Р Е
Ш Е Н И Е
номер 28 27.02.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесети февруари 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 584 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и във вр. чл. 345, ал.
1 ТЗ във вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба на „Теленор България” ЕАД срещу М.Д.Д.. Ищцовото дружество твърди, че
ответникът е сключил договор за мобилни услуги № ********* от 04.03.2015 г., с
предпочетен номер **********; допълнително споразумение към договора за мобилни
услуги № ********* от 04.03.2015 г. и договор за лизинг от 06.07.2015 г. за нов
абонаментен план и даване под лизинг на мобилен телефонен апарат Леново А6000 black.
Твърди, че лизинговия договор е на стойност 206,77 лв. с ДДС, разсрочена на 23
лизингови вноски по 8,99 лв. с ДДС всяка. Твърди, че сключили и договор за
мобилни услуги № ********* от 13.12.2016 г. с предпочетен номер ********** и
договор за лизинг от 13.12.2016 г. даване под лизинг на мобилен телефонен
апарат Samsung Galaxy edge 32gb
gold, на стойност 1232,57лв. с
ДДС, разсрочена на 23 лизингови вноски по 53,59 лв. с ДДС всяка. Твърди, че за
периода на ползване на услугите от месец март
1. фактура № **********/10.03.2017 г.
на стойност 128,75 лв., с падеж 25.03.2017 г., включваща по първи абонаментен
договор: 24,99 лв. абонамент, доставени услуги за периода от 10.02.2017 г. до
09.03.2017 г. в размер на 0,75 лв. такса спиране на номер, 1,24 лв. такса
временно възстановяване на изходящ трафик, 4 лв. услуги с добавена стойност, на
обща стойност 30,98 лв. без ДДС или 37,18 лв. с ДДС; по втори абонаментен
договор: 20,82 лв. абонамент, доставени услуги за периода от 10.02.2017 г. до
09.03.2017 г. в размер на 0,75 лв. такса спиране на номер, 1,24 лв. такса
временно възстановяване на изходящ трафик, 1,35 лв. услуги, на обща стойност
24,16 лв. без ДДС или 28,99 лв. с ДДС; лизингова вноска в размер на 8,99 лв. и
лизингова вноска в размер на 53,59 лв. След приспадане на надвнесена сума в
размер на 54,97 лв., бил налице дължим остатък от 73,78 лв.;
2. фактура № **********/10.04.2017 г.
на стойност 43,07 лв., с падеж 25.04.2017 г., включваща по първи абонаментен
договор: -10,64 лв. абонамент; по втори абонаментен договор: -8,87 лв.
абонамент; лизингова вноска в размер на 8,99 лв. и лизингова вноска в размер на
53,59 лв.
Твърди, че след предсрочно прекратяване
на договорите по вина на ответницата поради забава, била издадена фактура №
**********/10.05.2017 г., с падеж 25.05.2017 г., включваща начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите в общ размер на 808,09 лв. и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в размер на 1089,78 лв. с ДДС
/17,98 лв. с ДДС по първия лизингов договор за 2 неначислени вноски и 1071,80
лв. с ДДС по втория лизингов договор за 20 неначислени вноски/. Твърди, че
предсрочната изискуемост на лизинговите вноски била уговорена в чл. 12 от
общите условия за договорите за лизинг.
Твърди, че от тази фактура претендира само сумата за предсрочно
начислените лизингови вноски, но не и неустойката за предсрочно прекратяване на
абонаментните договори. За претендираните суми била издадена заповед за
изпълнение по ч.г.д. № 349/2019 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил открит
на адресите, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК предявил иска
за вземането си. Поради което иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено вземането по заповедта за изпълнение за сумата от 1206,63
лв., дължима за доставени услуги и предсрочни изискуеми лизингови вноски, ведно
със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от
ответника М.Д.Д., чрез особения представител адв. С.. В съдебно заседание
особеният представител адв. С. заявява, че от събраните по делото доказателства
се установява основателност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ във вр.
чл. 232, ал. 2 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на валидно сключени облигационни
отношения с ответника по договор за абонаментни услуги и договор за лизинг,
предоставените услуги в периода от 10.02.2017 г. до 09.04.2017 г. в
претендираните размери, дължимите остатъчни лизингови вноски по договора в
размер на 1089,78 лв.
От приетия като писмено доказателство по делото договор за мобилни услуги
от 04.03.2015 г. /л.6-8/, допълнително споразумение от 06.07.2015 г. към
договора за мобилни услуги /л.9-10/ и договор за лизинг от 06.07.2015 г. /л.11/
е видно, че ответникът М.Д.Д. е сключила с ищеца договор за мобилни услуги, въз
основа на който ѝ е предоставена СИМ карта с предпочетен номер ******, по
абонаментна програма Резерв Стандарт 25,99 лв., с уговорен срок на действие 2
години, до 04.03.2017 г. Условията по договора са предоговорени на 06.07.2015
г. като е преминато на абонаментен план Резерв Стандарт 99,99 промо 29,99 лв.,
а на ответника е предоставен за ползване под формата на лизингова вещ мобилен
апарат Леново А6000Black при погасяване на вноски в срок както следва: 23 вноски по 8,99 лв. с ДДС.
Подписан е и друг договор за мобилни услуги от 13.12.2016 г. /л.14-15/ и
договор за лизинг от 13.12.2016 г. /л.16/ е видно, че ответникът М.Д.Д. е
сключила с ищеца договор за мобилни услуги, въз основа на който ѝ е
предоставена СИМ карта с предпочетен номер ******, по абонаментна програма НонСтоп
30,99 лв., с уговорен срок на действие 2 години, до 13.12.2018 г., а на ответника е предоставен за ползване под формата на лизингова вещ
мобилен апарат Самсунг Galaxy S7
Edge 32gb Gold при погасяване на вноски в срок както
следва: 24 вноски по 53,59 лв. с ДДС.
Ответницата е подписала декларации от 04.03.2015 г., 06.07.2015 г., 13.12.2016
г., че е получила и е запозната с общите условия на ищцовото дружество
/представени с молбата-становище на ищеца от 19.02.2020 г./.
От приетите писмени доказателства /л.19-22/ е видно, че за периода на
ползване на услугите от 10.02.2017 г. до 09.04.2017 г. са съставени:
1. фактура № **********/10.03.2017 г. на стойност 66,17 лв., формирана от 66,17
лв. с ДДС абонамент и услуги за периода от 10.02.2017 г. до 09.03.2017 г. и
лизингови вноски след 01.01.2014 г. в размер на 62,58 лв., както и задължение
от предходен период в размер на 115,03 лв., цялата платима в срок до 25.03.2017
г. Претендирана сума по фактурата 73,78 лв.
2. фактура № **********/10.04.2017 г. на стойност -19,51 лв., формирана от надвнесени
19,51 лв. с ДДС абонамент и услуги за периода от 10.03.2017 г. до 09.04.2017 г.
и лизингова вноска след 01.01.2014 г. в размер на 62,58 лв., както и задължение
от предходния месец от 243,78 лв., цялата платима в срок до 25.04.2017 г.
Претендирана сума по фактурата 43,07 лв.
3. фактура № **********/10.05.2017 г. на стойност 0 лв., но включваща
неустойка за прекратяване на договорите в размер на 808,09 лв. и лизингови
вноски след 01.01.2014 г. в размер на 1089,78 лв., както и задължение от
предходния месец от 286,85 лв., цялата платима в срок до 25.05.2017 г.
Претендирана сума по фактурата е 1089,78 лв. за лизинговите вноски.
Ответникът не оспорва използването на услугите в претендирания период и в
претендираните размери, нито ангажира доказателства за тяхното заплащане. Неплащането
на услугите за трите последователни периода е дало право на ищеца да прекрати
едностранно договорите на основание чл. 11 от договорите за услуги във вр. чл.
75 вр. чл. 19б от Общите условия, както и да обяви за предсрочно изискуеми
всички оставащи лизингови вноски на основание чл. 12, ал. 1 от договорите за лизинг,
като била начислена сумата в размер на 1089,78 лв. неплатен остатък от
лизинговите вноски до края на срока на договорите за лизинг.
С оглед на така установеното и липсата на насрещно доказване за заплащане
на абонаментите и услугите в процесния период, то искът по чл. 422, ал. 1 ГПК
ще следва да се уважи за претендирания размер от 1206,63 лв., включващ
абонаментни услуги в периода от 10.02.2017 г. до 09.04.2017 г. и лизингови
вноски в размер на 1089,78 лв.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е сторил разноски за
платена държавна такса в размер на 25 лв. в заповедното производство и в размер
на 75 лв. в исковото производство, адвокатско възнаграждение за заповедното
производство в размер на 360 лв. /договор за правна защита и съдействие № 5926
от 15.05.2019 г., приложен към заявлението по чл. 410 ГПК/ и 377,35 лв. за
исковото производство /договор за правна защита и съдействие № 5926-1 от 13.08.2019
г. на л.26 от делото/, както и депозит за възнаграждение за особен представител
в размер на 160 лв., които са база за определяне на разноските на ищеца. Ще
следва да се присъдят разноските в цялост.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на „Теленор България” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, Ж.К. Младост
4, Бизнес парк София, сграда 6, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 1206,63 лв. /хиляда
двеста и шест лева и 63 ст./, представляваща незаплатени абонаментни такси и далекосъобщителни
услуги за периода от 10.02.2017 г. до 09.04.2017 г. по договор
за мобилни услуги от 04.03.2015 г. и договор за мобилни услуги от 13.12.2016 г.,
и дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 06.07.2015 г. и договор за
лизинг от 13.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.05.2019
г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 209/29.05.2019 г.
по ч.гр.д. № 349/2019 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, Ж.К. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 997,35 лв. /деветстотин деветдесет и седем лева и
35 ст./, представляваща разноски за заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: