Решение по дело №81/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 260018
Дата: 10 март 2021 г.
Съдия: Калина Георгиева Пейчева
Дело: 20192300900081
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

№ 260018/10.3.2021г.                                 10.03.2021г., град Ямбол

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 10.12.2021 година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева

 

секретар: И.З.

като разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева

търг. дело  № 81 по описа за  2019 година на ЯОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от И.С.А. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Р.М. от САК, с.а., срещу ЗАД"Армеец"АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."С. Караджа" № 2, с която се иска да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на И.С.А. обезщетение в размер 100 000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие ПТП на 22.08.2018г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 07.11.2018г. - датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.

В ИМ се твърди, че на 22.08.2018 г., на път Ш-5305, област Ямбол, водачът на лек автомобил марка и модел „Ауди А 3", с peг. № В 1295 НХ - Д.З.Д., нарушавайки правилата за движение по пътищата, удря движещо се ППС с животинска тяга /каруца с кон/, управлявана от ищеца И.С.А., с което реализира ПТП, при което тежко е пострадал водачът на каруцата - И.А.. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 3392р-8906 от 14.09.2018 г., образувано е и Досъдебно производство ДП № 210/2018 г., по описа на РУ - Тунджа.

Твърди се, че след злополуката пострадалият И.С.А. е транспортиран до МБАЛ „Свети Пантелеймон" АД - Ямбол, където е приет за лечение в Хирургичното отделение с оплаквания за силни болки в главата, рана на челото в ляво, оток в областта на лявата орбита, световъртеж, болки в гръдния кош и корема. Няма спомен за случилото се, поради краткотрайна загуба на съзнание. След извършването на прегледи и изследвания на ищеца е поставена диагноза: Контузио абдоминис, Фрактура процеси трансверзи ТХ 10- 12 Л -2-3-4 вдясно. Комоцио церебри, Фрактура на фронталната кост, горен и долен ръб на лява орбита, както и счупване на носа, Хематома ретроперитонеале, Контузио капитис, торацис ет колумне вертебралис. На 24.08.2018 г. И.А. бил опериран, като раната му е хирургично обработена. На 29.08.2018 г. ищецът бил изписан, като са му дадени препоръки да спазва щадящ режим, както и да продължи приемането на предписаните му медикаменти. Пътният инцидент е причинил на ищеца А. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Изпитва силни болки в областта на травмите. Силно е ограничил социалните си контакти, поради болката и дискомфорта, изпитва болки в главата, както и при придвижвание, нуждаел се е от помощта на своите близки в ежедневните си дейности след процесното ПТП. Поради нараняванията в областта на лицето се срамувал да излиза навън, сред своите приятели заради загрозяването, в резултат на травмите. Изпитва болка и дискомфорт, не може да спи спокойно заради уврежданията в областта на гръдния кош. При физическа активност бързо се изморява и чувства обща слабост. В резултат на ПТП, са настъпили промени и в емоционалното му състояние, станал е раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение. Страда от затруднена концентрация. Оплаква се от липса на апетит, тревожност и безсъние. Изпитва неувереност и страх от МПС. Твърди се, че към настоящия момент страданията продължават, като възстановяването му все още не е приключило, защото се нуждае от рехабилитация.

В ИМ се твърди, че виновният водач, управлявал л.а. марка модел „Ауди А 3", с peг.№ В 1295 НХ, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, с полица № BG/11/118002121566, с валидност от 12/08/2018 г. до 11/08/2019 г..

На 07.11.2018г. ищецът е отправил претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД „Армеец"АД, за застрахователно обезщетение, по която, въпреки че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение и това поражда правен интерес на основание чл.432, ал. 1 КЗ от предявяването на иска.

С ОИМ ответникът ЗАД "Армеец" АД оспорва предявената искова претенция по основание и по размер и моли да бъде отхвърлена. Признава наличието на договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № BG/11/118002121566, сключен между ЗАД "Армеец" и собственика на автомобил „Ауди A3" с per. № В1295НХ, валидна към 22.08.2018 г. - датата на настъпване на процесното пътно - транспортно произшествие. Оспорва твърдяния от ищеца механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Оспорва да са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорва да е налице виновно и противоправно поведение страна на водача на л.а. „Ауди A3" с peг. № В1295НХ - Д.З.Д., за настъпване на произшествието, оспорва наличието на вина на водача на л.а. „Ауди A3". Оспорва да са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на водача на л.а. за претендираните вреди.

Възразява и твърди, че застрахованият при ответника водач Д. няма вина за настъпване на произшествието, респективно вредите, че събитието е настъпило по причини, които не могат да му се вменят във вина и не зависят от неговото поведение, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Твърди, че водачът на л.а. „Ауди A3" се е движил правомерно, с включени светлини, със съобразена с пътните условия скорост, в полагащата му се лента за движение и единствена причина за настъпване на произшествието е поведението на ищеца - водача на ППС с животинска тяга. Твърди, че ищецът като водач на ППС с животинска тяга е предизвикал настъпването на пътнотранспортното произшествие, че поведението на ищеца е единствената причина за настъпване на ПТП. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между поведението на водача на л.а. и твърдените вреди. Твърди че са били налице предшестващи травми и/или заболявания, които са оказали въздействие върху продължителността на възстановителния период. Оспорва да са настъпили и ищецът да търпи твърдените вреди.

В условията на евентуалност, в случай че в настоящото производство бъде установено наличието на вина от страна на водача Д., прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца И.С.А.. Твърди, че ищецът А. сам е поставил живота и здравето си в опасност като е употребил/бил под въздействието на алкохол. Твърди, че управлявана от ищеца каруца, не е била обозначена със светлоотразителни елементи и ищецът И.С.А. е бил без светлоотразителни дрехи или светлоотразителни елементи по облеклото си, с което е допринесъл за настъпване на ПТП и вредоносния резултат, доколкото произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието. Твърди, че водачът А. е управлявал ППС с животинска тяга на място, на което е било забранено движението на превозни средства от този тип, с което е станал причина за настъпване на процесното ПТП. Твърди, че ищецът е управлявал каруцата в неполагащата му се за движение лента, че навлязъл е неправомерно в лентата за движение на л.а. „Ауди A3", че предприел внезапно спиране, без да има видими причини за това; че каруцата е била в спряно положение на пътното платно, без да са поставени съответните обозначения; че ищецът не е упражнявал контрол върху впрегнатото животно, че ищецът не е имал право да управлява съответното превозно средство - каруца.

Оспорва предявените искове и по размер като несъразмерен на претърпените болки и страдания, некореспондиращ с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва искането за законна лихва, както и началния момент, от който се претендира.

С ДИМ ищецът оспорва възраженията на ответника относно механизма на ПТП и относно наличието на виновно противоправно поведение от страна на водача Д.З.Д., както и възражението на ответника, с което се оспорва наличието на причинно-следствена връзка между уврежданията на ищеца и процесното ПТП. Смята необосновано и твърдението на ответната страна, че водачът на лекия автомобил - Д.Д., се е движил правомерно, с включени светлини. Оспорва твърденията на ответника, че произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на пострадалия И.А.. Изменя претенцията за законна лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от ищеца.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа представения отговор на исковата молба.

В с.з. ищецът, чрез упълномощения адв.М., моли да бъдат уважени предявените искове като доказани по основание и по размер. Моли за присъждане на разноските и представя списък по чл.80 от ГПК.

В с.з. процесуалният представител на ответника - юриск.М., моли искът да бъде отхвърлен, оспорва исковата претенция като завишена по размер, поддържа възражението за съпричиняване от ищеца. Претендира сторените разноски, за които представя списък.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е по делото, че към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие - 22.08.2018г., водачът на л.а. „Ауди A3" с peг.№ В1295НХ е притежавал задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ЗАД „Армеец", съгласно полица № BG/11/118002121566.

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 3392р-8906 от 14.09.2018 г. на ОД при МВР-Ямбол, както и от писмените данни по образуваното ДП №210/2018г. по описа на РУ-Стралджа (ДП№49/2019г. на ОСлО - Ямбол), се установява, че на 22.08.2018г., на път III 5305 е настъпило ПТП с участието на л.а. "Ауди -А3", с ДК№ В 1295 НХ, управляван от водача Д.З.Д., и ППС с животинска тяга - кон с каруца, управлявано от ищеца - пострадалия И.С.А.. Доказва и от писмените данни по образуваното ДП №210/2018г. по описа на РУ-Стралджа (ДП№49/2019г. на ОСлО - Ямбол), че на 22.08.2018г., на път III 5305 е настъпило ПТП с участието на л.а. "Ауди -А3", с ДК№ В 1295 НХ, управляван от водача Д.З.Д., и ППС с животинска тяга - кон с каруца, управлявано от И.С.А., като пострадали от ПТП са петима лица, включително ищецът И.С.А..

От представената от Агенция пътна инфраструктура, ОПУ-Ямбол справка за пътната сигнализация на път III-5305 от км. 5+820 до км.8+440 се установява, че към датата на справката - 28.02.2020г. на изследвания участък от пътя не е бил наличен знак В10-"Забранено влизането на ППС, теглени от животни", като преди Т-образното кръстовище на мотел "Екатерина" на пътя са налични пътните знаци - А28-"Път отляво без предимство" и В26"Забранено движението със скорост по-висока от 60км/ч".  

С писмо с № АД 03140-1 от 02.03.2020г. Националният институт по метеорология и хидрология - гр.София е удостоверил, че на процесната дата 22.08.2018г. слънцето е залязло в 20ч. и 5мин., продължителността на гражданския полумрак е 29-30 минути, продължителността на ***вигационния полумрак - 1ч и 5-6 минути, и продължителността на астрономическия полумрак - 1ч. и 43-45 мин. Тези данни не оборват установеното по досъдебното производство и от вещото лице, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието.

По делото са представени Епикриза към ИЗ № 9570/2018 г.; Удостоверение за раждане на И.С.А.; Удостоверение за банкова сметка на И.А., при БА.ДСК ЕАД; Справка от страницата на Информационен център към Гаранционен фонд; заверено копие на ИЗ № 9570/2018 г.  от МБАЛ Ямбол на И.С.А.;  заверени копия от материалите от ДП № 49/2019 г. по описа на ОСС при ЯОП /ДП 210/2018 г. по описа на РУ Стралджа; преписи на протокол за оглед на местопроизшествие; фотоалбум от местопроизшествието, изготвен по ДП № 210/2018 г. по описа на РУ Тунджа, протоколи за разпит на свидетели, Амбулаторен лист №877 от 12.05.2020 г., Протокол от 09.10.2020 г. по ч.гр.д. №6155/2020г. по описа на БРС за проведен разпит по делегация на свидетеля Д.Д., изпратен с писмо изх. № 61954/09.10.2020г. от БРС.

От заключението по назначената и изслушана Съдебна автотехническа експертиза и допълнителна САТЕ, се установяват характеристиката на пътя в района на местопроизшествието, какви са видът, отстоянието, хоризонталната и вертикалната характеристика на пътя, пътното платно, пътните знаци и маркировката в района, където е настъпило процесното ПТП. Установява се от протокола за оглед, че място на произшествието е на път III-5305, около km 7 (от около km 7 + 435 до около km 7 + 53°), в отсечката между разклона за мотел „Екатерина" и с. Веселиново, обл. Ямбол. Пътният участък е прав, хоризонтален, равнинен, праволинеен, без надлъжни и напречни наклони. Ширината на пътното платно е 7,20 m., с две ленти за движение от по 3.60 m. Настилката е асфалтова, стара, запазена, без побитости и неравности. Маркировката е МЗ „Единична прекъсната ивица (от около km 7 + 440 до около km 7 + 50°). Пътното платно е ограничено двустранно от банкети. Десният банкет в посока от гр.Ямбол към с. Веселиново е с обща ширина 3,00 м., като заземената част около е 1.70 м.. след което преминават в залесен участък с растителност с ширина 1.30 м. и последващо денивелиране към отводнителна канавка. Банкетът е изравнен с пътната асфалтова настилка и е с достатъчна носимоспособност, с неравности и побитости - годен за движение. Левият банкет в същата посока е с обща ширина 2,50 т., като заземената част около е 1.30 м., след което преминават в залесен участък с растителност с ширина 1,20 т. и последващо денивелиране към отводнителна канавка. Банкетът е изравнен с пътната асфалтова настилка и е с достатъчна носимоспособност, с неравности и побитости - годен за движение.

Поставените пътни знаци в района, посочени от вещото лица са: - на около 1,5 км преди мястото на ПТП, по посоката на движение на л.а. е поставен пътен знак № В 10 „Забранено е влизането на пътни превозни средства, теглени от животни", който знак е извън траекторията на движение на ППС с животинска тяга, защото това ППС не е минало край този знак и същият не е възприет от водача на ППС с животинска тяга.

Останалите пътни знаци, поставени на път III-5305 вдясно по посока гр.Ямбол - с.Веселиново, са: На km 6+738 вдясно по посока към с. Веселиново са поставени пътни знаци № А 4 „Последователни опасни завой, първият от които е наляво" и знак № В 24 „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош". От km 6 +85° до km 6 +918 вдясно по посока към с. Веселиново са поставени 5 бр. пътни знаци № С 7 „Табела с направляваща стрелка" и е поставен еластичен предпазен парапет тип „Мантинела". На km 7 +125 вдясно по посока към с. Веселиново са поставени пътни знаци № А 28 „Кръстовище с път без предимство" и знак № В 26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от обозначената" в конкретния случай - 60 km/h.. След отклонението вляво за комплекс „Екатерина", на път III-5305 вдясно в посока към с.Веселиново няма поставени пътни знаци. Следователно, след подхода към комплекс Екатерина до с.Веселиново допустимата скорост за движение извън населено място е 90 km/h. Преди пътно транспортното произшествие участващите в него превозни средства - лек автомобил марка и модел „Ауди А 3" с peг. № В 12 95 НХ и ППС с животинска тяга, непосредствено преди удара са се движили попътно в посока към с. Веселиново като предходно разположена е била конската каруца, която в началото след като е излязла от подхода за мотел "Екатерина" се е движила частично на банкета, частично в дясната пътна лента към с. Веселиново и в последствие е навлязла в дясната лента за движение в указаната посока. Лекият автомобил Ауди се е движил в дясната за него пътна лента, симетрично разположен спрямо широчината ú. Скоростта на движение на л.а.„Ауди" преди ПТП е била около 88 km/ h, в момента на удара - 88,38 km/h, а след удара - 69,88 km/h . Скоростта на движение на ППС с животинска тяга преди ПТП е била около 12 km/ h, в момента на удара скоростта на ППС с животинска тяга е 12,42 km/h, а след удара - 47,56 km/h. Ударът между л.а. „Ауди А 3" с peг.№ В 12 95 НХ и ППС с животинска тяга за автомобила е бил челен, обособен по предните му състави, по-интензивен в предна лява част, а за каруцата ударът е бил отзад, обособен по целия й заден габарит. След удара лекият автомобил „Ауди" е преустановил движението си в лявата лента в посока с. Веселиново, обл. Ямбол, на около 73,3 m след мерната линия (МЛ) и на около 4,9 m вляво от десен банкет (фиксиран масов център на автомобила), разположен косо на лентата за движение и челни състави сочещи към с. Веселиново. След удара каруцата е била позиционирана на около 79 m след МЛ и около 2,2 m вдясно от десния край на платното за движение като предната част на каруцата е била насочена към гр. Ямбол. От заключението на САТЕ се установява, че видимостта на водача на л.а. „Ауди А 3" с peг. № В 12 95 НХ е осветеният участък пред автомобила при движение на къси светлини, определен от дължината на светлинния сноп лъчи от левия и десния фар, чиято дължина на осветеност е различна. Далечината на осветеност пред автомобила е функция от много фактори, най-важните от които са състоянието на рефлекторните елементи, чистотата на стъклата на фаровете, регулировката им и други. В.л. посочва, че на базата на много експериментални изследвания е установено, че при осветеност от около 2 lux, може да бъде възприет тъмен обект, когато се освети от светлинния сноп на фаровете на автомобил. При огледа е установено, че каруцата не е била боядисана, липсват светлоотразители по нея, в страни и отзад, не е оборудвана с осветително тяло в задната си част. За да има водачът на лекия автомобил техническата възможност да възприеме каруцата като обект при движение на къси светлини, следва снопа светлини от десния му фар (при осветеност минимум 2 lux), да освети задния савак на каруцата. Тъй като същият е на около 0,65 - 0,70 метра над нивото на пътя, то това би било възможно, когато разстоянието между участващите в ПТП превозни средства е около, но не повече от 70,0 метра. При движение нощем с включени дълги светлини на фаровете се вижда по дълъг сноп светлина, насочен пред автомобила, в който се появяват от тъмнината различни предмети. Извън пределите на този светлинен сноп с дължина над 100 m и широчина около 15 m е пълна тъмнина. От техническа гледна точка, причините за настъпилото произшествие са: водачът на каруцата не е осигурил светещо тяло на задния ляв габарит на каруцата, нито светлоотразители по задните й състави като това е направило каруцата по-трудно забележима при конкретните условия за водача на попътно движещия се зад нея лек автомобил Ауди;  съгласно техническите норми за безопасно движение, скоростта на движение на даденото превозно средство се избира от водача такава, че същият да има техническа възможност да спре в зоната на намалена видимост при дадените светлини на фаровете. В конкретния случай скоростта на автомобила е била около 88 км/ч. при опасна зона за спиране с тази скорост при конкретната фактическа обстановка около 99,8 метра, която превишава зоната на осветеност при движение на къси светлини.

Със заключенията на в.л. се установява следния механизъм на произшествието: На 22.08.2019г, около 21.06 ч. по път III - 5305 в отсечката от разклона за мотел "Екатерина" в посока към с. Веселиново, обл. Ямбол, в условията на нощна тъмнина и осветеност на фаровете, по суха запазена асфалтова настилка се движи лек автомобил „Ауди" с ДК № В 12 95 НХ с водач Д.З.Д.. Маркировката е била МЗ „Единична прекъсната ивица". Автомобилът се е движел със скорост от около 88 km/h в попътната си дясна лента, симетрично разположен в нея. При същите метеорологични условия, попътно пред автомобила, в прилежащия на пътя десен банкет се е движила каруца с впрегнат кон със скорост от около 12 км/ч. в която са пътували Г.Р.Н. (седящ отзад в каруцата), С.А.И. (стоящ прав в каруцата между предната и задна дъски за сядане), Г. И. И. (седящ отзад в каруцата), С. А. И. (седящ отпред в каруцата), И.С.А. (ищеца, управляващ каруцата). В определен момент от движението си, каруцата се е насочила косо наляво спрямо първоначалната си посока, като на около 15,0 метра след мерната линия същата е навлязла в платното за движение отдясно наляво, под ъгъл от около 7°. С тази си насоченост, каруцата е продължила движението си, докато задните й десни състави са достигнали до около 1,3 метра вляво от десния край на пътя. Към този момент, в предвид разликата в скоростите на двете превозни средства и траекториите им на движение, лекият автомобил е застигнал каруцата и на около 36.0 метра след мерната линия е реализирал удар в задните й състави. За автомобила ударът е бил челен, обособен по предните му състави, по-интензивен в предна лява част, а за каруцата ударът е бил отзад, обособен по целия й заден габарит. След удара автомобилът е продължил движението си косо наляво, по дъгообразна траектория и окончателно е преустановил движението си в насрещната лента за движение, разположен косо надясно спрямо първоначалната си траектория, в позиция, при която масовият му център е отстоял на около 73,3 метра след мерната линия и на около 4,9 метра вляво от десния край на платното за движение, считано по посоката на огледа. След удара каруцата е била отхвърлена от автомобила напред и надясно, като на около 60,0 метра след мерната линия е напуснала платното за движение отдясно. В процеса на това движение, дървените части на каруцата са били разрушени, а конят се е отделил от впряга си. Окончателно каруцата е преустановила движението си в десните крайпътните площи на около 79 метра след мерната линия и на около 2,2 метра вдясно от десния край на платното за движение.В резултат на произшествието са причинени телесни увреждания на пътуващите в каруцата и материални щети по двете превозни средства.

На въпроса: Имал ли е възможност водачът на л.а. марка и модел „Ауди А 3" с peг. № В 12 95 НХ - Д.З.Д., да избегне удара, като заобиколи ППС с животинска тяга, като се вземе предвид наличието или липсата на насрещно движещи се МПС- та към момента на ПТП, в.л. е отговарило, че заобикалянето на ППС с животинска тяга в конкретния случай се явява т.н. „спасителна маневра", която при изпълнението си би създала предпоставка за друго ПТП, особено в нощните условията на движение на ППС. Технически правилно е при възникване на опасност за движението, водачът на МПС да намали скоростта си на движение или да спре.

След удара пострадалите, вкл. ищеца И.С.А., са изпаднали в дясната канавка в посока с. Веселиново, всички близо един до друг, с изключение на Г., който е бил изпаднал на дясната лента на платното за движение.

В.л. установява по общи усреднени данни, че късите светлини на съвременните автомобили са асиметрични и осветяват пътя по следния начин: пред фронта на превозното средство на около 65-70 метра; на около 4 метра наляво от габарита на автомобила осветеното пространство представлява част от крива /парабола/, предният фронт на която е ограничена на около 45 метра, за да не се предизвиква заслепяване, а отдясно на около 5 метра извън габарита на автомобила осветеното пространство е също крива /парабола/ като предният й фронт е около 60 метра. Дългите светлини осветяват пътя пред фронта на автомобила на около 160-170 метра, а по широчина са достатъчни да осветят изцяло четирилентов път.

При скорост на л.а. „Ауди" в момента на удара 88,38 km/h, опасната зона за спиране на автомобила, с изчислената скорост на движение, е около 99.8м.

От допълнителното заключение на в.л. Д. се установява, че след като е излязла от пътния участък от мотел „Екатерина" към път III - 5305 и е навлязла на път III - 5305 каруцата се е движела като частично е заемала десния банкет и дясната лента за движение в посока с. Веселиново и в един момент - на около 21 метра преди мястото на удара с автомобила, каруцата навлиза изцяло в дясната лента за движение. Л.а. „Ауди" се е намирал на разстояние 128 метра след каруцата в момента, в който тя е навлизала от десния банкет в дясната лента на платното за движение в посока с.Веселиново. Водачът на автомобила е забелязал движещата се пред него каруца (ППС с животинска тяга) на около 59 m пред автомобила, възприел я е като опасност за движението си и е предприел задействане аварийно на спирачната система на автомобила.

В.л. дава заключение, че технически съобразената и безопасна скорост на движение на автомобила при конкретните пътни и атмосферни условия и на къси светлини, при зона на осветеност на фаровете от около 70 метра, е около 67 км/ч. При движението на дълги светлини (за което няма данни по делото), при видимост напред към каруцата от около 150 метра, при идентични пътни и атмосферни условия, съобразената безопасна скорост е около 118 км/ч.

От заключението на СМЕ се установява, че в резултат на настъпилото на 22.08.2018 г. пътно­транспортно произшествие на път III - 5305, км 7, в близост до Комплекс „Екатерина", ищецът И.С.А. е получил следните телесни увреждания: Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в лявата половина на челната област с дължина около 3 см с данни от проведените образни изследвания за счупване на фронталната кост на черепа в ляво и данни за сътресение на мозъка; Контузия на в областта на лявата очница с изразени травматичен оток на меките тъкани, кръвонасядане и данни от образните изследвания за счупване на горния и долния ръб на лявата орбита без дислокация на костните фрагменти; Контузия в областта на носа с клинични и рентгенологични данни за счупване на носните костици без дислокация на костните фрагменти и видима деформация на носните пирамида и преграда; Контузия на гръдния кош с умерено изразени палпаторна (при натиск с ръка) и функционална (при движение) болезненост предимно в неговата дясна половина, с данни от образното изследване за наличие на леко изразени контузионни участъци в белите дробове, резорбирали се в рамките на престоя на ищеца в лечебното заведение; Контузия на гръдния и поясен сегменти на гръбначния стълб с данни от образните изследвания за счупване на десните напречни израстъци на десети, дванадесети и тринадесети гръдни прешлени (Th10, Th11, Th13) и десните напречни израстъци на втори, трети и четвърти поясни прешлени (L2, L3, L4) с наличие на малък хематом вдясно, в областта на меките тъкани на ниво Lз - L4. В резултат на сравнително силен удар с или върху твърд тъп предмет в лявата половина на челната област ищецът И.А. е получил разкъсно-контузна рана на меките черепни обвивки с дължина 3 см и счупване на подлежащата челна кост от свода на мозъчния череп. По този начин са се създали условия за пряка комуникация между външната среда и черепната кухина с всички произтичащи от това рискове от проникване на болестотворни гноеродни микроорганизми и развитието на възпалителен процес на мозъка и неговите обвивки. По този начин това увреждане е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак нараняване, което прониква в черепната кухина, независимо от това, че не е било налице пряко проникване на травмиращия агент в мозъчната кухина на черепа. В резултат на пътно-транспортното произшествие, пострадалият И.С.А. е получил счупване на десните напречни израстъци на десети, единадесети и дванадесети гръдни (Th10, Th11, Th12) и втори, трети и четвърти поясни (L2, L3, L4) прешлени, което е довело до затрудняване движенията на снагата за срок не по-малък от 3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси и стриктно спазване на предписаните двигателен и терапевтичен режими. По този начин увреждането е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на снагата. Вещото лице дава заключение, че в резултат на удара в областта на главата ищецът И.С.А. е получил сътресение на мозъка, което е протекло без изпадането му в пълно безсъзнателно състояние до степен на комоционна кома. Полученото от него сътресение на мозъка е било лекостепенно, протекло е без пълна загуба на съзнанието до степен на комоционна кома, а с умерено изразени общомозъчна и вегетативна неврологична симптоматика, като по този начин само по себе си то е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищеца И.С.А.. Контузията в областта на лявата очница с изразени травматичен оток и кръвонасядане на меките тъкани и рентгенологични данни за счупване на горния и долен ръбове на орбитата, без дислокация на костните фрагменти сама по себе си е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищеца А.). Контузията в областта на носа с изразен оток на меките тъкани и лигавицата и данни от образните изследвания за фрактура на носните костици без дислокация и деформация на носните пирамида и преграда е причинила   на   ищецът   временно разстройство на здравето, неопасно за живота му. Най-тежко от уврежданията е черепно-мозъчната травма, която е осъществила смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак нараняване, проникващо в черепната кухина. Останалите увреждания са с по-малка тежест.

Веднага след пътно-транспортното произшествие ищецът И.С.А. е бил откаран със специализиран транспорт в МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - Ямбол, където е бил хоспитализиран по спешност, предвид средно-тежкото общо състояние, в което се е намирал, в Хирургично отделение По време на престоя му в болничното заведение му е приложено обичайното при такива състояния лечение в отделението, подробно описано в медицинските документи по делото (Противооточни, вливания на солеви разтвори, антибиотици, обезболяващи, витамин, Фармацинон), както и постоянен мониторинг на неговото състояние. Приложеното лечение е било консервативно, съобразено с неговото състояние. Продължителността му, видно от медицинските документи, е била 7 дни, след което лечението е продължило в домашна обстановка. Уврежданията на ищецът И.С.А. са били от такъв характер, че са били съпроводени с изпитването на умерено силни болки и страдания, особено в първоначалните етапи на възстановителния процес. Постепенно с времето и напредването на възстановителния процес болките и страданията са намалявали като интензитет.

Вещото лице установява, че търпените от И.С.А. болки са били най-силни и интензивни в началните периоди след получаването на травматичните увреждания. Постепенно, с напредване на възстановителния процес те са отслабвали като сила и интензитет до пълното изчезване на повечето от тях. Възстановителният период е строго индивидуален за всеки отделен случай и зависи от множество фактори. Видно от приложения по делото Амбулаторен лист №877 от 12.05.2020 г., 09.10 часа, издаден от д-р Д.Б., специалист по Нервни болести, към момента на извършения от него преглед ищецът А. е бил възстановен в значителна степен от получените увреждания. По данни на самия ищец са били налице оплаквания от непостоянни болки в лявата половина на челната област на главата и областта на гърба. В.л. лекар установява, че между телесните увреждания на ищеца И.С.А. и процесното пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.08.2018 г., съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Позовавайки се на горепосочения преглед, в.л. посочва, че има възстановяване на ищеца от получените в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие увреждания като отбелязва, че по време на прегледа ищецът съобщава за непостоянна болезненост в лява челна област на главата и в областта на гърба.

При изслушването на заключението на СМЕ в.л. посочва, че при тази черепно-мозъчната травма на ищеца в лявата челна половина е възможно да изпитва периодична непостоянна болка в тази област. Допустимо е да чувства болка в областта на гърба, което е резултат от счупените напречни израстъци не прешлените. Болката може да се чувства и като коремна болка. Ако ищецът изпитва болезненост в тези зони, е възможно да не се е възстановил съвсем.

В показанията си разпитаният по делегация в качеството на свидетел Д.Д. - водач на л.а."Ауди", посочва условията, при които е настъпило ПТП с негово участие на пътната отсечка между гр.Ямбол и с.Веселиново - произшествието е станало през лятото, в тъмната част на денонощието, на сух републикански еднолентов път, на прав участък, непосредствено след ляв завой, видимостта била ниска, движението - умерено натоварено, имало и насрещно движение. Свидетелят сочи, че пътният участък му е познат и се движил със скорост от 60 км/час като управлявал автомобила с къси светлини, които били изправни, фаровете на автомобила му са фабрични, крушките е сменил с по-силни такива. Сочи, че преди ПТП-то нямало препятствие, което да ограничава видимостта. Ударът настъпил в лентата, в която се движел. Ударът бил между предницата на автомобила и задната част на каруцата. Посочва, че забелязал каруцата на 10 метра пред себе си, тя нямала светлини. Опитал се да спре, след като я възприел. Имало петима пострадали лица - хората от каруцата. Свидетелят слязъл да окаже помощ при нужда.

В показанията си свид. Г.Н. - първи братовчед на ищеца, сочи, че е бил в каруцата когато е станало ПТП през лятото на 2018 г., към 21 часа вечерта, не било много тъмно, до мотела "Екатерина" до с.Веселиново. Излизали от мотела, спряли да се огледат, от двете страни нямало никой. Завили наляво към с.Веселиново, излязли на платното и продължили в дясното платно само направо като едната гума на каруцата била на шосето, а другата -  на черния път. След като завила каруцата продължили към 100 метра и тогава колата ги блъснала. От завиването каруцата се движела само направо. През цялото време десните колела на каруцата били на банкета, а левите - на пътя. Свидетелят не видял светлина от приближаващ автомобил. В каруцата били седнали на дъски като пейки: вляво отпред - И. и С. А., свидетелят с Г. - отзад. Прав бил С.. По едно време свидетелят чул шум от удар и после се събудил в болницата. Излетели като яребици. Конят си тичал нормално, бил бос, т.е. неподкован. Конят умрял след десетина дни, свидетелят също имал увреждания от ПТП и има дело със застрахователното дружество. Свидетелят сочи, че каруцата не била боядисана и нямала светлоотразителни елементи, излъчващи светлина. Той бил облечен с жълта блузка. Каруцата управлявал И. (ищеца).

В показанията си свид. С.А.И. - първи братовчед на ищеца, сочи, че по време на ПТП на 22.08.2018г. също бил в каруцата. Тогава отишли с каруцата до мотела "Екатерина" за да слушат музика. На прибиране се качили петимата в каруцата, И. (ищеца) я карал. Когато излизали от паркинга на мотела, И. спрял каруцата, огледали се за коли, нямало коли нито от ляво, нито от дясно, пресекли пътя и тръгнали към с.Веселиново.  Едната гума на каруцата била на черния път, другата - на асфалта.  Не било много тъмно, виждало се. После били ударени, около 100 метра след като излезли на пътя за с. Веселиново. Каруцата се движела само направо, не се отклонявала от пътя. Конят тичал спокойно, не много бързо. Преди удара не видели колата. Преди удара свидетелят не чул шум от автомобил, но видял светлина от колата. Той бил прав в каруцата и гледал напред. Колата ударила каруцата отзад. Всички от каруцата били изхвърлени на земята от дясно на пътя. Свидетелят видял колата която ги е ударила марка Ауди и шофьора. Конят умрял след катастрофата. И. (ищецът) управлявал каруцата. След катастрофата И. охкал, не бил в съзнание. Фаровете на колата не светели силно, слабо светели. В момента на удара видял фаровете. По пътя нямало осветление.  След като излязъл от болницата братовчед му И. се лекувал.

В показанията си свид.К.И. - майка на ищеца, сочи, че на 22.08.2018 г. синът ú претърпял ПТП с каруца. На мотела "Екатерина" имало сватба и от там им се обадили, че е станала катастрофа. Тръгнали към болницата, видяла в хирургията, че возят с носилка сина ú. Когато го видяла на количката И. целия бил в кръв, лицето му било в кръв, тя припаднала. На количката И. не реагирал, нито говорел, нито я виждал. И. го вкарали в ОАРИЛ. На сутринта не я пуснали при И., лекарят казал, че не е добре, да му носят памперси. Втория или третия ден им позволили да го видят. И. изглеждал много лошо - лежал, не можел да става. Едното око изобщо не го отварял. Попитала И., но той не можел да говори. Останала в болницата като негов придружител. Трябвало да го обслужва във всичко. Отначало бил с катетър, после до подкрепяла да отиде до тоалетната.  И. два дни бил с памперс и се срамувал да го обслужва. И. се оплаквал от болки в гърба - едното му ребро е било натъртено, в белия дроб имал петно и на челото му имало ударено, зашили го и има белег. Главата му била счупена и зашита. Трябвало да храни И. само със супи и вода със сламка 7 дни. След като го изписали от болницата в Ямбол, в къщи И. лежал на легло и му давали лекарства, които казали лекарите. И. имал ужасни болки - цялото тяло го боляло, главата много го боляла, още имал стомашни болки. Тази катастрофа много променила И. - много нервен станал, не е спокоен. Преди инцидента И. бил много хубаво момче, сега при работа пак го боли стомаха. Лекарят му дал лекарства, които да пие всеки ден. И. бил в болницата 9 дни. Лекарите настоявали да остане. Като изписали И. от болницата не можел сам да се движи, да ходи в тоалетна, всичко го боляло, избухвал. Свидетелката сочи, че от 9 месеца работи - преди това не работила, тъй като се грижела за И.. Посочва, че преди катастрофата И. бил кротък, а сега е нервен, неспокоен.

В показанията си свид.А. А. - съседка на ищеца, сочи, че ходила да види И. в болницата всеки ден, на свиждане. И. бил ударен много, имал рани по главата, по носа, не знаел какво му се е случило. Оплаквал се, че го боли навсякъде, най-вече главата. Свидетелката сочи, че в болницата не го е виждала прав, винаги бил легнал, имал нужда от придружител - майка му била на третия и четвъртия ден. И. не можел да се храни, сменяли му памперсите. И. се притеснявал от това, че го обслужвали хора. Когато се прибрал вкъщи, баща му го вдигал на ръце. И вкъщи пак имал болки в главата, говорел по малко. Вкъщи продължил да лежи и така бил докато се възстанови. Свидетелката посочва, че и към настоящия момент И. се оплаква от болки в главата, краката, избухва понякога. След катастрофата станал избухлив, преди катастрофата не бил избухлив. Сега И. не работел, защото не може да стои на слънце, става му лошо. Преди катастрофата И. работел каквото намери. И. имал приятелка, и сега има.

Видно от молба-претенция до ЗАД „Армеец" АД с вх. № 100-3786/07.11.2018 г. ищецът е предявил претенция на основание чл.380 от КЗ пред застрахователя на водача на лекия автомобил. Няма спор, че на пострадалия ищец не е платено обезщетение от ответника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са иск по чл.432, ал.1 вр. чл.380 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.

Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

Въз основа на данните от констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 3392р-8906 от 14.09.2018 г. на ОД при МВР-Ямбол, протокола за оглед и заключенията на изслушаните по делото съдебномедицинска, съдебна автотехническа и допълнителна автотехническа експертиза, съдът приема за установен следния механизъм на пътното произшествие: На 22.08.2019г, около 21.06 ч. по път III - 5305 в отсечката от разклона за мотел "Екатерина" в посока към с. Веселиново, обл. Ямбол, в условията на нощна тъмнина и осветеност на фаровете, по суха запазена асфалтова настилка с маркировката „Единична прекъсната ивица", със скорост от около 88 km/h в попътната си дясна лента, симетрично разположен в нея се движил лек автомобил „Ауди" с ДК № В 12 95 НХ с водач Д.З.Д.. При същите метеорологични условия, попътно пред автомобила, в прилежащия на пътя десен банкет се е движила каруца с впрегнат кон със скорост от около 12 км/ч. в която са пътували Г.Р.Н. (седящ отзад в каруцата), С.А.И. (стоящ прав в каруцата между предната и задна дъски за сядане), Г. И. И. (седящ отзад в каруцата), С. А. И. (седящ отпред в каруцата), И.С.А. (ищеца, управляващ каруцата). Движейки се частично по десния банкет и дясната лента за движение, в един момент, на около 21 метра преди мястото на удара с автомобила, ППС с животинска тяга навлиза изцяло в дясната лента за движение. Към този момент,  предвид разликата в скоростите на двете превозни средства и траекториите им на движение, лекият автомобил е застигнал каруцата и на около 36.0 метра след мерната линия е реализирал удар в задните й състави. За автомобила ударът е бил челен, обособен по предните му състави, по-интензивен в предна лява част, а за каруцата ударът е бил отзад, обособен по целия й заден габарит. След удара автомобилът е продължил движението си косо наляво, по дъгообразна траектория и окончателно е преустановил движението си в насрещната лента за движение, разположен косо надясно спрямо първоначалната си траектория, в позиция, при която масовият му център е отстоял на около 73,3 метра след мерната линия и на около 4,9 метра вляво от десния край на платното за движение, считано по посоката на огледа. След удара каруцата е била отхвърлена от автомобила напред и надясно, като на около 60,0 метра след мерната линия е напуснала платното за движение отдясно. В процеса на това движение, дървените части на каруцата са били разрушени, а конят се е отделил от впряга си. Окончателно каруцата е преустановила движението си в десните крайпътните площи на около 79 метра след мерната линия и на около 2,2 метра вдясно от десния край на платното за движение. В резултат на произшествието са причинени телесни увреждания на пътуващите в каруцата и материални щети по двете превозни средства.

Съдът намира, че водачът на лекия автомобил е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно който водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Водачът на МПС е длъжен да избере такава скорост на движение, която да му позволи да спре своевременно при възникнала, но все още невъзприета от него конкретна опасност. Избирането на скоростта на движение и преценката за опасност трябва да бъдат съобразени от него предварително. По делото е установено от автотехническата експертиза, че при настъпване на процесното ПТП управляваният от водача Д.Д. л.а. "Ауди А3" се е движил по път извън населено място, при нощни условия и със скорост от около 88 км./ч., която е в рамките на разрешената за този пътен участък (чл.21, ал.1 ЗДвП). Установено е, че в същото време пред него на пътното платно, в лентата за движение на автомобила се е движило ППС с животинска тяга - каруцата с кон, управлявана от ищеца, която каруца от движение в прилежащия десен банкет е предприела косо навлизане в лентата на движение на автомобила. Последвал е удар между автомобила и каруцата, в която са били петима души, вкл. ищецът. По делото от показанията на Д.Д. - водача на лекия автомобил, е установено, че автомобилът се е движил с включени къси светлини. Съобразявайки заключението на вещото лице по САТЕ и допълнителната САТЕ, ЯОС приема, че водачът на автомобила не е имал техническа възможност при движението на автомобила на къси светлини със скорост 88 км/ч, да предотврати удара чрез спиране, тъй като ударът е бил в опасната зона за спиране при движение със избраната от водача скорост от 88 км/ч.. По делото е доказано от заключението на вещото лице по САТЕ и допълнителната САТЕ, че произшествието е било предотвратимо, ако водачът на лекия автомобил се е движил на къси светлини със скорост до 68 км/ч. При движение на дълги светлини ударът е бил предотвратим и при избраната от водача скорост от 88км./ч. Безспорно скоростта на движение на автомобила е била в рамките на регламентираната от чл.21 от ЗДвП скорост, но тази разпоредба и разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП уреждат две разновидности на задължението на водачите за избор на скорост - разрешената скорост и скоростта, която водачът сам избира в рамките на разрешената такава, с оглед спецификата на конкретната пътна обстановка, така че да не допусне настъпване на пътно транспортно произшествие. Задълженията по чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.21 от ЗДвП са отделни и независими едно от друго и изпълнението на разпоредбата за движение с разрешена скорост не означава непременно спазване на изискванията за съобразена скорост, още повече, че колкото по-многобройни или по-интензивни са неблагоприятните фактори, които характеризират даден участък от пътя, толкова по-ниска следва да бъде бързината на придвижване, за да се приеме, че е съобразена по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП. ЯОС намира, че в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачът на автомобила се е движил със скорост от 88км./ч., която е била несъобразена с конкретните условия на видимост - в тъмната част на денонощието, на неосветен пътен участък като избраната от водача скорост не му е позволила да спре при възприемане на каруцата - ППС с животинска тяга, предвид че ударът е бил предотвратим при скорост на автомобила до 68км./ч. Извършено е противоправно деяние от водача на лекия автомобил, изразяващо се в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, което деяние е довело до ПТП, в резултат на което ищецът е получил множество травми, предизвикали болки и страдания. Предвид чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на водача се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника бе да докаже, че застрахованият при него водач няма вина за настъпилото ПТП, което ответникът-застраховател не доказа по делото.

В резултат на пътно-транспортното произшествие пострадалият И.С.А. е получил следните средни и леки телесни повреди: Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в лявата половина на челната област с дължина около 3 см и счупване на фронталната кост на черепа в ляво като по този начин са се създали условия за пряка комуникация между външната среда и черепната кухина - нараняване, което прониква в черепната кухина;  сътресение на мозъка - лекостепенно, протекло без пълна загуба на съзнанието до степен на комоционна кома, а с умерено изразени общомозъчна и вегетативна неврологична симптоматика; Контузия в областта на лявата очница с изразени травматичен оток на меките тъкани, кръвонасядане и счупване на горния и долния ръб на лявата орбита без дислокация на костните фрагменти, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищеца; Контузия в областта на носа счупване на носните костици без дислокация на костните фрагменти и видима деформация на носните пирамида и преграда, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищеца; Контузия на гръдния кош и изразени контузионни участъци в белите дробове, резорбирали се в рамките на престоя на ищеца в лечебното заведение; Контузия на гръдния и поясен сегменти на гръбначния стълб и счупване на десните напречни израстъци на десети, дванадесети и тринадесети гръдни прешлени (Th10, Th11, Th13) и десните напречни израстъци на втори, трети и четвърти поясни прешлени (L2, L3, L4) с наличие на малък хематом вдясно, в областта на меките тъкани на ниво Lз - L4, което е довело до трайно затрудняване движенията на снагата за срок не по-малък от 3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. Най-тежка от уврежданията е черепно-мозъчната травма, която е осъществила смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак нараняване, проникващо в черепната кухина. Веднага след пътно-транспортното произшествие ищецът И.С.А. е бил откаран със специализиран транспорт в МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - Ямбол, където е бил хоспитализиран по спешност, предвид средно-тежкото общо състояние, в което се е намирал, в Хирургично отделение и му е приложено обичайното при такива състояния лечение в отделението -противооточни, вливания на солеви разтвори, антибиотици, обезболяващи, витамин, Фармацинон, както и постоянен мониторинг на неговото състояние, като приложеното лечение е било консервативно, съобразено с неговото състояние. Продължителността му е била 7 дни, след което лечението е продължило в домашна обстановка. Търпените от ищеца И.С.А. болки са били най-силни и интензивни в началните периоди след получаването на травматичните увреждания. Уврежданията му са били от такъв характер, че са били съпроводени с изпитването на умерено силни болки и страдания, особено в първоначалните етапи на възстановителния процес. Постепенно с времето и напредването на възстановителния процес болките и страданията са намалявали като интензитет. Към момента на извършения преглед ищецът А. е бил възстановен в значителна степен от получените увреждания. Оплаква се от непостоянни болки в лявата половина на челната област на главата и областта на гърба. През болничния престой ищецът е бил на легло, с катетър, а после на памперси, в невъзможност сам да се обслужва и храни, изпитвал е силни болки и е разчитал изцяло на чужда помощ. След изписването му от болницата ищецът е бил вкъщи, на легло, не можел сам да се храни и обслужва, изпитвал е силни болки и е разчитал изцяло на помощта на баща си и майка си. След ПТП и травмата ищецът е станал нервен, избухлив и раздразнителен, какъвто не бил преди.

По делото е установено от заключението на в.л. д-р С., че между телесните увреждания на ищеца И.С.А. и процесното пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.08.2018 г., съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка.

Установено е по делото, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика на лекия автомобил "Ауди А3" е съществувало застрахователно правоотношение по застраховката "Гражданска отговорност" и по силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно, предявения иск за репариране на неимуществените вреди е основателен.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на  чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди от травматични увреждания, посочени по-горе в съдебномедицинската експертиза, общия възстановителен период от около 3 месеца, през който пострадалият се е затруднявал в придвижването си, пострадалият се е възстановил почти напълно с остатъчна непостоянна болезненост в лява чела област на главата и в областта на гърба. От значение за определянето размера на обезщетението са и социално - икономическите условия на живот в страната, както и младата възраст на пострадалия към момента на настъпването на увреждането. Предвид изложеното, съдът намира, че сумата от 30 000 лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вредите от ПТП.

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. ЯОС намира, че в случая е установено, че е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпИ.вредоносен резултат. Ищецът е нарушил чл.71, ал.1 от ЗДвП, въвеждащ задължение ППС с животинска тяга да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина; чл.106, ал.2 от ЗДвП, който задължава през тъмната част на денонощието водачите на пътни превозни средства с животинска тяга да носят светлоотразителни жилетки; чл.106, ал.1 от ЗДвП и чл.143-144 ППЗДвП, в които са посочени задълженията на водача на ППС с животинска тяга при направляването на ППС. Недоказани остават останалите твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. При съпоставяне на поведението и действията на ищеца - водач на ППС с животинска тяга, и водача на лекия автомобил, с оглед тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът приема, че конкретният принос за причиняване на процесното ПТП на всеки от тях е: за ищеца 60%, и за водача на лекия автомобил - 40%. Предвид изложеното, обезщетението следва да бъде намалено с размера на приетия принос на ищеца от 60%, следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП в размер на 12 000лв.. За разликата над този размер до предявения размер на иска за неимуществени вреди от 100 000лв. искът следва да се отхвърли.

По претенцията за законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2018г. - датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата, ЯОС намира следното: Съгласно чл.497 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3; 2. изтичането на срока по чл.496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3. С оглед данните по делото, ЯОС намира, че застрахователят е изпаднал в забава с изтичане на 3-месечния срок по чл.496, ал.1 КЗ, който тече от 07.11.2018г. и следователно застрахователят е изпаднал в забава на 07.02.2019г., и считано от тази дата следва да се присъди законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди. Претенцията за заплащане на лихвата за забава за периода 07.11.2018г. - 06.02.2019г. следва да се отхвърли.

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете - в размер на сумата 873,56 лв., които разноски съдът изчислява с оглед общата сума от 992,68 лв. на платените от ответника разноски по делото за депозити за вещи лица, свидетел и юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.38, ал.2,  вр. с ал.1, т.2 от ЗА следва да бъде осъден ответника ЗАД"Армеец"АД да заплати на адвокат Р.М. от САК, с личен номер ********** и адрес на дейността: гр.София, ул."Цар Асен"№1, ет.4, сумата 890лв.- адвокатско възнаграждение  за осъщественото процесуално представителство на ищеца И.С.А. по т.д.№81/2019г. по описа на ЯОС.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ЗАД"Армеец"АД следва да заплати в полза на ЯОС, по бюджета на съдебната власт, върху уважения размер на иска д.т. в размер на 480 лв. и разноски в размер на 800лв.

Предвид изложеното, ЯОС

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗАД"Армеец"АД със седалище и адрес на управление гр.София, район "Средец", ул."С. Караджа "№2, ЕИК *********, представлявано от изп.директори Д.М., К.В., М.И. и В.М., да заплати на И.С.А. с ЕГН ********** ***, представляван от адв.Р.М., която е и съдебен адреса***, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата 12 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от ПТП на 22.08.2018г., причинено виновно от водача на застраховано при ЗАД"Армеец "АД МПС - лек автомобил "Ауди А3" с рег.№В 12 95 НХ по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 07.02.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за неимуществени вреди за разликата над сумата 12 000лв. до предявения размер от 100 000лв., както и искането за присъждане на законната лихва върху обезщетението за  неимуществени вреди за периода от 07.11.2018г. до 06.02.2019г.

ОСЪЖДА ЗАД"Армеец"АД със седалище и адрес на управление гр. София, район "Средец", ул."С. Караджа "№2, ЕИК *********, представлявано от изп.директори Д.М., К.В., М.И. и В.М., да заплати на адвокат Р.М. от САК, с личен номер ********** и адрес на дейността: гр.София, ул."Цар Асен"№1, ет.4, на основание чл.38, ал.2,  вр. с ал.1, т.2 ЗА сумата 890лв.- адвокатско възнаграждение  за осъщественото процесуално представителство на ищеца И.С.А. по т.д.№81/2019г. по описа на ЯОС.

ОСЪЖДА И. С.А. с посочени данни за адрес и ЕГН, да заплати на ЗАД"Армеец"АД, с посочени седалище, адрес на управление, ЕИК и представители, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски в размер на 873,56 лв.

ОСЪЖДА ЗАД"Армеец"АД, с посочени седалище, адрес на управление, ЕИК и представители,  да заплати в полза на ЯОС, по бюджета на съдебната власт, д.т. в размер на 480 лв. и разноски в размер на 800лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: