РЕШЕНИЕ
№ 1288
гр. Русе, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520106048 по описа за 2023 година
В. д. заявява, че с М. И. М. са били добри познати.
През есента на 2021г. тя предприела ремонтни дейности в жилището си. Споделила,
че не и достигат средства и поискала, ищецът да закупи определени вещи, чиято покупна
стойност обещала да заплати до края на годината.
На 11.02.2022г. В. д. закупил микровълнова печка „Веко“ на стойност 700 евро, а в
България, от фирма „Хреддо Лекс“ ЕООД – три инверторни климатика на обща стойност
3999.96 лева, цена включваща монтажа. През м.януари 2022г. договорил разпоредителна
сделка с личния си автомобил. Продал колата на Р.И. – познат на ответницата, като парите от
сделката – 6000 лева предал на М. М..
В края на 2022г. напомнил на последната за паричния дълг, но тя помолила за
отсрочка.
Твърди, че след като станал по-настоятелен ответницата отказала да погаси
задължението си. При едно от посещенията му в дома й, уведомила полицията и поискала да
бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. Образуваното гражданско дело
№5847/2022г. по описа на РРС приключило с отхвърляне на иска.
По изложените съображения В. д. моли съда да постанови решение, с което да осъди
М. И. М., ЕГН ********** да му заплати сумата 11 368.96 лева – съставляваща сбор от
стойността на закупени и предадени вещи: микровълнова фурна, три инверторни климатика
и предоставен заем в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.11.2023г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски по делото.
1
В срока по чл.131 от ГПК, М. И. М. е депозирала отговор на исковата молба, в който
излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Твърди, че с ищеца поддържали интимна връзка и обсъждали бъдещи планове да се
установят трайно в Република България. Във връзка с тези планове М. М. предприела
ремонтни дейности по собствения си недвижим имот в гр.Русе. В. д. предложил да участва в
обзавеждането на апартамента и сам, по своя инициатива закупил процесните климатици и
микровълнова фурна за бъдещото им жилище.
Впоследствие отношенията им се влошили и се разделили. При раздялата,
ответницата предложила на ищеца да прибере вещите си.
М. М. оспорва твърдението, че е получила сумата 6000 лева – продажна цена на
автомобила на ищеца. Поддържа, че участвала в сделката единствено и само като преводач.
Моли съда да отхвърли претенциите, като неоснователни.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
От справка №265725/04.03.2022г. на СВ – Русе е видно, че на 20.03.2020г. М. И. М.
закупила жилище в гр.Русе, ул.“Д. Г.“№...., бл....., вх...., ет...., ап...5. ЧСИ с рег.№832 наложил
възбрана върху недвижим имот на ответницата – апартамент №..., в гр.Р., кв.“Д.“, бул.“В.
Л.“№...., вх..., ет....., която е заличена на 12.04.2022г.
На 11.01.2022г. В. д. продал на Р.И. лек автомобил „Грейт Уолл Ховър 5“ с рег.№Р .....
КВ за 4200 лева. Продавачът получил от купувача сумата 4200 лева преди подписване на
контракта (чл.1 от Договор за покупко – продажба на МПС, сключен на 11.01.2022г.).
Вписано е, че текстът на документа е предевен от български език на италиански език от М.
И. М..
През м.февруари 2022г. В. д. закупил три инверторни климатика на обща стойност
3999.96 лева.
С показанията на св.Б. Г. А. се установява, че страните по делото са поддържали
близки, интимни отношения. В. д. подарил на М. М. годежен пръстен. Възнамерявали да
живеят заедно, правили планове за съвместно бъдеще. Предприели ремонтни дейности в
жилището на ответницата. Ищецът участвал в част от обзавеждането. През 2022г.
прекратили връзката си. М. М. споделила, че след раздялата В. д. изявил претенции
единствено спрямо климатиците. Свидетелката твърди, че не и е известно кой, кога и как е
закупил автомобила, който страните ползвали.
С оглед установяване достоверността на предоставената от страните кореспонденция,
проведена чрез мобилни приложения е възложена и приета съдебно – техническа
експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, пълно и обективно дадено. След
изследване на мобилните телефони, ползвани от В. д. и М. М., вещото лице е снело на
хартиен носител съобщенията, касаещи имуществените отношения на страните по делото.
От съдържанието им може да се направи извод, че ответницата дължи на ищеца около
30 000 – 40 000 лева (признание, съдържащо се на лист 2 от Приложение 1 към
експертизата). Предлага да му прехвърли колата.
2
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Изложените в исковата молба факти и формулирания петитум дават основание на
съда да приеме, че е сезиран с претенции намираща правното си основание в нормата на
чл.59, чл.79 и чл.86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.59 ЗЗД:
Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на
справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано.
Последователно, както в доктрината, така и в практиката на ВКС се приема, че
основателността на иска предполага установеност на следните обстоятелства: увеличаване
имуществото на едно лице за сметка имуществото на друго лице; липса на друга
възможност за защита на обеднелият; обедняването и обогатяването да произтичат от един и
същ факт или обща група факти като връзката между тях не е причинно – следствена.
Предвид обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си (между страните
не съществува каквато и да е облигационна връзка, а сумата 5368.96 лева се явява
стойността на техника, монтирана в апартамента на М. М.), съдът приема, че не се касае за
обогатяване с получените от ответницата суми при начална липса на основание, на
неосъществено или отпаднало основание – хипотези, свързани обичайно с договорни
отношения между страните, които изначално са нищожни или впоследствие унищожени или
развалени, респективно са свързани с уговорка за сключване на бъдещи договори, която не
се е осъществила и в тази хипотеза ищецът разполага за защита с иска по чл.59 ЗЗД, който
касае общия случай на неоснователно разместване на блага.
Не се спори, че вещите, чиято стойност се претендира са закупени от ищеца и
съставляват част от обзавеждането на апартамент, собственост на ответницата. Последната
не възразява да заплати тяхната равностойност, поради което искът като основателен следва
да бъде уважен.
Основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане мораторна лихва върху
главницата 5368.96 лева, считано от 17.11.2023г. (датата на предявяване на иска).
По иска с правно основание чл.79 ЗЗД:
Ищецът основава претенцията за 6000 лева на заемно правоотношение.
В хода на производството не бяха ангажирани доказателства, в подкрепа на
твърдението, че процесната сума е предоставена на ответницата в заем. Не бе установено, че
М. М. е получила парите от продажбата на лек автомобил „Грейг Уолл Ховър 5“. Според
договора (лист 8) продажната цена на МПС е 4200 лева, като в т.1 е вписано, че продавачът е
получил от купувача сумата в брой, преди подписването на контракта. В договорът за
покупко – продажба на МПС, ответницата фигурира единствено като преводач.
Действително, в приетата по делото кореспонденция, проведена чрез мобилно приложение
се съдържа признание на М. М., че дължи на В. д. около 30 000 – 40 000 лева, но не става
ясно по какъв начин е формирана тази сума, на какво основание е получена и в какъв период
е предоставена. Нещо повече на въпроса, зададен от ищеца: „Взехте ли ливъридж от 6000
лева от продажбата на моята кола?“, отговорът на ответницата е: „Не.“.
Изложеното води до извод, че претенцията като недоказана следва да бъде
3
отхвърлена.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. В. д. е направил разноски в
размер на 1184.76 лева. Съразмерно с уважената част от иска следва да му се присъдят
разноски в размер на 559.50 лева ([1184.76 х 5368.96] : 11368.96 = 559.499).
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. М. М. е направила разноски в размер на 1050 лева, а съразмерно
с отхвърлената част от иска, следва да й се присъдят разноски в размер на 554.14 лева ([1050
х 6000] : 11368.96 = 554.14).
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул.“Даме Груев“№6, бл.31,
вх.3, ет.3 да заплати на В. д., ЛНЧ ********** с адрес: село Б., област Русе,
ул.“Б.“№.......сумите: 5368.96 лева – стойността на закупени и предадени вещи:
микровълнова фурна, три инверторни климатика, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.11.2023г. до окончателното й изплащане и 559.50 лева – разноски
по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. д., ЛНЧ ********** срещу М. И. М., ЕГН **********
иск за заплащане сумата 6000 лева – предоставен заем, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.11.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. д., ЛНЧ ********** да заплати на М. И. М., ЕГН ********** сумата
554.14 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4