Определение по дело №352/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на „С.-С. Й., ЕИК811193195, със седалище и адрес на управление в Г.,У.”Б.”№.,против решение №41/13.02.2012г на РС-П. по Г.д.№115/11г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт е уважен иска по чл.422, вр. с чл.415 ГПК, а насрещния иск и възражението за прихващане на са отхвърлени като неоснователни.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки съображения в тази насока.Поради това настоява за неговата отмяна и постановяване на ново, с което се отхвърли иска по чл.422,вр. с чл.415 ГПК, а в случай че същият се приеме за доказан искат уважаване на насрещния иск и възражението за прихващане.

О. С. оспорва жалбата като неоснователна и поддържа първоинстанционният акт, развивайки съображенията си за това.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, П. съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна С. следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.Поради това и П. отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела,че между страните е сключена и реализирана поддържаната покупко-продажба, по силата на които въззиваемата С. е продала на подробно описаните по вид и количество стоки - филц и пясък, които превозвала, срещу посочените в 5-те фактури суми.С подписването на последните от представители на двете страни и осчетоводяването им в счетоводствата на двете фирми съгласно всички изисквания на ЗСч, правопораждащият юридически факт се явява доказан.Още повече, че 5-те данъчни фактури са включени в дневниците за покупки на двете дружества и са отразени в справките-декларации по чл.125 ЗДДС.Докато представените от ответника два РКО не са осчетоводени П. ищеца, а в счетоводството на ответника е осчетоводен само единия - РКО119/29.04.09г.В тази насока са категоричните и неоспорени констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, която изрично описва по време и размер не само дължимите суми, но и извършените частични плащания по различните фактури от въззивника към въззиваемия.Не на последно място са и признанията на въззивника пред първата инстанция, според които въпросните РКО материализират плащания именно по въпросните фактури. Доколко по делото са налице данни за плащания по представените РКО, то сумите по тях обаче не се установи да са постъпвали у въззиваемото дружество, а у трето лице - св.М.(вж.св.М., а също и останалите свидетели).За пълнота следва да се отбележи, че в случая се касае за търговски сделки.Въпреки това обаче и презумпцията на чл.301 ТЗ не е в състояние да подкрепи тезата на въззивника, тъй като не се установи св.М. да е действал от името на Е..Дори да се приеме че действал именно като такъв без представителна власт, но ответното дружество очевидно се е противопоставило веднага след узнаването.

Анализиран са още свидетелските показания и останалия доказателствен материал, вкл. и договора между въззивника и „Е. С.”О., досежно насрещната искова претенция.

Видно от приложените по делото материалите по ч.Г.д.№1906/10г по описа на ПРС, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК въззиваемото дружество е поискало и респ. получил от ПРС заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 16 488,40лв, представляващо непогасено задължение по 5-те описани по-горе фактури, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 23.11.10г до окончателното му изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 329,77лв, ведно с адвокатско възнаграждение от 800лв.В предвидения от закона ред и срок от длъжника е постъпило възражение, в което отрича дължимостта на посочените суми.

П. тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките за признаване съществуването по реда на чл.422 ГПК на заявеното вземане, основано на сочените облигационни отношения, респ. за отхвърляне на насрещния иск и възражения за прихващане на въззивника.Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, вкл. и тези игнориращи доводите и възраженията на , тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика. С оглед изложеното развитите в тази насока оплаквания на жалбоподателката не намират опора в закона.По арг. на чл.272 ГПК съда препраща към мотивите на първоинстанционният съд, тъй като преповтарянето им е безпредметно.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за липсата на правен интерес от предявения иск на въззиваемия. Напротив, в разглеждания казус са налице всички необходими условия, респ.отсъстват процесуални пречки досежно съществуването и упражняването на правото на иск.Изтъкваните от въззивника доводи не обосновават тезата за недопустимост, тъй като обстоятелствената част и петитума на исковата молба се съдържат достатъчно обстоятелства, индивидуализиращи в нужната степен претендираното субективно право и предмета на делото, а именно: правопораждащите юридически факти, съдържанието и носителите на правоотношението.

Несъстоятелни са и доводите за отсъствие на признания на иска.Такива се съдържат в отговора относно предназначенията на двата РКО и сумите по тях, а също и в насрещния иск, в който според въззивника двете плащания на св.М. редуцират исковата сума.Твърденията в жалбата, че насрещния иск е предявен П. условията на алтернативност не променя тези изводи, защото според твърденията на пред първата инстанция в случая се касае за кумулативно обективно съединяване на искове,а не за алтернативно, П. което според доктрината и съдебната практика ищеца(в случая ) предоставя на съда да разгледа и уважи един от съединените искове.На следващо място е налице признания, изразяващи се в конклудентни действия, каквито са осчетоводяването на 5-те фактури от ответника,респ. включването им в съответните дневници.Въпросните действия,преценявани наред с останалия доказателствен материал, не само манифестират съгласие на въззивника, но се явяват и извънсъдебно признание на задълженията им към въззиваемия в размер на посочените във фактурите суми и то за описаните стоки и услуги.В този смисъл, а също и като липса на противопоставяне следва да се тълкува още частичните плащания на сумите, преведени от , които не би превел в случай на прихващане, респ.недължимост или наличие на други възражения. Следва да се отбележи, че фактурата освен чисто счетоводните си функции, като документ може да изпълнява и други, щом са отразени в нея.В тази връзка представените фактури, съответстващи според експертизата на всички изисквания на ЗСч, съставляват документи удостоверяващи основните параметри на търговската сделка,а също и документи, съдържащи всички реквизити на разписка, издадена от за получаването на стоките с услугата.Поради това именно представлява писмено признание, издадено на престиращото Е. от получателя на престацията(вж.Р1801/14.11.01г на ВКС, по Г.д.№2434/00г, І ГО и др.).Ето защо изложените в тази връзка доводи, респ. за недоказаност на главния иск, вкл. и за неспазена норма на чл.164 ГПК,не намират опора в закона.

В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди.

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи на 700лв за адвокат(вж. договора за правна защита и съдействие и списъка по чл.80 ГПК).

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №41/13.02.2012г на РС-П. по Г.д.№115/11г по описа на с.с.

ОСЪЖДА „С.-С. Й., ЕИК811193195, със седалище и адрес на управление в Г., У.”Б.”№., да заплати на “. и С.Е., ЕИК101649195, със седалище и адрес на управление в Г.Б., П.”Г.И.”№., .2, сумата от 700лв, представляващи направени по делото разноски пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: