№ 756
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000789 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на
„Кора Инвестмънт“ООД, ЕИК *********, чрез адв.К. И. и адв.С.Д. насочена против
Решение № 260810/20.05.2021 г., постановено по т.д .№ 2212/2019 г. по описа на Софийски
градски съд, ТО, с която е отхвърлен предявеният от дружеството жалбоподател против ЧЕЗ
Електро България“АД иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.31, ал.5 ЗВЕИ за
заплащане на сумата от 217 897,83 лв., представляваща преферанциалната цена за доставена
електрическа енергия за периода 31.10.2014 г. – 31.12.2018 г., вкл. е отхвърлен искът за
заплащане на мораторна лихва за сумата от 68 857,28 лв. за периода 31.10.2014 г. –
05.10.2019 г., както и евентуалния иск за заплащане на посочената главница на основание
чл.59 ЗЗД, поради неоснователното обогатяване на ответника с нея.
В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение, като постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и
превратна преценка на приобщените по делото доказателства, както и за постановяването му
в противоречие с материалния закон – ЗВЕИ и ЗЕ, вкл. за необоснованост.
Поддържа се, че първоинстанционният съд е кредитирал неоснователно заключенията
на изслушаните експертизи, които били тенденциозни и съдържали противоречия в
отделните си части, вкл. неправилно е отнесъл установените по делото факти към
приложимия материален закон.
Във връзка с подробно изложените съображения в подкрепа на посочените оплаквания
се иска от настоящата инстанция отмяна на първоинстанционното решение и по съществото
на спора уважаване на предявените главен и акцесорен иск.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния си представител,
оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на решението на СГС.
1
Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване искове с
правно основание съответно чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и с предявен наред с тях
при условието на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД от „Кора инвестмънт“ООД против „РЧЕЗ
Електро България“АД.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че ищцовото дружество е
производител на ел. енергия от възобновяеми източници, надлежно присъединен по
сключен Договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа № Р20016495 от 29.01.2010 г.
Във връзка с развиваната от него дейност експлоатирал фотоволтаична
електроцентрала с наименования ФтЕЦ „К.", находяща се в м. „***" в землището на гр.***,
обл. Благоевград, въведена в експлоатация с надлежно Разрешение за ползване.
По повод именно на тази дейност ищцовото дружество било в договорни отношение с
ответното по договор за изкупуване на ел.енергия, във връзка с които отношения „ЧЕЗ
Електро България“АД имал задължения към „Кора Инвестмънт“ООД за периода от
31.10.2014 г. до 31.12.2018 г., в различни размери.
Поддържа се, че с Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) установила т.нар. „нетно специфично производство" на ел. енергия за
централите, т.е. количество електроенергия, което обществения доставчик изкупува по
преференциалната цена, установена в предхождащо решение за определяне на
преференциалните цени (т.нар. "ценово решение" № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР).
Въз основа на решение № СП-1 от 31.07.2015 г. ответното дружество не заплатило
на ищцовото по преференциалната цена цялото количество произведена от последния
ел.енергия в периода от 31.10.2014 г. до 31.12.2018 г., а само част от тази енергия.
Другата част от нея, която била напълно произволно определено от ответника като
количество, изкупил по много по-ниски цени, като разликата между пълната цена, която
следвало да му се заплати и сумата, която му била платена, е 217 897.83 лв.
Именно тази част била изключена от задълженията на ответника да я заплати на
ищеца по преференциални цени, по силата на посоченото решение № СП-1 от 31.07.2015 г.,
на КЕВР, с което били определени намалени цени за част от произведената от ищеца
електроенергия. Затова и ответникът му заплатил част от продадената енергия на по-ниски
от преференциалните цени.
Поддържано е още, че с Решение № 1773/23.03.2018 г. по адм.д. № 8631/2015 г.,
влязло в сила на 18.07.2018 г., и потвърдено от ВАС с Решение 0855/18.07.2018 г.,
посоченото Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР било отменено изцяло по отношение
на централите като тези на ищеца /за неговата група производители - т.2.15 от Решението
СП-1/, по съображения, че липсвала фактическа обосновка на изводите за определяне на
нетното специфично производство, в двата компонента на това понятие - средногодишна
продължителност на работа и собствените нужди на производителя, т.е. на ищеца.
Счита, че с тази отмяна на основание чл.177, ал.1, изр.2 АПК вр. с чл.183 и по арг. на
противното от чл.195, ал.2 АПК отпадало основанието на ответника да не заплати
процесната сума, която представлявала неплатена преференциална цена за горницата над
заплатената такава за произведената от ищеца електрическа енергия.
Претендираната сума от 217 897.83 лв. била формирана както следва: производството,
което било заплатено по намалена цена заради Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в
Kwh за периода било 433979.1., като дължимата за него цена без предвижданията на
Решение СП-1 била 252 888.29 лв., а заплатената цена от ответника била 34 989.46 лв., т.е.
разликата между тези суми формирала претенцията от 217 897.83 лв. съгласно представена
счетоводна справка.
По изложените съображения е поискано от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца посочената по-горе сума, като дължима на договорно
2
основание - по силата на сключените между страните договори и административно
определената цена с предходното решение на КВЕР- Ц-18/2011 г, и поради незаконността на
решение СП-1, ведно със законна лихва върху главницата от датата на иска до
окончателното плащане., както и мораторна лихва в размер на 68 857.28 лв. от падежите до
05.10.2019 г.
В условието на евентуалност е поискано в случай, че не се установи наличие на
договорно правоотношение, претендираната сума да бъде върната на ищеца от ответника
като дължима въз основа на неоснователно обогатяване.
В отговора по исковата молба ответното дружество е оспорило предявените искове
като неоснователни.
Не е оспорило фактическите твърдения в исковата молба, че ищцовото дружество е
производител на ел. енергия от възобновяеми източници, собственик на ФтЕЦ „К.“, която
била с присъединена мощност според ДПЕРМ от 200 kW, както и че по повод на
развиваната от него търговска дейност страните били договорно обвързани от 2012 г. с
договор за изкупуване на ел.енергия. За последващите години – 2015 г. – 2018 г. клаузите му
били заместени по отношение на част от количествата ел.енергия.
Поддържало е, че за такава централа преференциалната цена по Договора за
изкупуване на ел. енергия била определена по раздел III от Решение Ц-18/20.06.2011 г. на
ДКЕВР и е 485.60 лв., съответно средногодишната й продължителност на работа за 2014 г.
била 1 250 ч. и съответно максималното количество, което можело да бъде заплатено по
преференциална цена - 375 000 кВтч.
Поддържа, че нетното специфично производство /НСП/ за 2015 г. и сл. години имало
основание в чл. 31, ал. 5, т.1 от ЗЕВИ /редакцията ДВ, бр. 56 от 2015 г„ в сила от 24.07.2015
г./, като било установено по размер с Решение СП-3/06.03.2019 г. на КЕВР, което замествало
т. 2.15 от СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР и било в размер на 1 188 часа, съответно
максималното количество, което можело да се заплати на година по преференциална цена -
356 400 кВтч, докато за цената за произведените през м. 10, 11 и 12.2015 г., за м.09, 10, 11 и
12.2016 г., за м. 09, 10, 11 и 12.2017 г. и за м. 10, 11 и 12.2018 г. количества, страните имали
сключени договори.
Въвело е възражение, че Решение № СП-1/31.07.2015 г. никога не е имало въздействие
върху цените за 2014 г., а същевременно исковия период започвал от 31.10.2014 г., в която
връзка искът по отношение на фактури от 30.10.2014 г. до 30.12.2014 г. бил недопустим,
евентуално неоснователен.
По отношение на фактурите за периода м. 10 - м. 12.2014 г. е възразил, че
количеството, до което произведената ел. енергия се заплаща по преференциална цена не
било „произволно определено“, а било съобразно определеното в чл.31, ал.5 ЗЕВИ /ДВ бр.
109/2013 г., в сила от 01.01.2014 г./ и в случая въведеното от това правило било спазено от
ответника.
По отношение на количествата, произведени през 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
нормативно се въвеждало ограничение, аналогично на това за 2014 г. - КЕВР определял
т.нар. количество нетно специфично производство /НСП/, което е това количество, при
което са правени разчетите на единичните цени за съответния вид производител, така че да
му бъдат възстановени законнопризнатите разходи за производството.
Преференциалната цена имала горна граница или цел, при постигането на която
изпълнявала своята роля да стимулира производството и обезщети производителя чрез
цените, която цел се постигала за вида централи като тази на ищеца при 1 188 часа НСП,
съответно за 300 kW това било общо количество от 356 400 кВтч/годишно, след чието
достигане произведената ел. енергия не се заплащала по преференциални цени.
Възразил е и че правата и задълженията между страните са регулирани от закона – ЗЕ и
ЗЕВИ, а решенията се издават въз основа на разпореденото с материалните им норми, като
само установяват единични размери.
Поддържа, че е извършвал плащанията си към ищеца не въз основа на което и да е
решение на КЕВР, а при спазване материалните норми на приложимите закони, които
действат и към момента, защото не решението на КЕВР, а ЗЕВИ ограничава количествата,
3
които ще бъдат изкупувани по преференциални цени.
В този смисъл и основанието не е решение на КЕВР, поради което и няма как то да е
„отпаднало“ с отмяната на адм.акт.
Ответникът е въвел и правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на предявените искови претенции за 2014 г. и 2015 г.
Дал е и допълнителни пояснения относно начина, по който се изчисляват сумите за
ел.енергия над нетното специфично производство /НСП/ за 2015 г. – 2018 г.
В допълнителните искова молба и отговор по нея страните взаимно са оспорили
твърденията и доводите си, наведени в първоначалните, и допълнително са въвели
съображения относно основателността, съответно – неоснователността на предявените
искове.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и
прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема
следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в
неговата цялост.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в
съответната писмена форма и е подписано.
При преценка на оплакванията за неговата неправилност решаващият състав съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Страните не са спорили по установените и от анализа на приобщените писмени
доказателства факти, че ищцовото дружество е надлежно присъединен по сключен Договор
за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа № Р20016495 от 29.01.2010 г. и експлоатира
фотоволтаична електроцентрала с наименования ФтЕЦ „К..", находяща се в м. „***" в
землището на гр.***, обл. Благоевград, въведена в експлоатация с надлежно Разрешение за
ползване.
Не са спорили е че са се обвързали с договор за изкупуване на ел.енергия №
215/28.05.2012 г., по силата на който продавачът /“Кора инвестмънт“ООД/ доставя на
купувача /“ЧЕЗ ЕлектроБългария“АД в местата за продажба, а купувачът купува
произведената от продавача ел.енергия по цени и условия, определени в договора и в
съответствие с действащите нормативни актове.
С такива договори продавачът и купувачът са били обвързани и в за 2015 г., 2016 г.,
2017 г. и 2018 г.
Не се спори и че относимите към договорното правоотношение между страните
действащи нормативни актове са Решение Ц-18/20.06.2011 г., приложено по делото и
обнародвано на официалния сайт на КЕВР, според което че при мощност над 200 кВт
преференциалната цена е 485,60 лв./МВтч.
С последващо Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. (КЕВР) е установила т.нар. „нетно
специфично производство" на ел. енергия за централите, представляващо количеството
електроенергия, което обществения доставчик изкупува по преференциалната цена,
установена в предхождащо решение за определяне на преференциалните цени – т.нар.
„ценово решение“ № Ц-18/20.06.2011 г.
Страните не спорят и че купувачът по договорите не е заплатил по преференциалната
цена цялото количество произведена от продавача въззивник ел.енергия в периода от
31.10.2014 г. до 31.12.2018 г., а само част от тази енергия, съответстваща на горепосоченото
решение.
4
Няма спор и се установява от приобщените писмени доказателства, че с Решение №
1773/23.03.2018 г., постановено по адм.д.8631/2015 г., потвърдено с Решение
0855/18.07.2018 г. от ВАС и влязло в сила на датата на постановяване на решението от
последния съд, Решението с № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР било отменено изцяло по
отношение на централите за група производители - т.2.15 от Реш. СП-1.
Пред първоинстанционния съд е била допусната и изслушана комплексна техническа
и съдебно счетоводна експертиза, която е дала основно и допълнително заключение.
Според тях фотоволтричната централа, собственост на въззивното дружество, е
въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-Бл 72, гр. Благоевград,
15.05.2012 г. на ДИСК и съгласно проекта постояннотоковата й мощност е 302,72 kWp.
За преобразуването на слънчевата радиация в електрическа енергия се използват 1 376
броя модула, тип тип поликристали (2 STP220-24/Vb). За преобразуването на
постояннотоковото напрежение в променливотоково напрежение са монтирани 16 броя
инвертори, тип STR 17000TL-10 (безтрансформаторен) със защита ESS (електронен DC
ключ). Към всеки един от инверторите са присъединени 6 броя стрингове, като 5 броя от тю
(тип А) са с 16 броя модули, а един брой с 6 броя модули (тип Б), а всеки един от
инверторите е присъединен към главното разпределително табло на фотоволтаичното
централа. От него табло се захранва таблото НН (ниско напрежение) в трафпостта на
централата. От трафопостта, централата е присъединена към електроразпределителната
мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
Тази фотоволтрична централа има Гаранция за произход на електрическата енергия,
произведена от ВЕИ от Регистъра за гаранции за произход при Агенцията за устойчиво
енергийно развитие - ВГ- 01-0927.
Според техническите й характеристики, ФтЕЦ „Коцалов“ спада към ФЕЦ с
инсталирана мощност над 200 кВт, според Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР с
преференциална цена - 485,60 лв./МВтч. Средно годишната продължителност на работа на
централата е 1 250 часа в съответствие с Решение Ц-18/20.06.2011 г., при което
подлежащото на изкупуване количество по преференциална цена е 375 000 кВтч при
инсталирана мощност на централата 300 кВт.
За 2014 г. средногодишната продължителност на работа на централите по т.15 от
Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР, каквато е и процесната, е 1 250 часа, поради което
подлежащото на изкупуване количество по преференциална цена е 375 000 кВтч при
инсталирана мощност на централата 300 кВт.
От 2015 г. за централите от същата група /като процесната/ нетното специфично
производство, установено с Решение № СП-1 / 31.07.2015 г. е 1 188 кВтч/I кВт инсталирана
мощност, като при инсталирана мощност от 300 кВт на процесната централа, годишното
количество, което се изкупува по преференциална цена се изчислява в размер на 356 400
кВтч.
С Решение № СП-3/06.03.2019г. на КЕВР въз основа на определената преференциална
цена за електрическите централи с фотоволтаични модули над 200 kW в размер на 485,60
лв./MWh по т. 15 от Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР при инсталирана мощност на
централата от 1 MWh, средна продължителност на работа 1 250 часа, годишна ангажираност
на централата 14,27%, размер на собствените й нужди от 5% или 62,5 MWh от брутното
годишно производство в размер на 1 250 MWh от 1 MWh инсталирана мощност е
определено, че нетното количество електрическа енергия за 1 kWh инсталирана мощност е в
размер на 1188 kWh. (1 187,5 kWh = 1 250 kWh - 62,5 kWh).
Със същото решение е прието, считано от 31.07.2015 г., нетно
специфично производство на електрическа енергия в размер на 1 188 kWh, въз основа на
което е определена преференциална цена 485,60 лв. MWh в Решение № Ц-18/20.06.2011 г.
на КЕВР, по т. 15 за електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kWh. “
Процесната централа попада в обхвата на т. 2.15 от Решение С- 1/31.07.2015 г., където
преференциалната цена за нетното специфично производство на електрическа енергия е
определена в Решение Ц-18/20.06.2011 г., а именно 485,60 лв./МВтч при нетно специфично
5
производство на електроенергията 1188 kWh.
Направената от експертите съпоставка между количествата, дадени в помесечните
протоколи за отчет на произведената ел. енергия от ФтЕЦ „К.“, собственост на „Кора
Инвестмънт“ ООД и Справка за произведените от ФтЕЦ „К.“ количества ел. енергия от
м.10.2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е констатирала, че същата е общо 1880
643,25, посочени помесечно в табличен вид.
Експертизата е приела, че стойността, която се дължи от „ЧЕЗ Електро България“АД на
въззивното дружество, съобразно Решение Ц-18/20.06.2011 г. на ДКВЕР представлява
разликата между платената сума по фактури за съответния месец и сумата по Решение № Ц-
18/20.06.2011 г. за същия месец възлиза на 26 876,37 лв. без ДДС, респ. - 32 250,80 лв. с
ДДС.
Посочила е, преференциалната цена за целия процесен период - 31.10.2014 г. -
31.12.2018 г., е 485,60 лв./МВтч и тя е определена в тоз иразмер както с Решение Ц-
18/20.06.2011 г., така и в Решение № СП-1/31.07.2015 г. и Решение № СП-3/06.03.2019 г.
Разликата между първото Решение Ц-18/20.06.2011 г. и последващите две - Решение
№ СП-1/31.07.2015 г. и Решение № СП-3/06.03.2019 г. се дължи от обстоятелството, че в
решението от 20.06.2011 г. се работи с понятието „средногодишна продължителност на
работа на централата“ от 1 250 часа при инсталирана мощност съответно за ФтЕЦ „К.“ от
300 кВт, докато в другите две решения от 2015 г. и 2019 г, се работи с понятието „нетно
специфично производство на електрическа енергия“ и е в размер на 1188 kWh.
Разликата между двете стойности е в размер на 62 kWh и представляват собствените
нужди на електроенергия за централата.
При изложеното експертизата е приела, че за периода 31.10.2014 г. – 31.07.2015 г. не
се формира каквато и да е разлика, тъй като се е работило с определението на Решение № Ц-
18/20.06.2011 г., за средногодишната продължителност на работа от 1 250 часа, при която на
изкупуване по преференциална цена подлежи количество от 375 000 кВтч.
За следващия период - от 01.08.2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., количествата за
изкупуване по преференциална цена са 356 400 кВтч, съгласно Решение № СП-1/31.07.2015
г. и Решение № СП-3/06.03.2019 г.
Според направените справки количеството ел.енергия, произведена от процесната
фотоволтрична централа за всяка една от процесните години – 2014 – 2018 г. е между най-
ниската стойност от 425 311 kWh /за 2014 г./ и най-високата - 464 320,25 kWh /за 2015 г.
Т.е. за целия процесен период количеството произведена ел.енергия е по-високо от
това, което подлежи на изкупуване по преференциални цени, поради което процентното
съотношение на изкупената по непреференциални цени ел.енергия е съответно: 11,83% за
2014 г.; 23,24% за 2015 г.; 22,82% за 2016 г., 20,67% за 2017 г. и 17,85% за 2018 г.
За същия при достигнати максимални количества за изкупуване по преференциални
цени стойности на произведената ел.енергия, същите са били фактурирани от въззивното
дружество и съответно платени от въззиваемата страна, а остатъчните количества са били
фактурирани по единични цени за излишък на балансиращия пазар.
Така количеството произведена електрическа енергия за периода 30.10.2014 г. -
31.12.2018 г., която е заплатена на ищеца не по преференциална цена, а по намалена на
основание на Решение С-1/2015 г. цена възлиза на 74 400 kВтч.
Допълнителната експертиза е дала заключение, че за разликата в количеството
произведена ел.енергия по Решение № Ц-18/20.06.2011 г. и Решение № СП-1/31.07.2015 г.,
след приспадане на заплатените киловати по намалена цена се формира сума в размер на 31
497,24 лв /без ДДС/. Тя именно представлява остойностените 74 400 kWh по цена 0,4856
лв./kWh, ако Решение № Ц- 18/20.06.2011 г. на ДКЕВР, т. 2.15 не е било заместено от
Решение № СП-1/31.07.2015 г, съгласно което, тези киловати са били заплащани по цени,
договорени за изкупуване на ел.енергия между страните по делото, различни в годините,
съобразно определената цена за всяка една от тях ( 0,057 лв/kWh - 2015 г; 0,06 лв/kWh - 2016
г; 0,062 лв/kWh2017 г и 0,07 лв/kWh- 2018 г).
Проверката на счетоводните записвания при въззивника и въззиваемия установила, че
6
издаваните данъчни фактури от „Кора Инвестмънт“ ООД с получател „ЧЕЗ Електро
България“ АД, касаещи продажбата на произведената електроенергия от продавача за
процесния период, са съобразени с цените на електроенергията, посочени с Решение № Ц-
18/20.06.2011 г. на ДКЕВР, т. 2.15 а след това и с Решение № СП-1/31.07.2015 г. до
индивидуализирания лимит в тези две решения на ДКЕВР, както и за разликата до общо
произвежданото всеки един от месеците на процесния период по цени на балансираща
енергия на ECO ЕАД или Цена по договор с ЧЕЗ електро 10051/01.10.2015 г; Цена по
договор с ЧЕЗ електро 20044/07.09.2016 г; Цена по договор с ЧЕЗ електро 30024/21.08.2017 г
и Цена по договор за продажба на ел.енергия № 40030/18.09.2018 г и всички те са били
заплатени.
Останалите приобщени по делото писмени доказателства решаващият състав счита аз
ирелевантни за предмета на производството, поради което и не ги обсъжда по същество.
При гореустановеното от фактическа страна въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е правилно, като постановено при точно прилагане на относимия към
предмета на производството материален закон – ЗЕ /Закона за енергетиката/ и ЗЕВИ /Закона
за енергията от възобновяеми източници/, както и при спазване на съдопроизводствените
правила. Изложените мотиви в същото в подкрепа на крайния извод за неоснователност
както на предявените главни искове по чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, както и на предявения в
условието на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД изцяло се споделят от настоящия състав и за
избягване на излишното им приповтаряне, се препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.
Във връзка с оплакванията, развити във въззивната жалба, се въззивната инстанция
излага и следното:
Анализът на всички приобщени писмени доказателства установяват безсъмнено
релевантия за предмета на производството факт, че за целия процесен период страните по
делото са надлежно обвързани от няколко договорни правоотношения, основани на
договори за търговска продажба - изкупуване на ел.енергия, вкл. по преференциални и по
непреференциални цени.
В тях страните по делото ясно и конкретно са определили вида на дължимото
/престацията/, съобразно изразената от тях воля в писмен вид, като и цената на тази
престация.
Така по отношение преференциалната цена, по която ще се заплаща количеството
закупена ел.енергия, чл.11, ал.4 от договорът от 28.05.2012 г. е установил, че тя ще е в
размер на 485,60 лв. ва МВтч, без ДДС, но в случай на промяна на действащото
законодателство, в резултат на която се промени договорената преференциална цена между
страните по договора, то те се съгласяват тя да бъде актуализирана в съответствие с тази
промяна.
Посочената уговорка е в логическа връзка с тази от чл.1, ал.1, според която продаваната
ел.енергия ще се изкупува по цени и условия, определени от договора и в съответствие с
действащите нормативни актове.
Тя съответства и на принципа на ограничаване на свободата на договаряне между
правните субекти при сключване на сделки, касаещи на първо място производството, а така
също и вносът, износът, преносът, разпределението и търговията с електрическа и топлинна
енергия, природен газ, нефт и нефтопродукти, доколкото нормата на чл.2, ал.2 от ЗЕ
установява в императивен порядък, че такива сделки се извършват при гарантиране
защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността
на доставките, интересите на потребителите и националните интереси.
Именно с оглед отчитане на последните законодателната рамка, регулираща кръга
обществени отношения в областта на производството и изкупуването на електрическата
енергия, произвеждана от възобновяеми източници, е претърпяла редица промени вкл.
преди, а така също и след сключване на обвързващите страните по делото договори.
Както правилно е посочил първоинстанционния съд, към момента на сключване на
договора от 28.05.2012 г. е действала редакцията на относимата към спора норма на чл.31,
ал.5 от ЗВЕИ (ДВ бр.29/10.04.2012 г.), която е установявала правилото, че общественият
доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват цялото количество електрическа
7
енергия от възобновяеми източници /ВИ/, с изключение на количествата, които
производителят: 1/ползва за собствени нужди; 2/по свой избор ползва за собствено
потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти и 3/ продава по
свободно договорени цени по реда на глава девета, раздел VII от Закона за енергетиката
и/или на балансиращия пазар.
При тази редакция на закона е прието и Решението № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР
относно определяне на преференциални цени на ел.енергия, произведена от възобновяеми
източници, което в т.III – определяне цената на ел.енергия, произведена от фотоволтрични
електрически централи е приела, че цената следва да е 485,60 лв. за МВтч за ФЕЦ над 200
кВмр, при средно годишна продължителност на работа на централата 1 250 часа.
Както граматическото, така и систематично тълкуване на текста на посоченото
решение сочат на правилност на изводът на първоинстанционния съд, че същото в т.III
определя единствено цената на произведената енергия за един мегаватчас, без обаче да
поставя някакви ограничителни рамки на количеството.
И това е така, защото, както вече се посочи, законоустановеното правило е било да се
изкупува по преференциална цена цялото количество ел.енергия от ВИ.
Именно поради последното и съобразно заключението на експертизата /а и няма спор
между страните/, до действието на този законов текст на въззивното дружество са били
изплатени всички изцяло дължими суми за покупко-продажбата на произведената от него
ел.енергия.
В хода на изпълнение на договора обаче е настъпила законодателна промяна на така
установения режим, като с редакцията му от ДВ бр.109/20.12.2013 г., в сила от 01.01.2014 г.
чл.31, ал.5 ЗЕВИ вече въвежда друг режим на изкупуване от страна на общественият
доставчик, съответно крайните снабдители на произведената електрическа енергия от ВИ –
по преференциални цени, но до определено количество произведена ел.енергия и по
утвърдени от ДКЕВР цени за останалото количество.
Така чл.31, ал.5 ЗЕВИ въвежда нов термин - средногодишна продължителност на
работа, и установява, че за количествата електрическа енергия до размера на тази
определена средногодишна продължителност на работа, която е предвидено да се определя с
решение на ДКЕВР, като същото е за определяне на цена на конкретния производител.
Вторият способ е изкупуване по утвърдената от ДКЕВР цена, по която общественият
доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители и
електроразпределителните дружества, за количествата, надхвърлящи производството по т. 1
– т.е. тези, изкупувани по преференциални цени.
Посочено е в текста на закона, че количествата по т. 1 и 2 се намаляват с количествата,
които производителите ползват за собствени нужди, за снабдяване на свои клонове,
предприятия и обекти и които продават по свободно договорени цени по реда на глава
девета, раздел VII от Закона за енергетиката и/или на балансиращия пазар.
В последствие с изменението на същия текст от закона с ДВ бр. 56/ 2015 г., в сила от
24.07.2015 г. е установен нов ред на изкупуване на ел.енергия, вкл. чрез въвеждането на
ново понятие – нетно специфично производство.
Така редакцията на чл.31, ал.5 ЗЕВИ е получила редакция, според която общественият
доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия
от възобновяеми източници при следните
условия: 1/ по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на
нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР; за обектите по чл. 24, т.
3 определеното нетно специфично производство на електрическа енергия не се прилага и 2/
по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството
по т. 1.
Съответно на нея § 1, т.29 от ДР на ЗЕВИ е дала определение за „Нетно специфично
производство на електрическа енергия“ - средногодишното производство на електрическа
8
енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на
преференциални цени след приспадане на собствените нужди.
Именно във връзка с тази промяна в приложимия към отношенията между страните
материален закон, с § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е предвидено, че в срок до 31.07.2015 г., в
съответствие със ЗЕВИ, КЕВР приема решение, с което установява нетно специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на комисията, приети до влизане в сила на този закон.
По делото няма спор, че в изпълнение на това свое законово КЕВР е приела Решението
с № СП-1/31.07.2015 г., с което е определила нетното специфично производство на ел.
енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-
10/30.03.2011 г. на КЕВР.
Няма спор и е установено, че след отмяната на това решение по съдебен ред в частта
му, касаещо ФВтЕЦ от категорията на ФВтЕЦ „К.“обаче и в изпълнение на законовото си
задължение КЕВР е приела друго решение - № СП-3 от 06.03.2019 г., с което е установила,
че считано от 31.07.2015 г. нетното специфично производство на ел.енергия в размер на
1 188 kWh във връзка с което е определена преференциална цена от 485,60 лв./MWh в
Решение № Ц-20.06.2011 г. на КЕВР, по т.15 на ел.централи с фотоволтрични модули над
200 kWp.
След извършената служебна справка на общодостъпната електронна страница на
Върховния административен съд във връзка с възраженията на процесуалния представител
на въззиваемата страна решаващият състав констатира, че Решение № 2587/24.02.2021 г.,
постановено по адм.д. № 13592/2019 г. от ВАС, Трето отделение, е отхвърлена жалбата на
друг производител на ел.енергия чрез ФВтЦ против Решение - № СП-3 от 06.03.2019 г. на
КЕВР.
Вярно е, че настоящият въззивник не е бил страна в административното производство
и не е обвързано от него, по арг. от чл.177, ал.1 АПК.
Решаващият състав обаче изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд, че ако
административният акт има значение за разрешаване на настоящия гражданскоправен спор,
то съдът може да извърши косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК, без да е
компетентен в този случай да се произнесе със сила на пресъдено нещо по въпроса за
нищожността на административния акт.
Последната се установява със сила на пресъдено нещо в само административно
производство по реда чл. 172 и чл. 183 АПК /с оглед субективните предели на силата на
пресъдено нещо в зависимост от вида на административния акт/.
За настоящия казус, при наличието на произнасяне на адм.съд относно валидността и
действителността на Решение № 3/06.03.2019 г. на КЕВР, по арг. от чл.302 ГПК решаващият
състав следва да се съобрази със задължителния характер на това решение на
административния съд /т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 23.04.2010 г. на ОСГК на ВКС/, от една
страна.
От друга – по арг. от чл.168, ал.2 АПК при извършваната от него проверка относно
законосъобразността на адм.акт административният съд е длъжен да обяви нищожността му,
дори да липсва искане за това.
В случая следва да се приеме, че такава е била извършена от адм.съд и преди да приеме
решението на адм.орган за законосъобразно, решаващият съд е счел и че същото е
действително.
На отделно основание решаващият състав на оплакването на въззивника за нищожност
на обсъждания адм.акт, поради това, че предвижда обратно действие – от дата, която
предхожда издаването му следва да се отговори, че правната теория приема и това
становище следва да се сподели, че такива актове за действителни.
Що се касае до останалите наведени доводи за нищожност на същия адм.акт, то същите
са разгледани в посоченото по-горе решение на ВАС и е прието, че са несъстоятелни.
На самостоятелно основание дори изложеното по-горе да се игнорира и да се приеме, че
Решение № 3/06.03.2019 г. на КЕВР е нищожен адм.акт /което не се споделя от настоящия
9
състав/, то изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза е
установила еднозначно, че при заплащането на продадената от въззивника ел.енергия след
влизане в сила на ЗЕВИ в редакцията му действаща след 01.01.2014 г. е спазен действащият
закон в нормата му на чл.31, ал.1 и № 1, т.29 от ДР и количеството енергия, което законът
установява, че следва да се изкупи по преференциална цена и изкупено, а цената - платена.
В обобщение – не актът на адм.орган – КЕВР, а материалният закон е този, който е
определил дали и какво количество ел.енергия, произведено от ВИ, ще се изкупува по
преференциални цени, респ. – по непреференциални цени.
Ето защо като е заплатил на въззивното дружество фактурираното по преференциални
цени, приложими за ФВтЦ с мощност над 200 кВт само произведеното количество енергия,
равняващо се на нетното специфично производство на ел.енергия в размер на 1 188 kWh по
преференциалната цена за периода след 31.07.2015 г. и е закупил останалото количество
произведена ел. енергия за процесните периоди по цени за излишък на балансиращия пазар,
въззимаемият е изпълнил точно задълженията си по договора и не дължи претендираните
над тези цени суми от ищеца.
Няма как да се сподели доводът на въззивното дружество, че последващите
сключването на основния договор между страните по делото промени в приложимия
материален закон нямали отношение към спорния въпрос относно цената на изкупуваната от
въззиваемия ел.енергия, предвид че правилото относно действието на новия граждански
закон по време е, че той урежда юридическите факти, които са се проявили след влизането
му в сила, както и заварените висящи граждански правоотношения за в бъдеще.
Обстоятелството, че за всяка една от процесните години ФВтЦ на въззивното
дружество е произвеждало количество ел.енергия, по-високо от НСП, е съобразено от
купувача на ел.енергия и това количество е заплатено по начина, установен от чл.31, ал.5,
т.2 ЗЕВИ и по цени на балансираща енергия на ECO ЕАД или по нарочен договор, сключен
между страните по делото.
Всичко изложено обосновава правилност на първоинстанционното решение по
отношение частта му, с която съдът се е произнесъл по главния иск по чл.79 ЗЗД и
акцесорния нему по чл.86, ал.1 ЗЗД, като ги е отхвърлил.
Доколкото първоинстанционният съд не се е произнесъл по редовно въведеното
правопогасяващото възражение на въззиваемия-ответник за погасяване на част от
претендираните парични вземания по давност, решаващият състав приема следното:
Според задължителните постановки на ТР № 3/18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г.,
ОСГК, винаги когато едно плащане се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви, то същото е периодично по смисъла на
чл. 111, б."в" ЗЗД.
При така възприетото не може да се приеме, че в случая дължимите плащания от
въззиваемия имат характера на периодични платежи, доколкото те нямат единен
правопораждащ факт, падежът им не настъпва през предварително определени интервали от
време, нито размерите на плащанията са изначално определени или определяеми.
Това е така, предвид безсъмнено установеното по делото, че страните са били обвързани
през процесния период от време не от един, а от множество договори за изкупуване на
ел.енергия – т.е. плащанията нямат единен правопораждащ факт.
Размерите ми, особено с оглед дефиренцирането на дължимите цени като
преференциални и непреференциални и с оглед различното произведено и изкупено
количество ел.енергия за всеки месец и година, също не са изначално определени или
определяеми.
Ето защо следва да се приеме, че процесните вземания се погасяват с изтичането на
общата пет годишна давност, по смисъла на чл.110 ЗЗД.
Доколкото най-старото от тях е от 31.10.214 г., а исковата молба, с която е инициирано
10
производството по настоящето дело е постъпила в СГС на 24.10.2019 г., то следва да се
приеме, че нито едно от вземанията не е погасено по давност.
Първоинстанционното решение е правилно и в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен и предявения при условието на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД, чието
разглеждане се обуславя от настъпване на вътрешно процесуалното условие, при което
предявен – отхвърлянето на главния иск.
Според постановките на Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на
Пленума на ВС, от които съдебната практика не се е отклонила, искът по чл. 59 ЗЗД е
субсидиарен и може да се предяви само тогава, когато не съществува друг ред за правна
защита.
Наличието на договорноправни връзки, каквато безсъмнено се установи в случая, и
уредбата на отношенията в тях изключва възможността последиците от неизпълнението на
едно договорно задължение, да се претендират на друго основание.
Ето защо и предявеният иск за неоснователно обогатяване в случая се явява
неоснователен и правилно е отхвърлен.
По изложените съображения и поради пълно съвпадение на изводите на първата и
въззивната инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.
Съобразно изходът от спора и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят сторените от нея по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния му представител в размер на 300 лв., съобразно заявената
претенция с отговора по исковата молба.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260810/20.05.2021 г., постановено по т.д .№ 2212/2019
г. по описа на Софийски градски съд, ТО.
ОСЪЖДА «Кора Инвестмънт»ООД, ЕИК ********* да заплати на «ЧЕЗ Електро
България»АД, ЕИК ********* сумата от 300 лв. разноки по делото пред въззивната
инстанция за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11