Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч,10.08.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав
в открито заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при
секретаря Татянка Гавазова,
като
разгледа докладваното от съдията НАХД №1076 по описа за 2017 година и за да се
произнесе, съобрази:
С
наказателно постановление № 2017 - 0042136 от 29.09.2017 год. на Цветан Христов
Христов – Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново,
Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията
за защита на потребителите, упълномощен
със Заповед №290/22.04.2015 год. на Председателя на КЗП, на основание
чл.222а и чл.231 от Закона за защита на потребителите на „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, гр.София, район Младост, бул.„Цариградско
шосе” № 115И, Регистриран в Търговския регистър на Агенцията по вписванията БИК
*********, представляван от А.И.Д.с ЕГН ********** е наложена имуществена
санкция в размер на 6000 /шест хиляди/ лева за извършено нарушение по чл.113
ал.1 от Закона за защита на потребителите при условията на повторност по
смисъла на §13 т.21 от ДР на ЗЗП.
Недоволен от наказателното постановление останал
жалбоподателят „Българска телекомуникационна компания” ЕАД от гр.София, който
го обжалва, като счита, че НП на КЗП е незаконосъобразно, издадено при
съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния
закон. Излага като аргумент, че административнонаказващият орган е приел, че
въпросното устройство, за което е подадена рекламация от потребителя, има
дефект, който не е отстранен от БТК в определен период, който бил определям,
поради което е налице нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Не споделя този извод, поради
следните съображения: АНО е сезиран с правен спор, изразяващ се в сблъсък на
две противоположни твърдения - това на потребителя, който твърди, че закупената
стока не може да бъде ползвана по предназначение поради дефект, който се дължи
на самата стока и това на БТК, че този дефект е в следствие на неправилна
употреба, поради което не се дължи гаранционно обслужване. Сочи, че по така
изложения спор, административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства,
а за него е било единствено и достатъчно само да обвини и да наложи санкция,
защото счупеният дисплей на телефона е констатиран от сервизните специалисти, а
не от продавача в магазина. Твърди, че начинът на доказване на характера на
повреда на стока не е законово ограничен. С оглед наличието на изрични писмени
доказателства относно факта на извършване на диагностика от оторизиран сервиз
на устройството, който установява, че твърдените оплаквания от потребителя при
ползване на последното се дължат на нерегламентирано функционално нарушение на
последното, ако потребителят оспорва този факт, същият следва да представи
съответни документи, които обосновават твърденията му, а такива не са
представени. Изтъква, че БТК представя по делото писмени документи - становище
на оторизиран сервиз на производителя, от които се вижда, че проблемът на
апарата не се дължи на фабричен дефект, а поради факта, че телефонът е бил
счупен/удрян/изтърван и тази констатация е направена от експерти със специални
знания. Сочи, че АНО без основания е отхвърлил единственото писмено
доказателство за това какво е причинило повредата на телефона с неприемливи
аргументи - че още при приемане на рекламацията продавач-консултантите трябвало
да констатират пукнатината на дисплея, която много често може да остане невидими
за невъоръжено или неопитно око. Не споделя посочените заключения на АНО по
следните причини: Считат, че е ясно кога е бил налице спукания дисплей, а
именно преди подаване на рекламацията, защото точно тази неправилна употреба е
причинила дефекта и точно този дефект е станал повод за подаване на
рекламацията. Към датата на подаване на рекламацията този дефект е съществувал,
затова е нелепо да се твърди, че телефонът е бил повреден след това. Фактът, че
дисплеят въобще не работи е отбелязан в сервизната карта при приемането на
телефона. Сочи, че не съществува търговец в България, чиято организация за
изпълнение на задълженията по приемане и решаване на рекламации по ЗЗП да
предвижда още с приемането на стоката да й се прави диагностика. Според жалбоподателя,
този факт е достатъчно показателен за това колко посоченото изискване е
икономически, логически, та дори законово обосновано и задава въпроса, след
като законът дава право на търговеца да прави констатации по отношение
състоянието на рекламираното устройство в рамките на 1 месец от приемане на
рекламацията (арг. от чл.113, ал.2 от ЗЗП), защо АНО счита, че това трябва да
стане в момента на нейното приемане? При така поставения за разглеждане правен
спор и при наличие на единствените доказателства за дефект на стоката, дължащ
се на неправилна употреба, представени от БТК, АНО решава спора в полза на
потребителя и излиза, че изводът на АНО почива единствено и само на твърдението
на потребителя. Очевидно тези твърдения за АНО имат материална доказателствена
сила - с обективирането им всички правни субекти са длъжни да приемат, че
твърдените факти са се осъществили така, както е посочено. Обръща внимание, че
тежестта за доказване на административно наказателното обвинение безспорно е на
АНО. Изтъква, че в случай, че даден факт не може да се докаже от АНО, то
последният не би следвало да налага санкция, основаваща се на предположения. Дефектът
на устройството, заради който е отправена рекламация е съществувал към момента
на рекламацията (иначе същата не би била предявена, а тя се предявява, защото
устройството има проблем) и че същият е причинен от посочената в становището
причина. Поставя въпроса, защо АНО презюмира принципна недобросъвестност в
поведението от страна на БТК /БТК чупи устройства, като ги получи за
рекламация, за да отказва рекламации/? Молят съда да има предвид и практиката на
съдилищата при подобни случаи, а именно: Решение на СРС, 112 с-в по АНД
10841/2016г, потвърдено с Решение на АССГ, 16 каса. Състав по КАНД 1269/2016г. Като
друг аргумент излага, че в НП не е посочена дата на извършване на нарушението -
посочено е кога е извършена проверката от КЗП, посочена е датата на жалбата на
потребителката, посочена е датата, на която е предявена рекламацията, но датата
на нарушението по чл.113 ал.1 от ЗЗП не е посочена. Пояснява, че АНО е приел,
че „до 22.05.2017г.” БТК не било привело стоката в съответствие с договора за
продажба, но каква е тази дата и какво общо има с извършеното нарушение - остава
неясно. Счита, че не може дата на извършване на нарушението по чл.113 ал.1 от
ЗЗП да е моментът, в който търговецът представи нарочно създаден документ, в
който се правят определени твърдения. Това означава, че ако КЗП не е дошло на
проверка, то нарушение не би имало, защото БТК нямаше да представи въпросния
документ. Неприемливо е според жалбоподателя, датата на извършване на
нарушението по чл.113 ал.1 от ЗЗП да се определя от произволен момент, в който
контролен орган получи становище на търговеца, изразяващо негова защитна теза,
тъй като търговецът има право да удовлетвори рекламация на потребител в
едномесечен срок от предявяването й и нарушението по чл.113 ал.1 от ЗЗП ще е
довършено при изтичане на едномесечния срок или преди него на дата, на която
устройството е върнато на потребителя неремонтирано. Твърди, че всякакви други
волеизявления, направени след изтичане на едномесечния срок по чл.113 ал.2 от ЗЗП
са ирелевантни по отношение определяне датата на нарушението по чл.113 ал.1 от ЗЗП.
Счита, че обратното разбиране означава превратно упражняване на административна
власт, като се допуска бездействие от страна на контролните органи, свързани с
установяване на извършените административни нарушения и след като законът
изисква безспорна установеност на извършване на нарушението, това означава
безспорна установеност на датата на неговото извършване, в какво се състои
нарушението, каквито отбелязвания липсват в обжалваното НП. Отбелязва, че липсата
на дата на нарушението е съществен порок, който безспорно води до отмяна на НП
и моли съда да отмени Решението на
въззивния съд като незаконосъобразно на основание изложените в жалбата
аргументи и да постановите друго, с което да отмените изцяло НП. Алтернативно,
моли съда да намали наложената с НП санкция на БТК, като считат, че тук не е
приложимо правилото на §13, т. 21 от ДР на ЗЗП, че цитираните НП, по които има
влезли в сила решения не са идентични като Фактология с настоящия. Сочи, че нарушенията
по чл.113 са две - това по ал.1 и това по ал.2 от същата норма. He смятат, че
наличието на влезли в сила НП за същите наказания е основание за налагане на
максималния размер, предвиден в нормата на чл.222а от ЗЗП, тъй като това са
отделни казуси, със специфични фактически обстановки, които не могат
автоматично да се прилагат към настоящия казус, без да се прилага нормата на
чл.231 от ЗЗП. Ако съдът приеме, че е приложима повторността при определяне
размера на имуществената санкция, молят да има предвид, че АНО не е приложил
правилно правилото за повторността при определяне размера на наказанието, че минималният
размер на санкцията по чл.222а от ЗЗП е 500 лева и не става ясно, защото АНО е
приел, че следва да се вземе за „база” при определяне размера на санкцията - размер,
по-висок от минималния. Обстоятелствата по случая сочат на липса на такава
обществена опасност, която да се характеризира като административно нарушение,
което следва да бъде наказано с налагане на най-високата по размер санкция. Налагането
на санкция в размер на 6 000 лева на основание чл.231 от ЗЗП не може да се
оправдае само с повторност по смисъла на §13, т. 21 от ДР на ЗЗП. Повторността
е основание за удвояване на санкцията, но не освобождава АНО от излагане на
подробни мотиви какво е наложило налагане на санкция, чийто размер е определен
над минимума, предвиден в чл. 222а от ЗЗП. Това не означава също и че АНО е
освободен от задължението да извършва преценка на тежестта на извършеното
нарушение и да изложи мотиви по същество, относно засегнатите частни или
обществени интереси. Т.е., АНО следва да посочи какъв е размерът на санкцията
за извършеното нарушение в рамките, определени от чл. 222а от ЗЗП и после да
приложи нормата на чл. 231 ЗЗП като удвои санкцията по чл. 197 ЗЗП. В
конкретния случая, такава липсва. В случай, че АНО смята, че не е обвързан от
справедливостта при налагане на наказанията, то за съда това е основна максима.
