РАЗПОРЕЖДАНЕ №281
гр.Силистра, 17.05.2022 година
Административният
съд гр.Силистра,в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет
и втора година,в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова, като
разгледа докладваното от съдия Славова адм.дело
№70 по описа на съда за 2022г. установи,
че констатираните нередовности на сезирането са отстранени,а правото на жалба е
упражнено в преклузивния срок от чл.149 ал.1 АПК (арг.чл.186
ал.4 ЗДДС);внесена е дължимата държавна такса,а оспорването не страда от
съдържателни пороци по смисъла на чл.150 АПК.В изпълнение на указанията на съда
е представена и административната преписка, поради което следва да бъдат
извършени действията от чл.154 и сл. от АПК.
Производството е образувано по жалба на ЕТ“Ц. - Ц.Ц.“ с.Нова Черна, с ЕИК:*********, представлявано от Ц.Ц.Ц., срещу Заповед №65-ФК/31.03.2022г.
на Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП,с надлежно делегирани правомощия, съгласно приложената Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.20г.на
изпълнителния директор на НАП.Оспореният акт е издаден на основание чл.186 ал.1
т.1 б.“г“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС),като с него е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) по вид „запечатване на търговски
обект“ и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни. Обектът представлява „ведомствена
бензиностанция“ и се намира в с.Нова Черна,стопански двор, стопанисвана от
ЕТ-жалбоподател. С Протокол №0058669/29.03.2022г.,след извършена проверка по
представени документи, изискани с друг протокол №0058663/10.03.22г., съставен
при извършена фактическа проверка в обекта, инспектори по приходите констатирали,
че въпросната бензиностанция е „търговски обект“ по смисъла на §1 т.41 ДР ЗДДС,собствен
на ЕТ и при осъществения контрол,е било установено неподаване на данни
(коректни) към НАП, които да дават възможност за определяне на наличните
количества течни горива в резервоарите за съхранение в обекта,по аргумент от
чл.3 ал.3 от Наредба№Н- 18/13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Обн.
ДВ,бр.106/06г.,посл.изм.ДВ,бр.110/21г.).
Съгласно чл.187 ал.1 изр.2 ЗДДС, ПАМ се прилага за обекта,където е
установено нарушението.Последното е регламентирано да става с Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН),какъвто в случая е приложеният с №F648027/08. 04.2022г.,връчен на същата дата на
пълномощник на жалбоподателя.С него е констатирано, че в обекта е монтирана и
надлежно регистрирана ЕСФП (електронна система с фискална памет - чл.2 ал.2 т.3
Наредба №Н-18/06г.) с дистанционна връзка с НАП.Налична е информация за
разположения на територията на ведомствената бензиностанция един надземен,
стационарен, трайно прикрепен, хоризонтален резервоар за дизелово гориво с
вместимост от 20 587 литра. Налична е една колонка за зареждане на гориво
и един пистолет.След изведен КЛЕН (контролна лента на електронен носител
съгл.чл.25 ал.9 Наредба №Н-18/06г.) проверяващите установили, че на
20.01.2022г., на 21.02.2022г. и на 01.03.2022г. е извършвано зареждане на
гориво в същия резервоар, за които три приети доставки, оспорващият е представил
акциз-ни данъчни документи (АДД), със съответен уникален контролен номер (УКН);
товарителници, фактури,декларации за съответствие на качеството от доставчика и
съответните експедиционни документи. За доставките, по подаден документ
(електронен документ за получаване- ЕДП,съгл. Приложение №23 към Наредба
№Н-18/06г.),
е отразен резултат от изпращането им „неуспешно“. Нивомерната измервателна система в обекта, обаче, е отчела
съответните доставени количества дизелово гориво (при 15 градуса по Целзий), която
информация успешно е предадена в масивите на НАП.От изведена справка от
информационните масиви на НАП (програмен продукт „Фискални устройства с
дистанционна връзка) се потвърдило установяването, че за процесните три
доставки на дизелово гориво не е подадена информация документално, съгласно
чл.59а ал.1 и ал.3 от Наредба №Н-18/06г. към НАП,с което същата е на-рушена,
тъй като оспорващият ЕТ несъмнено попада в кръга от задължените лица от чл.59а
ал.3 с.н., като „получател на доставка на течни горива“, във връзка с чл.118
ал.10 ЗДДС- като ДЗЛ, което е длъжно да подава в НАП данни за всяка доставка и
движението на течните горива, на датата на данъчното събитие, по електронен път
с квалифициран електронен подпис.
На
същата дата - 08.04.2022г. (л.11), е била връчена и оспорената Заповед за
налагане на ПАМ.С жалбата се твърди,че последната е немотивирана и материално
незаконосъобразна, тъй като била издадена при липса на нарушение на данъчното
законодателство. Ето защо била постановена без нормативна основа.Поради това и
защото очевидно противоречала на материалния закон и неговата цел, настоява да
бъде отменена изцяло. Приложената в случая ПАМ е законоустановена (арг.чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ ЗДДС) и главният факт, подлежащ
на установяване - ДЗЛ получател по доставките от 20.01.2022г.; 21.02.2022г. и
01.03.2022г. на дизелово гориво в обеми, както следва: 2258.25 литра;
12 021.85 литра и 4 048.65 литра, изпълнило ли е задължението си от
чл.118 ал.10 ЗДДС, да подаде в НАП данни за полученото гориво на датата на
данъчното събитие по електронен път с КЕП, по аргумент от чл.170 ал.1 АПК, е
възложен в доказателствената тежест на ответника.
С жалбата се твърди, че електронната
система с ФП, модел:DPS Q7S-KL, е изцяло автоматична и
не се влияе от външна намеса,поради което успешно предадената информация от нивомерната система, практически била създала яснота за
приходните органи относно постъпилите количества дизелово гориво и тяхното
разходване във ведомствената бензиностанция.В този контекст е релевирано възражение за неприложимост на визираната от
ответния орган разпоредба на чл.59а ал.1 от Наредба №Н-18/06г.,по отношение на
деловата дейност на жалбоподателя, който разполагайки с ЕСФП счита, че за
същата е било относимо изключението от ал.3 т.1 на чл.59а от с.н. Поддържа, че
след като не е субект на възведеното в процеса задължение от чл.118 ал.10 ЗДДС,
защото попадал в кръга на изключенията от чл.118 ал.11 т.4 и т.5 ЗДДС,като
„получател на доставки, които са отчетен от доставчика чрез ЕСФП и получателят
е краен потребител“ (ползвайки горивото в деловата си дейност),както и е
„получател на доставките, които е отчел като получени чрез ЕСФП“ (по който
въпрос не е повдигнат спор между страните),следва да му бъдат дадени указания,
че носи доказателствената тежест за установяване на горните факти, вкл. че
доставчиците и по трите релевирани доставки, са ги отчели посредством ЕСФП.
Освен
това, от жалбата се извежда твърдение,че оспорващият търговец е лице от кръга по
чл.118 ал.8 ЗДДС, т.е. данъчнозадължено лице, което извършва зареждане на
превозни средства, машини, съоръжения и друга техника за собствени нужди с
течни горива, които е длъжно да регистрира и отчита по реда на Наредба №Н-18/
2006г. Последната, с чл.3 ал.12 и ал.13, е освободила лицата от чл.118 ал.8 ЗДДС,които са регистрирани земеделски производители (какъвто е жалбоподателят,
видно от карта за регистрация на земеделски стопанин) и зареждат за собствени
нужди ППС и машини от резервоари, които не са стационарни подземни (резервоари).
Съгласно чл.3 ал.14 от с.н. лицата по чл.118 ал.8 ЗДДС, в случаите по ал.13,
подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по
реда на чл. 59а ал.3 Наредба №Н-18/06г.,в какъвто смисъл е и изложеното
по-горе. Ето защо на ответния орган следва да бъдат дадени указания, че
носи доказателствената тежест относно юридическите факти, поставящи или не ЕТ-жалбоподател
в изключенията от базовото задължение по чл.118 ал.10 ЗДДС за подаване на данни
в НАП за всяка доставка и движение на течни горива на датата на данъчното събитие
по електронен път с КЕП, чието неизпълнение именно лежи в основата на
процесната ПАМ.
Поддържаният
довод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед в горния
контекст, от външна страна изглежда чисто правен, но е свързан с твърдения за
подадена информация в НАП (автоматично) посредством нивомерната
система, потвърдена като получена от НАП, което ирелевирало
изискването за подаване на електронен документ за получаване (ЕДП), съгласно
Приложение №23 на Наредба №Н-18/2006г. Всичко това налага установяване на твърдените
факти, вкл. посредством съдебно-техническа компютърна експертиза.
Оплакването за несъразмерност на ПАМ,
развито в ракурса на довод за немотивираност на оспорения акт относно
определения срок на административната принуда, когато ответният орган действа в
условията на дискреционна власт, с констатираното от
приходния орган „неспазване на реда и
начина да предава на НАП по установената с нея дистанционна връзка данни,които
да дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите
за съхранение в обекта“, преценено като нарушение на чл.59а ал.1 от Наредба
№Н-18/06г.,във връзка с чл.118 ал.6 ЗДДС, налага да бъдат дадени указания на оспорващия ЕТ, че носи
доказателствената тежест относно твърдените от него факти, които свързва с
благоприятни за себе си правни последици, по аргумент от чл.154 ГПК, във връзка
с чл.144 АПК.
Предвид
засиленото служебно начало съгласно чл.9 АПК, на основание чл.170 ал.1 АПК,съдът указва на ответния орган,
че следва да установи в процеса спазването на нормативните изисквания за
законосъобразност на оспорената ЗНПАМ, вкл. в контекста на базовите принципи от
чл.6 и чл.9 ал.4 АПК и нормативната цел.
На основание чл.154 ал.1 АПК, съдът конституира страните по делото:
Жалбоподател: ЕТ“Ц. - Ц.Ц.“,с адрес на управление:с.Нова Черна, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ №49, с посочен съдебен адрес:***, чрез адв.Д.А. ***;
Ответник по жалбата: Началник на отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна в ГД “Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с административен адрес: гр.Варна, бул.“8-ми приморски полк“
№128.
На основание чл.157 ал.1 АПК,
съдът насрочва съдебно заседание по
административно дело №70/2022г. по описа на Административен съд Силистра на 08.06. 2022г. от 14.30 часа,
за която дата да се призоват конституираните страни по делото.
Преписи от настоящото разпореждане да се връчат на
страните по реда на чл. 138, във връзка с чл.137 АПК, като ответният
административен орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства
в 14-дневен срок от съобщаването (чл.163 ал.2 АПК).
СЪДИЯ: