№ 304
гр. Перник, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720200949 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7300820 на ОД на МВР
Перник, с който на С. Д. М., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 17.02.2022г. в
14:00 часа, в гр. Перник, ПП І-6, км 86+300, ПВ Църква, тъй като при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч, е управлявал
лек автомобил „БМВ 530 Д Х Драйв“ с рег. № ******* със скорост от 88
км/ч, при което превишението е 22 км/ч и е установено с автоматизирано
техническо средство № 11743d0.
В подадената жалба от С. Д. М. се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на издадения ЕФ и се прави искане
същия да бъде отменен.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство,
за което е редовно призован.
Административнонаказващия орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
1
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, в
законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна.
От фактическа страна:
На 17.02.2022г. в 14:00 часа на ПП І-6, в участъка на км 86+300,
намиращ се в рамките на гр. Перник (ПВ Църква) преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо
средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил „БМВ
530 Д Х Драйв“ с рег. № ******* със скорост от 91 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Е.С.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., който бил регистриран на 18.02.2022г. с № 1158р-1535. В същия
било удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо
средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от
време, през който същото е работело- от 12:00 часа до 14:30 часа, посоката на
движение на контролираните моторни превозни средства – от гр. София към
гр. Радомир, при приближаващ трафик и стационарен режим на измерване,
ограничението на скоростта в пътния участък, въведено с пътен знак В26,
което е посочено от 60 км/ч и което променя общо разрешената такава за
населено място.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства е установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА
СОФИЯ ЛИЗИНГ” ЕАД, ЕИК *******, а като негов ползвател е вписано „М.
ГРУП” ЕООД, ЕИК *******, срещу чийто законен представител Л. Д.а Д.а
бил издаден ЕФ № 5608260. При неговото връчване лицето подало на
28.03.2023г. декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочило, че лекият
автомобил на процесната дата е бил във владението на С. Д. М., като
приложило и копие на свидетелството му за управление на МПС. Издаденият
ЕФ № 5608260 бил анулиран, като за гореописаното нарушение против С. Д.
М. бил издаден от ОД на МВР Перник, по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
процесния ЕФ серия К, № 7300820, в който след приспадане на допустимата
грешка отчетената скорост била редуцирана на 88 км/ч, т.е. превишаването на
максимално допустимата скоростта на движение било с 28 км/ч, с оглед на
което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182,
ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто
лева) за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
Жалбоподателят не се възползвал по надлежния ред от правото си на
възражения по чл.189, ал. 5 и ал.6 от НПК, а обжалвал фиша пред съда.
2
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП съдържа презумция относно субекта
на административните наказания, които се налагат по реда на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП – собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение.
От приложената справка от централна база данни- КАТ за лек
автомобил „БМВ 530 Д Х Драйв“ с рег. № ******* е видно, че същият е
собственост на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ” ЕАД, като за негов
ползвател е посочено „М. ГРУП” ЕООД, ЕИК *******. Не се спори, че
собственикът по занятие е лизингодател, който предоставя на лизинг
автомобили. Същият се е възползвал от предоставената му правна
възможност в чл.4, ал.3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, тъй като при регистрацията на
автомобила е посочил юридическото лице, на което е предоставено МПС, а
именно „М. ГРУП” ЕООД, ЕИК *******, поради което е направено
вписването в централна база–КАТ, че ползвател на същия е посочения
търовец. В конкретния случай е оспорено обстоятелството, че законния
представител Л. Д.а Д.а го е управлявала, с оглед кредитираната по делото
писмена декларация регистрирана с № 115800-3383 от 28.03.2023г., в която е
декларирала, че на 17.02.2022г. в 14:00 часа превозното средство е било във
владение на С. Д. М., на който го е предоставила за ползване, като е
приложено и копие на свидетелство за управление на МПС. При това
положение следва да се зачете презюмираният от закона факт, че извършител
на деянието е жалбоподателя, който не е ангажирал надлежни доказателства
пред АНО, които да изключват административнонаказателната му
отговорност, а е подал жалба до съда именно срещу процесния ЕФ, поради
което съдът намира, че авторството на нарушението в лицето на
санкционирания е безспорно доказано. Все в този ред на мисли следва да се
отбележи, че попълването на декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП е
единствения начин за установяване на водача, тъй като законодателят не е
предвидил правна възможност впоследствие да се опровергава авторството на
нарушението. Същевременно от съдържанието на жалбата категорично се
установява, че на М. е бил връчен издадения срещу него ЕФ, срещу който
именно е иницирал съдебния контрол по настоящето съдебно производство.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е посочено
както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., където е индивидуализирано и мястото
на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на
3
нарушението – участъка на км 86+300 на ПП І-6, намиращ се в района на гр.
Перник, ПВ Църква, при което е било изготвеното статичното изображение с
№ 11743D0/0449944 на което е заснет процесния автомобил.
Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка
удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология
установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни
превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №
5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи
в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който
само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за
контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система
измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези,
движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния
номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от
удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната
система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са
получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат
променени от човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил
в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., тъй като контролът освен, че е осъществен с АТСС, одобрено по
реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от
Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за
съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към
административнонаказателната преписка протокол за проверка № 01-СГ-
ИСИС от 11.02.2022г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския
институт по метрология. При наличието на тези доказателства
административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин
установяването и заснемането на нарушението с годно за използване
техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че
когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на
нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на
разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно
наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, поради което и посочената в
4
статичното изображение с № 11743D0/0449944 скорост от 91 км/ч, с която се
е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на
нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство.
В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е
редуцирана на 88 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено,
че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на
скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при
определянето на наказуемата скорост, с оглед на което и липсата на изрично
отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение
на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на защита на
санкционираното лице.
На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в
ЕФ, заснет при приближаващ трафик, който е съответен на движението на
превозното средство на жалбоподателя. Съгласно приетото приложение към
удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на Българския институт по
метрология, превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на
модула в момента на заснемане на изображението е определяем от
пресичането на маркерите на четирите страни на изображението. В случая,
пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен в ЕФ, който е
ясно разпознаваем по марка и регистрационен номер и е идентичен с
посочения в ЕФ, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало
автоматизираното техническо средство е изключено.
За преценка на законосъобразността на осъщественото
видеонаблюдение съдът е изискал справка от Областно пътно управление
Перник за наличните пътни знаци в процесния участък. От писмо изх. № 11-
00-191 от 09.06.2023г. се установява, че към датата на нарушението -
17.02.2022г. в процесния пътен участък за движещите се в посока от гр.
София към гр. Радомир е въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч с
пътен знак В26, който е позициониран 20 метра преди мястото на
извършвания контрол – км 86+300, което съществено променя превишението
на скоростта на заснетия лек автомобил с рег. № *******. Посоченото
писмено доказателство, което е кредитирано в хода на съдебното
производство, опровергава вмененото на жалбоподателя
административнонаказателно обвинение, че твърдяното нарушение е
извършено при неспазване на пътен знак В26 на посоченото място, който е
въвеждал ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Не е спорно, че всяко деяние представлява съвкупност от елементи,
които очертават конкретен състав на предвидено в закона административно
нарушение. При това положение в настоящия случай вменената като
нарушена от жалбоподателя разпоредба на чл. 21, ал.2 от ЗДвП е задължавала
наказващият орган категорично да установи конкретната стойност на
въведеното ограничение на скоростта в пътния участък, тъй като
превишението на скоростта се определя между въведеното конкретно
5
ограничение на скоростта и установената скорост на движение на автомобила.
В конкретния случай тези обстоятелства са посочени некоректно в ЕФ. Това е
относимо както за коментираното по-горе съвсем друго въведено
ограничение на максималната скорост – такова от 80 км/ч, така и че при
установена скорост от 88 км/ч превишената е различна величина от тази, за
която е предявено обвинение на санкционираното лице. В случая няма как
деянието на жалбоподателя да бъде преквалифицирано чрез прилагане на
закон за по-леко наказуемо нарушение (по чл. 182, ал.1, т.1 от ЗДвП), тъй
като в ЕФ не са описани съставомерни факти по отношение на ограничение на
скоростта от 80 км/ч, въведено с пътен знак В26, което да е било нарушено от
страна на жалбоподателя, освен предявеното обвинение за такова от 60 км/ч.
При непредявени фактически обстоятелства не само, че пряко се засяга
правото на защита на санкционираното лице, но и е недопустимо в
административнонаказателния процес, който е строго формален, съдът за
първи път със своя окончателен акт да извежда от доказателствата по делото
факти, за които не е било предявено обвинение.
Предвид установените категорични несъответствия в стойността на
ограничението на скоростта, която е въведена за процесния участък с пътен
знак В26, а и в разС.ието на което е било позиционирано АТСС спрямо
поставения знак се въвежда основателно съмнение относно извършването на
конкретното нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП и правилното
приложение на санкционна норма, респективно на размера на наложената
глоба, поради което атакувания ЕФ се явява незаконосъобразен, предвид
недоказаност на обективните признаци на нарушението, в резултат на което
материалния закон е приложен неправилно, което води до неговата отмяна.
За пълнота на решението настоящият състав маркира, че сред
реквизитите, които следва да съдържа ЕФ съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП
законодателят не е предвидил вписване на датата на издаване на ЕФ, поради
което и направеното искане в жалбата да се изиска справка за този момент е
оставено без уважение като неоснователно. В случая релевантния реквизит е
датата на установяване на нарушението чрез неговото заснемане и
запаметяване в системата, а не датата на разпечатването на ЕФ на хартиен
носител. Именно от спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката за
неприложимост на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При регламентацията на
института на давност за погасяване н административнонаказателното
преследване в производството по издаване и обжалване на електронните
фишове намират приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. Съгласно
чл. 80, ал.1, т.5 от НК обикновената давност е три години, а абсолютната –
четири години и шест месеца. В конкретния случай деянието е извършено на
17.02.2022г., поради което и срокът за административнонаказателно
преследване не е изтекъл.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3,
т.1 от ЗАНН съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 7300820 на ОД на МВР Перник,
с който на С. Д. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,
т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.
21, ал.1 от същия закон, извършено на 17.02.2022г. в 14:00 часа, в гр. Перник,
ПП І-6, км 86+300, ПВ Църква, тъй като при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч, е управлявал лек автомобил „БМВ 530
Д Х Драйв“ с рег. № ******* със скорост от 88 км/ч, при което
превишението е 22 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство
№ 11743d0.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7