Изтъква, че БТК притежава огромна магазинна мрежа - около 240 магазина в цялата
страна и обслужва над милион клиенти. В тази връзка констатирани нередности по
отношение на няколко потребителя в няколко магазина със сигурност не говорят за
практика при увреждане на потребителите, за такава висока степен на обществена
опасност. Напротив, от това може да се направи само един извод, а именно: става
въпрос за ограничени, спорадични, изолирани случаи, които не могат да обосноват
такава огромна санкция. Твърди, че проверките, които КЗП извършва над БТК са
почти ежедневни и в потвърждение на изложеното подобни нередности се
констатират рядко и такова неоправдано налагане на огромни санкции е
злоупотреба с власт, което молят съда да санкционира, като намали наложената
санкция в приемлив размер.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изразява
допълнително становище по жалбата.
Ответникът – Регионална дирекция – Русе към КЗП,
редовно призована, не изпраща представител, но представя писмено становище, в
което твърди, че жалбата е неоснователна, поради което моли същата да бъде
оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. В становището си преповтаря описателната част на НП. Изтъква,
че нарушението е подробно и ясно описано, като е подведено под нарушената
правна норма и е правилно квалифицирано. Сочат, че при проверката по документи е
представено становище от търговеца, че е отказана гаранция и съответно е отказано
извършване на ремонт на апарата „тъй като дефекти на стоката, причинени от
потребителя, не попадат в обхвата на гаранцията на потребителската стока” и
цитират чл.108 от ЗЗП „Всяко несъответствие на потребителската стока с договора
за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката се смята,
че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на
съответствие се дължи на естеството на стоката или характера на
несъответствието”, но търговецът не е представил доказателства, които да
удостоверяват, че несъответствието на потребителската стока е причинено от
потребителя, а не е съществувало още при доставянето й, както и че търговецът
не доказва по безспорен начин, че липсата на съответствие на стоката с договора
за продажба не е съществувало още при доставянето на стоката на потребителя.
Сочи, че до 22.05.2017г. търговецът не е привел стоката мобилен телефонен
апарат „Samsung Galaxy S7” на потребителя Д.Т.Г. от гр.Т. в съответствие с
договора за продажба, с което е нарушен чл.113, ал.1 от Закона за защита на
потребителите, като нарушението е извършено в условията на повторност по
смисъла на § 13, т.21 от ДР на ЗЗП, извършено е в едногодишен срок от влизане в
сила на няколко НП, които цитира. Стоката не е съответствала на договора за
продажба съгласно чл.106, т.1 и 4 от ЗЗП, тъй като не е притежавала
характеристиките, определени от страните по договора и не е притежавала
обичайните качества и характеристики на
стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат
предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за
конкретните й характеристики, направени от продавача. В тези случаи и съгласно
чл.105 от ЗЗП продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на
потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето
на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел
за несъответствието. Счита за несъстоятелно твърдението на търговеца, че не са
ангажирани доказателства, тъй като е съставен констативен протокол, в който е
описана подробно жалбата на потребителя и вписванията в регистъра за рекламации,
изискано е становище по случая и документи. Твърди, че доказателства за това, че търговецът е
удовлетворил предявената рекламация, не са представени, че такива могат да
бъдат на разположение единствено на търговеца и ако те не бъдат представени от
него, това е само в негова вреда. Счита, че са неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че в НП липсва дата на извършване на нарушението, тъй като в
акта и в НП ясно и точно е посочено, че нарушението е извършено на 22.05.2017г.
– дата, на която до административните органи е достигнало становището на
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД - София, от чието съдържание по
недвусмислен начин се извежда отказа на наказаното дружество от гаранция и
съответно е отказано на търговеца да се приведе стоката в съответствие с
договора за продажба. Счита за неоснователни възраженията и за нарушение на
чл.52, ал.4 от ЗАНН - срещу АУАН не са постъпвали възражения и не е оспорвана
фактическата обстановка, за да има спорни обстоятелства, които да бъдат
допълнително разследвани. Твърди, че безспорно е извършено нарушение на чл.113
ал.1 във връзка с чл.105, ал.2 от Закона за защита на потребителите и разпоредбата
на чл.222а от ЗЗП, която следва да се приложи за нарушение на чл.113, ал.1 от
същия закон, предвижда имуществена санкция за юридическите лица в размер от 500
до 3000 лв., а наложената с НП санкция е в размер на 6000 лв., като е взета
предвид и разпоредбата на чл.231 от ЗЗП, която предвижда санкция в двоен размер
при повторно извършено нарушение. Подробно са изложени мотивите за налагане
именно на този размер на санкцията. Изтъква, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗЗП, спазени са сроковете
за съставяне на АУАН и издаване на НП, че АУАН е съставен от служител, който е
упълномощен с надлежна заповед за това. НП е издадено от компетентен
административнонаказващ орган, АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити
съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. Повторно моли съда да остави
жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
От събраните по делото писмени доказателства, от
показанията на свидетелите К.С.И. и Е.Е.Е., както и от писменото становище на
ответника, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
На 28.06.2017 год. свидетелката К.С.И., в присъствието
на свидетелката Е.Е.Е., съставила акт за установяване на административно
нарушение с бланков 2017 №К-0042136
срещу „БТК”
ЕАД, София с БУЛСТАТ ********* за това,
че е извършена проверка на 09.05.2017г. в обект магазин 4803 в град Ловеч, ул.
„Търговска“ №44, обективирана в констативен протокол 2017 №К-0251509 по повод
постъпила в КЗП в гр.Ловеч писмена жалба вх.№ Р-03-544/18.04.2017г. от
потребителя Д.Т.Г. от гр.Т. относно отнета гаранция на мобилен апарат „Samsung
Galaxy S7” на стойност 1074.92 лв., закупен от търговеца. Мобилният апарат е
закупен на 30.12.2016г. и четири месеца по-късно е проявил дефект - дисплеят
отказал да работи. Предявена е рекламация пред продавача, апаратът е приет за
ремонт в добър външен вид, без забележки, видно и от сервизната карта. Апаратът
е върнат на потребителката с отказ за гаранционно обслужване, без извършен
ремонт. Към жалбата са приложени следните документи: снимка на апарата преди
сервиза, от която се вижда, че апарата няма забележки, снимка на апарата след
сервиза, от която се вижда пукнат дисплей, сервизна карта – 3 броя, касов бон,
вх.№17_08870_11.04.2017 за
подадена жалба към „БТК“ ЕАД, договор и фактура. Потребителя желае да бъде
извършен безплатен ремонт на мобилния апарат и заявява, че апарата е бил с
дефект още при закупуването му съгласно чл.108 от ЗЗП „Всяко несъответствие на
потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след
доставянето на стоката се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако
се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или
характера на несъответствието”. Търговецът „БТК“ ЕАД не доказва по безспорен
начин, че липсата на съответствие с договора за продажба не е съществувало още
при доставянето на стоката на потребителя. С КП № К-0251539/09.05.2017г. е
наредено да се представят доказателства, които да удостоверяват, че
несъответствието на потребителската стока е причинено от потребителя, а не е
съществувало още при доставянето й. До 22.05.2017г. търговецът „БТК“ ЕАД не е
привел потребителската стока в съответствие с договора за продажба, с което е
нарушен чл.113 ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Актът е
съставен в присъствието на надлежно упълномощен представител на дружеството.
Въпреки посоченото, че ще бъдат представени възражения в срок, такива не са
приложени към АНП.
Въз основа на така съставения акт
за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че описаните в АУАН фактически констатации
съответстват на действителното положение.
Елементите на състава на нарушението са
налице, тъй като търговецът не е привел стоката в съответствие с договореното,
а е предал същата неотремонтирана на потребителката, дори е посочил цена за извънгаранционна
смяна на дисплей и USB
модул.
От
особено значение в случая е обстоятелството, че при приемането на стоката за
ремонт в графа „Състояние при приемането” е отбелязано „Без забележки по външния
вид”. Не е описано наличие на каквито и да било следи по дисплея от механично
въздействие, нито друга причина, поради която стоката не съответства на
договора за продажба. Търговецът не е доказал по никакъв начин връзката на
установеното в сервиза счупване на дисплея с проявилия се дефект, с който е
приета стоката за ремонт. Търговецът по никакъв начин не е доказал, че дефектът
на стоката е възникнал по вина на потребителя и, че не е съществувал при
доставянето й, както и, че възникналия дефект е вследствие на механично въздействие именно от страна на потребителя.
