Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав,
в публично съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 4018 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 284685/25.11.2019 г. по
гр. д. № 75446/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 40 състав, е прогласена
нищожността по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от О.А.О.,
ЕГН **********, срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******на следната клауза от сключен между
страните договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 25572 от 18.09.2007 г. – чл. 3, ал. 5, като
противоречаща на закона – чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, съгласно която „Действащият БЛП на БПБ за швейцарски
франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер
на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването
им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки
не се променят“. Със същото решение е осъдено на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Ю.Б.“ АД да заплати на О.А.О. сумата от 3 959,82 швейцарски франка,
представляващи недължимо платени възнаградителни лихви за периода от 02.01.2012
г. до 15.11.2016 г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 25572 от 18.09.2007 г. поради неправомерно
увеличение на размера на лихвата от ответника въз основа на нищожни клаузи от
договора, даващи право на банката едностранно да променя лихвения процент,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски
по делото в размер на 1 778,23 лв. Отхвърлен е предявеният от О.А.О. срещу „Ю.Б.“
АД иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 949,67 швейцарски франка
– обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху надплатените
възнаградителни лихви, считано от датата на всяко плащане до 20.11.2016 г. и е
осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът да заплати на ответника разноски
по делото в размер на 104,50 лв.
Срещу така постановеното решение в частите, с които са уважени исковете
по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е депозирана въззивна
жалба вх. № 5216862/30.12.2019 г. от ответника „Ю.Б.“ АД, чрез юрисконсулт Б.К.,
с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост
и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Не се споделя изводът на
съда, че процесните договорни клаузи не са индивидуално уговорени, доколкото са
били изготвени предварително от банката и ищецът не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. Сочи се, че към отговора на исковата молба са
представени документи, които са с дата преди сключване на самия договор за
кредит – искане за предоставяне на жилищен кредит № 25572 от 18.07.2007 г., декларация
за свързани лица от 18.07.2007 г., удостоверение от Агенцията по вписванията от
31.08.2007 г. и удостоверение за семейно положение и членове на семейството от
31.082007 г., което свидетелства за водени преговори между страните, завършили
с подписване на процесния договор с индивидуализираните в него клаузи, като
всяка от страните е могла да предлага промени или да иска добавянето на нови условия.
Твърди се, че ищецът не е подавал искане на изменение на условията на договора
до сключването му, като по този начин страните са постигнали съгласие относно
клаузите на договора и в този смисъл те се явяват индивидуално уговорени, могли
са да бъдат променени по волята на двете страни или при непостигане на съгласие
договорът да не бъде сключен. Оспорва се приетото от СРС, че клаузите на
договора, определящи възможността за изменение на лихвения процент са
неравноправни, тъй като в договора за кредит не се съдържа препратка към
някакъв механизъм или математически алгоритъм, по който измененията на лихвата
ще стоят в конкретна зависимост с нивата на приложимите индекси, нито се
препраща към конкретна методика на банката за това. В тази връзка се твърди, че
към момента на сключване на процесния договор от 2007 г. няма законово
изискване, което да задължава банката да посочва конкретен алгоритъм, по който
следва да се изчислява изменението на лихвата по кредита, когато тя е уговорена
в договора като променлива величина, както е в случая. Освен това методиката е
посочена на интернет страницата на банката, както и е достъпна във всеки офис
на банката, с позоваване на чл. 58, ал. 3 и 4 ЗКИ. В случая банката е посочила
условията, начина, по който се формира дължимата лихва чрез клаузата на чл. 3,
ал. 1 с посочване в договора на променливата величина БЛП за жилищни кредити в
швейцарски франкове и твърдата надбавка в размер на 0,95 пункта. Уведомяването
за промяната на БЛП е уговорено в чл. 3, ал. 5, изр. 2 от договора, съгласно
който банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП чрез
обявяването му на видно място в банковите салони. От друга страна в
„Методология за определяне на базисни лихвени проценти“ са посочени обективни
показатели, въз основа на които се променя БЛП, като същият е променян не само
в посока нагоре, но и в посока надолу – от 7,20 % на 10.10.2018 г. до 6,95 % на
10.09.2012 г., с което банката е изпълнила всички законови изисквания за
определяне на променлива лихва към момента на сключване на договора. Поддържа
се, че съдът не е отчел, че към договора за кредит са подписани 5 броя анекси
/от 24.10.2011 г., от 24.01.2013 г., от 07.08.2015 г., от 03.09.2015 г., от
28.03.2016 г./, към които са подписани и 5 нови погасителни плана с определени
в тях вноски, за които кредитополучателят се е съгласил, което доказва, че
страните са предоговаряли клаузи, касаещи начина на плащане, размера на
погасителните вноски, както и че са определяли дължимите лихви при променения
БЛП на банката. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната
част и за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор вх. №
5047688/23.03.2020 г. от ищеца О.А.О., чрез адвокат А.Г., с доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Излагат се съображения, че решението в
обжалваната част е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с
практиката на ВКС. Обосновано решаващият съд е приел, че клаузата на чл. 3, ал.
5 от процесния договор за банков кредит е неравноправна, тъй като не е
индивидуално уговорена, а е изготвена предварително от банката и ищецът не е
имал възможност да влияе върху съдържанието ѝ. Представените от ищеца
документи за сключване на договора са ирелевантни за подлежащото на доказване
обстоятелство могъл ли е реално кредитополучателят да влияе върху предварително
изготвените от банката договорни клаузи или да предложи свои редакции и не
доказват реално водени преговори в тази насока. В договора изрично е записано,
че БЛП не подлежи на договаряне, не е посочен метод и обективни критерии за
промяната му, поради което не може да има индивидуално договаряне на липсващо
договорно съдържание. Клаузата на чл. 3, ал. 5 от договора за кредит дава право
на банката едностранно да променя приложимата лихва по кредита, без
кредитополучателят да е получил предварително достатъчно конкретна информация
за начина и условията на това увеличение и за метода на изчисляване на лихвения
процент, който да съдържа конкретно разписана изчислителна процедура, поради
което клаузата е неравноправна, съответно – нищожна. Оспорва се банката да е
изпълнила изискванията на чл. 58 и ал. 59 ЗКИ и се поддържа, че въпросната
методология е неприложима, тъй като не е част от договора за кредит, а и не
съдържа яснота, изчерпателност и метод на промяна на изброените в нея обективни
и субективни компоненти. Сочи се, че анексите и искането за предсрочно
погасяване на кредита не представляват валидно правно основание банката да
задържи надвзетите суми под формата на възнаградителни лихви за процесния
период – в нито един от тях няма уговорка, отнасяща се до размера на лихвата
или изменението му, поради което не може да се приеме, че е налице валидно
съгласие за размер на лихвата, различен от първоначално уговорения. С анексите
и погасителните планове не е санирана изначалната нищожност на процесната
клауза и неравноправните договорни условия не обвързват кредитополучателя.
Предвид изложеното се моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Претендират се разноски.
Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от
О.А.О. срещу „Ю.Б.“ АД иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от
949,67 швейцарски франка – обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху надплатените възнаградителни лихви, считано от датата на
всяко плащане до 20.11.2016 г. и е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
да заплати на ответника разноски по делото в размер на 104,50 лв., не е
обжалвано от ищеца, поради което е влязло в законна сила.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП,
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от О.А.О. срещу „Ю.Б.“
АД. Ищецът твърди, че на 18.09.2007 г. е сключил с „Б.П.Б.“ АД /сега „Ю.Б.“ АД/
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 25572, по силата на който
страните уговорили предоставянето на сумата от 79 000 евро, от които 19 920
евро за покупка на недвижим имот и 59 080 евро за други разплащания. Кредитът
бил дължим на равни месечни вноски за срок от 180 месеца и обезпечен с ипотека
върху закупения с кредита недвижим имот. След сключване на Договора банката
преизчислила задължението на 132 308,45 швейцарски франка. По силата на чл. 3,
ал. 1 първоначалният лихвен процент е в размер на 5,45 % /включващ базов лихвен
процент – БЛП, който е 4,5 % и договорна надбавка от 0,95 пункта/. От м. 09.2008
г. ответникът започнал да събира вноски в по – голям размер от дължимия и да
прилага по – висока лихва от уговорената /същата била променяна едностранно от
банката, като през м. 09.2008 г. възлизала на 5,95 %, през м. 12.2008 г. на
6,95 %, от м. 11.2012 г. – 6,7 %/. За да ограничи размера на сумите, с които
банката се обогатявала неправомерно, ищецът направил предсрочни погасявания на
главницата, възлизащи общо на 70 600 швейцарски франка, за което били сключени
отделни Анекси към договора, съответно на 24.10.2011 г., на 24.01.2013 г., на
07.08.2015 г., на 03.09.2015 г. и на 28.03.2016 г. Според ищеца в резултат на
неправомерно предприетите едностранни изменения на договорните лихви за
процесния период от 02.01.2012 г. до 15.11.2016 г. банката е надвзела от
сметката му недължими лихви общо в размер на 3 743,63 швейцарски франка. Ищецът
твърди, че клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 12, ал. 1 от Договора са
неравноправни, тъй като дават възможност на банката едностранно да увеличава
лихвата по кредита без заложени в Договора обективни критерии, метод и формула,
които да посочват в каква посока и в какъв размер следва да се променя БЛП при
съответно изменение на конкретни обективни обстоятелства. Поддържа се, че
посочените клаузи не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП
и ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, тъй като
Договорът бил изготвен предварително от банката, нямало и формула за промяна на
БЛП. Оспорените клаузи са неравноправни, тъй като съдържат уговорка във вреда
на потребителя – дават право на банката възможност за едностранно изменение на
лихвата без да се съобразява с обективни условия, което неминуемо създава
предпоставки за промяна на БЛП единствено в посока увеличаване, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата
на ищеца и тези на банката, тъй като поставят последната в привилегировано
положение. Ищецът поддържа, че клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 12, ал. 1 от
Договора са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 146, ал. 1
и чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП, вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ, като счита,
че не са налице специалните изисквания на чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП и чл. 144,
ал. 3 ЗЗП, поради което моли съда да осъди ответника да му заплати на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 3 743,63 швейцарски франка, представляваща
недължими лихви, събрани от банката през периода от 02.01.2012 г. до 15.11.2016
г. при начална липса на основание поради нищожност на посочените клаузи, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до връщане на
недължимо платените суми, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
949,67 швейцарски франка – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата, за периода от 21.12.2013 г., респективно от датата на всяко
недължимо плащане до датата на исковата молба, както и разноски. Предявява инцидентен установителен иск за прогласяване
нищожността на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на клаузата на чл. 3, ал. 5
от договора за кредит. В открито заседание на 20.02.2019 г. съдът е допуснал
изменение на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по реда на чл. 214 ГПК, като
същият да се счита за предявен за сумата от 3 959,82 швейцарски франка –
недължимо платени суми за периода от 02.01.2012 г. до 15.11.2016 г.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен
отговор ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че
всички клаузи от договора за кредит са индивидуално договорени, поради което и
на основание чл. 146 ЗЗП не са нищожни. В случая ищецът е имал
възможност да влияе върху клаузите на договора. Преди сключване на самия
договор между страните са водени преговори в периода от 31.08.2007 г. до
18.09.2007 г., завършили с подписване на оспорения договор с
индивидуализираните в него клаузи /към отговора са представени доказателства за
водени между страните преговори – удостоверение от Агенция по вписванията от
31.08.2007 г., удостоверение за семейно положение и членове на семейството от
31.08.2007 г., искане за предоставяне на жилищен кредит № 25572/18.07.2007 г.,
в което са посочени параметрите, при които ищецът желае да му бъде отпуснат
кредитът, декларация за свързани лица от 18.07.2007 г./, като всяка от страните
в процеса на водене на преговори е могла да предлага промени или да иска
добавянето на условия. От страна на ищеца не е подавано искане за промяна или
редакция на клаузи от договора, а освен това ищецът изрично е посочил, че желае
да получи кредит при условията на „плаваща лихва“, а не на фиксирана такава.
Поддържа се, че в отношенията по сключения договор не се прилагат общи условия
на ответника, което също сочи, че клаузите в Договора са индивидуално
уговорени. На 21.09.2007 г. е била учредена договорна ипотека, като в
нотариалния акт, подписан от ищеца, отново са посочени и всички съществени
елементи на кредитното правоотношение, като с подписването на нотариалния акт
ищецът отново се е съгласил с тях. На 28.09.2007 г. било подписано Приложение №
1 към договора, в което страните са удостоверили приложимия курс „купува“ за
швейцарския франк на БНБ, като е посочена и сумата на усвоявания кредит в
швейцарски франкове – 132 060 швейцарски франка. На 28.09.2007 г. ищецът е
подписал искане за усвояване на суми по кредита, в което е посочена сумата от 132
060 швейцарски франка, с което ищецът се е задължил да върне усвоената сума в
швейцарски франкове. Неоснователно ищецът претендира надвзети суми, тъй като по
договора за кредит е постигнато съгласие за прилагане на променлива лихва –
плаващ лихвен процент, който се различава от фиксирания лихвен процент. Според
ответника лихвеният процент е намален от 7,20 % на 6,95 %., поради което не е
вярно, че банката не е отчитала пониженията на индексите, заложени в
Методологията и е определяла лихвен процент само в посока нагоре. Сключването
на договор за банков кредит при променлива лихва е допустимо и законосъобразно
– чл. 58 ЗКИ, единствено приложим към процесния договор. Методологията за
определяне на БЛП е свободно достъпна във всеки офис на банката, както и е
публикувана на интернет страницата на банката и всеки има свободен достъп до
нея, което сочи на достатъчна определеност на основанието за промяна на лихвата
по договора. Оспорените клаузи не са неравноправни, тъй като ищецът винаги може
да се откаже от сключения договор, а начинът, по който се формира дължимата
лихва е конкретно посочен в Договора – чл. 3, ал. 5. Чл. 58 ЗКИ не изключва
възможността банките да променят лихвения процент по предварително договорен
между страните начин, като в случая банката е спазила всички законови
изисквания за посочване и определяне на приложимия към кредита лихвен процент. Наличието
на индивидуално договаряне се доказва чрез сключените между страните 5 броя анекси
към договора след изрично подадена от ищеца молба и подписване на нов
погасителен план към всеки анекс, във връзка с предсрочно погасяване на суми по
кредита, касаещи начина на плащане, размера на погасителните вноски,
включително и за дължимата лихва. Излагат се съображения, че оспорените клаузи
на договора не са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
В договора е постигната ясна и точна уговорка, че кредитополучателят дължи на
банката лихва в размер на базовия лихвен процент за жилищни кредити в
швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата,
плюс надбавка от 0,95 пункта. Така е налице предварително ясно и точно
формулирани в договора правила да определяне на променливата лихвена величина,
върху която никоя от страните по договора не може да влияе, тъй като базовият
лихвен процент изразява трансферната цена на ресурса, приложен от банката и се
влияе от обективно действащи пазарни и икономически механизми и параметри, които
са извън контрола на ответника. Последният се позовава на приложимост на
предвидените в чл. 144 ЗЗП изключения, при които чл. 143 ЗЗП не
се прилага. Посочва, че е налице основателна причина за промяна на лихвата по
кредита, а кредитополучателят е имал възможност да прекрати договора, като
погаси предсрочно задължението си към банката. Неизгодната клауза не означава
неравноправна. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото
разноски.
По делото е безспорно, че на 18.09.2007 г. между ищеца и „Б.П.Б.“ АД, със
сегашно наименование „Ю.Б.“ АД, е сключен договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 25572, по силата на който банката е предоставила на ищеца –
кредитополучател, кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността
в швейцарски франкове на 79 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към
евро на банката в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в
швейцарски франкове на 19 920 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към
евро на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот:
апартамент № 6 в гр. София, ул. **********със застроена площ от 57,50 кв. м.,
заедно с избено помещение № 32 с площ от 5 кв. м. и таванско помещение № 2 с площ
от 7 кв. м. и съответни идеални части от сградата и от мястото, върху което е
построена същата, както и равностойността в швейцарски франкове на 59 080 евро
по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване
на кредита, за други разплащания, срещу насрещното задължение на ищеца да върне
получения кредит, заедно с дължимите лихви, за срок от 180 месеца, считано от
усвояване на кредита – чл. 1, ал. 1 и чл. 5, ал. 1. В деня на усвояване на
кредита страните са се задължили да подпишат приложение № 1 към договора,
представляващо неразделна част от него, в което да посочат приложимия към
същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както и конкретно
определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове – чл.
1, ал. 3. В чл. 2, ал. 3 от договора страните са се съгласили, че усвоеният
кредит в швейцарски франкове по посочената в договора сметка се превалутира
служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ на банката за съответната
валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на
кредитополучателя в съответната валута. В чл. 3, ал. 1 от договора е
предвидено, че за усвоения кредит ищецът дължи на ответника годишна лихва в
размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорена надбавка от 0,95 пункта. Към момента на сключване на
договора базовият лихвен процент на банката е 4,5 %., като в ал. 2 е посочено,
че дължимите лихви се начисляват от датата на първото усвояване на суми по
кредита. В ал. 5 на същата клауза е уговорено, че действащият базов лихвен
процент на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените
в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия базов лихвен процент за швейцарски франкове и
датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите
салони. Договорените в договора надбавки не се променят. В чл. 6, ал. 1 от
договора е предвидено, че кредитополучателят погасява кредита на месечни
вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно
погасителен план към договора, представляващ неразделна част от него, както и
че погасяването на кредита се извършва
във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове – чл. 6,
ал. 2. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата
и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума във швейцарски
франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в евро по своите
сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след
служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“
на банката за швейцарския франк към евро, за което кредитополучателят, с
подписването на договора, дава своето неотменимо и безусловно съгласие и
оправомощава банката. В чл. 8, ал. 1 е предвидена възможност кредитополучателят
да изплати дълга по кредита предсрочно – изцяло или частично, въз основа на
писмена молба до банката. Съгласно чл. 12 от договора за банков кредит банката
запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията,
лихвите, таксите и комисионите, които прилага при операциите си и приложимите лихви
по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното
превалутиране по реда на чл. 20. Измененията на Тарифата и/или приложимите
лихви влизат в сила от датата на приемането им от компетентните банкови органи
и са задължителни за страните по договора. За промените, посочени по – горе,
банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на
интернет страницата й. Страните са уговорили в чл. 20 от договора право на
кредитополучателя да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в
швейцарски франкове съответно в евро, като за услугата се съгласява да заплати
съответната комисиона, съгласно действащата към датата на превалутирането
Тарифа на банката. В чл. 22, ал. 1 е прието, че кредитополучателят декларира,
че е запознат и е съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от
банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев или
както и превалутирането по чл. 22 от договора, може да има за последица,
включително в случаите по чл. 6, ал. 2 повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита изразени в евро, като напълно приема да носи за
своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да
поеме всички вреди (включително пропуснати ползи), произтичащи от промяната на
валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал. 2
от същата клауза е посочено, че кредитополучателят декларира, че е изцяло
запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на
чл. 6, ал. 2, чл. 20 - 22 от този договор, както и че е съгласен с настъпването
им. В договора не са посочени правилата за определяне на
съответния базов лихвен процент (БЛП) от банката.
По делото не е спорно, че по време на действие на договора ищецът е
извършил пет предсрочни погасявания на главницата, възлизащи общо на 70 600
швейцарски франка, като във връзка с тях са сключени Анекси към процесния договор
за кредит, приети като писмени доказателства по делото, съответно на 24.10.2011
г. /за сумата 10 000 швейцарски франка/, на 24.01.2013 г. /за сумата 45 600
швейцарски франка/, на 07.08.2015 г. /за сумата 5 000 швейцарски франка/, на
03.09.2015 г. /за сумата 5 000 швейцарски франка/ и на 28.03.2016 г. /за сумата
5 000 швейцарски франка/, като с анексите банката се е задължила да извърши
частично предсрочно погасяване на главницата по кредита със съответната сума и
да преизчисли и изготви нов погасителен план по посочения кредит съобразно
променения размер на главницата по кредита, като броят, размерът и падежът на
вноските по кредита до окончателното му погасяване, са посочени в новия
погасителен план, а всички останали клаузи на договора остават непроменени. Анексите
са сключени между „Б.Р.С.“ АД като кредитор и О.А.О., с положен печат за
„Юробанк“ АД. Към съответните анекси са представени и приети по делото
съответни погасителни планове от 25.10.2011 г., от 28.01.2013 г., от 11.08.2015
г., от 09.09.2015 г., обсъдени от вещото лице в изготвената по делото съдебно –
счетоводна експертиза.
По делото са приети удостоверение за семейно положение и членове на
семейството № 002091 от 31.08.2007 г. на О.А.О., декларация за свързани лица от
18.07.2007 г. от О.А.О., заявление от 18.07.2007 г. за отпускане на жилищно –
ипотечен кредит с плаваща лихва в размер на 82 000 – равностойността на евро в
швейцарски франкове в деня на усвояване на кредита, с лихва – 5,45 %, срок на
погасяване – 180 месеца с анюитетни вноски.
На 18.10.2007 г. е съставен погасителния план към сключения между
страните договор за банков кредит, приет като доказателство по делото.
По делото е прието Приложение № 1 към договор за банков кредит № HL 25572 от 18.09.2007 г., сключено на 28.09.2007 г.
между страните и представляващо неразделна част от договора за кредит, с което
последните са удостоверили датата на усвояване на кредита – 28.09.2007 г.,
както и че към датата на усвояване на кредита приложимият курс „купува“ за
швейцарския франк на банката към евро е 1,1716, като определеният съобразно
този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит
в швейцарски франкове е 132 060 швейцарски франка.
Прието е искане от 28.09.2007 г. за усвояване на суми по кредит към
процесния договор за кредит от 18.09.2007 г., с което О.О. е поискал сметката
му да бъде заверена със сумата от 132 060 швейцарски франка.
Съгласно представения по делото и неоспорен
от страните нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 161, том III, рег. № 6542, дело 522/2007 г. ищeцът е учредил в
полза на банката ипотека върху имота, за закупуването на който е отпуснат
кредитът, за обезпечаване на последния в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 79 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на
банката в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в
швейцарски франкове на 19 920 евро за покупка на описания недвижим имот:
апартамент № 6 в гр. София, ул. **********със застроена площ от 57,50 кв. м.,
заедно с избено помещение № 32 с площ от 5 кв. м. и таванско помещение № 2 с
площ от 7 кв. м. и съответни идеални части от сградата и от мястото, върху
което е построена същата, както и равностойността в швейцарски франкове на 59 080
евро за други разплащания.
По делото е прието извлечение от банковата сметка, по която се обслужва
кредитът, и справка за извършени плащания по Договора за кредит, генерирани от
клиентската система за електронно банкиране на ответника.
Приета е Методология за определяне на базисни лихвени проценти на „Ю.И
Е.Д.България“ АД /с предишно наименование „Пощенска банка“ АД и сегашно
наименование „Ю.Б.“/ АД, приета от АЛКО на банката, според която БЛП се прилага
при кредити с плаваща лихва, БЛП са диференцирани по приложими валути, както и
по бизнес направления /потребителско кредитиране, жилищно кредитиране, фирмено
кредитиране/, БЛП се определя като сбор от трансферна цена на ресурса и буферна
надбавка. Трансферната цена на ресурса се формира от разходите, които банката
прави при привличане на паричен ресурс, в това число: пазарните /бенчмаркови/
лихвени мерители – Софибор, Юрибор, Либор, рисковата премия, приложима за
банката при привличане на финансов ресурс, директните нелихвени разходи на
банката по привличания паричен ресурс – минимални задължителни резерви, фонд за
гарантиране на влоговете в банките и др., а буферната надбавка включва оценката
под формата на лихвена премия на нивото на риска при най – кредитоспособните
клиенти, абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до
0,50 % /на годишна база/. Според
Методологията при промяна на един или повече от изброените компоненти е налице
основание за актуализация на БЛП, за което банката уведомява клиентите по
установените от закона начини. Комитетът по управление на активите и пасивите /КУАП/
е органът на банката, отговорен за първоначалното определяне и следващи промени
в размер на БЛП.
Приета е и справка за БЛП – Промени в нивата на БЛП за ипотечни кредити,
Извлечение от протокол № 57 на КУАП от 22.07.2005 г. и извлечение от протокол №
118 на КУАП от 16.07.2010 г. В първия е предвидено, че БЛП за кредити с плаваща
лихва ще бъдат диференцирани по валута /лева, евро и щатски долари/, БЛП ще се
формира като сума от трансферната цена на ресурса в съответната валута и
лихвената премия, прилагана за най – кредитоспособните клиенти в съответното
бизнес направление /корпоративно, жилищно, потребителско кредитиране,
кредитиране на малък бизнес/, както и че новите нива на БЛП ще се прилагат само
за новооткрити кредити, а във втория, че всяка банка е длъжна да представи
Методология за определяне на базов лихвен процент на официалния си интернет
сайт и да запази Методологията за определяне на базов лихвен процент непроменена
през официално договорения срок на кредита.
Разпитан по реда на чл. 176 ГПК в съдебно заседание ищецът твърди, че от
банката му поискали документи за предварително одобрение, но преди това не е
преговарял с тях за конкретни условия. Поискани му били документи за доходите,
за да го одобрят за кредита. Не били обсъждани параметрите на договора, от
банката просто заявили на ищеца, че могат да го одобрят за такъв кредит и това
са условията. Ищецът не е преговарял, не е ходил в други банки, избрал именно
ответника, защото там били фирмените сметки на ищеца, там му казали, че е най –
изгодно. Не било обсъждано дали е плаващ процентът на лихвата. От банката му
заявили, че това е лихвеният процент, като не било обсъждано, че има плаващ и
фиксиран такъв.
От заключението на вещото лице А.Б.по изслушаната пред СРС съдебно –
счетоводна експертиза /ССчЕ/, неоспорено от страните, се установява, че на
02.10.2007 г. с банково бордеро № 839304 по сметката на ищеца банката е превела
сумата 132 332 швейцарски франка /155 887,10 лв./. Съгласно Приложение № 1 от
28.09.2007 г. и погасителен план от 18.10.2007 г. общият размер на кредита е
193 996,37 швейцарски франка, в т. ч. размер на главница – 132 332 швейцарски
франка и размер на договорна лихва - 61 664,37 швейцарски франка. На 24.10.2011
г. е сключен Анекс към договора за ипотечен кредит, с който кредитополучателят
е осигурил сумата от 10 000 швейцарски франка, с която сума следва да бъде
извършено частично предсрочно погасяване на главницата по кредита, изготвя се
нов погасителен план, месечните вноски се намаляват, а остатъчният срок до
падежа на кредита се запазва. Съгласно погасителен план от 25.10.2007 г. –
салдото по главница е 98 662,31 швейцарски франка, общ размер на главница по
договор – 132 332 швейцарски франка, на 24.01.2013 г. е сключен друг Анекс, с
който кредитополучателят е осигурил сумата от 45 600 швейцарски франка съгласно
погасителен план от 28.01.2013 г. – салдото по главницата е 45 230,84
швейцарски франка, общ размер на главница по договор – 132 332 швейцарски
франка, на 07.08.2015 г. е сключен нов Анекс за предсрочно погасяване на сумата
от 5 000 швейцарски франка, съгласно погасителен план от 11.08.2015 г. – салдото
по главницата е 30 951,43 швейцарски франка, на 03.09.2015 г. е сключен нов
Анекс за сумата от 5 000 швейцарски франка – за предсрочно погасяване на
главницата, съгласно погасителен план от 09.09.2015 г. общият размер на кредита
е 32 642,55 швейцарски франка – остатък по главница – 25 670,06 швейцарски
франка, остатък по договорна лихва – 6 639,71 швейцарски франка, такси – 332,78
швейцарски франка. На 28.03.2016 г. е сключен Анекс за предсрочно погасяване на
сумата от 5 000 швейцарски франка по договора за кредит, като по анекси общият
размер на предсрочно погасената главница по кредита е 70 600 швейцарски франка.
Според вещото лице по първоначален погасителен план начислената договорна лихва
за периода от 02.01.2012 г. до 15.11.2016 г. е в общ размер на 12 202,33
швейцарски франка /Приложение № 1 към експертизата/, по актуален погасителен
план събраната договорна лихва за посочения период е в общ размер на 16 162,15
швейцарски франка /Приложение № 2 към експертизата/. Разликата между
начислената и събраната договорна лихва по първоначален и актуален погасителен план
за периода от 02.01.2012 г. до 15.11.2016 г. е в общ размер на 3 959,82 швейцарски франка. Законната
лихва върху разликата от договорната лихва 1 630,38 швейцарски франка за периода
от 21.12.2013 г. до 20.11.2016 г. е 267,57 швейцарски франка /Приложение № 3
към експертизата/, а върху сумата от 3 959,82 швейцарски франка е 945,45
швейцарски франка. Ищецът е внесъл общо 184 149,05 швейцарски франка,
включително посочените по гореизброените анекси суми за предсрочно погасяване
на кредита. Съгласно методология за определяне на
базисен лихвен процент (БЛП) и стойностите на БЛП – публикувана в сайта на
банката през 2010 г., действаща за целия период на прилагане на БЛП и непроменена
/по данни на банката, съгласно заявеното от вещото лице в съдебно заседание/,
същият се определя като сбор от следните компоненти: трансферна цена на ресурса
и буферна надбавка. В нея е предвидено, че при промяна на един или повече от
компонентите, е налице основание за актуализация на БЛП. Отговорен орган за
първоначалното определяне и следващите промени на БЛП е Комитетът по управление
на активите и пасивите към банката /КУАП/. Трансферната цена на ресурса се
влияе от пазарните /бенчмаркови/ лихвени мерители – Софибор, Юрибор, Либор /в
зависимост от валутата на кредита/, рисковата премия, приложима за банката при
привличане на финансов ресурс, директните нелихвени разходи на банката по
привличания паричен ресурс – минимални задължителни резерви, фонд за
гарантиране на влоговете в банките и др. Като обективни и независещи от банката
са пазарните Софибор, Юрибор, Либор, минималните задължителни резерви, фонд за
гарантиране на влоговете в банките. През исковия период БЛП по жилищните
кредити в швейцарски франкове е променян както следва – от 01.01.2008 г. до
07.07.2008 г. в размер на 4,50 %, от 07.07.2008 г. до 10.10.2008 г. – 5 %, от
10.10.2008 г. до 10.09.2012 г. – 7,2 %, от 10.09.2012 г. – 6,95 %. Извършено
е намаление на БЛП по процесния договор за процесния период от 10.09.2012 г. от
7,20 % на 6,95 %. Според вещото лице по първоначален погасителен план
начислената главница за периода от 02.01.2012 г. до 15.11.2016 г. е в общ
размер на 19 779,26 швейцарски франка /Приложение № 1 към експертизата/, по
актуален погасителен план събраната главница за посочения период е в общ размер
на 19 415,86 швейцарски франка /Приложение № 2 към експертизата/. Разликата
между начислената и събрана главница по първоначален и актуален погасителен
план за периода от 02.01.2012 г. до 15.11.2016 г. е погасена в по – малък
размер главница в общ размер на 363,40 швейцарски
франка. По първоначален погасителен план начислените вноски за периода от
02.01.2012 г. до 15.11.2016 г. са в общ размер на 32 604,52 швейцарски франка
/Приложение № 1 към експертизата/, по актуален погасителен план събраните вноски
за посочения период са в общ размер на 36 235,41 швейцарски франка /Приложение
№ 2 към експертизата/. Разликата между начислените и събраните погасителни
вноски по първоначален и актуален погасителен план за периода от 02.01.2012 г.
до 15.11.2016 г. е в общ размер на 3 630,89
швейцарски франка. В експертизата е посочено, че към 16.10.2017 г. размерът
на непогасената главница по първоначален погасителен план е 8 507,87 швейцарски
франка, а по актуален погасителен план – 10 545,88 швейцарски франка. Разпитано
в съдебно заседание вещото лице пояснява, че от банката са заявили, че се
прилага тримесечният Юрибор при изчисляване на БЛП. Във връзка с рисковата
премия и посочените като рискови мерители петгодишен сидиес на България, сидиес
на Гърция и сидиес на „Юробанк“ АД вещото лице посочва, че това е отново по
данни на банката. Основата за фонд „Гарантиране на влоговете“ се определя като
процентна стойност от депозитната база на банката, има формула, по която се
изчислява базовият лихвен процент, като вещото лице не може да отговори дали тя
се съдържа в методологията на банката.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната
част.
Решението е и правилно в обжалваната част, поради което въззивният съд
по реда на чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от СРС, като във връзка
с посочените във въззивната жалба доводи въззивният съд намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП, чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Между страните в производството е налице облигационна връзка, възникнала
по силата на договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
25572/18.09.2007 г. Предвид обстоятелството, че на ищеца е предоставен банков
кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност, ищецът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на
ЗЗП. Същевременно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР на
ЗЗП. С оглед това нормите на ЗЗП, в сила от 10.06.2006 г., регулират
спорното правоотношение.
Съгласно чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП,
на които се позовава ищецът, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание или предвижда цената да се определя при
получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора. На основание чл. 145, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза в договор,
сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката
или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора
или на друг договор, от който той зависи.
Както приема и СРС, въпросът
за неравноправността на клаузите на договора за кредит се поставя, доколкото
клаузите не са уговорени индивидуално - чл.
146, ал. 1 ЗЗП. Следователно, за да е
неравноправна и от там нищожна една клауза в договор за кредит сключен с
потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално, да осъществява някой от
фактическите състави на чл.
143 ЗЗП и да не попада в някое
от изключенията на чл. 144 ЗЗП. Втората алинея на чл. 146 ЗЗП
регламентира, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Оспоренaта клауза се отнася до
изменението на размера на годишния лихвен процент. Въззивният съд счита, че
клаузата на чл. 3, ал. 5 от договора за кредит не е индивидуално уговорена по
смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП,
тъй като е част от стандартни, изготвени предварително и типови условия на
банката и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им. Отделно от това следва да се посочи, че по делото липсват данни, че
включването на спорната клауза в договора е в резултат на изричното ѝ
предварително обсъждане и съгласие на потребителя по отношение на нейното
съдържание, а доказателствената тежест в тази насока е била на банката с оглед
правилото на чл.
146, ал. 4 ЗЗП. Възражението, че
клаузите от договора са индивидуално уговорени вследствие на проведените
предварителни преговори между страните преди сключване на договора, е
недоказано. Приемането на клаузите от страна на потребителя не означава, че
последният е имал възможността да влияе върху тяхното съдържание, а
индивидуално уговаряне е налице само тогава, когато потребителят е разполагал с
възможността да определя, при преговори с търговеца, съдържанието на
съответните клаузи. В случая в хода на производството ответникът не е
ангажирал доказателства, че клаузите
не са били предоставени от банката на ищеца в този вид при подписване на договора,
а относно съдържанието им са протекли преговори и клаузите са формулирани чрез
взаимно изявяване на воля от двете страни. Събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства във връзка с преговорите за сключване на договора - искане за
предоставяне на жилищен кредит № 25572/18.07.2007 г., декларация за свързани
лица от 18.07.2007 г., удостоверение от Агенция по вписванията от 31.08.2007 г.
и удостоверение за семейно положение и членове на семейството от 31.082007 г.,
са само част от задължителните документи за одобряване на ищеца като страна по
договор за кредит и отпускането на такъв, но по никакъв начин не сочат, че
ищецът реално е имал възможност да влияе върху съдържанието на договорните
клаузи, че е могъл да предлага промени, съответно различни условия на договора
или да иска добавянето на нови условия, както и че са водени преговори в тази
насока - следва да се посочи, че в самата клауза на чл. 3, ал. 5 от договора е
предвидено, че БЛП не подлежи на договаряне. Както е отбелязал и районният съд,
по приложението на чл. 146, ал. 2 и ал. 4 ЗЗП е
формирана константна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК
- решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, II т. о.; решение №
51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, II т. о.; решение №
67/12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. на ВКС, І т. о., с която е прието, че
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия /чл. 146, ал. 2 ЗЗП/,
като тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално
уговорено, е на търговеца/доставчика - чл. 146, ал. 4 ЗЗП.
Разяснено е също така, че подписването на договор за банков кредит от
потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се
в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били
индивидуално уговорени с него, тъй като доказателствената тежест за
установяване на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, се носи
именно от доставчика на услугата - ответната банка.
Кредитополучателят /потребителят/ е в положението на по - слаба страна в
отношенията си с банката, както от гледна точка на позицията му в преговорите,
така и на степента на информираност – положение, което го принуждава да се
съгласява с установените предварително от банката условия, без да може да
повлияе на съдържанието им. Клаузите на договорите за банкови /ипотечни/
кредити не следва да нарушават основни принципи, в т. ч. и този на
равнопоставеност, на който се основават отношенията между банката и
потребителя, както и императивни разпоредби на закона.
Съгласно чл.
146, ал. 3 ЗЗП обстоятелството, че
част от условията по договора /например тези, касаещи размера на отпуснатата
сума, вида на кредита, срока, броя на вноските и т. н./ са индивидуално
уговорени не изключва приложението на чл. 143 ЗЗП спрямо останалите клаузи в
договора. Фактът на
подписани допълнителни споразумения е недостатъчен и не освобождава търговеца
да ангажира, на основание чл.
146, ал. 4 ЗЗП, доказателства за
индивидуално уговаряне на оспорените клаузи от основния договор, каквото
доказване в случая не е проведено. Поради изложеното, въззивният съд приема, че атакуваната
клауза от договора за кредит от 18.09.2007 г. не е индивидуално уговорена. В
тази насока са и обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176 ГПК, че не е
имал възможност да влияе върху съдържанието на договора, което оборва тезата на
въззивника, че ищецът е могъл да предложи различни условия по договора и същият
да бъде променен и оплакванията на въззивника за индивидуално уговаряне са
неоснователни.
Клаузата на чл. 3, ал. 5 от договора е свързана с размера на
възнаградителната лихва, която представлява цената на заетите парични средства.
В нормата на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП законодателят е предвидил
изключение от регламентираното в чл. 143, ал. 1, т.
12 ЗПП правило, което се отнася за сделките с ценни книжа,
финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Както е посочено и в обжалваното решение, съгласно
задължителните разяснения, дадени в решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. №
504/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г.
на ВКС, ІІ т. о., решение № 231/02.03.2018 г. по т. д. № 875/2017 г. на ВКС, І т.
о., постановени по реда на чл. 290 ГПК,
основният критерий за приложимост на посоченото изключение по чл. 144, ал. 3, т.
1 ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни причини,
които не зависят от волята на търговеца или доставчика на финансови услуга, а
да породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавния регулатор.
Само тогава търговецът или доставчикът на финансови услуги не може да се счита
за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП. В този случай увеличението на престацията,
макар и едностранно, не зависи пряко от волята на търговеца или доставчика на
финансови услуги.
За да се прецени обаче дали клаузите
отговарят на посочения критерий за изключение от общия принцип, те трябва да
бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, предвид нормата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП.
Методът на изчисляване на съответния лихвен
процент при уговорка за неговата промяна по времетраене на договора за кредит,
трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща
вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/или индикатори, като между страните трябва да е
постигнато съгласие за начина на формиране възнаграждението на кредитодателя,
т. е относно конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва -
съществен елемент от съдържанието на този вид банкова сделка. Потребителят
следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът
може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най - уместния
начин /решение
на СЕС от 21.03.2013 г. по дело С-92/11/; съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани
порока /решение на СЕС от 14.06.2012 г. по дело С-618/10/, но при съмнение има право да тълкува тези клаузи по
благоприятен за потребителя начин, във връзка с всички останали клаузи на
договора, като вземе предвид вида на стоката и услугата.
В задължителното за националните
юрисдикции решение на СЕС по преюдициално запитване по дело С-472/10, е прието, че „националната юрисдикция следва да
прецени с оглед на чл. 3, § 1 и 3 от Директивата неравноправния характер на
клауза, съдържаща се в Общите условия на договора с потребители, с която
продавач или доставчик едностранно предвижда промяна в свързаните с
предоставяната услуга разходи, без обаче да описва ясно начина на определяне на
тези разходи или да посочва основателно съображение за тази промяна. В рамките
на тази преценка посочената юрисдикция трябва по - специално да провери дали,
предвид съдържащите се в ОУД с потребителски клаузи, сред които е и спорната, и
предвид националното законодателство, уреждащо правата и задълженията, които
биха могли да допълват предвидените в разглежданите ОУД, съображенията или
начинът на промяна на свързаните с предоставяната услуга разходи са уточнени по
ясен и разбираем начин и евентуално дали потребителите имат право да прекратят
договора“. Всяко „основателно съображение“ по смисъла на горепосоченото решение
представлява всяко обективно обстоятелство, извън волята и контрола на страните
по договора, което е било уговорено или установено преди сключване на
потребителския договор и което обективно води до увеличаване на цената на
стоката или услугата.
В разглеждания случай, ответникът релевира довод, че е спазил
изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 2, ал. 3 и ал. 4 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/.
Този закон влиза в сила на 01.01.2007 г. и доколкото договорът за кредит е
сключен на 18.09.2007 г., именно ЗКИ регулира спорното облигационното
правоотношение. С чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ е въведено изискване условията на
банката да уреждат метода за изчисляване на лихвата, предвид възмездния
характер на договора за банков кредит, както и условията, при които може да се
променя последната до пълното погасяване на задължението на кредитополучателя. С
оглед на това за банката е налице нормативно установено задължение конкретният
банков продукт да съдържа метода за изчисляване на съответната лихва /което
включва и начина на промяната ѝ, не само посочване на компонентите/,
както и предпоставките за нейната промяна през време на действието на договора.
Поради това оплакването на въззивника, че към момента на сключване на договора
липсва законово изискване, което да задължава банката да посочва конкретен
алгоритъм, по който следва да се изчислява изменението на лихвата по кредита,
когато тя е уговорена в договора като променлива величина, е неоснователно. Възможността на банката да променя
едностранно лихвения процент по кредита е ограничена от изискването тя изрично
и изчерпателно да информира потребителя за механизма, по който ще се изчислява
лихвата. Освен това е задължително клаузите, които предвиждат такова
едностранно изменение, да не поставят потребителя в неравностойно положение, по
смисъла на чл.
143 ЗЗП.
В чл. 3, ал. 5 от договора е предвидено, че „действащият базов лихвен
процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на базовия лихвен процент за швейцарски
франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в
банковите салони, като договорените надбавки не се променят“. За да се прецени
валидността на клаузата, следва същата да се тълкува съобразно установените
в чл. 20 ЗЗД принципи, като се търси действителната обща
воля на страните, а отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с
други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с
оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Както в
тази клауза, така и в останалите клаузи от договора не се съдържат установени
обективни критерии, механизъм и методология за промяна на базовия лихвен
процент, който да е уговорен от страните, респективно страните да са постигнали
предварително съгласие относно компонентите, които влияят върху неговото
формиране. Липсата на уговорка в този смисъл не може да бъде преодоляна в хода
на съдебното производство чрез ангажиране на доказателства, в случая съдебно -
счетоводна експертиза, за да се установи кои фактори са повлияли върху базовия
лихвен процент. Това е така, защото правно релевантно е дали страните са
уговорили по ясен и недвусмислен начин при наличие на промяна на някой от
изрично уговорени обективни фактори, че за банката е налице възможност да
измени променливия компонент от уговорената лихва, като на потребителя е ясно
кои фактори влияят върху промяната на уговорената лихва, както и условията за
промяната ѝ. Ответникът не е
представил доказателства, че ищецът е приел или е бил запознат с методологията
за определяне на измененията в БЛП, приложена от банката, а освен това същата
съдържа само компонентите на БЛП (трансферна цена на ресурса и буферна надбавка,
съответно включените в тях показатели), с посочване, че при промяна на някой от
тях е налице основание за промяна от страна на банката на БЛП, но не и
алгоритъм за изчисляване на БЛП при промяната.
Посочването
като част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които
цената на заетите парични средства може да бъде променяна е законово задължение
на банката, произтичащо от текста на чл.
147, ал. 1 ЗЗП. То е гаранция за
възможността кредитополучателят да предвиди както точните промени, които
търговецът би могъл да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така
и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна
вноска. Правото на информация за цената на услугата е основно право на потребителя
/чл. 1 ЗЗП/,
респ. задължение на добросъвестния търговец е да даде на потребителя
информацията, позволяваща му да направи своя избор /чл. 4 ЗЗП/. Ако
предпоставката – добросъвестност на търговеца /предлагащ на потребител договор
с клауза за изменение на цената, респ. лихвата/, обективирана в ясно,
недвусмислено и подробно описан в договора метод за промяна на цената, не е
налице /както е в частност/, същият не може да се ползва от изключението
по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП – решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на ВКС, I т.
о.
Основателно и в съответствие
както с практиката на Съда на Европейския съюз, така и с постоянната практика
на ВКС районният съд е приел, че методът за изчисляване на лихвата и условията,
при които тя може да се променя до пълното погасяване на кредита, не са били
известни на кредитополучателя. Договорът не съдържа конкретна и изчерпателна
информация за механизма, по който се изчислява възнаградителната лихва, нито за
условията и пазарните фактори, при които нейният размер би претърпял промяна.
Липсват ясни и достатъчно конкретни определени фактори, по които да бъде
изменян единия от компонентите на възнаградителната лихва - БЛП. Не е посочено при какви предпоставки възниква правото
на банката да увеличи или намали размера на БЛП, а оттам - да промени размера
на лихвата по кредита и респективно - месечната погасителна вноска, поради
което доводите на въззивника, че не е налице неравноправност на клаузата, тъй
като БЛП е променян и в посока надолу, са неоснователни, при липса на конкретно
разписана процедура по изменение на БЛП и при данните, че лихвата е събирана в
по – голям от уговорения в договора за кредит размер през процесния период. Както
се посочи, такава информация не се съдържа и в Методология за определяне
на базисни лихвени проценти, независимо дали същата е била публикувана на
интернет страницата на банката и достъпна във всеки офис на банката. Методът на
изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа конкретно разписана
изчислителна процедура, която да сочи вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти и не може клаузата /в
случая и методологията/ да съдържа само изброяване на обективните фактори за
възникване на правото на изменение, за да може потребителят да направи прогноза
или самостоятелни изчисления, т. е. да предвиди икономическите последици от
сключването на договора. Необходимо е между съконтрахентите да е постигнато
съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя - относно
конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва - съществен елемент
от този вид банкова сделка. Следователно методиката за изчисление на лихвата,
респ. на базовия лихвен процент, също е елемент от договора за кредит, а
информацията за компонентите трябва да е публично достъпна. В този смисъл
уведомяването и начина за това на кредитополучателя за новия размер на БЛП само
по себе си не води до извод, че клаузата не е неравноправна, тъй като
кредитополучателят следва не само да е уведомен за промяната, но и ясно да е
разбрал какво е обусловило същата и конкретно как е формиран новият размер на БЛП,
за което в случая няма данни по делото. Уговорената неиндивидуално в договора
за кредит възможност за едностранно увеличаване от банката на първоначално
съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени предварително и
невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията и
методиката, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на
кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение
на тази клауза изключението по чл. 144, ал. 3, т.
1 ЗПП е неприложимо.
Въззивния
съд споделя извода на СРС, че е налице субективна възможност за банката да
измени съдържанието на сключения договор, като увеличава БЛП със ставка,
преценена за целесъобразна едностранно от банката без ясни критерии. По този
начин се нарушава принципът на добросъвестност, създава се значително
неравновесие в правата и задълженията на банката и кредитополучателя във вреда
на последния. От друга страна настоящият състав на съда приема, че
предвиждането на възможност банката едностранно да измени стойността на
насрещната парична престация /цената на кредита/, при условие че потребителят
на банкови услуги няма възможност да се откаже безусловно от договора /без да
дължи такси, т. нар. наказателни лихви/, поставя ищеца в неравноправно
положение както по смисъла на чл.
143, т. 10 ЗЗП, така и по
смисъла на чл.
143, т. 12 ЗЗП и съставлява
клауза, уговорена във вреда на потребителя, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което
съгласно чл. 143 ЗЗП обуславя
неравноправност на клаузата.
Въззивният съд приема, че 5
– те броя анекса към договора за кредит, във връзка с искането за предсрочно
погасяване, също не сочат, че потребителят е бил запознат с прилагания от
банката БЛП и начина на неговото изчисляване и се е съгласил с него – в нито
един от анексите няма уговорка, отнасяща се до начина на формиране на размера
на лихвата или изменението ѝ съгласно условията на чл. 3, ал. 5 от
договора, поради което не може да се приеме, че е налице валидно съгласие от
ищеца за размер на лихвата, различен от първоначално уговорения. Анексите не
променят съдържанието на клаузата на чл. 3, ал. 5 от договора, освен това
от ССчЕ е видно, че до подписване на първия анекс през 2011 г. се е прилагала
лихва в увеличен размер, с анексите само е преструктуриран дългът, но при
клаузите в договора за кредит. Налице е практика на ВКС, която настоящият
състав споделя, според която последващо сключени анекси не
санират нищожни съгласно ЗЗП клаузи в договор за кредит. Така в решение № 146/01.11.2017
г. по т. д. № 2615/2016 г. на ВКС, I т. о., е изяснено, че договор
за спогодба или допълнително споразумение, в които са установени правата и
задълженията на страните, произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния
договор, биха представлявали предварителен отказ от потребителската защита,
който е недопустим, както и че допълнително споразумение, имащо за предмет
предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са
определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, е
нищожно, на основание чл. 366 ЗЗД
– така и решение № 60224/12.01.2022 г. по гр. д. № 240/2021 г. на ВКС, III г.
о. В случая не е ясно и защо анексите са сключени с друго дружество като
кредитор, поради което същите и изготвените във връзка с тях погасителни
планове не освобождават търговеца да ангажира, на основание чл. 146, ал. 4 ЗЗП,
доказателства за индивидуално уговаряне на оспорените клаузи от основния
договор, съответно не представляват валидно основание банката да задържи
надвзетите суми под формата на възнаградителни лихви за процесния период.
По изложените съображения съдът счита,
че клаузата на чл. 3, ал. 5 от сключения между страните договор за потребителски
кредит от 18.09.2007 г. е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 и
т. 12 ЗЗП. На основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договор са нищожни. Поради това предявеният иск за прогласяване
нищожността на тази клауза поради нейната неравноправност е основателен, както
е приел и районният съд.
Съгласно разпоредбата на чл.
55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо
без основание или с оглед неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по
делото да се установи, че исковата сума е платена от ищеца, че ответникът е
получил тази сума, както и че това плащане е извършено без правно основание.
Съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест ищецът следва да установи, че е извършил плащане на
исковата сума, а ответникът – че е налице основание за получаване на сумата.
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се основава на твърдение за
възникнало в негова полза право за едностранно да промени размера на възнаградителната
лихва и съдът установи нищожност на клаузата от договора, на която той основава
правото си, то не е налице основание да бъдат събирани по - големи от
уговорените суми.
След като ищецът е задължен да заплати на
банката суми въз основа на нищожна клауза и не е спорно, че ги е заплатил, те
подлежат на възстановяване - като получени при начална липса на основание, в
хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
заключението на съдебно - счетоводната експертиза, което въззивният съд
кредитира изцяло като обосновано и компетентно дадено, разликата
между начислената и събраната договорна лихва по първоначален и актуален
погасителен план за периода от 02.01.2012 г. до 15.11.2016 г. е в общ размер на
3 959,82 швейцарски франка, за която сума е предявена исковата претенция /след
допуснато изменение на иска/. Предвид изложеното искът по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД е основателен и правилно е бил уважен от районния съд, поради което
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно.
По
разноските в производството:
При този изход на делото първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено и в частта за разноските.
За въззивното производство право на разноски има въззиваемата страна –
ищец. От същия са претендирани разноски в размер на 2 500 лв. – адвокатско
възнаграждение, за заплащането на което по банков път са ангажирани съответни
доказателства.
Насрещната страна своевременно е релевирала възражение за прекомерност
по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6/06.11.2013 г. по т.
д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се
свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и
фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото
правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност
при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен
съобразно чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в приложимата към момента на уговаряне на
възнаграждението редакция/, в случая възлиза на сумата от 691 лв. по оценяемия
иск и 300 лв. по неоценяемия. Общият размер възлиза на 991 лв. Същевременно
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в доста по – висок
размер. Предвид фактическата и правна сложност на делото, адвокатското
възнаграждение следва да се намали на 1 700 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 284685/25.11.2019 г. по гр. д. № 75446/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 40 състав, в обжалваната част, с която е прогласена
нищожността по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от О.А.О.,
ЕГН **********, срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******на следната клауза от сключен между
страните договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 25572 от 18.09.2007 г. – чл. 3, ал. 5, като
противоречаща на закона – чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, съгласно която „Действащият
БЛП на БПБ за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя
за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила,
чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия
договор надбавки не се променят“ и е осъдено на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД „Ю.Б.“ АД да заплати на О.А.О. сумата от 3 959,82 швейцарски франка,
представляващи недължимо платени възнаградителни лихви за периода от 02.01.2012
г. до 15.11.2016 г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 25572 от 18.09.2007 г. поради неправомерно
увеличение на размера на лихвата от ответника въз основа на нищожни клаузи от
договора, даващи право на банката едностранно да променя лихвения процент,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски по делото в размер на 1 778,23 лв.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на О.А.О., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***-Б, чрез адвокат А.Г., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 1 700
лв. /хиляда и седемстотин лева/ - разноски за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.