№ 138
гр. Дупница, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мая В. Гиздова
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно
дело № 20251510200346 по описа за 2025 година
Образувано е по жалба на „Ласкинлес“, ЕООД, ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление с.Доспей,община Самоков,,л.“13-та“№3,чрез управителя Н.И.Л., срещу
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата
№**********,с който за нарушение по чл.102 ,ал.2 от Закона за пътищата му е наложено
административно наказание-„имуществена санкция „ в размер на 2500.00 лева на основание
чл.187а,ал.2,т.3 във вр. с чл.179,ал.3б от ЗДвП.
Моли се ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.Излагат се подробни
съображения в тази насока,претендират се разноски.
Жалбоподателят редовно призован не се явява, и не изпраща представител.Постъпила е
молба от жалбоподателя с която не възразява ход на делото да бъде даден в негово
отсъствие,твърди че няма други искания и няма да сочи други доказателства и е изразил
становище по хода по същество.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. В молба до съда не
възразява ход на делото да бъде даден,представя допълнителни писмени доказателства,моли
ЕФ да бъде потвърден като законосъобразен.Направено е възражение за прекомернот на
разноските.
Районен съд - Дупница, като прецени събраните по делото приема следното от
фактическа и правна страна:
На 16.04.2022г., в 11.29 часа е било установено нарушение
№DCD21B1346367FDOEO53021F160AA530 с ППС-специален автомобил *********, с рег.
1
№*********,с технически допустима максимална маса 33000,брой оси 3,екологична
категория ЕВРО 5 ,в състав с ремарке,с общ брой оси 5,с технически допустима максимална
маса на състава 0, в община Бобошево,за движение по път I-1,км.343+292 с посока
намаляващ километър,включен в обхвата на платената пътна мрежа,като за посоченото ППС
има тол декларация,за преминаването,но платената категория е по-малка от измерената.
Нарушението е установено с устройство №20702,представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата,намиращо се на път
I-1,км.343+292.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
доказателства, представени от страните, всички подробно описани и приобщени по реда на
чл. 283 от НПК.
Въз основа на информацията обективирана в приложения и изготвен от техническото
средство снимков материал, съдът безспорно установява всички релевантни към предмета на
доказване по делото факти и обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимиран правен субект при спазване на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН с оглед датата на връчване на ЕФ и датата на подаване на
жалбата. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, по следните съображенията:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът приема, че оспорения ЕФ е
издаден от компетентен административен орган/структура, на основание чл. 10, ал. 10 ЗП.
Спазена е формата и срока за съставяне на ЕФ, който формално съдържа всички необходими
реквизити предвидени в закона. Посочени са датата и точния час на нарушението, мястото
на нарушението, регистрационният номер на пътното превозно средство, неговият
собственик, описано е нарушението и нарушената законова разпоредба. Разяснена е и
възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за
пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на
административнонаказателна отговорност. Указано е, че с плащането на компенсаторна
такса в предвидения срок електронният фиш ще бъде анулиран, както и че задължението по
чл. 10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено. Разяснен е и срокът и начините за
доброволното й заплащане. Поради това и настоящият съдебен състав приема, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и начина на издаване
на обжалвания ЕФ. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна мрежа
се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства
и такси на база време и на база изминато разстояние“. От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10,
ал.1 ЗП са изброени и двата вида пътни такси: т.1: „такса за ползване на платената пътна
мрежа винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната
такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената
пътна мрежа“; т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по
2
чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси.“ Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са
предвидени три категории субекти, които носят отговорност за допуснато управление на
МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса - това са
собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС. Няма спор, че
жалбоподателят е собственик на процесното ППС. От доказателствената съвкупност по
делото се установява безспорно от обективна страна, че на посочените по-горе дата, час и
път, процесното ППС е било управлявано в указаната посока, като за същото не е била
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата с оглед липсата
и на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването на ППС.
Представеният и приложен по делото доказателствен материал установява по несъмнен
начин извършването на вмененото на санкционираното дружество нарушение. Именно
затова е ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като същият не е изпълнил
предвиденото с чл. 102, ал. 2 ЗДвП задължение да не допуска движението на собственото му
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за това
ППС предварително не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Доколкото субект на нарушението е юридическо лице, деянието
не следва да се обсъжда и от субективна страна. Наложената с електронния фиш
имуществена санкция е определена в съответствие с чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б
ЗДвП, според който ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или
едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция в размер на
2500.00 лева. Предвид абсолютно определения от законодателя размер на санкцията, същата
не подлежи на редукция от съда. Въпреки гореизложеното съдът намира, че наложеното
наказание е непропорционално на тежестта на извършеното нарушение като съобразява в
тази връзка изцяло Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. на СЕС, съгласно което
член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност
чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.
3
Поради това и обжалвания ЕФ следва да бъде отменен изцяло като неправилен и
незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото следва на жалбоподателя да се присъдят и съответните
разноски. Предвид изхода на делото поради направено искане за присъждане на разноски от
страна на жалбоподателя,съдът намира искането за основателно. Следва въззиваемата
страна да бъде осъдена да плати на жалбоподателя направените по делото разноски за
адвокатски хонорар в размер на 350.00 лева
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш №**********, издаден от Агенция ,,Пътна инфраструктура с
който на „Ласкинлес“, ЕООД, ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление
с.Доспей,община Самоков,,л.“13-та“№3,представлявано от управителя Н.И.Л.,за нарушение
по чл.102 ,ал.2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание-„имуществена
санкция „ в размер на 2500.00 лева на основание чл.187а,ал.2,т.3 във вр. с чл.179,ал.3б от
ЗДвП,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Осъжда Агенция ,,Пътна инфраструктура“,да заплати на „Ласкинлес“, ЕООД,
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление с.Доспей,община Самоков,,л.“13-
та“№3,представлявано от управителя Н.И.Л.,сумата от 350.00 лева адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4