Дружеството,
в качеството си на продавач на стоките е длъжно да организира дейността си по
такъв начин, че при приемането на рекламирана стока, да може по възможно
най-точния начин да докаже нейното фактическо състояние. Това следва да бъде
сторено чрез определено лице, дори при необходимост с технически умения, което
да може да тества приетата стока с цел точно и обективно описване на на самата
стока и проявения дефект, дори ако е необходимо да бъде приложен снимков
материал.
В
противен случай се нарушава едно от основните права на потребителя по
предявяването и приемането на рекламацията, когато неправилно е направена
преценката на състоянието и повредата на стоката. По този начин, при липсата на
точно описание на състоянието на стоката може да бъде обвинен потребителят, че
неправилно е използвал същата и е увредена по негова вина. Не е за подценяване
и фактът, че стоката може да бъде увредена при превоза й до сервиза, както и в
самия сервиз, където на рекламираната стока се извършва ремонт.
Изложеното
налага единствения възможен извод, че търговецът не е имал никакво основание да
отказва гаранционо обслужване на стоката и извършване на безплатен ремонт.
Налице е нереализирана гаранционна отговорност, когато са налице всички
законови основания да бъде осъществена. Безспорно е установено, че дефектът на
телефона не е бил отстранен, като по този начин потребителят е лишен от правото
му на гаранционна услуга, както и от възможността да използва стоката по
предназначение. Стоката не е приведена в съответствие с договора за продажба и
към датата на съставяне на АУАН.
Въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Регионална дирекция за
областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към
ГД „Контрол на пазара” към КЗП, видно от
приложената към АНП Заповед №290/22.04.2015 год. на Председателя на КЗП.
При извършената проверка относно формалните изисквания
на ЗАНН, обаче настоящият състав констатира допуснато нарушение на
процесуалните правила по налагане на административно наказание.
Съгласно разпоредбите на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в акта и наказателното постановление следва да са посочени датата и
мястото на извършване на нарушението. В АУАН и НП е посочено, че нарушението е
извършено до 22.05.2017 година. Дори да се приеме, че се касае за продължено
нарушение, което се извършва чрез бездействие, липсва посочване на периода на
това нарушение, което в значителна степен затруднява нарушителя да организира
защита си.
Още по-съществено нарушение е
неконкретизиране на мястото на извършване на нарушението, а това обстоятелство
определя и местната подсъдност на разглеждане на настоящото дело. Мястото на
извършването на нарушението следва да е мястото, където стоката е върната на
потребителя, без да е приведена в съответствие с договора за продажба. От
приложените към АНП писмени доказателства не става ясно къде и с какъв документ
стоката е върната на потребителя. Освен това проверката е извършена в обект на
търговеца в град Ловеч, а самата рекламация е приета в обект в град Т., което е
изложено и в обстоятелствената част на НП. При тези противоречия не може дори
логически да се изведе мястото на извършване на нарушението, поради което
настоящият състав на съда приема, че се касае за допуснато съществено
процесуално нарушение, което е от категорията на абсолютните и води до отмяна
на НП.
Докато
законът в чл.53 ал.2 от ЗАНН дава възможност на АНО да издаде наказателно
постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е
допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не
се отнася до издаването на наказателно постановление, при което административно
наказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН,
включително и чл.57 ал.1 т.5, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде
отменено само на това процесуално основание.
Административно наказателното производство е формален
процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените
такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на
административно наказание.
С оглед изложеното, съдът приема, че при издаване на
наказателното постановление, административно наказващия орган е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същото е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2017 - 0042136 от 29.09.2017
год. на Цветан Христов Христов – Директор на Регионална дирекция
за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе
към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите,
упълномощен със Заповед №290/22.04.2015
год. на Председателя на КЗП, с което на основание чл.222а и чл.231 от Закона за
защита на потребителите на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, гр.София,
район Младост, бул.„Цариградско шосе” № 115И, Регистриран в Търговския регистър
на Агенцията по вписванията БИК *********, представляван от А.И.Д.с ЕГН **********
е наложена имуществена санкция в размер на 6000 /шест хиляди/ лева за извършено
нарушение по чл.113 ал.1 от Закона за защита на потребителите при условията на
повторност по смисъла на §13 т.21 от ДР на ЗЗП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :