Р Е Ш Е Н И Е
Номер…./… . Година 2020 Град Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд четвърти състав
На двадесет и втори юни Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Катя Савова
Секретар Мариана Ангелова
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 385 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Ж.А.Д. ЕГН ********** с адрес ***- 27/30.10.2019г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Варна Д-р З. Х. Д., с което й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за нарушаване нормата на чл. 132, ал.1, т.10 от ЗВМД.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, навежда твърдения за липса на извършено нарушение и моли НП да бъде отменено. В съдебно заседание процес. представител на въззивника поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено, а в условия на евентуалност съдът да приеме, че извършеното нарушение представлява маловажен случай.
Проц. представител на въззиваемата страна моли жалбата да бъде отхвърлена, като недоказана и неоснователна.
Варненската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 12.08.2019 г. срещу Ж.А.Д. ЕГН ********** с адрес *** бил съставен АУАН № 34, в който е посочено, че същата е нарушил разпоредбите на чл. 132, ал.1, т.10 от ЗВМД.
При извършена проверка на 12.08.2019 г. в с. Б., обл. Варна в животновъден обект, собственост на Ж.А.Д., св. др. Р.П.К. на длъжност главен инспектор при ОДБХ гр. Варна, в присъствието на главен инспектор при ОДБХ гр. Варна, К. Н. С. е установил, че в обекта се отглеждат общо осем броя свине. Свинете се отглеждат в закрити помещения, като отделните категории са разделени с метални прегради в отделни боксове. Тези животни били в следните категории: две свине майки с пет броя малки прасенца-сукалчета и три подрастващи прасенца. По данни на Ж.Д. наличните прасета били нейна собственост. Установено от проверяващите било, че всички налични свине в обекта са без индивидуални средства за идентификация. Собственика на свинете в животновъдния обект не е извършил официална идентификация на животните, спрямо които не изпълнени мерките по програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози. Проверката е била извършена във връзка с подадено заявление в ОДБХ за регистрация на обект с вх.№ ЗЖ-3953 от 12.08.2019г.
Актът бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал без възражения. В срок за постъпили възражения срещу акта, които административнонаказващия орган е оставил без уважение и е продължил процедурата по ЗАНН за издаване на наказателно постановление.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващия орган изцяло възприел фактическите констатации в акта.
На 30.10.2019 г., въз основа на акта, директора на ОДБХ гр.Варна издал НП № ЗЖ- 27. В него АНО приел, че въззивникът е нарушил нормата на чл.132, ал.1, т.10 от ЗВМД и наложил на Ж.А.Д. административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима и приета от съда за разглеждане.
В хода на съдебното производство беше разпитан св. Р.П. Костодинов – актосъставител, чиито показания съдът кредитира, като дадени обективно и безпристрастно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица.
В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила, а именно: както в обстоятелствената част на акта, така и в тази на НП е налице фактическо описание на нарушението, за което е наказан въззивника. Изчерпателно са посочени и са налице факти описващи както от обективна, така и от субективна страна нарушението, посочени са били обстоятелствата, при които е извършено, посочени са дата 12.08.2019 г. и мястото на извършването му- с.Б., общ.Провадия, обл.Варна.
В акта и НП като нарушена е посочена нормата, която е нарушена на чл. 132, ал.1, т.10 от ЗВМД.
В обстоятелствените части на АУАН и НП нарушението е описано подробно от актосъставителя и от АНО. Правилно е определен и субекта на визираното нарушение и това е Ж.А.Д..
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон, като е констатирал нарушение на чл.132, ал.1, т.10 от ЗВМД и е съотнесъл нарушението към административнонаказателната отговорност, като е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание основание чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Съдът не споделя становището на проц.представител на въззивника, че са налице съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП и липса на извършено нарушение, както и неправилно съотношение на извършено нарушение към определената за това санкционна разпоредба. Посочено е мястото и времето на извършване на нарушението, което съдът намира, че е достатъчно индивидуализирано. В тази връзса, съдът не споделя и възражението на въззивника, че разпоредбата на чл.132, ал.1, т.10, касае повече от една хипотези, които обективират съставност на две отделни административни нарушения. Вписаните в тази разпоредба задължения за официална идентификация и изпълнение на мерки по програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози са взаимно свързани и съотносими едно към друго, като императивно задължение вменено за собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни. Фактическата обстановка е описана каквато е била констатирана от актосъставителя, като е посочена и нарушената правна норма. Констатациите на АНО не са били опровергани от въззивника по време на проведеното съдебно производство, напротив от представените и приети от съда писмени доказателства от страна на проц. представител на въззивника е потвърдена приетата в АУАН и в НП фактическа обстановка.
По делото са събрани доказателства сочещи на пряк умисъл за извършено от въззивника нарушение, визирани в акта и НП.
Съдът намира извършеното нарушение за немаловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН . За да е едно нарушение маловажно, следва да се отличава по степен на обществена опасност от останалите нарушения от този род, като следва да бъдат взети предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Обективните характеристики на деянието не сочат липса или явно незначителна степен на обществена опасност, поради което не са налице каквито и да било предпоставки случаят да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. Точно обратно, в случая следва да се вземат предвид обстоятелства, отегчаващи вината на въззивника, а именно неспазването на наложените мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на заразни болести по животните, наложени от БАБХ от ветеринарните лекари, създават реален риск за здравето и живота на хората.
При индивидуализацията на административното наказания “глоба” наложено на въззивника за извършеното нарушение, административнонаказващият орган се е съобразил със степента на обществена опасност на извършеното и настъпилите от нарушенията вредни последици. В тази връзка съдът счита, че наказанието, определено в минимален размер, като е отчетено, че това е първо по ред нарушение е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН. В този смисъл съдът намира, че следва да потвърди размера на наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин /лв. на основание чл.417, ал.1 от ЗВМД за нарушаване нормата на чл.132, ал.1, т.10 от ЗВМД, както и, че следва да потвърди атакуваното наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р ЕШ И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № ЗЖ- 27/30.10.2019 г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Варна Д-р З. Х. Д., с което на Ж.А.Д. ЕГН********** с адрес *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за нарушаване нормата на чл.132, ал.1, т.10 от ЗВМД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: