от Община Б.№ РД 9400-2370-/1/ от 20.05.2021 г. –
директор Дирекция УТУПОС се установява, че УПИ ХХV-1118 в кв.137 по регулационния
план на град Бяла, представляващ поземлен имот № 0758.305.1118 по КККР на град Бяла не
съществуват сгради и съоръжения на терена.
Представена е и скица на поземлен имот, находящ се в град Б., област Варна, ул. Л., с
идентификатор 07598.305.1118, с предишен идентификатор 07598.305.1106 и 0798.305.1107,
номер по предходен план 1071, квартал 137, парцел ХХV.
От приетата по делото комплексна СТЕ и ССчЕ, изготвена в две части, се установява,
че при посещение на имота вещото лице е установило, че в имота няма сгради и
съоръжения, а пред парцела има монтирано ел. табло., на което вдясно е изписан номера на
ползвателя 1621111. Това е и номерът отразен във фактурите. Процесното СТИ е
демонтирано на 18.05.2021 г. Предоставената мощност на клиента на обекта е 62 киловата.
От заключението в съдебно – счетоводната част се установява, че цената на услугата за
достъп до разпределителната мрежа за небитови клиенти“ е х0,02503 лева за 1 Квтч. като
остойностената цена по всяка една от фактурите е съобразена с горепосочената цена.
Посочено е, че дължимата сума за предоставената мрежова услуга - достъп до
разпределителната мрежа за небитови клиенти за процесния период е 311,61 лева, а
дължимата лихва за забава 7,48 лева. В съдебно заседание вещото лице електротехник
посочва, че е посетил имота заедно със служители на „Е. – П.“, които са го завели до обекта,
а и негов приятел, му казал къде да отиде. Освен това посочва, че отправил запитване до „Е.
– П.“, които са му отговорили, че са предоставяли мощност 62 кВтч.
3
От констативен протокол от 18.05.2021 г. се установява, че за обект с клиентски
номер ********** и абонатен номер 1621111, находящ се в град Б. с титуляр К. Н. К. е
извършен демонтаж на СТИ.
С нормата на чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия е въведено
изричното задължение за клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, да
заплащат на крайния снабдител цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други
мрежови услуги за съответния ценови период, като тези цени се определят от ДКЕВР /сега
КЕВР/. Съгласно чл. 29, ал. 1 от правилата, мрежовите услуги се заплащат от клиентите
върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставената мощност в местата за измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Въпреки указанията на съда, дадени по реда на чл. 146, ал.2 ГПК, от съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства не се установява наличието на възникнали
валидни облигационни отношения, нито с ответника, нито с неговия праводател във връзка с
обекта на потребление, поради което остава недоказан факт, разпределен в доказателствена
тежест на ищеца. Представянето на протоколите за монтаж, респ. демонтаж и подмяна на
СТИ в обект, находящ се в град Бяла и представените справки от Служба по вписванията –
град Варна, както и процесните фактури не обосновава извод за наличието на облигационни
отношения с ответника във връзка с обекта въз основа, на което същият да дължи
заплащането на претендираните мрежови услуги. Освен това от съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че
обектът на потребление, за който се твърди, че е налице доставка на мрежови услуги –
достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност е същият, който е
собственост на ответника – К. И. К.. Във всяка една от издадени фактури като обект на
потребление е посочен – град Б., № 210, а в констативните протоколи за монтаж/демонтаж –
само град Б. или град Б., ул. „Х.Т.“, а собственият на ответника имот, придобит от
„Волжани“ ООД, който го е придобил от К. Н. К. се намира в град Бяла, ул. „Л.“ и е с
идентификатор 07598.305.1118 със стар иденитификатор 07598.305.1106, номер по
предходен план 1071, кв. 137, парцел ХХV. Въз основа на гореизложените мотиви, главната
искова претенция подлежи на отхвърляне.
За яснота следва да се посочи още, че според дефиницията, съдържаща се в
разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ, "достъп" е правото за използване на преносната
мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ
срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, т. е. цената за достъп се
заплаща за поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на
електрическа енергия. При определянето на цените за битови и небитови клиенти е възприет
различен подход, като при ползване на обекта за битови нужди цената за достъп се заплаща
върху количествата действително изразходвана електрическа енергия, докато при
потребление за небитови нужди цената за достъп е определена на ден съобразно
предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата и се дължи
за всеки ден, през който продължава присъединяването, независимо от количеството
потребена електрическа енергия. В случая се претендира заплащане от небитов клиент. От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, обаче не може да се направи
категоричен и еднозначен извод, че ответникът е небитов абонат, поради което да дължи
заплащане на процесната услуга. Следователно същият не се явява материално легитимиран
да отговоря за заплащането на процесната услуга, а в резултат на това и на обезщетението за
забава.
За яснота следва да се посочи, че представените с исковата молба писмени
4
доказателства - фактури са частни свидетелстващи /в частта на посочените данни за
предоставената мрежова услуга – достъп до разпределителната мрежа на база
предоставената мощност/ документи, без материална доказателствена сила, поради което
само с тяхното представяне не може да бъде безспорно установена доставката на мрежовата
услуга през претендирания период в процесния обект. Частният свидетелстващ документ не
доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и
мястото на съставянето на документа. В този смисъл решение № 197 от 23.12. 2014 г., ГК,
ІІІ гражданско отделение по гр. дело № 7364/2013 г. Представените писмени доказателства
по делото като извлечения от счетоводни книги имат доказателствена сила по член 182 ГПК
и верността им следва да се преценява с оглед на всички доказателства. В този смисъл са
решение № 218/ 5.07.2011 г.по гр.д.№ 775/2010 г. на ІІІ г.о., ГК и решение № 185 от
30.10.2013 г. по т.д.№ 813/2012 г. на ІІ т.о.,ТК на ВКС. В настоящия случай
възпроизвеждащата тези документи и изготвена на база тези документи комплексна СТЕ и
ССчЕ не доказва по безспорен начин изправността на ищеца и реалното предоставяне на
мрежовата услуга за процесния период, което отново обосновава извод за неоснователност
на главната искова претенция.
С оглед гореизложените мотиви главната искова претенция подлежи на отхвърляне.
Предвид неоснователността на последната, на отхвърляне подлежи и акцесорната такава.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството са направили искане за присъждане на сторените в
производството разноски, но с оглед изхода на делото, такива се следват само на ответната
страна. Последната претендира заплащането на сумата от 500 лева – заплатено
възнаграждение за процесуално представителство. Направено е възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което съдът дължи произнасяне по
същото. Предявени са две обективно кумулативно предявени искови претенции и при
съобразяване на нормата на чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатското
възнаграждение от 9.07.2004 г. следва изводът, че дължимото минимално възнаграждение за
двете искови претенции е в размер на 600 лева. Като съобрази това обстоятелство и фактът,
че са проведени две съдебни заседание, по време на които са събирани доказателства,
спрямо които страната чрез процесуалния си представител надлежно се е защитавала,
намира че направеното възражение е неоснователно и не следва да се уважава. Представено
е доказателство за извършеното плащане на сумата от 500 лева, поради което съдът следва
да възложи сторените от страна на ответника разноски, в горепосочения размер, в тежест на
ищцовата страна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от страна на „Е.П. П.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Варна, „В.Т. – Г”, бул. „Владислав Варненчик” 258 срещу К. И.
К., ЕГН **********, адрес: град Варна, ж.к. И., бл.4, ет.1, ап.1 обективно кумулативно
съединени искови претенции с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК и с
правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД с искане да се
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 311,61 лв., представляваща предоставена мрежова услуга, за периода от 21.06.2020
г. до 20.01.2021 г., за обект с клиентски номер *********** и с абонатен номер
************, находящ се на адрес: град Б. № 210 ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 7,48 лв., представляваща сбора на дължима
лихва за забава върху всяка една от издадените фактури, за периода от 02.09.2020 г. до
5
19.02.2021 г. вкл., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3584/2021
г. по описа на Районен съд, град Варна по реда на чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247
ГПК с разпореждане № 14456/23.08.2021 г.
ОСЪЖДА Е. П.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Варна, „В. Т.– Г”, бул. „В.В.” 258 да заплати на К. И. К., ЕГН **********, адрес: град
Варна, ж.к. И., бл.4, ет.1, ап.1 сумата от 500 лева, представляващи сторени в исковото
производството разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6