ПРОТОКОЛ
№ 1101
гр. Пловдив, 23.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
Сложи за разглеждане докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно
гражданско дело № 20235300501079 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:06 часа се явиха:
За жалбоподателя „ННД 96“ ООД, редовно призован, се явява адв. И.
С..
За жалбоподателя „АМБРОЗИЯ 2015“ ЕООД, редовно призован, се
явява адв. И. Н..
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се въззивната жалба на „ННД 96“ ООД срещу решението
по гр.д. № 3332/2022 г. на Районен съд - Пловдив, с което жалбоподателят е
осъден да заплати на „Амброзия 2015“ ЕООД сумата 822,25 лв. - обезщетение
за ползване без основание на 250 броя кофражни платна и 650 броя клин-
щифтове към тях за периода 14.12.2021 г. до 05.01.2021 г., като се отхвърля
искът за горницата над 822,25 лв. до 1104 лв. лв. и сумата в размер 1728 лв. –
обезщетение за ползване без основание на 150 броя кофражни платна за
времето от 06.01.2022 г. до 06.03.2022 г.
1
Решението се обжалва като недопустимо, защото претенцията по чл. 59
от ЗЗД е недопустима, при липса на друг ред за защита – чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Иска се обезсилване на решението като недопустимо.
Сочи се, че алтернативно искът по чл. 59 от ЗЗД е неоснователен,
защото неправилно районният съд приема, че е ирелевантно дали ищецът е
собственик на процесните кофражни платна или дължи наем за тях.
Сочи се, че се поставя въпросът може ли един несобственик да
претендира обезщетение по чл. 59 от ЗЗД, като ищецът следва да докаже по
безспорен път основанието за своята претенция.
Сочи се, че писмените доказателства са частни документи, които не
носят подписа на жалбоподателя, нямат достоверна дата и са оспорени.
Считат се изводите за неправилни.
Иска се отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на
исковата претенция като неоснователна и недоказана алтернативно.
Постъпила е въззивна жалба от „Амброзия 2015“ ЕООД срещу същото
решение. Жалбата е насочена срещу решението на съда в частта, в която
искът е отхвърлен. Сочи се, че съдът не е преценил правилно всички събрани
по делото доказателства. Извършил е съществено процесуално нарушение,
тъй като не е допуснал извършването на оглед на 150 броя кофражни платна,
за да добие непосредствени впечатления за фактите по делото. Не е
анализирал всички доказателства по делото.
Сочи се, че е безразлично за исковата претенция по чл. 59 от ЗЗД дали
ответникът е върнал на ищеца напълно амортизирани, негодни за употреба
кофражни платна или изобщо не ги е върнал.
Иска се отмяна на решението в частта, в която са отхвърлени исковете
за сумата, представляваща обезщетение за ползване без основание на 150 броя
кофражни платна за посочения период и уважаване на иска. Направено е
доказателствено искане на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ННД 96“ ООД.
Сочи се, че въззивната жалба е неоснователна, а решението е правилно и
законосъобразно. Присъединява се към искането за допускане на оглед на
кофражните платна. Претендират се разноските по делото.
Адв. Н.: Пред първата инстанция има заведени три иска. Два от тях са
2
по чл. 59 от ЗЗД за два различни периода, за две различни количества
кофражни платна. Има един период, който е до 05.01.2022 г., който е за
цялото количество, за 250 платна. За този период от момента на прекратяване
на договора, тоест от момента на пораждане на задължението, до връщане на
цялото това количество до 05.01.2022 година ответникът задържа цялото
количество.
От 05.01.2022 година, вместо да върне всичките 250 кофражни платна,
той връща 100, но вместо да върне останалите 150 годни платна, такива
каквито моят доверител е оставил на ответника, той ги подменя със 150
напълно амортизирани, негодни за по-нататъшна употреба кофражни платна.
За този втори период претендираме два месеца за невърнато количество, не
цялото, а 150 кофражни платна, от 06.01.2022 г. до 06.03.2022 г. Това е
вторият ни иск по чл. 59 ЗЗД. Имаме един уважен иск и два отхвърлени.
Третият ни иск е за реално изпълнение на тези подменени платна, които
напрактика са обсебени от ответника. Те не са върнати и молим да бъде
осъден ответникът да върне годните, оставени му кофражни платна, които е
подменил с такива, които са само за брак. В тази връзка считам, че докладът
следваше да изложи по-ясно в каква връзка правя доказателственото искане и
на какво основание. Пред първа инстанция освен, че ни бяха допуснати двама
свидетели и заключение на вещо лице с поставена задача, пред първата
инстанция в първото съдебно заседание поискахме от съда освен разпит на
свидетели и експертиза, съдът да извърши оглед на спорните 150 кофражни
платна. Съгласно чл. 204 от ГПК това доказателствено средство веднъж може
да бъде допуснато по искане на страната, а и законодателят изрично говори,
че може да бъде по инициатива на съда, тоест служебно, тогава, когато за
съда съществува колебание дали ще може да съотнесе свидетелските
показания към твърдените факти. Какво е дадено и върнато по описателен
начин свидетелите могат да изложат, но освен съобразяване на тези изложени
от свидетелите показания, най-непосредственото възприятие от съда е да
направи оглед на тези вещи, защото накрая се оказва така, че съдът отказва
огледа, а на следващо място казва - не са достатъчни свидетелските
показания.
Налице е в решението очевидна фактическа грешка, като е посочено, че
искът ни е за период 14.12.2021 г. – 05.01.2021 г. Датата е 05.01.2022 г.
3
Адв. С.: Досежно питането на съда дали е налице очевидна фактическа
грешка в решението на районния съд, това е така. Оттук насетне редът за
поправка на очевидна фактическа грешка е разписан в закона. Не можем да
пропуснем да санираме техническата грешка от районния съд.
Съдът, след съвещание, констатира, че в решението на районния съд е
допусната фактическа грешка по отношение на първия иск, който е уважен за
периода 14.12.2021 г. до 05.01.2021 г., при условие, че искът е предявен с
крайна дата 05.01.2022 година и съдът в мотивите си е обсъждал именно
датата 05.01.2022 година за този иск.
Тази грешка следва да се изправи от съда, който я е допуснал, а именно
Районен съд - Пловдив, като за целта следва въззивното производство да се
прекрати, а делото да се върне на Районен съд - Пловдив за отстраняване на
очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр. дело № 1079/2023 г. по
описа на Окръжен съд - Пловдив, Х гр. състав.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Пловдив за отстраняване на очевидна
фактическа грешка, съобразно мотивната част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Заседанието се закри в 14,21 часа.
Протоколът се изготви в СЗ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
4