Р Е Ш Е Н И Е №66
гр.Силистра, 02.08.2022 година
В
И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година,в състав:съдия
Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурор…….……,като
разгледа докладваното от съдия Славова адм.дело
№84 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М.Р.И. ***, подадена чрез
представител по пълномощие адв.В.П. ***, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) №22-1099-000155/13.04.2022г., издадена
от Началник група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна
дейност“(МПСВАНД) към ОД МВР Силистра, сектор „Пътна полиция“,с която е
наложена принудителна административна мярка, на основание чл.171 т.2а б.“б“ от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП),по вид „прекратяване на регистрацията
на ППС“ за срок от шест месеца.
С жалбата се твърди,че процесният акт
не бил мотивиран,като се оспорва изрично правилността на установяване на
употребата на амфетамин. Релевирано
е и оплакване за несъответствието му с нормативната цел, с позоваване на пряко
нарушение на базовия принцип от чл.6 АПК за съразмерност.Счита се,че мярката е
непропорционална. В този контекст се поддържа,че заповедта за прилагане на ПАМ
ограничавала правата и свободите на жалбоподателя в значително по-висока степен
от необходимата за целта,за която е издадена -„за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения“
(чл.171 ЗДвП).В съдебно заседание се представя заверен препис на
Съдебно-химическа експертиза № Е-100/29.06.22г., изготвена по ДП №1886
ЗМ-203/22г. по описа на РУ МВР Силистра, видно от която е, че в предоставените
за изследване биологични проби от М.Р.И. на 12.04.2022г. в 21:55 ч., не са
открити наркотични вещества или техни метаболити
(аналози),в т.ч. отрицателен резултат за Амфетамин,което
е доказано по надлежния ред посредством имунохимичен
и газхроматографски анализ. А щом това е така то следвало,че
главният съставомерен факт-управление на МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози,е опроверган,което сочело на
материална незаконосъобразност на процесната ЗППАМ. В обобщение, оспорващият
поддържа отменителните основания от чл.146 т.4 и т.5 АПК,като не излага
съображения относно ефекта на твърдяното нарушение на изискването за форма на
оспорения акт, но настоява да се приеме за компрометиран начинът на изследване
с въпросното техническо средство Дръгтест 5000, щом
резултатът от него е изцяло отречен с по-надеждния способ на изследване за
употреба на наркотични вещества съгласно Наредба №1/ 17г. Заради всичко това, настоява
атакуваната ЗППАМ да бъде отменена,като претендира присъждане на съдебни
разноски, както следва:възнаграждение за един адвокат, при условията на чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА); 10 лева - платена държавна такса и 50 лева
- разноски при даване на кръвната проба в „МБАЛ-Силистра“ЕАД.
Ответникът
по жалбата- Началник група МПСВАНД
в Сектор„Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр.Силистра, лично
в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на оспорването.
Твърди, че съставомерните факти са били еднозначно установени
при извършената проверка с техническото средство Дръгтест
5000, предоставено на контролните органи за работа със Заповед на министъра на МВР,
което сочело на законосъобразност на оспорената заповед към момента на нейното
издаване. Съобразявайки новопредставеното доказателство
- заключение на Съдебно-химическа експертиза,счита, че заповедта ще бъде
отменена, а автомобилът - с възстановена регистрация, щом не е установено
(опровергано е с по-надеждно средство за изследване) управлението му след употреба
на наркотични вещества от неговия собственик.
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за
движението по пътищата.
Съдът,
като обсъди изложените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото,вкл.
след дадени указания на страните, извършвайки проверката по чл.168 ал.1 АПК, прие
за установено следното: Предмет на съдебния контрол е Заповед за прилагане на ПАМ №22-1099-000155/13.04.2022г., издадена
от Началник група „Моторни превозни средства, водачи и
административно-наказателна дейност“ към ОД на МВР Силистра, сектор „Пътна
полиция“, с която е наложена принудителна административна мярка, на основание
чл.171 т.2а б.“б“ ЗДвП,по вид „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от
шест месеца.Административната принуда е приложена по отношение на
жалбоподателя,като собственик (л.39-л.41) и водач на дерегистрирания
лек автомобил,марка „БМВ 318 ЦИ“,с рег.№ …, чрез отнемане на двете регистрационни
табели и на Свидетелство за регистрация на МПС №…за това, че на 12.04.2022г.
около 21:15 часа, в гр.Силистра,по бул.“Македония“, е управлявал лекия си
автомобил под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, като е
бил изпробван с техническо средство „Дръгтест 5000“, с
фабричен №ARPK 0018,чиито дисплей е отчел употреба на „Амфетамин“.Издаден му е бил талон за медицинско изследване
№127216 (л.17),съгласно Приложение №1 към чл.3 ал.2 от Наредба №1/19.07.17г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм.
ДВ,бр.81/18г., посл.изм.ДВ,бр.99/20г.)-занапред
Наредба №1/2017г.,като е съставен и Протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойва-щи вещества (л.16),съгласно чл.5 ал.2 от с.н.
И двата документа са представени с подпис на оспорващия,което не означава
съгласие/приемане на показанията на уреда, видно от приложените докладни
записки и сведения от полицейски служители (л.19;л.23;л.25-л.26),за което
свидетелства и подаденото възражение с вх.№УРИ342 000-7926/19.04.22г. на ОД МВР
гр.Силистра от жалбоподателя (л.20).
От оспорената заповед е видно,че за установеното
нарушение е съставен АУАН серия GA №598086 от
12.04.2022г. (л.15), надлежно връчен на нарушителя, който е посочил „нямам
възражения“. Със същия на описаната фактическа съвкупност е дадена юридическа
квалификация по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП („На водача на пътно превозно средство
е забранено:1.да управлява ППС[…] след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.[…]“) Във връзка с
подадено от жалбоподателя възражение (л.20), с което твърди, че няма възражения
по начина на проверката с техническото средство, но категорично не приема
неговия резултат,защото през съзнателния си живот не е употребявал наркотици, е
извършена допълнителна проверка.От Докладна записка (л.25-л.26) на началник
група Г.Л. се установява, че оспорващият, при проверката на място, не е приел
показанията на уреда (Дръг Тест 5000 с фабр.№ARP K-0018) и дал биологични проби (кръв и урина) за
изследване за наркотици в МБАЛ-Силистра, след което е бил задържан за срок от
24 часа по ЗМВР (л.10).Данни за извършеното изследване в „МБАЛ-Силистра“ЕАД,вкл.
за резултата от него,съгласно регламентацията от чл.12-чл.15 Наредба
№1/17г.,няма в административната преписка,тъй като същите се намират в
Досъдебно производство №1886-203/19.04.22г. (л.50) по описа на РУ МВР
Силистра,водено за престъпление по чл.343б ал.3 НК. Неприемайки показанията от
апарата, с който е била извършена проверката за употреба на наркотични
вещества, жалбоподателят, непосредствено след освобождаването му от „Арести“-Силистра
е посетил частна лаборатория и е дал проби за изследване за наличието на 8
различни наркотика,респ. техни аналози.С жалбата е представил резултата от изследването,който
е отрицателен за всички изследвани наркотични вещества, но същият не е получен
по реда и със средствата от Наредба №1/2017г., поради което е ирелевиран в процеса.В съдебно заседание обаче, представя
заключение на назначена в рамките на ДП №1886 ЗМ-203/22г. по описа на РУ МВР
Силистра Съдебно-химическа експертиза (л.61-л.62), извършена в лаборатория по
химико-токсикологични изследвания при ВМА, резултатът от която е също
отрицателен,вкл. за амфетамин.
Конфликтният момент по делото е съсредоточен върху
въпроса - установена ли е по надлежния ред употребата на наркотици от
оспорващия.С двете групи документи (последно посочените и представените от
жалбоподателя) се удостоверяват факти с правно значение за повдигнатия
спор,поради което същите подлежат на обсъждане. Посредством тях следва да бъде
установен централният спорен факт - управлявал ли е автомобила си
жалбоподателят след употреба на наркотични вещества или не.
При горните фактически установявания, от правна страна се
налагат следните изводи: Оспорената заповед разкрива всички белези на
индивидуален административен акт съгласно дефиницията от чл.21 ал.1 АПК.Издадена е от материално, териториално и по степен компетентен полицейски
орган,видно от Заповед рег.№342з-1315/30.12.2021г.(л.28), издадена на основание
МЗ №8121з-1632/02.12.2021г. и Служебна бележка на л.27 от делото. Директорът на
ОД МВР гр.Силистра е делегирал правомощия на началника на група МПСВАНД, сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР (т.3 от Заповед №342з-1315/30.12.21г.),да прилага с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.172 ал.2,т.е. вкл.
по чл.171 т.2а б.“б“ ЗДвП. Министерската заповед,с която са определени службите
за контрол по ЗДвП,съгласно чл.165 ал.1 ЗДвП, макар и непредставена по
делото, е служебно известна на настоящия
състав. Министърът на МВР няма правомощие да делегира компетентност на длъжностни
лица за издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки
по чл.171 ЗДвП, но той именно определя службите за контрол на движението по
пътищата,които съгласно МЗ са областните дирекции на МВР. С оглед на това и в
съответствие с разпоредбата на чл.172 ал.2 ЗДвП, директорът на ОД МВР Силистра
е оправомощил кръга от длъжностни лица с посочената
по-горе заповед,което сочи на липса на порок по смисъла на чл.146 т.1 АПК. Същото
следва и от специалния чл.172 ал.1 ЗДвП.Спазена е и нормираната с чл.59 ал.2 АПК,респ. чл.172 ал.1 ЗДвП, писмена форма, като не се установяват нарушения на
административно-производствените правила,които да са накърнили правната сфера
на оспорващия. Следователно, заповедта - предмет на настоящия контрол за законосъобразност,
не е засегната от отменителните основания по чл.146 т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Принудителните административни мерки по чл.171 ЗДвП се
налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон,което сочи,че
същите са от вида „преустановяващи ПАМ“ по смисъла на чл.22 ЗАНН.Съгласно
чл.171 т.2а б.“б“ ЗДвП, „прекратяването на регистрацията на ППС“ се прилага по
отношение на собственика, който в случая е и провереният водач на същия
автомобил.За да е материално законосъобразна процесната административна
принуда, същата следва да е приложена след безсъмнено установено управление на дерегистрираното МПС от водач,който е употребил наркотични
вещества или техни аналози,защото това именно е централният съставомерен
факт и без неговото осъществяване/установяване няма нарушение на ЗДвП, а
следователно и нормативна основа за прилагане на ПАМ от процесния вид.
В
настоящия случай е установено, че при проверката на жалбоподателя на 12. 04.2022г.
за употреба на наркотици с техническо средство,дисплеят на същото отчел наличие
на Амфетамин,но водачът не е приел този резултат и е
дал незабавно,в рамките на необходимото техническо време, биологични проби за
извършване на медицинско изследване за наличието на същите вещества.Това е и
нормативния ред, съгласно с чл.3а т.2 Наредба №1/17г.Видно от обсъденото
заключение на Съдебно-химическата експертиза е, че в предоставените за
изследване биологични проби от М.Р.И. на 12.04.22г. в 21:55 часа, не се открива наличие на наркотични вещества
или техни метаболити/аналози,в т.ч. отрицателен
резултат за Амфетамин. По аргумент за противното от
чл.6 ал.9 от Наредба №1/17г., резултатът за употреба на наркотични вещества
следва да се установи от медицинското (химико-токсикологично) изследване и само
в случай на отказ на водача да подпише и получи талона за медицинско изследване
и при неявяване в определения срок, както и при отказ за изследване, се вземат
предвид показанията на техническото средство. При това положение,ответният
орган не е следвало да кредитира показанията от техническото средство, а да
изчака резултата от медицинското изследване,за което жалбоподателят е дал надеждни
проби за изследване. В настоящото производство,с приоритет следва да бъде ценен
резултата от Съдебно-химическата експертиза, посредством който е оборена презумптивната доказателствена сила на АУАН GA№598086/ 12.04.22г.,съгласно чл.189 ал.2 ЗДвП.А щом всичко това е така, то липсва
материал-но правно основание за прилагане на процесната по делото ПАМ по
отношение на оспорващия собственик на лек автомобил марка „BMV 318ЦИ“ с рег.№…, който го е управлявал на
12.04.2022г. около 21:15 час в гр.Силистра,но не след употреба на наркотици,
което означава, че липсва правно основание за прилагане по отношение на същия въпросната
административна принуда.
Предвид изложеното, в рамките на извършения контрол от
чл.168 ал.1 АПК, се налага извод, че жалбата е основателна, а оспорената заповед,
като материално незаконосъобразна,следва да бъде отменена.При този изход на
процеса,на жалбоподателя се дължат съдебни разноски,при условията на чл.143 ал.1 АПК. Същите следва да бъдат присъдени в негова полза в размер на 10 лева,
представляващ заплатената държавна такса в производството.Разноските за
медицинското изследване в „МБАЛ-Силистра“ЕАД са извършени в рамките на друго (административно
наказателно) производство, стартирало с цитирания по-горе АУАН, поради което не
подлежат на възстановяване в настоящото административно производство.Относно заявеното
в условията на чл.38 ЗА искане за определяне от съда и заплащане от ответния
полицейски орган на адвокатско възнаграждение за осъществената правна помощ и
процесуално представителство от адвокат В.П., приложение следва да намери
правилото от чл.38 ал.2 ЗА,като не е необходимо установяването на условията от
чл. 38 ал.1 т.1-т.3 ЗА. Трайната съдебна практика приема, че посочването в
Договора за правна защита и съдействие на условията - безплатна правна помощ на
страната и възнаграждение при условията на чл.38 ЗА,са необходимите и
достатъчни предпоставки за уважаване на искането.Ето защо,настоящият състав
следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредба по чл.36 ЗА, която е Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8 ал.3 от с.н. за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, възнаграждението е 500 лева, в какъвто размер следва да
бъде присъдено на адв.В.П., Основателно поисканите разноски от жалбоподателя в
определения по-горе размер следва да бъдат възложени в тежест на юридическото
лице, в чиято структура е издателят на акта, а именно Областна дирекция на МВР
Силистра, по аргумент от §1 т.6 ДР АПК и чл.37 ал.2 ЗМВР,воден от което и на
основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК, Административният съд Силистра
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.Р.И. *** Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22-1099-000155/13.04.2022г., издадена от
Началник група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна
дейност“ в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Силистра, с която на
основание чл.171 т.2а б.“б“ от Закона за движението по пътищата, е разпоредено
„прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№… за срок от 6 (шест) месеца,
считано от 12.04.2022г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Силистра,с административен
адрес: гр.Силистра,бул.“Македония“ №144, да
заплати на М.Р.И. ***; с ЕГН:**********, сумата от 10.00 (Десет) лева – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Силистра,с административен
адрес: гр.Силистра,бул.“Македония“ №144, да
заплати на адвокат В.П.П. ***, с ЕГН:********** и
служебен адрес: ***, офис 8, сумата от 500.00
(Петстотин) лева, на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е
окончателно на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: