№ 36
гр. Варна, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20243100501970 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 2545/05.07.2024 год., постановено по гр.д. № 1580/2024
год., ВРС – 48-ми състав е отхвърлил предявения от Гаранционен Фонд, ЕИК
********* със седалище гр.София срещу Т. П. Д., ЕГН **********, с адрес с.
*** иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 558, ал.7 от КЗ, за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответника дължи
сумата от 20 000 лева, представляваща регресно вземане на застрахователя – в
резултат на ПТП, настъпило на 16.07.2020г., по вина на длъжника Т. П. Д.,
като водач на т.а. ГАЗ с рег. № ***, без действаща застраховка „Гражданска
отговорност”, за нанесени неимуществени вреди на пътника Д.Ж.Д., като от
Гаранционен фонд на 16.09.2021г. е заплатена сумата от 20 000 лв. /двадесет
хиляди лева/ по претенция № 21- 210112/09.06.2021г., на основание чл. 557,
ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 24.11.2023г. до окончателното изплащане
на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№15172/23г. на ВРС, поправена с разпореждане №16591/24г..
1
Недоволен от горното е останал ищеца, който обжалва постановеното
решение с твърдения на неговата недопустимост, неправилност и
необоснованост. Излага се в сезиралата съда жалба, на първо място, че така
постановеното решение е недопустимо поради необсъждане на представеното
с исковата молба доказателства – липса на валидна действаща задължителна
застраховка гражданска отговорност за МПС – лек автомобил ГАЗ 53-А с
ДК№ *** с рама ***. На следващо място, се излагат доводи за допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила от страна на съда, тъй като
съдът е отхвърлил иска на основание извършена от него служебна справка,
която не е доведена до знанието на страната и без да е докладвано, че ще се
извършва такава като се сочи и че и към днешна дата справката не е сканирана
в ЕПЕП. Твърди, че на 08.07.2024 год., след повторна молба, страната е
получила въпросната справка, по която се установява, че визираната в нея
полица BG/11/119002949526 на ЗАД „Армеец“ рег. № *** – ремарке, модел
„РОНГРАТЦ ВА 250Т с рама ***, а не ГАЗ 53А, за който е налице полица
BG/22/120000729983, с начало 10.03.2019 год. и край 10.03.2021 год.,
действието на която е прекратена на 26.06.2020 год. поради невнесена вноска
и обуславяща извода, че към датата на процесното събитие 16.07.2020 год.
лекият автомобил не е имал действаща задължителна застраховка гражданска
отговорност. В тази връзка, прилага нови писмени доказателства, както и
обективира иска за събиране на писмени такива и провеждане на документна
експертиза. Настоява за отмяна на постановеното решение и постановяване на
друго по същество на спора, с което се уважи предявения иск, ведно с
присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна не депозира писмен отговор.
В с.з. по същество, въззивникът, не се явява и не се представлява. С
писмена молба поддържа жалбата и моли за уважаването й.
В с.з. по същество, въззиваемияте не се явява и не се представлява.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и
отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
2
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели и като съобрази, че искът с
правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК е предявен в предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 15172/2023 год. на ВРС –
48 състав, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Гаранционен
Фонд, ЕИК ********* със седалище гр.София срещу Т. П. Д. в условията на
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК
вр. с чл. 558, ал.7 от КЗ, за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответника дължи сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лева/,
представляваща регресно вземане на застрахователя – в резултат на ПТП,
настъпило на 16.07.2020г., по вина на длъжника Т. П. Д., като водач на т.а. ГАЗ
с рег. № ***, без действаща застраховка „Гражданска отговорност”, за
нанесени неимуществени вреди на пътника Д.Ж.Д., като от Гаранционен фонд
на 16.09.2021г. е заплатена сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ по
претенция № 21-210112/09.06.2021г., на основание чл. 557, ал. 1 от КЗ, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 24.11.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№15172/23г. на ВРС, поправена с разпореждане №16591/24г.
Предявеният иск черпи правното си основание в чл.422, ал.1 вр. чл.415
ГПК вр. чл. 558, ал. 7 КЗ. Съгласно цитираната норма след изплащане на
обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 КЗ, Гаранционният фонд встъпва в правата
на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му.
Основателността на така предявения иск се предпоставя от доказване на
3
управление на МПС без задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
от страна на деликвента, изплащане от Гаранционния фонд на увреденото
трето лице обезщетение за причинените му вреди и вредите да са причинени
от деликвента чрез неговото виновно и противоправно поведение.
Не е спорно по делото, че с влязла в законна сила присъда на
14.08.2021г. по НОХД 218/2021г. на ДОС, ответникът Т. П. Д. е признат за
виновен в това, че на 16.07.2020г. в землището на с. Самуилово, общ.
Добричка, на автомобилен път с настилка с идентификатор № 00374.1.30, при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „ГАЗ 53 A" с
per. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.1.31, т.1 от
ЗДв.П и чл.134, ал.2 от ЗДв.П и по непредпазливост причинил смъртта на
П.Д.Ж. с ЕГН **********, поради което на основание чл.343, ал.Ш, б. „б". пр-
1-во във вр. с ал.1, б. „в", пр.1-во във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от
НК му е наложено наказание. Така постановената и влязла в законна сила
присъда, съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно
вината, факта на деянието и неговата противоправност.
Установява също така от представените пред първоинстанционния съд
писмени доказателства, че Управителният съвет на Гаранционния фонд (УС на
ГФ) с Решение от 14.09.2021 г. е одобрил на Д.Ж.Д., наследник на починалия
П.Д.Ж., да бъде изплатена сума в размер на 140 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, намалена с 50% и платена в размер на 70 000.00 лева.
Представени са и доказателства за изплащане на сумата на посочен от
правоимащия пълномощник, а с покана, получена от ответника, на 12.06.2023
год., същият е поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд.
От допуснатите пред настоящата инстанция при условията на чл.266,
ал.3 ГПК доказателства се установява, че към датата на ПТП за процесното
МПС - товарен автомобил „ГАЗ 53 A" с per. № ***, управляван от ответника,
не е налице сключена валидна застраховка "ГО на автомобилистите".
Така представените писмени доказателства обуславят несъмнения извод
на съда, че ищецът /сега въззивник/, е обезщетил правоимащо лице за
претърпени вреди вследствие реализирано от ответника ПТП и когато същият
е управлявал моторното превозно средство без валидна застраховка
"Гражданска отговорност". Със заплащане на обезщетението за него е
възникнало и регресното право спрямо делинквента, поради което и
4
предявеният иск се явява доказан както по основание, така и по размер.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и
предявеният иск уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и в съответствие с направеното искане, в
полза на въззиваемия следва да се присъдят сторените в двете инстанции
разноски, възлизащ в общ размер на 1200 лева – заплатени държавни такси
пред двете инстанции в общ размер на 800 лева и юрисконсултско
възнаграждение от по 200 лева за всяка една от инстанциите.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2545/05.07.2024 год., постановено по гр.д. №
1580/2024 год. на ВРС – 48-ми състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Гаранционен
Фонд, ЕИК ********* със седалище гр.София, ул.Граф Игнатиев № 2 ет.4 и Т.
П. Д., ЕГН **********, с адрес с. ***, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 20 000 лева, представляваща регресно вземане на застрахователя в резултат
на ПТП, настъпило на 16.07.2020г., по вина на длъжника Т. П. Д., като водач на
т.а. ГАЗ с рег. № ***, без действаща застраховка „Гражданска отговорност”, за
нанесени неимуществени вреди на пътника Д.Ж.Д., като от Гаранционен фонд
на 16.09.2021г. е заплатена сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ по
претенция № 21- 210112/09.06.2021г основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр. с
чл. 558, ал.7 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 24.11.2023г. до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№15172/23г. на ВРС, поправена с
разпореждане №16591/24г..
ОСЪЖДА Т. П. Д., ЕГН **********, с адрес с. *** да заплати
Гаранционен Фонд, ЕИК ********* със седалище гр.София, ул.Граф Игнатиев
№ 2 ет.4 сумата от 1 200 лева, представляваща съдебно деловодни разноски
5
за първа и въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН
СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на
чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6