Решение по дело №1325/2019 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 ноември 2019 г. (в сила от 21 февруари 2020 г.)
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20191320101325
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта

                                        Р Е Ш Е Н И Е № 576

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. Видин 22.11.2019 г.

 

Видинският районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                        Председател:Даниел Димитров

                                           Съдебни заседатели:

                                                               Членове:

при секретаря Оля Петрова и в присъствието на прокурора.............................като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 1325 описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „БДИН” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, обл.Видин, ул.”Цар Александър Втори” № 3 против „ДКМК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.”Цар Александър Втори” № 3, ет.4, ст.68, установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Твърди се от ищеца, че на 01.05.2016 г. между него като наемодател и ответникът като наемател е сключен договор за наем, съгласно който е отдаден за временно и възмездно ползване следния недвижим имот: Стая № 68, находяща се на четвъртия етаж в административната сграда на „Бдин" АД в гр. Видин ул."Цар Александър II" № 3, с площ от 14 кв.м.

Сочи се, че дължимият месечен наем е определен на 60,00 / шестдесет/ лева с ДДС, платим до 30-то число на текущия месец - чл. 3 от договора.

Излага се, че в чл. 5, т. 5.2 от договора за наем е уговорено, че наемателят трябва да заплаща всички разходи, свързани с ползването на наетия имот за изразходена електроенергия, вода, телефон и други.

Поддържа се, че в чл. 5, т. 5.3 от договора за наем е уговорена неустойка в размер на 0,2 % за всеки просрочен ден, но не повече от 8 % от дължимата сума, която неустойка се дължи от наемателя при забава на плащането на месечния наем и консумативи след 30-то число на текущия месец.

Твърди се, че срокът на договора за наем от 01.05.2016 г. е бил удължаван с допълнителни споразумения към него, като с допълнително споразумение от 01.01.2017 г. е бил удължен до 31.12.2017 г. с допълнително споразумение от 01.01.2018 г. е бил удължен до 31.12.2018 година.

Сочи се, че ответното дружество престанало да заплаща дължимия наем и изразходваната ел. енергия и вода от месец декември 2016 г. включително до 31.12.2018 г., поради което ищецът  е подал на 08.03.2019 г. в РС - Видин заявление по чл. 410 от ГПК.

Излага се, че на основание договора за наем и допълнителните споразумения към него „Бдин" АД е издало следните данъчни фактури за дължимия месечен наем, ел.енергия и вода, по които сумите не са заплатени от наемателя : Фактура № ********** от 01.12.2016 г. за наем м. 12.2016 г.ел.енергия и вода, Фактура № ********** от 03.01.2017 г. за наем м.01.2017 г., ел.енергия и вода, Фактура № ********** от 01.02.2017 г. за наем м.02.2017 г.,ел.енергия и вода, Фактура № ********** от 01.03.2017 г. за наем м.03.2017 г., ел.енергия и вода, Фактура № ********** от 03.04.2017 г. за наем м.04.2017 г., ел.енергия и вода, Фактура № ********** от 02.05.2017 г. за наем м.05.2017 г., ел.енергия и вода, Фактура № ********** от 01.06.2017 г. за наем м.06.2017 г., ел.енергия и вода, Фактура № ********** от 03.07.2017 г. за наем м.07.2017 г., ел.енергия и вода, Фактура № ********** от 01.08.2017 г. за наем м.08.2017 г., ел.енергия и вода, Фактура № ********** от 29.09.2017 г. за наем м.09.2017 г., ел.енергия и вода, Фактура № ********** от 31.10.2017 г. за наем м.10.2017 г., ел.енергия и вода. Фактура № ********** от 01.11.2017 г. за наем м. 11.2017 г„ ел.енергия и вода, Фактура № ********** от 01.02.2018 г. за наем м.02.2018 г., ел.енергия и вода, Фактура № ********** от 02.04.2018 г. за наем м.04.2018 г., ел.енергия и вода, Фактура № ********** от 02.05.2018 г. за наем м.05.2018 г., ел.енергия и вода, Фактура № ********** от 01.06.2018 г. за наем м.06.2018 г., ел.енергия и вода, Фактура № ********** от 02.07,2018 г. за наем м.07.2018 г., ел.енергия и вода, Фактура № ********** от 01.08.2018 г. за наем м.08.2018 г., ел.енергия и вода, Фактура № ********** от 03.09.2018 г. за наем м.09.2018 г„ ел.енергия и вода, Фактура № ********** от 01.10.2018 г. за наем м.10.2018 г., ел.енергия и вода, Фактура № ********** от 01.11.2018 г. за наем м. 11.2018 г., ел.енергия и вода, Фактура № ********** от 03.12.2018 г. за наем м.12.2018 г., ел.енергия и вода.

Твърди се, че:

Дължимата сума от 81.54 лв. по Фактура № ********** от 01.12.2016 г. за наем м.12.2016 г. ел. енергия и вода е била частично платена и неплатения остатък е в размер на 28.33 лв.

Дължимата сума от 98.53 лв. по Фактура № ********** от 01.02.2018 г. за наем м.02.2018 г. ел. енергия и вода е била частично платена и неплатения остатък е 62.78 лв.

Дължимата от ответника неустойка в размер на 120.79 лева е изчислена съгласно чл.5 точка 5.3 от договора за наем като дължимата сума от 1509.82 лева е умножена по 8%.

Сочи се ,че обезщетението по чл. 86 от ЗЗД е изчислено като сумата, дължима по всяка една фактура е умножена по законната лихва за периода от първо число на месеца, следващ месеца на дължимия наем до 01.03.2019 г. съгласно приложените към исковата молба справки - 22 броя.

Поддържа се, че ответникът е подписал Молба за потвърждение на задължението към „Бдин" АД - изх.№ 17 от 23.01.2019 г., с която потвърждава дължимостта на претендираните от ищеца суми по издадените данъчни фактури, посочени по-горе.

Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. N 655/2019 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:

-Сумата 1509.82 лева /хиляда петстотин и девет лева осемдесет и две стотинки/, която сума представлява неизплатен наем, ел.енергия и вода за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2018 г. по договор за наем сключен на 01.05.2016 г., допълнителните споразумения към него и издадени данъчни фактури, ведно със законната лихва върху главницата от 1509.82 лева, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 08.03.2019 г. до окончателното изплащане, както и

 -Сумата 175.37 лева /сто седемдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки/ представляваща обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за забава плащането на всеки един дължим месечен наем, ел.енергия и вода за периода от 01.01.2017 г. до 01.03.2019 г.

 -Сумата 120.79 лева /сто и двадесет лева и седемдесет и девет стотинки / представляваща неустойка по чл. 5, т. 5.3 от договора за наем сключен на 01.05.2016 г.

 -Сумата 336.12 лева /триста тридесет и шест лева и дванадесет стотинки/ разноски в производството по ч. гр. д. № 655 от 2019 г. на ВРС, от които 36.12 лева /тридесет и шест лева и дванадесет стотинки/ за държавна такса и 300.00 лева /триста лева/ за адвокатско възнаграждение.

Претендират се и направените разноски в настоящото производство.

 В законоустановения срок от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват обстоятелствата, на които се основава иска и по конкректно твърдението, че е престанал да плаща наем и суми от м.12.2016 г. до 31.12.2018 г. Твърди, че дължимата сума за 2016 г. е в размер на 220.71 лв., за 2017 г. са изплатени всички фактури,а за 2018 г. дължимата сума след извършено плащане на 03.05.2019 г. е 359.06 лв.

 От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: не се оспорва обстоятелството,че страните са в договорни наемни отношения ,по силата на сключен на 01.05.2016 г. договор за наем ,съгласно който ищеца е отдал на ответника ,за временно и възмездно ползване,стая №68,на ет.4 в административна сграда ,находяща се в гр.Видин, ул.“Цар Александър II“ №3.Също така не се оспорва размера на месечния наем и договорките в чл.5 от Договора,касаещи плащането на всичики разходи,свързани с ползването на имота,както и относно неустойката.

От приложения договор за наем от 15.03.2010 г. е видно,че  между ищцовото дружество и СД „Фотерм-Д.Димитров и СИЕ“-гр. Перник е бил сключен договор за наем на процесния недвижим имот-стая № 68, находяща се в административната сграда на „Бдин“ АД.

Видно от представеното споразумение/към договор за наем от 01.05.2016 г. с „ДКМК“ ЕООД-Видин/ на 01.09.2017 г., ищцовото дружество,  СД „Фотерм-Д.Димитров и СИЕ“-гр. Перник и ответника са подписали споразумение , с което са се договорили, че ответното дружество ще погаси задължението на СД „Фотерм-Д.Димитров и СИЕ“-гр. Перник към ищеца, както и че задължението на СД „Фотерм-Д.Димитров и СИЕ“-гр. Перник към ищеца е било в размер на 718.80 лв.,представляващо незаплатени наем и консумативи за периода от месец 03.2015 г. до месец 12.2015 г., а така също и че от 01.09.2017 г. всички плащания по банков път или каса ,които ответника направи,ще са за погасяване на  задължението на  СД „Фотерм-Д.Димитров и СИЕ“.

От писмо до ответника от 11.04.2019 г.се установява,че договорът,поради системно неплащане на наема и консумативите   е прекратен,считано от 01.05.2019 г..  

Във връзка с договорните и наплатени задължения ищеца е издал следните данъчни фактури:

Фактура № ********** от 01.12.2016 г. за наем м. 12.2016 г.ел.енергия и вода;

Фактура № ********** от 03.01.2017 г. за наем м.01.2017 г., ел.енергия и вода;

Фактура № ********** от 01.02.2017 г. за наем м.02.2017 г.,ел.енергия и вода;

Фактура № ********** от 01.03.2017 г. за наем м.03.2017 г., ел.енергия и вода;

Фактура № ********** от 03.04.2017 г. за наем м.04.2017 г., ел.енергия и вода;

Фактура № ********** от 02.05.2017 г. за наем м.05.2017 г., ел.енергия и вода;

Фактура № ********** от 01.06.2017 г. за наем м.06.2017 г., ел.енергия и вода;

Фактура № ********** от 03.07.2017 г. за наем м.07.2017 г., ел.енергия и вода;

Фактура № ********** от 01.08.2017 г. за наем м.08.2017 г., ел.енергия и вода;

Фактура № ********** от 29.09.2017 г. за наем м.09.2017 г., ел.енергия и вода;

Фактура № ********** от 31.10.2017 г. за наем м.10.2017 г., ел.енергия и вода;

Фактура № ********** от 01.11.2017 г. за наем м. 11.2017 г„ ел.енергия и вода;

Фактура № ********** от 01.02.2018 г. за наем м.02.2018 г., ел.енергия и вода;

Фактура № ********** от 02.04.2018 г. за наем м.04.2018 г., ел.енергия и вода;

Фактура № ********** от 02.05.2018 г. за наем м.05.2018 г., ел.енергия и вода;

Фактура № ********** от 01.06.2018 г. за наем м.06.2018 г., ел.енергия и вода;

Фактура № ********** от 02.07,2018 г. за наем м.07.2018 г., ел.енергия и вода;

Фактура № ********** от 01.08.2018 г. за наем м.08.2018 г., ел.енергия и вода;

Фактура № ********** от 03.09.2018 г. за наем м.09.2018 г„ ел.енергия и вода;

Фактура № ********** от 01.10.2018 г. за наем м.10.2018 г., ел.енергия и вода;

Фактура № ********** от 01.11.2018 г. за наем м. 11.2018 г., ел.енергия и вода;

Фактура № ********** от 03.12.2018 г. за наем м.12.2018 г., ел.енергия и вода; или общо за сумата в размер  от 1509.82 лв., с която сума е задължен ответника.

          Ответника е оспорил размера на задълженията си като е представил опис на платени фактури на ищеца,включително и на неплатени такива.

В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 655/2019 г. по описа на ВдРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за следните суми: 1805.98 лева, от която: 1509.82 лева-главница, представляваща неизплатено парично задължение за наем, консумирана електрическа енергия и вода за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2018 г. по Договор за заем от 01.05.2016 г. и допълнителни споразумения към договора, сключени между страните, 175.37 лева-лихва за забава върху всяко месечно плащане на главницата за периода от 01.01.2017 г. до 01.03.2019 г., 120.79 лева-неустойка за забава в изпълнение на задължението за заплащане на главницата по договора, и ведно със законната лихва за забава върху главницата, от датата на подаване на заявлението-08.03.2019 г. до окончателното издължаване, както и да заплати сумите: 36.12 лева - разноски за платена държавна и 300 лева за адвокатско възнаграждение.

Производството за издаване на заповед за изпълнение е заведено на 08.03.2019 г. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение, с което е оспорил вземането. В следствие на възражението и по предявен от ищеца иск по чл. 422 ГПК е образувано настоящето дело.

С оглед характера на производството по 422 ГПК именно вземането, посочено в издадената заповед за изпълнение, следва да бъде установено от ищеца.

         По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че задължението на ответника по неизплатените фактури е в общ размер от 1509.82 лв., размера на обезщетението за забава на плащането към 01.03.2019 г. е 175.37 лв., а неустойката по чл. 5, т. 5.3 от договора за наем е в размер на 120.79 лв.

         В заключението си вещото лице сочи, че всичко преведени от ответника  суми с платежни нареждания са в размер на 1122.43 лв.,  като на основание споразумение от 01.09.2017 г. към договор за наем от 01.05.2016 г.  сумата от 718.80 лв.е осчетоводена не по  издадените фактури ,а за погасяване на сумата по споразумението,както и че с останалата част от преведените суми на стойност 403.63 лв. е направено погасяване на други издадени фактури към ответника, които не са предмет на настоящето дело.

При горните данни и съобразявайки цитираното сроразумение ,както и заключението на вещото лице ,което се кредитира ,Съдът  приема за безспорно установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните с исковата молба суми по издадени фактури за наем, ел.енергия и вода за периода 01.12.2016 г. до 31.12.2018 г., както и че ищецът е изправна страна по облигационното отношение , тъй като е изпълнил задължението си , за разлика от ответника, който не е престирал, неплащайки дължимата се цена.

 При това положение Съдът счита, че от страна на ответника е налице неизпълнение на поетите задължения /в обратна насока доказателства не са ангажирани/. Последният факт се потвърждава от заключението на вещото лице, съгласно което неизплатените суми по фактурите /Фактура № ********** от 01.12.2016 г.; Фактура № ********** от 03.01.2017 г.; Фактура № ********** от 01.02.2017 г.; Фактура № ********** от 01.03.2017 г.; Фактура № ********** от 03.04.2017 г.; Фактура № ********** от 02.05.2017 г.; Фактура № ********** от 01.06.2017 г.; Фактура № ********** от 03.07.2017 г.; Фактура № ********** от 01.08.2017 г.; Фактура № ********** от 29.09.2017 г.; Фактура № ********** от 31.10.2017 г.; Фактура № ********** от 01.11.2017 г.; Фактура № ********** от 01.02.2018 г.; Фактура № ********** от 02.04.2018 г.; Фактура № ********** от 02.05.2018 г.; Фактура № ********** от 01.06.2018 г.; Фактура № ********** от 02.07,2018 г.; Фактура № ********** от 01.08.2018 г.; Фактура № ********** от 03.09.2018 г.; Фактура № ********** от 01.10.2018 г.; Фактура № ********** от 01.11.2018 г.; Фактура № ********** от 03.12.2018 г./, възлизат в общ размер на 1509.82 лв., като размера на обезщетението за забава на плащането към 01.03.2019 г. е в общ размер от  175.37 лв., а неустойката по чл. 5, т. 5.3 от договора за наем е в размер на 120.79 лв., като при изчислението й вещото лице е съобразило датите на падежа за всяко едно вземане и съответно забавата до 01.03.2019 г., която дата е посочено от ищеца, включително и в издадената заповед за изпълнение.

          С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в пълен размер .

Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

В тази връзка ответната страна следва да понесе направените от ищеца разноски в настоящето производство, съобразно представения списък на разноски, а именно: 84.93 лв.-платена държавна такса и 120.00 лв.-депозит за вещо лице.

Ответното дружество следва да заплати на ищеца и направените разноски  по заповедното производство по ч.гр.д.№ 655/2019 г. по описа на ВдРС: 36.12 лева за платена държавна такса и 300.00 лева адвокатски хонорар.

          Водим от горното Съдът

 

                                       Р     Е     Ш     И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ДКМК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.”Цар Александър Втори” № 3, ет.4, ст.68, че дължи на „БДИН” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, обл.Видин, ул.”Цар Александър Втори” № 3, сумата в общ размер от 1805.98 лв., от която: сумата от 1509.82 лв./ главница/  по данъчни фактури /Фактура № ********** от 01.12.2016 г.; Фактура № ********** от 03.01.2017 г.; Фактура № ********** от 01.02.2017 г.; Фактура № ********** от 01.03.2017 г.; Фактура № ********** от 03.04.2017 г.; Фактура № ********** от 02.05.2017 г.; Фактура № ********** от 01.06.2017 г.; Фактура № ********** от 03.07.2017 г.; Фактура № ********** от 01.08.2017 г.; Фактура № ********** от 29.09.2017 г.; Фактура № ********** от 31.10.2017 г.; Фактура № ********** от 01.11.2017 г.; Фактура № ********** от 01.02.2018 г.; Фактура № ********** от 02.04.2018 г.; Фактура № ********** от 02.05.2018 г.; Фактура № ********** от 01.06.2018 г.; Фактура № ********** от 02.07,2018 г.; Фактура № ********** от 01.08.2018 г.; Фактура № ********** от 03.09.2018 г.; Фактура № ********** от 01.10.2018 г.; Фактура № ********** от 01.11.2018 г.; Фактура № ********** от 03.12.2018 г./, сумата от 175.37 лева  представляваща обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за забава плащането на всеки един дължим месечен наем, ел.енергия и вода за периода от 01.01.2017 г. до 01.03.2019 г., сумата от  120.79 лева, представляваща неустойка по чл. 5, т. 5.3 от договора за наем сключен на 01.05.2016 г.,  ведно със законната лихва върху главницата от 1509.82 лева, считано от 08.03.2019 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 655/2019 г. по описа на ВдРС / до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА „ДКМК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.”Цар Александър Втори” № 3, ет.4, ст.68 ДА ЗАПЛАТИ на „БДИН” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, обл.Видин, ул.”Цар Александър Втори” № 3 сумата в общ размер от 204.93 лв. /84.93 лв.-платена държавна такса и 120.00 лв.-депозит за вещо лице/, направени разноски в  исковото производство.

 

ОСЪЖДА „ДКМК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.”Цар Александър Втори” № 3, ет.4, ст.68 ДА ЗАПЛАТИ на „БДИН” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, обл.Видин, ул.”Цар Александър Втори” № 3 сумата в общ размер от 336.12 лв. /36.12 лева за платена държавна такса и 300.00 лева адвокатски хонорар/, направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д  №655/2019 г. по описа на РС-Видин

Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 655/2019 г. по описа на ВдРС.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: