Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3460 17.09.2013г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
АСП. ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9855 по описа на ПРС за 2013г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 245, ал. 1 от КТ и чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът
Г.З.В., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: *******, чрез адв. Т.Д. е предявил
срещу ответника “Градски транспорт Пловдив” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Димитър Стамболов” № 2, представлявано
от временния синдик К.И. обективно съединени искове за осъждане на ответника да
му заплати следните суми: 1611, 95 лева
(хиляда шестстотин и единадесет лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща
неплатено трудово възнаграждение за периода 01.06.2011г. – 28.11.2012г., ведно
със законната лихва върху всяка от главниците от подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумите, както и за присъждане на деловодните разноски.
Ищецът
твърди да е работил по ТПО с ответника от 03.11.1999г. до 28.11.2012г.
на длъжност „шофьор”, като ТПО било прекратено по взаимно съгласие. За периода
01.06.2011г. – 28.11.2012г. твърди да е полагал труд, не му било платено изцяло
дължимото ТВ, като неплатеният остатък възлизал общо на 1 380 лева, както
следва: от 01.06.2011 г. до 30.09.2012 г.- по 80 лева на месец и за месеците
октомври и ноември 2012 г.- по 500 лева на месец.
С
молба за увеличение на иска след приемане заключението по допуснатата ССЕ
исковата претенция за заплащане на неплатено ТВ за процесния период е увеличена
от 1380 лева на 1611, 95 лева, като увеличението е допуснато с определение от
с. з. от 16.09.2013г.
Ето защо моли да се осъди ответника да му
заплати търсената сума, ведно със законна лихва от завеждане на иска до
окончателното плащане, като претендира и присъждане на разноски по делото.
В
срока за отговор такъв от ответника е постъпил, с който се оспорва иска, като
се твърди, че дължимите към ищеца суми били изплатени. Направено е и искане за
спиране на производството по делото на основание чл. 637 ал. 1 от ТЗ.
Неоснователно
е искането на ответника за спиране на производството по делото, защото в случая
не е налице хипотезата на чл. 637 от ТЗ, предвиждаща възможността за спиране на
съдебното производство при откриване на производство по несъстоятелност.
Предмет на делото тук е вземане за трудово възнаграждение, поради което е
налице трудов спор, а това представлява изключение от по- горното правило за
спиране на гражданските дела. В този смисъл съдът се е произнесъл и с
определението за насрочване на делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства – заверени
копия от тр. книжка на ищеца, неоспорени от ответника, се установява, че в
периода 01.7.2003г. – 29.11.2012г. ищецът е работил по ТПО с ответника като
шофьор, като ТПО е прекратено на осн. чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ по взаимно
съгласие на страните.
За установяване размера на дължимите и неплатени тр.
възнаграждения на ищеца за процесния период е изслушано заключението на
допуснатата ССЕ на вещото лице М., което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. От заключението се установява, че за периода
01.06.2011г. – 28.11.2012г. ищецът е полагал труд и му е начислявано
възнаграждение, извършвани са частични плащания, като неплатеният остатък от
същите за този период възлиза на 1611, 95 лева (хиляда шестстотин и единадесет
лева и деветдесет и пет стотинки).
Ответната страна не е ангажирала доказателства за
заплащане на каквито и да било суми на ищеца.
При така установените факти от значение за спора съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за заплащане на трудово
възнаграждение следва ищецът да установи, че е работил по ТПО с ответника в
процесния период, че е полагал труд и размера на дължимото му ТВ. Оттук насетне
ответната страна следва да установи, че е платила сумите за тр. възнаграждение
на ищеца.
От представените доказателства безспорно се установи, че
ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, че в
процесния период е полагал труд, за който не му е платено ТВ в размер на 1611,
95 лева (хиляда шестстотин и единадесет лева и деветдесет и пет стотинки).
Ето защо искът за главницата се явява изцяло доказан по
основание и размер, поради което ще се уважи.
Вземанията са лихвоносни и исковата молба има характер на
покана, и законна лихва е претендирана. Ето защо такава ще се присъди от
завеждане на исковете до окончателното плащане на дължимите суми.
Ищецът претендира разноски по делото, като доказва да е
извършил такива в размер на 600 лева платено адв. възнаграждение. Ето защо искането
на ищеца за присъждане на разноски ще се уважи за сумата от 600 лева. Същите
следва да се възложат в тежест на ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, възлиза на 64, 50 лева (шестдесет
и четири лева и петдесет стотинки) - ДТ по иска по чл. 128, т. 2 от КТ. В
негова тежест ще се възложат и разноските за ССЕ в размер на 40 лева от бюджета
на съда.
Следва на осн. чл. 242, ал. 1 от КТ да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените възнаграждения
и обезщетения, тъй като същите представляват дължими трудови възнаграждения и обезщетения
по ТПО.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
“Градски транспорт Пловдив” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Димитър Стамболов” № 2, представлявано от
временния синдик К.И. да заплати на Г.З.В., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес*********, чрез адв. Т.Д. следните суми: сумата от 1 611, 95 лева (хиляда шестстотин и единадесет лева и
деветдесет и пет стотинки), представляваща неплатен
остатък от нетното трудово възнаграждение за периода 01.06.2011г. –
28.11.2012г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2013г. до окончателното
плащане на сумите, както и да му заплати сумата от 600 лева (шестстотин лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Градски
транспорт Пловдив” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Димитър Стамболов” № 2, представлявано от временния синдик К.П.И.
да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд сумата от 64, 50
лева (шестдесет и четири лева и петдесет стотинки), представляваща държавна такса върху уважените искове,
както и сумата от 40 лева
(четиридесет лева) – разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на
съда.
ДОПУСКА на осн. чл. 242,
ал. 1 от КТ предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от датата, на която е обявено, че
ще бъде постановено – 30.09.2013г., на
осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Таня Асп. Георгиева
Вярно с оригинала.
ЕА