№ 150 / 4.6.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 04.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 583 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от В.К.Т. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № АН - 01 - 17 издадено на 27.04.2020г. от Директор на РЗИ - гр.Монтана, с което на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 леваза извършено нарушение по т.9 от Заповед РД/01 - 197/ 11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването издадена във връзка с извънредното положение в Република България.
В жалбата си до съда санкционираното лице не оспорва обстоятелството, че не е било с поставена маска на лицето си на работното място, но твърди, че това е било така, тъй като се е било върнало до обекта, за да изключи електрическите уреди. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателката В.Т., редовно призована, се явява лично като поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Директор на РЗИ - гр. Монтана, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно.
Съдът, след като прецени събраните в производството гласни и писмени доказателства, както и наведените в жалбата оплаквания и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката В.Т. е работила в търговски обект супермаркет ,,Богат - беден" 3 на длъжност продавач - консултант с адрес: гр.Монтана, xxxx , стопанисван от търговското дружество ,,Крид" ООД. На 16.04.2020г. била извършена проверка от служители в РЗИ - гр.Монтана в лицето на инспекторите М.Г. и М.М.. След като влезли в обекта двете служителки установили, че жалбоподателката работи в кухнята на обекта без поставена защитна маска върху лицето си. На място бил съставен Протокол за извършен насочен здравен контрол, както и АУАН, който бил връчен лично на нарушителката и подписан от нея без възражения. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства.
В своите показания депозирани непосредствено в съдебно заседание, свидетелите М.Г. и М.М. са категорични, че и двете са забелязали липсата на предпазна маска върху лицето на жалбоподателката, което е било с работните си дрехи в кухнята на търговския обект. Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и Г. като еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите изхождат от лица, които са очевидци на извършеното нарушение и които не са заинтересовани да депозират неправдиви показания.
Косвено техните показания се потвърждават и от признанието на жалбоподателката, че действително е била без маска, но поради обстоятелството, че се е върнала в обекта, за да изключи електрическите уреди. Съдът не кредитира твърдението жалбоподателката, че причината да бъде без маска се състои във връщането й в търговския обект, за да изключи електрическите уреди.
Освен че доказателства в тази насока не бяха ангажирани, в случая са налице показанията и на двете свидетелки, че наказаното лице се е намирало в кухнята на обекта с работни дрехи.
Следва да бъде отбелязано, че не всяка активност на гражданите в закрити и открити обществени места при която те са без маска или друго средство, покриващо носа и устата, може да се приравни на неспазване на т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването. Свалянето на предпазната маска от лицето инцидентното по някакъв извинителен личен повод - прием на хапче, храна, напика или дори при ситуация да се изпуши една цигара непосредствено преди актосъставителя да извърши своята проверка не следва да се санкционира. Вместо акт в такива ситуации следва да се отправят единствено предупреждения да се покрие устата или лицето с предпазна маска, шал или друго средство. В случая обаче липсват оневиняващи доказателства, че жалбоподателката е свалила маската си, връщайки се обратно на работа, за да изключи електрическите уреди. Твърденията й в тази насока не се потвърдиха от нито едно друго доказателство. Същите изхождат от лице пряко заинтересовано от отпадането на административната му отговорност, поради което и съдът не би могъл безкритично да даде вяра на подобни оправдания.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че с поведението си В.Т. е извършила вмененото й административно нарушение.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в противоправно бездействие, тъй като процесната заповед на министъра на здравеопазването изрично е регламентирала задължението на лицата, намиращи се в търговски обекти, да носят предпазни маски. Като не е изпълнила това, жалбоподателката е извършила административно нарушение по т.9 от Заповед РД/01 - 197/ 11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването издадена във връзка с извънредното положение в Република България.
От субективна страна административното нарушение е извършено умишлено, тъй като от направените в хода на съдебното производство признания (на стр.20 от съдебния протокол) жалбоподателката заявява, че е била запозната със съдържанието на издадената заповед.
По отношение на наложеното наказание разпоредбата на чл.209а ал.1 от Закона за здравето санкционира противоправното деяния с глоба от 300 до 1 000 лева. Според настоящата съдебна инстанция административно наказващият орган справедливо е определил минимално по размер наказание като е отчел липсата на предходни нарушения на лицето по Закона за здравето и доброто му процесуално поведение. Наложеното наказание е законосъобразно и в най – пълна степен постигащо целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН. Предвид регламентирания законов минимум, съдът не би могъл да извърши последващо редуциране на размера на глобата.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.
С оглед гореизложеното санкциониращият административен акт се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № АН – 01 - 17 издадено на 27.04.2020г. от Директор на РЗИ - гр.Монтана, с което, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на В.К.Т. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение по т.9 от Заповед РД/01 - 197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването издадена във връзка с извънредното положение в Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: