№ 12
гр. Враца, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Пенка П. Петрова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно
гражданско дело № 20231400500019 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 и сл ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 6732/30.11.2022 г. на Ж. Д. Д.
против Определение № 1323/15.11.2022 г. по гр.д.№ 450/2022 г. по описа на
Районен съд-Козлодуй, с което е прекратено съдебното производство, поради
неотстранена нередовност, и е постановено връщане на исковата молба.
В жалбата се поддържа, че определението е незаконосъобразно и
необосновано. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че
съдебното производство следва да бъде прекратено, поради невнасяне на
депозит за особен представител в размер на 300,00 лв. Навеждат се доводи, че
с Определение № 862/14.09.2022 г., с което е допусната правна помощ на
ответника, съдът не е определил депозит за особения представител, поради
което не е възникнало и задължение за внасяне на такъв.
Жалбоподателката моли определението за прекратяване да бъде
отменено и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Козлодуй е сезиран с искова молба на Ж. Д. Д., с която
против И. В. Н. е предявен осъдителен иск за сумата 1050 лв.,
представляваща невърнат паричен заем, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане. Исковата молба е подадена чрез адв.Х. К., като към същата е
приложено пълномощно за учредената представителна власт.
С Разпореждане № 381/07.06.2022 г. районният съд е постановил да се
1
връчи на ответника препис от исковата молба. От върнатото в цялост
съобщение е видно, че ответникът не е намерен на посочения в исковата
молба адрес в с.***, общ.Козлодуй и по данни на съседите живее в гр.София.
Първоинстанционният съд е извършил справка за постоянен и настоящ адрес
на И. В. Н., при която е констатирано, че регистрираният постоянен адрес на
ответника съвпада с посочения в исковата молба, както и че има регистриран
настоящ адрес в гр.София. Извършен е опит за връчване на препис от
исковата молба на посочения в справката настоящ адрес, но съобщението е
върнато в цялост с отбелязване, че лицето не живее на адреса от 2021 г.
Първоинстанционният съд е извършил и справка за трудовите договори на И.
В. Н., при която е констатирано, че към момента лицето няма регистриран
действащ трудов договор. При тези данни районният съд е разпоредил да се
извърши връчване по реда на чл.47 ГПК.
С Определение № 862/14.09.2022 г. РС-Козлодуй на основание чл.47,
ал.6 ГПК е допуснал правна помощ на ответника И. В. Н. и е постановил да се
уведоми АК-Враца за определяне на адвокат, който да осъществява
процесуално представителство, както и за определяне на дължимото
възнаграждение.
С писмо изх.№ 46/27.09.2022 г. на АК-Враца съдът е уведомен, че на
основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва да бъде внесена сумата 300,00 лв. за
възнаграждение на особения представител, след което ще бъде определен
адвокат.
До ищцата Ж. Д. Д., чрез пълномощника й адв.Х. К., е изпратено
съобщение, с което е връчен препис от Определение № 862/14.09.2022 г. по
гр.д.№ 450/2022 г. по описа на КРС. В съобщението е посочено, че следва да
бъде внесено възнаграждение за особения представител в размер на 300,00 лв.
Съобщението е връчено на адв.К. на 04.10.2022 г.
С обжалваното Определение № 1323/15.11.2022 г. РС-Козлодуй е
приел, че не са изпълнени дадените указания за внасяне на определения
депозит за възнаграждение на особения представител, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.129
ГПК.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
В хипотезата на назначен особен представител на основание чл. 47, ал.
6 ГПК разноските за възнаграждението на особения представител се понасят
от ищеца, а размерът на възнаграждението не може да е по-нисък от този,
предвиден в Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за
назначен на негови разноски особен представител на ответник по иска не е
сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127 и
128 ГПК, но разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е приложима, доколкото
невнасянето на възнаграждението препятства движението на делото
/участието на особен представител в производството е задължително и до
назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на
съдопроизводствени действия/, а невнасянето на определеното от съда
възнаграждение за особен представител на ответника за съответната
инстанция е основание за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК.
2
В конкретния случай районният съд е извършил връчване на препис от
исковата молба по реда на чл.47 ГПК и е пристъпил към назначаване на
особен представител на ответника на разноски на ищцата, съгласно ал.6 от
посочената законова разпоредба. Не могат да бъдат споделени изложените в
частната жалба доводи, че ищцата не е била уведомена за размера на
дължимото възнаграждение на особения представител. Действително в
Определение № 862/14.09.2022 г. РС-Козлодуй, с което на основание чл.47,
ал.6 ГПК е допусната правна помощ на ответника И. В. Н., съдът не е указал
какъв депозит следва да бъде внесен, но това е сторено с изпратеното
съобщение до адв.Х. К., в което изрично е посочено, че следва да бъдат
внесени 300,00 лв. Нито в съдебния акт, нито в съобщението обаче са
посочени срок за внасяне на възнаграждението и последиците от
неизпълнение на това задължение или поне приложимостта на разпоредбата
на чл.129 ГПК. След като съдът не указал на страната срок за внасяне на
определения депозит за възнаграждение на особения представител, то не
могат да бъдат приложени последиците на чл.129, ал.3 ГПК, според чиято
разпоредба исковата молба се връща, когато ищецът не отстрани в срока
нередовностите. Оплакване в този смисъл не е наведено в частната жалба, но
съгласно ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6/2017 г., ОСГТК на ВКС,
ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в
чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на
районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия чрез
определяне на срок, в който да бъде внесено дължимото възнаграждение за
особен представител на ответника, като бъдат указани и последиците от
неизпълнение на това задължение.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1323/15.11.2022 г. по гр.д.№ 450/2022 г. по
описа на Районен съд-Козлодуй.
ВРЪЩА делото на РС-Козлодуй за продължаване на
съдопроизводствените действия при спазване указанията, дадени в мотивите
на настоящия съдебен акт.
Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3